loader image

С лека ръка България затрива един от малкото работещи сектори в земеделието  – зърнопроизводството

Когато една статия не иска да се напише, тя не иска да се напише. Вече седмица почвам и изоставям идеята да обясня на Министерство на земеделието защо е тяхно задължение да защитят българските зърнопроизводители. Струва ми се безумно да трябва да обясняваш на български министър на земеделието защо трябва да защити поминъка на българските земеделци. И ако министърът на земеделието не го разбира, защо въобще е министър на земеделието? 

Наскоро Донълд Туск, бивш председател на Европейския Съвет, предупреди, че няма да позволи килограм украинско зърно да остане в Полша, а само ще преминава транзит. За разлика от полските и румънските управляващи, родните заемат позиция на трите маймуни – не чули, не видяли и не разбрали.

И не само, че не  защитават българските земеделци, но един зам. министър – Тома Белев си позволи публично да ги нарече  „Субсидиевъди“ и да им пожелае да загинат. При това спекулирайки с цифрите, защото всички знаем, че у нас е влязло много повече от обявеното от него зърно, което се събира в 3 гондоли. Не го разбирам. Да пожелаеш фалит на български земеделци. И да си заместник министър. 

България е разграден двор. Въпреки гръмките заявления за контрол на Капитан Андреево тук си влиза всичко. И плодове, и зеленчуци, и непроверено украинско зърно. И не само си влиза, но и се продава като българско, подбива цените и убива българските земеделци.  За какъв контрол въобще се хвалят управляващите  не е ясно. Всички знаем, че е ала-бала тази работа на Капитан Андреево. Спряха 2 тира развалени лимони, заляха страната с евтино и непроверено украинско зърно.

Министерството на земеделието уж разпореди проверка на внесеното зърно от Украйна едва в края на миналата седмица. Пред БНТ министър Иван Иванов заяви, че Европейската комисия е взела решение стоката от Украйна да влиза в държавите от съюза без фитосанитарен контрол. Но това не е така. В съобщение на ЕК от 12 май т.г. до европейските институции Комисията казва следното:

„Въпреки стремежа към улесняване на логистиката, митническите процедури все още са необходими за всички товари и поради продължителните процедури митническото оформяне може да трае няколко дни. Поради това изглежда спешно да се определи кои митнически процедури не са от съществено значение и могат да бъдат опростени, както и да се проучи къде ще бъде необходим допълнителен капацитет. В законодателството на ЕС не се изисква ветеринарно или фитосанитарно сертифициране нито за вноса на зърно, нито за транзитното му преминаване през ЕС. Държавите членки, в рамките на национална програма за контрол, могат да вземат проби, за да проверяват съответствието с изискванията на ЕС както по отношение на вноса, така и на националния пазар. Тези проверки обаче трябва да бъдат основани на оценка на риска, пропорционални и недискриминационни. … Следователно е необходимо държавите членки да осигурят подходящ персонал на граничните пунктове, за да се ускорят всички съществуващи проверки и да се предоставят денонощни услуги на всички съответни гранични пунктове…

13) Комисията настоятелно призовава държавите членки да прилагат основани на риска и пропорционални проверки и вземане на проби. Тя приканва държавите членки временно да прилагат максимална гъвкавост или дори да отменят несъществени изисквания, произтичащи от националното законодателство, както и да улеснят административните процедури, за да се сведе до минимум административната тежест.

14) държавите членки следва да осигурят подходящ капацитет и наличие на граничен контрол, митнически служители, фитосанитарни и ветеринарни инспектори по границите, за да се ускорят процедурите за контрол.“

Казано накратко, ЕК не отменя фитосанитарния контрол, а призовава той да се извършва по-експедитивно.

Земеделският министър съобщи, че в страната ни са влезли 6000 тона пшеница и 1300 тона ечемик. Три-четири зърновоза, демек. А онези колони, които преминават през границата от десетки гондоли с какво са пълни?

