С какви аргументи държавите в ЕС са „за“ и „против“ новите геномни техники

По време на последното заседание на Съвета на ЕС министрите на земеделието от ЕС имаха възможност да обсъдят за първи път законодателното предложение на Европейската комисия относно новите геномни техники (НГТ). В първата дискусия по темата редица министри на страните-членки приветстваха законодателното предложение като градивен елемент за устойчивото земеделие, докато други изразиха загриженост относно потенциалните рискове.

Законодателният проект предвижда да останат в сила някои изисквания за проследяване на генно редактираните култури, но онези растения, които са неразличими от получените чрез конвенционално развъждане, трябва да бъдат третирани като конвенционалните двойници.

Според Комисията НГТ са ключов елемент в усилията за по-устойчиво земеделие, както е залегнало в целите на Зелената сделка, като същевременно се гарантират достатъчни количествени нива на храните. „Това законодателно предложение илюстрира нашия ангажимент да дадем на фермерите инструментите, от които се нуждаят“, каза комисарят по безопасността на храните Стела Кириакидес по време на срещата.

Важна стъпка, според привържениците на НГТ

Това мнение беше споделено от много министри, включително Луис Планас от Испания, който ще  председателства Съвета до края на 2023 г. Въпреки, че е необичайно председател да дава мнения по обсъждано досие, Планас започна дискусията, като подчерта, че предложението „е много важно не само за обществеността, но и за селскостопанския сектор“. Той добави, че е жизненоважно „да покажем на фермерите, че имаме проблеми за решаване, но търсим алтернативи, за да постигнем напредък“. Италианският министър Луиджи Д’Ерамо каза, че НГТ представляват „най-ефективният инструмент, с който селскостопанският сектор разполага за подобряване на устойчивостта на производството“. Още през юни правителството на Италия одобри ограничена дерогация в националното законодателство за извършване на тестове за обработка на растения с НГТ до края на 2024 г.

Френският министър на земеделието Марк Фесно също приветства предложението като я нарече „важна и дългоочаквана стъпка“. Фесно призова за бърз напредък по досието, което рискува да не бъде прието преди изборите за членове на Европейския парламент през юни 2024 г. Други привърженици на либерализирането на НГТ посочиха необходимостта от запазване на конкурентоспособността на производството на храни в ЕС в сравнение с други части на света. Предоставяйки достъп до НГТ, позицията на ЕС на международните пазари се засилва и можем да настигнем нашите конкуренти, които вече използват тези генетични техники, каза финландският министър Сари Есая.

Компрометиран национален суверенитет?

Редица министри обаче изразиха загриженост относно ключови аспекти на предложението, като особено ясна критика дойде от Унгария и Австрия, които подчертаха, че трябва да остане възможен начин на отглеждане без генетично модифицирани организми (ГМО). „Селскостопанското производство без ГМО е заложено в нашата конституция. За нас това е въпрос на национален суверенитет“, подчерта унгарският представителят на Унгария.

Австрийският посланик Грегор Шустершиц каза, че страната вече е постигнала повече от целите на Зелената сделка и тези постижения не могат да бъдат застрашени. Австрия е страната в ЕС с най-висок дял на биологично земеделие. Биологичните фермери са задължени да гарантират, че продукцията им е без ГМО и мнозина в сектора се притесняват, че това вече няма да е възможно при предложената нова рамка. Въпросът за съвместното съществуване между НГТ и органичното земеделие беше повдигнат и от министъра на земеделието на Германия Джем Йоздемир, който също изрази загриженост относно факта, че въпросите за патентоването на генно редактираните семена остават нерешени.

Критики, но не блокада

Все пак Йоздемир, който е от партията на Зелените в страната, беше нетърпелив да покаже готовност за компромис и да не отхвърля предложението като цяло. Пред репортери той посочи, че собствената му позиция може да бъде мост между твърдите привърженици и противниците на НГТ, включително в рамките на собствената му правителствена коалиция. Подобно мнение беше изразено и от други страни, включително Кипър, Люксембург и Литва, които споделиха своите опасения, но също така казаха, че са готови да продължат напред по предложението и да намерят практически решения.

Междувременно Стела Кириакидес се опита да успокои онези министри, които останаха скептични към предложението. „Искам да ви уверя, че законодателното предложение не намалява нивото на безопасност и принципа на предпазливостта. То се основава на стабилна и задълбочена оценка на въздействието“, подчерта тя.

Лилия Александрова

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X