А разрешаването на проблема с продоволствената сигурност е обект на национални решения, и двете не бива да се бъркат
Напоследък стана модно да се бистри аграрната политика. Всички я разбират и всички се произнасят, така както е при политиката, футбола и т.н.
Обект на високопарни обсъждания от различни автори е и даването на субсидии на декар площ, без да е обвързано с крайния продукт и фактуриране на реализираната продукция.
Освен фермери от уязвими вече сектори, за които наистина това се оказва нерешен проблем, и президентът Радев тези дни се включи в общия хор с мнението, че това е проблем, на който България трябва да търси решение, каза той на посещение в Аграрния университет в Пловдив.
Според него „Субсидиите трябва да работят за хора, които произвеждат плодове, зеленчуци, занимават се с пчеларство, животновъдство и т.н., защото едно е да поддържаш хиляди декари земя със зърнени култури с мощни, съвременни трактори и комбайни с 5 до 10 работници, а колко работници ти трябват за 50 дка зеленчуци например…“.
Точно в това е работата обаче, господа аграрно политиканстващи. Че едното си е едно, а другото е друго и двете не бива да се бъркат.
Едното е субсидията на площ – това е политика, възприета на европейско равнище и защитена с еврорегламенти, още далеч преди да станем член на ЕС.
А другото е нещото, което може да бъде обект на национални решения и реформи. Другото може да е обект на реформиране в политиката на националните плащания, за да защити устойчиви и модерно ориентирани зеленчукопроизводство, овощарство, животновъдство.
За да станат дял от българската икономика със стратегическо значение за националната сигурност, както зърното.
Та, да припомним каква е европейската аграрна политика на субсидиране от десетилетия. За която между другото аграрните гиганти като Франция, Германия и др. вече заявиха в началото на 2022 г., че сериозно обсъждат отпадането на субсидиите.
В ЕС има СОП и СЕПП
Основното плащане в общността е схема за подпомагане на доходите на земеделски стопани, които упражняват селскостопански дейности.
В ЕС, на който сме член, съществуват два вида схеми: схема за основно плащане (СОП) и схема за единно плащане на площ (СЕПП), опростена преходна схема.
В основата на СОП, прилагана в старите страни членки, са правата на плащане, отредени на земеделските стопани. През първата година на изпълнение на СОП на земеделските стопани, които отговарят на условията, са били разпределени права на плащане. Най-общо, при тях всеки хектар земя, който отговаря на условията за подпомагане, осигурява едно право на плащане (въпреки че някои държави от ЕС приложиха ограничения на броя на правата на плащане, които могат да бъдат разпределени).
В следствие на това подпомагането по СОП се предоставя ежегодно на земеделските стопани, които притежават тези права за получаване на плащания, което, напомняме, става след „активирането“ им. Активирането се извършва всяка година, като се декларират хектарите, отговарящи на условията за подпомагане, заедно с броя права. Тоест реалното плащане се извършва на активни земеделски стопани при активиране на притежаваните от тях права на плащане и то се изчислява във връзка с декларираната от тях земя, отговаряща на условията за подпомагане.
Всички права на плащане, разпределени на даден земеделски стопанин, имат една и съща стойност, но страните от ЕС имат право да определят разлики в стойността на правата на плащане между отделните земеделски стопани. В такъв случай под внимание се взема предишният размер на плащанията за отделните земеделски стопани, като целта е да се избегнат твърде резки смущения по отношение на тяхното равнище на подпомагане. Правата на плащане могат и да се преотстъпват.
Една от целите на ОСП е тези референтни данни от минали периоди постепенно да спрат да се използват. В тази връзка държавите от ЕС, които възприемат този подход, се споразумяха постепенно да намалят разликите в стойностите на правата на плащане и да доближат тези стойности до средните за ЕС. Този процес често се нарича „вътрешно сближаване“. В рамките на новата ОСП тези държави ще трябва да продължат да намаляват тези разлики и да гарантират, че през 2026 г. стойността на всички плащания ще е най-малко 85% от средната стойност.
В България, Чехия, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Румъния и Словакия се използва СЕПП вместо СОП
СЕПП е преходна мярка, произтичаща от договорите за присъединяване на съответните държави.
При СЕПП няма права на плащане, а вместо това изплащаната помощ се базира изцяло върху декларираните от земеделските стопани хектари земя, които отговарят на условията за подпомагане. И размерът на субсидията е един и същ за всички хектари в страната.
Има и други плащания, допълващи основното…То се допълва с плащания за подпомагане на доходите, насочени към разрешаването на конкретни проблеми или към конкретни видове бенефициенти.
Те могат да включват плащанията за млади земеделски производители, за екологизиране, за допълнителни незадължителни схеми, които страните от ЕС могат да решат да прилагат сами.
Дано с тези обяснения стане ясно на публиката за какво говорим.
А що се отнася до новата ОСП 2023-2027 г., през юни 2021 г., след продължителни преговори между Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия, беше постигнато споразумение относно реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП), която ще започне да се изпълнява на 1 януари 2023 г.
В рамките на новата ОСП ще бъдат направени промени в съществуващата система за подпомагане на доходите, като ще бъдат взети мерки за гарантиране на по-справедливо разпределение на финансовото подпомагане за земеделските стопани и работниците в ЕС. До 2023 г. ще продължат да се прилагат настоящите мерки за подпомагане на доходите в съответствие с разпоредбите на преходния регламент за ОСП.
…Друг е въпросът как някои могат да се разделят с възприетите плащания, които засега са си закон. Това би могло да стане в случай, като този на Обединеното кралство, което се оттегли от ЕС. Там вече в съответствие с член 137, параграф 1, втора алинея от Споразумението за оттегляне между ЕС и Обединеното кралство, считано от референтната 2020 година нататък, законодателството на ЕС за директните плащания не се прилага за Обединеното кралство.
Така че, плащането на площ в ЕС не е дъвка за дъвчене от всеки, който реши….
Виктория Димитрова
