Изглежда, че всяка публикация, подкаст или среща на индустрията днес поставя устойчивостта на производството на централно място. Милиони експерти по глобална устойчивост внезапно се появиха от нищото, за да обучат всички какво трябва да се направи. Годината 2050 вече е договорената дата за нетни нулеви емисии.
Емисиите на въглероден диоксид, метан и азотен оксид от Индустриалната революция до сега затоплят планетата. Това, което някога се обсъждаше само от учени и активисти по околната среда, сега е широко прието от обществеността. Учени казват, че такова увеличаване на въглеродни емисии в атмосферата е имало и преди, но тогава не сме били унищожили горите и морския планктон, които са най-големите поглъщатели на въглерод. Но е факт, че климатът се променя и трябва да опитаме да вземем някакви мерки, доколкото това е по силите ни и без да рестриктираме живота твърде много. За съжаление, с факта, че сушата е невиждана и трайна, никой не може да не се съгласи. Самото земеделие най-много страда от това.
Но някъде по пътя животновъдството и земеделието бяха идентифицирани като основен виновник, въпреки че бизоните обикалят Америка от почти 200 000 години, а от 10 000 хората обработват земята. В резултат на това големи глобални купувачи на земеделски и животновъдни продукти, и дори банкери, сега възприемат подход отгоре надолу и определят стандарти за устойчивост, на които един ден, и то скоро, земеделието и животновъдството ще трябва да отговарят.
Добрата новина е: млечната промишленост на САЩ е направила огромен напредък в разработването на строга система за количествено определяне на въглеродните еквивалентни емисии от фермата до трапезата. И те свършиха добра работа, насочвайки дискусията към логична система, базирана на факти. Предстои ЕС да създаде своя такава, вероятно още до края на настоящата година.
Аз лично съм съгласна, че има глобален проблем и трябва да се направи нещо. Някои групи, които не са запалени по животновъдството и земеделието обаче, може да искат налагането на разпоредби и данъци върху фермите въз основа на лоши проучвания, които се опитват да определят количествено въглеродния отпечатък на животновъда и земеделеца по неясни правила, че дори и без правила, само на база на някакви фиктивни изчисления.
Важен инструмент за противодействие на този подход би бил стабилен, научнообоснован стандарт за емисиите, който след това да се използва за измерване на бъдещия напредък. А реалното отчитане на напредък е важно, ако ще правим нещо реално, а няма само да симулираме дейност, която ще наказва земеделците и животновъдите.
Топ 5 на опасенията
Докато вървим по този път на устойчивостта, индустрията трябва да е наясно с фактите и да изрази опасенията си. Ще изброя моите пет най-големи притеснения.
1. Измерване. Настоящата глобална система за отчитане на въглеродните еквивалентни емисии, която включва метан и азотен оксид, се основава на комбинация от системи за мониторинг и научни изследвания. Докато можете да поставите научно оборудване на комин на електроцентрала, не можете лесно да залепите монитор върху крава. Необходими са данни и проучвания за оценяване на въглеродните емисии от някои сектори като животновъдството. В земеделието единственият начин е реалното лабораторно измерване на съдържанието на въглерод в почвата.
В животновъдството е по-сложно. Американски експерт в бранша пита: „Как да определите количествено емисиите от ферма в задния двор с две крави в Източна Европа или ферма с 10 000 крави в западната част на САЩ? Отдавате ли правилно кредити за ефективността на производството, изхвърлянето на оборски тор върху обработваеми площи, използването на алтернативни фуражи, които са били насочени към депата или уредите за метан?” И с право.
В крайна сметка това, което е необходимо, са много данни и трета страна, може би правителството, за да се поддържат справедливи и научно обосновани отчети за въглеродните емисии.
