От работата на комбайна зависи безпроблемната жътва

Различните фирми дават различни съвети  Но изборът е ваш и зависи както от вашите познания и възможности, така и от компетентното експертно мнение  За характерните грешки при избора, експлоатацията и настройките на зърноприбиращите машини разказват представители на компаниите производителки

Сп. Profi
От правилния избор на зърноприбиращ комбайн и неговата безпроблемна работа зависи резултатът от целия труд на земеделеца. В периода на жътвата тази скъпа машина не трябва да създава никакви проблеми и да престоява дори ден. Работата на комбайна трябва да бъде максимално точно и надеждно настроена.
Времевият прозорец, през който механизаторите трябва да приключат жътвата, като правило не е голям. Въпреки това е важно не само да успеят да приберат реколтата, но и да го направят с минимални загуби. Сроковете за прибирането на пшеницата са 14 дни в годината и от това как работи комбайнът и дали ще успее да се вмести в този интервал, зависи и в прекия, и в преносния смисъл хлябът на цялото стопанство.
Всичко започва от избора
Най-скъпите грешки се правят още на етапа на избор на машината, убедени са специалистите. Според тях няма нищо по-лошо от скъп, ненатоварен до максимум комбайн. „За съжаление, потребителите невинаги вникват в тънкостите на избора поради ниската си осведоменост. Европейските фермери са по-взискателни, не дават нито едно евро напразно, но в същото време са готови да платят повече за скъпо оборудване, което ще спести и оптимизира процеса на жътвата“, казват специалистите от „Ростсельмаш”.
При това се забравя, че ако оборудването или опцията не са фабрично поставени, те струват с 15 – 20 на сто повече – добавя се цената на доставката, увеличава се сложността на монтажа и т.н.
На етапа на избора е важно да не се сбърка в типа на комбайна, грамотно да се избере барабанно-сепариращото устройство. Производителността на прибиращата техника е най-важният момент, позволяващ на земеделците да свършат работата в кратки срокове.


Днес на пазара се предлагат барабанни (с един или два барабана с клавишен сламотръс), роторни и хибридни (с барабанно овършаване и роторен сламосепаратор) машини. Роторните са по-производителни, сламотръсните са по-универсални. Основа за избора трябва да бъде правилната оценка на добивите, както и конкретните култури в сеитбооборота на конкретното стопанство. Овършаването в барабанния (сламотръсния) комбайн става за сметка на триенето от ударите на метала на барабана в зърнената маса, докато в роторния – за сметка на триенето между слоевете на самата маса (аналогично на прането в центрофуга, където долният слой на масата се върти по-бавно, а горният – по-бързо).
По този начин за ефективното използване на роторните комбайни е необходим голям поток на масата, което означава високи добиви. Типична грешка ще бъде закупуването на такива машини за работа в райони с добиви под 400 кг на декар. Недостатъчното натоварване на ротора с растителна маса ще доведе до намаляване на качеството на овършаването, повишено раздробяване на зърното и като цяло няма да позволи да се разкрие целият потенциал на машината.
Не по-малко важно е да се преценят условията на жътвата и климатичните особености на района при избора на сламотръсна машина. Например, при често повтарящи се неидеални условия (повишена влажност на растителната маса, заплевеленост и т.н.) по-добре е да се ориентирате към машина с два барабана, съветват специалистите. Един барабан се справя по-зле с влажната маса, докато вторият (по същество центробежен сепаратор) му помага с основната сепарация.
Съществуват и варианти с хибридни машини (например комбайните на CLAAS), където е реализирана система за овършаване с два барабана с роторна сепарация. Това е компромисен и универсален вариант, който може да се използва както при неблагоприятни условия на работа, така и при суша. Но ако полето е силно заплевелено, не се препоръчва да се използва нито хибрид, нито ротор, тъй като те са много чувствителни към променливата влага. За такива поля са по-подходящи сламотръсните машини.


Хедерът
Според специалистите следващият етап, при който не бива да се допускат грешки, е изборът на хедер. В зависимост от регионалните особености, добивите и вида на културите в сеитбооборота и релефа на полето, фермерите трябва да са наясно с оптималните параметри на тази част от комбайна – нейния тип и работна ширина. Правилният избор на хедер гарантира 50 на сто от успеха при жътвата, убедени са експертите.
От хедера могат да започнат всички проблеми на комбайна, но ако той е добре подбран и настроен, то в бъдеще може да се избегнат много неприятни моменти. Ако хедерът е регулиран неправилно, износен, то тази грешка трудно може да се поправи в бъдеще.
По тази причина още преди покупката на комбайна е важно да сте наясно с културите, които в перспектива може да се появят в сеитбооборота.
