Бактериален рак при черешата – естество и превенция

Има няколко сериозни заболявания, които се считат за непреудолими и биха могли да донесат огромни щети на фермерите. Днес ще поговорим по-конкретно за черешовите насаждения и развитието на Бактериален рак.

Това е сериозна инфекция, която се причинява от бактерията Pseudomonas syringae. Няколко други имена (най-често gummosis и sour sap) са използвани за същото заболяване. Основната стратегия се базира на правилна превенция от самото начало на отглеждането на овощната градина. Подготовката на почвата и посадъчния материал са от ключово значение, макар понякога пренебрегвано. Инвестицията в началото при правилна и ясна стратегия, би спестила големи загуби на пари и труд в перспектива.

Симптоми на заболяването при черешови дървета.

Бактериалният рак засяга клони, клонки, пъпки, листа и плодове. По крайниците или стволовете, раните често са по-тъмни от нормалната кора, хлътнали в центъра си и могат да се простират на значително разстояние. Въпреки че бактериите оцеляват от външната страна на растението, те влязат вътре, за да се размножат в пространството между растителните клетки и така причиняват самото заболяване.

Тези патогенни бактерии инжектират няколко протеини и токсини с малка молекула, за да преминат през имунните механизми на гостоприемника. Веднъж попаднали вътре, бактериите предизвикват водна, богата на хранителни вещества среда между растителните клетки, където могат да се размножават и да продължат колонизацията на растителните тъкани. Бактериите също произвеждат протеин, който действа като ледено ядро, увеличавайки раните от измръзване, които бактериите лесно колонизират. Факторите, които отслабват или нараняват дървото, го предразполагат към развитие на язви. Тези фактори включват рани, щети от измръзване, резитба в ранен период на пасивност, неправилно pH на почвата и влошено хранене. Важни начини за заразяване, водещи до погиване на дърветата, включват естествени белези по листата през есента и резитба, направена през пролетта след засаждане на нова овощна градина. Инфекция от други патогени, включително Cytospora , Verticillium и Nectria, могат да доведат до увеличение на бактериалния рак. Пръстенообразните нематоди също се свързват с повишена чувствителност към бактериален рак, както при черешите, така и при прасковите. Източниците на бактерии включват стари язви, здрави пъпки, системни инфекции в дърветата (със или без язви), като епифити по повърхността на листата, плевели, треви и дори почва. Вятър, дъжд, насекоми, заразена дървесина и заразени разсадници могат да разпространят бактериите.

Въпреки че бактериалният рак е по-сериозен при черешовите дървета, той също засяга бадеми, кайсии, праскови, сливи и сини сливи. Същата бактерия, също може да причини мана по много други овощни, зеленчукови и декоративни култури.

По време на периоди на хладно и влажно време след цъфтежа инфекциите по листата и плодовете могат да бъдат чести. Петната по листата са предимно с ъглова форма и тъмновиолетови, кафяви или черни. Заразените участъци на листата могат да паднат, създавайки парцалив вид или цялото листо може да пожълтее и да окапе.

Цикъл на развитие на болестта.

Патогенните бактерии презимуват в краищата на раковите образувания в дървесината и в заразените пъпки. През пролетта, по време на влажни периоди, бактериите се размножават и изтичат от язви. Разпространявани от дъждове, те навлизат в растението през естествени отвори или рани. Периодите на чести дъждове, ниски температури и силни ветрове са най-благоприятни за инфекцията. С по-високите температури в края на пролетта и лятото развитието на болестта спира. Новообразуваните пъпки се заразяват чрез белези по листата или люспи на пъпките, или и двете, а „Болестта“ на мъртвите пъпки се отбелязва за първи път през пролетта. Заразените пъпки обикновено започват да умират през февруари.

Управление на болестта.

  1. Културен контрол:

  • Избор на устойчиви сортове и/или подложки.

  • Не се засаждат нови дървета със стари, защото са основен източник на бактерии.

  • Разпологане на овощната градина в район, който е по-малко вероятно да бъде засегнат от измръзване. Ако се засажда през пролетта, да е след периода на сланите. Предотвратяване зимни наранявания и избягвате плододаване в края на сезона.

  • Тестване почвата за пръстеновидни нематоди и pH преди засаждане.

  • Осигуряване оптимални почвени условия за отглеждане на череши. Ежегодно следете за добри нива на хранителни вещества и азот. През първите няколко години без напояване на надземните части.

  • Контрол на плевелите.

  • Отложете латентното подрязване до януари или февруари. Лятната резитба е още по-добра и трябва да бъде след прибиране на реколтата, когато времето е сухо.

  • Отстраняване напълно заразените дървета или клони.

  • През лятото малки язви могат да бъдат изрязани по следния метод: Отрязва се кората над и около краищата на заразената зона. Използват се остри инструменти, за да останат краищата на раната гладки и чисти. Раните не се покриват за да изсъхнат през лятото. Да не се напояват с пръскачка самите рани. Стерилизиране на всички инструменти за резитба между срезовете с подходящ дезинфектант.

  1. Химичен контрол:

Според мащабни изследвания прилагането на мед носи известна полза ако се прилага, при ранен цъфтеж. Причината за това е локално въздействие върху цветовете, които отделят бактериите на рака. Трябва обаче да се има предвид наличието на бактерии, устойчиви на медни продукти при тази болест. За максимална полза тези пръскания трябва да продължат няколко години върху податливите дървета.

Изследване показва, че прилагането на 10% варовикова сяра, започвайки от падането на листата (септември – октомври), е много полезно за контролиране на болестта за предстоящия сезон. В идеалния случай дневните температури трябва да са 21-23°C, което ще позволи на варовата сяра да се нагрее и да убие бактериите.

  1. Биологичен контрол:

  • Bacillus subtilis щам IAB/BS03

  • Bacillus amyloliquefaciens щам D747 – Фунгицид от група BM02

  • Bacillus subtilis щам QST 713 – Активната съставка е малък протеин.

  • Bacillus amyloliquefaciens щам D747)

Приложението на Микориза в почвата непосредствено при засаждането на новите растения, би спомогнало за изграждането на защитна “стена” меджу растението и патогените в почвата. Освен това високите нива на хранителни вещества и правилната им циркулация, ще спомогне за устойчивото развитие на плодните дървета. “Силният старт” и тук е от особена важност, защото перспективата за ежегодно заменяне на болни със здрави дървета в опити да се съхрани градината е скъпо и много трудоемко начинание, което не е част от представите на фермера. Използването на растителни деструктори също е форма за превенция, макар и косвена, защото наличието на повече инфекции пренесени през растителните остатъци отслабват цялостната имунна защита на насажденията, а това ги прави податливи на по-сериозни заболявания.

Моника Господинова

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини