loader image

На прага на есенната кампания: Сеитбата вероятно ще протече при сухи почвени условия

Как още от лятото да започне умната подготовка на площите и да се създаде добро легло за семената

Диана Ванчева

Август сме, но за фермерите това означава, че не е далеч есенната кампания и малко по малко те трябва да започнат подготовката за нея.

Сеитбата на есенните култури е възможно да протича при недостатъчна влага в почвите, ако се съди по сегашните прогнози на метеоролозите. Вярно, че е рано да се предрича какви ще са условията през октомври, но и в двата случая обаче – при благоприятни или неблагоприятни климатични дадености – земеделските производители трябва да започнат да се приготвят. Освен тревогите, които имат със скъпите торове и препарати, с цената на горивата, както и с вече поскъпналата поддръжка на машините, те знаят, че трябва да имат отличен терен за есенните семена.

Какво е добре да знаят и да не пропуснат конвенционалните фермери, да припомним съветите на специалистите.

Правилно редуване на полските култури в т.ч. с участието на зимните житни култури, е задължителен елемент на съвременното земеделие. Подценяването на този въпрос може да доведе след себе си немалко негативни последици – по-високи разходи, влошена фитосанитарна обстановка, по-ниски добиви.

Отглеждането на есениците след подходящи предшественици гарантира устойчивост на средните добиви. Някои от проведените в района на Северозападна България опити преди години показаха, че е оптимално подреждането на предшествениците в следния низходящ ред – ранни и късни едногодишни бобови култури и едногодишни смески с бобов компонент, царевица за силаж и соя, слънчоглед, царевица за зърно (ранни и средноранни хибриди), пролетни зърнено-житни (овес, просо), тютюн, зеленчуци, среднокъсни хибриди царевица, сорго, пшеница (повторка) и най-накрая късни хибриди царевица и монокултура пшеница.

Когато в района съществуваше опитна станция по земеделие, в Лом, тя например редовно съветваше фермерите и как да ориентират културите в стопанствата си.

Един от съветите й е производството на ечемик например да се насочи към площи, заети най-вече със слънчоглед и по-късните царевични хибриди. В случай на повторка е по-подходящо ечемикът да се засее на предшественик пшеница отколкото след себе си.

Подготовката на площите

Те трябва да бъдат подготвена така, че да улеснят извършването на сеитбата и да осигурят дружно и бързо поникване на семената. Такива условия са налице, когато на дълбочина 8-10 см почвата е добре разрохкана, без буци,плевели и растителни остатъци, а повърхностният слой е заравнен. Необходимо е по-долните слоеве да са улегнали, за да образуват подходящо твърдо легло за семената.

Сеитбата в почва, която не е така подготвена, е некачествена, при нея голяма част от семената остават отгоре или са заровени плитко, а други – твърде дълбоко. Това води до нередовно поникване, лошо гарниране на посева и лесно изтегляне на растенията през зимата.

Начинът на обработка на почвата се определя от това кога тя се освобождава от предшественика.

След ранни предшественици като фий, грах, фуражни смески, рапица и др., както и на освободените от житни предшественици ниви, които са изорани, се прави култивиране до 20-23 см. Преди това би следвало да се внесат определените количества фосфорни и калиеви торове.

Последната обработка, съчетана с внасянето на 1/3 от азотния тор, трябва да се извърши непосредствено преди сеитба на 6-8 см.
На по-късен етап, ако почвата е много суха, не бива да се оре, за да не се образуват буци, а трябва да се дискува на дълбочина 8-10 до 12 см и до сеитбата да се поддържа рохкава и чиста от плевели.

След средно ранни предшественици, главно слънчоглед, ранни хибриди царевица, бостани и др., на сравнително чистите от растителни остатъци полета с оптимална влажност или при засушаване, подготовката на почвата е най-добре да се извършва с дискови брани със звездовидни дискове и валяци, които разтрошават и притъпкват буците.

След късни предшественици, като късни хибриди царевица за зърно, зеленчуци и др. най-често се извършва двукратно дискуване с брани на дълбочина 10-12 см. При повече широколистни плевели и много растителни остатъци и подходяща влажност, площта може предварително да се дискува за нарязването им, следва плитка оран на 16-18 см, комбинирана с едно или две дискувания. Последната обработка трябва да се извърши непосредствено преди сеитба и плитко – на 6-8 см.