2. Информация за потребителите. Повечето потребителски покупки на дребно, особено тези на напитки на растителна основа, разчитат на информация, докладвана от маркетинговите отдели на компаниите, продаващи продукта. Опаковката на тези продукти съдържа много твърдения. Изглежда, че комуникационни специалисти, работещи за тези компании, създават съобщения, които сравняват техния продукт с краве мляко. Това е дивият запад на устойчивия маркетинг. Днес всички имат претенции за нетна нула и устойчивост, от фирми за събиране на боклук, петролни компании, компании за алтернативни храни и т.н. Но са необходими някои ясни насоки или разпоредби, които да насочват потребителите към вземане на информирани решения. Важно е продуктите наистина да са произведени по научно доказан устойчив начин, а не просто маркетингът на компанията да твърди това.
- Кой ще плати? Като всяка регулация, прилагането на устойчивостта е свързано с разходи. Кой ще поеме бъдещите разходи за системи за наблюдение, персонал, софтуер на трети страни и ново оборудване? Ще участват ли правителства, банкери, потребители и купувачи на едро на земеделски и млечни продукти, за да покрият тези разходи? Не е честно да се „предполага“, че земеделците и животновъдите ще трябва да плащат всичко това като билет за бъдещи продажби. Разходите за внедряване и мониторинг и кой в крайна сметка ще плати, трябва да бъдат ясно идентифицирани.
4. Луксозните камиони и кравите не са едно и също. Организацията на обединените нации ежегодно отчита въглеродните еквивалентни емисии по сектори на икономиката. Оттам нататък различни групи изискват намаления за постигане на нетни нулеви емисии до 2050 г. Имплицитно в тези искания е, че цялото селско стопанство трябва да постигне същите намаления в същата времева рамка като някои от най-големите емитенти на въглерод на планетата. Производството на бетон, производството на енергия и транспортът са най-големите емитери, отделяйки въглероден диоксид, който остава в атмосферата хиляди години.
Земеделието, което храни хората, по някакъв начин се поставя на същото ниво като електроцентралите, работещи с въглища, или джип с дизелово гориво 4х4, в който градски жител пътува сам. Съжалявам, но в моето съзнание, селското стопанство е от съществено значение за живота. Регулаторите трябва по някакъв начин да класират и балансират тези човешки дейности, когато прилагат планове за намаляване на въглерода. Мисълта ми е: някои са по-важни от други.
5. Въглеродни компенсации. Това е свещеният граал на практиките за устойчивост. Фактите са: Дори ако дадена дейност става по-ефективна с времето (по-икономични реактивни самолети), повече дейност води до повече въглеродни емисии. Същото е и за млечните крави, рок концертите, въздушния транспорт, производството на електроенергия, строителството и т.н. Търсенето от растящото население е за повече храна, а не за по-малко. Ключът към всичко това са въглеродните компенсации.
За млечните продукти това може да означава разпръскване на тор върху земеделски площи или преобразуване на метан в електричество. За производството на електроенергия това може да означава повече слънчева, вятърна и ядрена енергия. Но моята прогноза, която не е научна, е: Все още ще има много работа и неясноти до 2050 г. И това е мястото, където в бъдеще ще трябва да се разработи нова технология, която премахва огромни количества въглерод от околната среда. Докато тази нова технология не бъде разработена, трябва да се обърне по-голямо внимание на това откъде ще дойдат тези компенсации. Сега е моментът да се направят промени в земеделието, които ще намалят и в крайна сметка ще сведат до нула всички въглеродни емисии. Не само големите банки и глобалните купувачи на земеделски продукти ще настояват за тези промени, но показателите за устойчивост ще намерят място в глобалните търговски споразумения и повечето правителствени разпоредби. Инвестирането сега в създаването на стабилна и научно обоснована база за устойчивост за всяко земеделско стопанство има огромен смисъл. Въпреки това не е честно да продължаваме да налагаме по-високи регулаторни разходи на ферми, които се борят да изхранват хората.
Така че ще задавам трудни въпроси по пътя. А именно, къде са цифрите, кой какво претендира, кой ще храни хората, какво ще се случи с доходите на земеделците, кой ще плати, как сравняваме производството на храна с производството и транспорта на енергия и какви точно са въглеродните компенсации, които ще са необходими през следващите 30 години?
Ася Василева