В отговор на „Гласът на земеделеца“ от Агенция „Митници“ се казва „Към момента основно се внася слънчоглед, както и в значително по-малки количества пшеница, царевица, семена от лен, рапица и други. Вносът се извършва речен, морски, както и със сухопътен транспорт“. За количества не става и дума.  Явно никой не ги знае, а цифрите на управляващите са изсмукани от въздуха.

 Министърът на земеделието също  дума не каза колко слънчоглед от Украйна е внесен в България. Просто игнорира тази култура, с която са засети огромни площи в България тази година. Но складовете на Пристанище Варна са задръстени заради поръчки на българските рафинерии. А през август ще започне прибирането на българския слънчоглед.

Цената на слънчогледа се срути с 200 лева/тон само за седмица и причина за това е именно евтиният внос от Украйна. В Украйна силозите са пълни и за да освободят място, украинските производители продават миналогодишните си реколти на най-ниските в света цени. Те са освободени и от мита за една година от ЕС.

Затова българските рафинерии си поръчват вноса на слънчоглед именно от там. И той минава през границите без анализи за качество и токсичност.  А това означава, че рафинериите прибират висока печалба и са готови да продължат да го правят, докато не смъкнат цената на българския слънчоглед приблизително до тази на Украйна. Под себестойност.

Къде е грижата за българските потребители и за българските зърнопроизводители? Напълно липсва, а се оправдаваме с Европейската комисия.

В същото време българските зърнопроизводители отчитат, че себестойността на продукцията се е увеличила значително и ако те започнат да свалят изкупните цени, за да конкурират евтиния внос от Север, ще паднат под вложените разходи.

Министър Иванов някак си свърза вчера евтината украинска пшеница с цената на българския хляб и заяви, че целта на държавата е да запази насъщния на добра за потребителите стойност. Това звучеше така: Пускаме украинската пшеница, за да не е скъп хлябът, защото потребителите ни са най-важни, пък и са няколкостотин пъти повече от производителите. Изобщо за министър Иванов избирателите, които се интересуват от цената на хляба и цената на дървата за огрев са по-важни от българските земеделци. През целия мандат.

Но дали цената на хляба наистина ще падне? Твърде съмнително е, като гледаме цената на олиото. По-сигурно е търговците да спечелят, а зърнопроизводителите да фалират.

И ако министърът продължи да говори за свободна конкуренция и за солидарност, тогава, когато гладът в някои страни е ужасяващ факт, то означава, че изведнъж се е превърнал в министър на търговците, както правилно отбеляза сайтът Агропловдив. Защото заради натиска на украинския внос те ще изкупят реколтите на българските производители евтино, след което ще ги изнесат скъпо. А зърнопроизводството, с което толкова се хвалим, че е на световно равнище, най-после ще бъде поразено и то от късогледството на политиците, както правилно пише пак там. 

И първи ще загинат малките, тези, които нямат складови бази, и на които се налага да продават веднага. Земеделието ще се уедри още повече. Зам. министър Тома Белев, ще е доволен, че се е преборил с българското зърнопроизводство.

А защо във време, когато цяла Европа се тресе от протести на земеделци, българските мълчат и се свиват в черупките си, не знам.  Очевидно те няма да протестират. По едни или други причини. Дано наесен неполучилите рентите си милиони българи, потърсят сметка на управляващите. Ако тези управляващи още са тук и има от кого.

Послепис: Налага се да допиша този коментар. В Нидерландия фермерите стачкуват вече седмици наред. Всички заедно. Гражданите ги подкрепят безусловно и дори блокират магистрали в тяхна защита. Нека и в България да бъде така. Ако българските зърнопроизводители фалират, животновъдите няма да станат по-добре. Ще им се наложи да купуват скъп фураж от къде? Да, още по-скъп. А на безводните добруджански ниви, домати няма да поникнат.

Ася Василева

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X