„Агро Сантино“ ООД, с. Тотлебен, област Плевен, обработва 54 000 дка в района. С агронома на стопанството Мирослав Георгиев разговаряме на Откритя ден на полето, организиран от фирма „Сортови Семена 2002“ – Плевен, с управител г-жа Анита Гешевска.
Ася Василева
Господин Георгиев, каква е причината да сте днес тук?
Причината са, разбира се, домакините. Купуваме от тях семена за полски култури, како за пролетници, така и за есенници. Интересуват ни различните технологии при отглеждането на всяка една култура. Искам да видя различните сортове как се държат в различни локации на България.
„Сортови Семена 2002“ – Плевен са много коректен партньор за нас. Разполагат с отлична база, в която почистват и заготвят земеделската продукция, което за нас е важно. Когато дойдем и кажем, че искаме семена от конкретен сорт, знаем, че ще получим точно това, което сме поискали. Ще го получим с точните параметри, които искаме. При желание от наша страна семената могат да бъдат третирани с продукти за растителна защита. Но най-важното, подчертавам още веднъж, е коректното отношение.
Кажете ни като агроном, защо си заслужава да купиш проверени семена и качествени семена?
Семената са основното нещо, с което работим. При нас всичко започва от семената. Ако тръгнеш от недобре заготвени семена, или семена, които просто си взел от купа, ще имаш много проблеми. Първо – развитие на болести. Второ – различна кълняема енергия. А когато са третирани, когато са минали през теглова везна, каквато има в стопанството на „Сортови семена 2002“ Плевен, това гарантира дружно покълване и поникване на посева и няма да има вътрешна конкуренция в самия посев.
Каква е годината на полето? Има ли нещо тревожно? Пак е доста сухо.
При нас последният дъжд, който имаше стопанско значение от 20 литра, беше преди 15 дни. По отношение на влагата до момента годината е тревожна. Разполагаме с метеостанция в базата и дори днес коментирахме с госпожа Гешевска, че от 1 октомври, когато е засята пшеницата, до момента има само 344 литра дъжд, което е недостатъчно. През април и май, които са най-важните месеци през пролетта за пшеницата, защото тя тогава вретени и изкласява, валежите бяха 50 и 20 литра съответно. Което означава, че пшеницата е вретенила, изкласила и налива зърното във воден стрес. Затова не очаквам добиви над 600-700 кг от декар. При колеги, при които е валяло може да има и по-добри резултати. Но в землищата наоколо няма много такива. Но както се казва, за да се занимаваш със земеделие, трябва да имаш чувство за хумор.
Сушата вече трайна ли е в България? Какво показва вашия опит?
Да, през последните 3 години има такава тенденция. Последният значим дъжд за миналата година беше на 20 юни, мисля че беше 27-30 литра. Тази година е по-трагично, поне в нашия район.
Ако отидем малко към икономиката, докъде стигна себестойността на производството на пшеницата?
Ще кажа само – миналата година амониевият нитрат струваше 340 лв/т, тази година е 1600 лв/т. Карбамидът беше 520 лв/т, тази година струваше 1800-2000 лв/т. При семената за пролетните култури поскъпването е между 20 и 30% в зависимост от фирмата. Всички знаем каква е цената на горивото. Нарастването на фонд работна заплата дори не искам да го коментирам, при нас то изпреварва инфлацията. Според мен, себестойността на производството ще продължава да се вдига, защото голяма част от торовете, които се използват в земеделието, се произвеждат с газ. Над 80% от торовете идват от Украйна и Русия.
А освен с цените, има ли проблеми с доставките?
Това е другият проблем. Много от фирмите само ти казват каква е цената, но и че в момента няма налични количества.
Повишените цени принуждават ли земеделците да намалят торовите норми?
Културата на полето не я интересува колко струва тора. Тя си го иска, за да може да се храни и да има нормален добив. Всяко едно намаляване на торовите норми води до някаква редукция в добивите. Ще отворя една скоба – при правилен сеитбооборот, в който са включени бобови култури, торовите норми може да се намалят. Бобовите култури фиксират атмосферен азот в почвата. Но това са малко като проценти площи. Не е като при бума преди 5 години, когато имаше много засяти леща, нахут, соя.
Как ще се отразят повишените разходи върху земеделците? Повишената цена на пшеницата компенсира ли разходите?
Не. Не може от една страна консумативите да поскъпнат с 200-300%, а цената на пшеницата да се вдигне със 100%. Половината от земеделците работят с кредити. Затова трябва да се правят разумни разходи на полето. Всеки един земеделец трябва да знае на какво положение му е полето и че вкарването на много разходи не гарантира висок успех и супер добиви. Много земеделци смятат, че като сложат по 100 неща, могат да се надяват на много зърно. Докато не мине през кантара, на нищо не можеш да се надяваш. Трябва да има фокус върху детайлите.
Може ли да дадете някакви практически съвети?
Всеки един човек трябва да знае истината за него си. Съвети не давам на никого, защото съветите могат да доведат до залитане. Всеки трябва сам да пробва и да види какво работи най-добре при него. Земеделието е бизнес, и има много фирми, които работят за този бизнес – за семена, торове, препарати. Всеки от тези бизнеси си хвали стоката. Но дали ще бъдеш на конвенционално земеделие, дали ще бъдеш на но-тил, дали ще бъдеш на стрип-тил, има си правилната технология за всяко едно стопанство. Това, което за едно стопанство може да е отлично решение, за съседното може да не работи. Всеки трябва да знае истината за него си. И да избере пътят, по който да върви. Трябва да си намери оптимален начин и модел на работа. Дали иска да работи с много хора и да увеличи фонд работна заплата, дали в района няма хора и да мине на технологии, които изискват по-малко работна ръка, като но-тил. Защото но-тил има както предимства, така и недостатъци.
Във вашето стопанство по каква технология работите?
Конвенционална. Опитваме се да намалим пролетните влизания като предсеитбените култивирания, за да можем да запазим максимално влагата в почвата. Защото като изгоним малко повече влагата, става нередовна сеитба и започват проблеми.
Има ли някакви други специфични проблеми на полето тази година?
Тази година имаме почвени неприятели – хоботници, телени червеи, щурци. Те се явяват заради сухото време и забраната за третиране на семената с неоникотиноидни препарати.
Дерогацията на забраната за палене на стърнищата ще реши ли проблема?
Да, при забрана на неоникотиноидните продукти, е решение.
Очаквате ли проблеми при следващата кампания?
Да, според мен навсякъде ще има проблеми. Няма сектор в българската икономика, който да не се окаже под натиск. Ще стане – вода газим, жадни ходим. Да, в България продукция ще има, но въпросът е колко ще струва. Предстой жътва след двайсетина дни. Тепърва годината ще бъде интересна. Затова всеки трябва да прави умерени стъпки и знае накъде върви.