Например, в базов вариант комбайнът като правило е подготвен за работа със зърнени култури. Така че наклонената камера е снабдена със задвижващ ремък, пресметнат за натоварване със зърнени култури. А ако се планира да се прибират слънчоглед, царевица или други култури, е необходимо от завода да се поръча усилен задвижващ ремък с комплект. В противен случай, при работа с обемна влажна маса, например царевица, стандартният ремък на наклонената камера може да подхлъзва и буксува. Като резултат значително се увеличава износването му.
Специалистите също съветват да се обърне внимание на това, че стандартните хедери за зърнени култури с тегло 1–3 тона не изискват усилие за повдигането им, докато царевичната приставка тежи от 3 до 4,2 тона, което означава, че за нейното повдигане комбайнът трябва да е оборудван с мощни хидравлични цилиндри. И въпреки че почти всички производители могат да дооборудват машината с по-мощни хидравлични цилиндри за царевичен хедер, да се направи това още в началото на завода ще бъде по-евтино, отколкото после в “домашни“ условия.
Много типична е ситуацията, когато земеделският производител купува евтин хедер за зърнени култури, а след това започва да разширява сеитбооборота и иска да се преоборудва хедерът за прибиране на други култури, например рапица или соя. Но дооборудването е сложно, а понякога и невъзможно. Тогава се налага да се поръчва още един хедер. За да се избегнат излишните проблеми, специалистите препоръчват да се купуват универсални хедери, с които могат да се прибират по няколко култури.
За универсални се смятат хедерите варио с променяща се от кабината дължина на стола, каквито има при много производители. Като правило, те лесно се преоборудват за различни култури, в това число рапица, и лесно се променя височината на отреза. Но тяхната универсалност не може да бъде абсолютна. А и във всяка универсалност има частица компромис, качеството на прибирането на някои култури в известна степен ще пострада.
Например – прибирането на бобови култури трябва да се прави с хедер с гъвкав режещ апарат, тази особеност му позволява да постигне минимална височина на отреза. Но тези хедери са по-скъпи от онези за зърнени култури, така че често може да се види как с цел да се икономисат средства, се прибира соя с обикновен хедер за зърнени култури.
Това е грешка, твърдят специалистите. При хедера за зърнени култури минималната височина на отреза не може да е по-ниска от 20 см, докато всички продуктивни соеви шушулки са на височина 15 – 20 см. Така ще бъде загубена до 15 на сто от реколтата, предупреждават специалистите, а придобиването на хедер с гъвкава приставка се изплаща за един сезон. Освен това такъв хедер е полезен при прибирането на полегнали култури.
Хедерът се избира според конкретните култури и условията на тяхното прибиране, добавят експертите. Освен стандартните хедери, има по-универсални решения, които се използват за голям спектър от работи и в по-тежки условия. Във всеки отделен случай земеделецът трябва да пресметне какви загуби носи използването на хедера не по предназначение. Например, прибирането на рапица с обикновен хедер означава загуба от 10 на сто и повече. А използването на хедер с надлъжни лентови транспортьори позволява да се прибират максимално ефективно полегнали култури, да се повиши производителността при зърнените култури с до 15 на сто, а при рапицата – и до 70 на сто.
Не бива да се забравя, че хедерът е тази част от комбайна, която се износва най-бързо. Срокът на неговия живот е два пъти по-къс. Така, ако комбайнът работи 5000 – 6000 моточаса, то хедерът трябва да се замени или ремонтира капитално след 2000 – 3000 моточаса. Ако имате различни хедери за различните култури, износването между комбайна и хедера горе-долу се изравнява.
Производителите препоръчват също при избор на хедер да се имат предвид добивите от културите. Например, пшеница с добив над 600 кг от дка не се препоръчва да се прибира с шнекови хедери на роторни комбайни. В този случай вълнообразното подаване на масата увеличава пиковите натоварвания и увеличава разхода на гориво, обясняват производителите. Те съветват да се избере хедер с лентов транспортьор. При тях масата след отрязването постъпва на лентата и по-равномерно се транспортира към вътрешността на комбайна. Това позволява да се получи по-равномерно овършаване и умерен разход на гориво. Освен това не възниква т.нар. ефект на булдозера.
Работна ширина
Прозорецът, през който трябва да се успее да се прибере пшеницата, е най-късият. Поради това още на етапа на избора, фермерът трябва да знае съвсем ясно с каква производителност ще работи, съветват специалистите. Грубите сметки предполагат да се раздели количеството на наличните в стопанството декари на 14 дни и да се умножи по 0,8 (коефициент за почивка). Полученото число е отправна точка за определянето на ежедневната производителност на комбайна. Фермерът трябва да го знае, за да избере мощността на комбайна и съответния хедер.