След много късните предшественици, които освобождават площите непосредствено преди сеитбата на есенните култури, също се прави плитка обработка с дисково оръдие. Тогава не бива да се оре дори и след добра влага, защото почвата няма да улегне до сеитбата и семената няма да попаднат на твърдо легло.

За постигане на добро качество при работа с дискови оръдия не е за подценяване схемата за подреждането на дисковете – предните дискове да са с изрези по периферията, а задните – с гладка периферия. Не е по-маловажен и въпросът с регулиране ъгъла на атака на дисковете – по-голям за първата обработка и необработените площи и по-малък за следващите обработки или след оран и разрохкване. Дисковете да са добре заточени особенно за почви с ниска влажност и голяма твърдост, както и тогава, когато трябва да се раздробяват повече растителни остатъци.

Дисковите брани не работят задоволително, когато предшестващата култура е прибрана при повишена влажност и почвата е силно уплътнена от прибиращата техника. В случая е необходимо дискуването да се предшества от плитко разрохкване с култиватор-разрохквач на 10-12 см. Приблизително същия резултат, но на по-висока цена, може да се постигне и с плитка оран.

При силно заплевеляване на площите с коренищни и кореновоиздънкови плевели като балур, пирей, троскот, паламида, повитица и др., след средноранните и особено след късните предшественици, трябва да се извърши оран на дълбочина 20-23 до 25 cм, като преди сеитба площта отново се обработва на 8-10 см с дисково оръдие или култиватор. По-дълбока обработка е наложителна и тогава, когато в площта има масово нападение на полевка.

Обработката на почвата след стара оредяла люцерна, която ще се използва като предшественик на зимните житни култури, е по-специална. В този случай през август- началото на септември, докато времето е горещо и сухо, се извършва плитка оран на дълбочина 10 – 12 см, колкото да се изрежат шийките, които изсъхват за 20-25 дни и тогава следва да се направи оран на 18-20 см. До сеитбата се правят още една-две плитки обработки на 6-8 см с дисково или комбинирано оръдие.

Торенето

Зимните житни култури се нуждаят до голяма степен от макроелементи още в началото на своето развитие. Преди първата обработка е необходимо да се внесат фосфор и калий, а преди последната – 1/3 от азотния тор. При повторките трябва да се увеличи активното вещество на азота с 1-2 кг.

На киселите почви трябва да се използва карбамид вместо амониева селитра. Освен това не бива да се тори само с азотни торове – при липсата на фосфор в почвата азота не се усвоява, т.е. правят се излишни разходи без достатъчен ефект. Затова макар и в по-малки количества винаги да се внасят двата макроелемента – най-добре е да се ползват комбинирани торове.

Семената

За сеитба трябва да се използват качествени автентични с висока кълняемост и чистота семена. Всяко подценаване на този въпрос води към много ниски, в някои случаи и катастрофални резултати. Стопаните трябва да използват окачествени семена, най-малко първо размножение, придружени със съответния семеконтролен документ. Обеззаразяването на семената преди сеитба е абсолютно задължително мероприятие.

Сроковете

От гледна точка на биологичните изисквания на културите за района на Северозападна България при пшеницата и ечемика благоприятният срок е от 25 септември до 10-15 октомври. Обикновенно се започва с пшеницата, продължава се с ечемика и се приключва отново с пшеница.

С ечемика не трябва нито да се избързва, нито да се закъснява. Най-добре е сеитбата да се извърши от 1 до 15 октомври.

Внимание!

Никога фермерите не трябва да разчитат на моносортието! Най-добре е да заложат на минимум два основни и поне толкова допълнителни сорта.

Имайте едно наум

Влизаме в гореща вълна и суша

За месец август се задава голямата суша в Европа. Франция вече съобщава, че я усеща, а тя е житницата на Европа, като се изключат Русия и Украйна.

От суша се оплакват и в Германия, Румъния и други страни.

България засега е някъде по средата, казват метеоролозите и не се очаква горещата вълна да я „блъсне“ така силно, както Испания, Франция, Германия, Великобритания.

„Гребенът“ на поредната гореща вълна се задава с дата 4-5 август и поне до 7-8 август времето ще е горещо и доста сухо.

Според Европейския център за средносрочни прогнози целият август ще бъде с 1-2 градуса по-топъл от други години, както и сух.

Поне с 1-2 градуса ще бъдат по-високи от нормалното и температурите на Балканите.

Всичко това няма как да не се вземе предвид от земеделските производители, които трябва да започват още от лятото да подготвят площите си за есенната сеитба, която изглежда далеч, но всъщност не е.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X