Както обясняват експертите, правилно подбраният хедер трябва да осигурява комфортна работа на зърноприбиращия комбайн, без загуби на производителност в диапазона 4 – 7 км/час. В този скоростен интервал пропускателната способност на машината и съответно продуктивността на работата на комбайна са оптимални.
Някои специалисти смятат, че оптималната скорост е 5 км/ч. Това се обяснява с факта, че именно при тази скорост операторът най-добре чувства машината и хедерът максимално точно копира релефа, докато при по-висока скорост при прибирането на зърнени култури се увеличава износването на всички възли на машината.
Една от типичните грешки, която посочват много от специалистите, е поставянето на хедер, който не съответства на пропускателната способност на машината. Най-често се поставя „тесен“ хедер на доста мощна машина, в това число роторна.
Обикновено това се прави с цел икономия, тъй като хедерите с малка работна ширина са по-евтини. Такъв хедер се избира и с цел запазване на възможността на комбайна да се придвижва по полските пътища, защото в този случай може да не се демонтира . „Откачането на хедера е процес, който заема време и сили, а механизаторите не обичат това. Докато транспортните габарити със 7,5 – 8-метров хедер позволяват движение по пътя без демонтаж“, обясняват експертите.
При това обаче производителността на комбайна трябва да се повишава, увеличавайки скоростта на движението до 7 – 10 км/ч, което се отразява пагубно върху машината.
„Често се наблюдава фермер, закупил мощен комбайн с 300 – 400 к.с., да го кара с висока скорост и тесен хедер на поля с ниски добиви, недоумяват специалистите. – Но нали така изразходва огромно количество гориво, износват се частите. Като резултат, се увеличава себестойността на продукцията.“
Получава се така, че комбайнът има по-голяма пропускателна способност от хедера – в резултат скъпата машина не е натоварена напълно и работи неефективно, обобщават експертите.
Впрочем в компания JohnDeere по експериментален път са доказали, че при прибирането на пшеница с комбайн модел S670 с 9-метров и 12-метров хедер при добиви от 550 кг на дка производителността с по-широкия хедер е нараснала с 18 на сто, а разходът на гориво на тон прибрано зърно е намалял със 17 на сто.
Но има и друга крайност, когато при високи добиви и голямо количество слама се използва сламотръсна машина с малка мощност и хедер с голяма работна ширина. При такъв подход висока производителност от комбайна не може да се очаква.
Специалистите обръщат внимание и че при избор на хедер често не се вземат предвид работната ширина и броят на редовете на сеялката. Например, ако сеялката е за 8 реда, а хедерът – шестредов, то на границите на ширините на тези машини в полето е възможно несъответствие. Но този проблем с развитието на спътниковата навигация остава на заден план.
Обърнете внимание на опциите
При избора на окомплектоване на машините често се пропуска такава важна опция като променливото задвижване на барабана. И ако при пшеницата скоростта на въртене на барабана трябва да е 700 – 800 об./мин, при царевицата са необходими само 300 об./мин.
Както обясняват експертите, без променливо задвижване на сламотръсните машини не е възможно да се понижат оборотите при преминаването на различна култура. А при работа с такава скорост на царевица или слънчоглед ще има повишено раздробяване и сплескване на зърното.
А фермерите, които предпочитат да запазят следжътвените остатъци (тоест да не обработват почвата) и работят с хедери с голяма работна ширина (от 9 метра), трябва да се погрижат комбайнът да има активен сламоразпределител. Това позволява по-равномерното разпределяне на следжътвените остатъци по ширината на хедера, особено при голямо съотношение на сламата към зърното. При работа с големи хедери обикновен сламоразпределител може да не е достатъчен.
Разбира се, такива опции добавят към стойността на машината до 4000 евро, поради което обикновено не се поръчват. Но като резултат в стопанството получават купи на полето и неравномерно разпределение на сламата, което се отразява отрицателно при работа с технологии на минимална почвообработка.
Освен това специалистите препоръчват преди покупката да решите каква ще бъде системата за регулиране на решетките. В базовата версия е механична система, при която преместването от култура на култура става ръчно. Ако е необходимо електромеханично регулиране, то е добре да се поръча още от завода – ще бъде и по-бързо, и по-евтино.
Не трябва да се забравя и размерът на шнека за разтоварване. Колкото е по-широк хедерът, толкова по-голям трябва да е шнекът, за да се избегнат проблеми при разтоварването. Често клиентите поръчват комбайн с малък хедер, например 7 метра, и според него ние избираме разтоварващия шнек, разказват производителите. Но ако в някакъв момент се премине към работа с по-голям хедер, например 12-метров, то шнекът ще трябва да се уголеми. А това, разбира се, е по-скъпо, отколкото да се постави голям шнек отначало.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X