И защо това не е просто пренареждане на таблица, а промяна в логиката на системата
Европейската комисия вероятно ще предложи новата Многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2028–2034 да бъде структурирана по модела на Плановете за възстановяване и устойчивост (RRF). В това предложение ОСП повече няма да бъде отделен бюджетен стълб със свои правила, свои фондове и собствена отчетност. Ще бъде включена в по-широки програмни инструменти за растеж, устойчивост и конкурентоспособност. Какво означава това?
Досега ОСП имаше ясно обособен бюджет, със собствени два фонда: Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Всеки от тях имаше разписани правила, срокове, изисквания, механизми за контрол и национални квоти.
Всяка държава знаеше с колко пари разполага. Схемите се прилагаха по регламенти. Плащанията бяха разпределени по оси – директни, обвързани, агроекологични, развитие на селски райони. Управлението беше тежко, но предвидимо. Земеделието беше самостоятелна бюджетна категория – политически защитена.
Сега се предлага земеделието да бъде част от по-широки „национални изпълнителни планове“. То ще бъде една от политиките в един пакет, заедно с климата, дигитализацията, регионалното развитие и иновациите. Средствата няма да се отпускат по автоматични схеми, а при изпълнение на индикатори, по аналогия с механизма RRF.
Ще има цел, срок, индикатор, отчет. Ако държавата не покрива заложените цели – няма пари. Дори ако площите са заявени. Дори ако фермерите изпълняват своите задължения. Това премества акцента от фермерите като бенефициенти към държавата като носител на резултатност.
Комисарят по земеделие вече заяви, че директните плащания ще останат. Това е вярно – като формален инструмент. Но те няма да носят същото значение. Присъствието на площ вече няма да е достатъчно. Ще се изисква резултат – дори от най-статичния механизъм. Формата остава. Логиката се променя.
ОСП вече не е самостоятелна категория. Това означава, че не е ясно каква част от общите средства ще остане за земеделие. Ще се конкурира с други сектори вътре в националния план.
Фокусът се измества от плащане към фермерите към изпълнение на цели в сектора. Това може да включва устойчивост, въглеродно земеделие, иновации – но не задължително доход или стабилност.
Изчезва автоматизмът на финансиране. Няма да има плащания по право, а по отчет. Ако не се отчете резултат – няма транш. Ако няма напредък по индикатор – спиране.
Системата става управляема чрез индикатори и контролна рамка, а не чрез права и компенсаторни схеми. Това е инструмент за управление на държавите, не на фермерите.
ОСП е създадена като социален договор: европейското общество осигурява стабилност на земеделието, за да има храна, сигурност и устойчивост. Фермерите отговарят с работа, храна и поддържане на територията.
Сега моделът се измества: ЕС плаща не защото има фермери, а защото има цели. Земеделието не е защитен сектор. То е политически инструмент. Ако покриваш приоритетите – участваш. Ако не – оставаш извън.
Това не е техническа промяна. Това е промяна в смисъла на системата.
Какво значи това – на език, който фермерите разбират
Ще продължи да съществува схема за директни плащания на площ, но това вече няма да е автоматично плащане, както досега. Няма да е достатъчно само да подадеш заявление. Ще се изисква и нещо, което системата нарича „резултат“ – изпълнение на конкретни цели, които са записани в националния план.
Тези цели може да са свързани с околна среда, климат, биоразнообразие или устойчиво управление. Дори и много вероятно – върховенство на правото. Ако държавата не покаже напредък по тези показатели, парите може да се забавят или да не бъдат изплатени. Точно както се случи с Плана за възстановяване и устойчивост, с който вече имаме горчив опит.
С други думи: схемата остава, но вече не е гарантирана. Няма да има санкция срещу фермера, но и няма да има предсказуемост, ако целият сектор не покрива изискванията на плана. Още по-лошо – ако държавата не го покрива.
Какво значи „резултат“ в новата логика
Резултатът няма да се мери по документи, а по показатели, които са част от националния план и одобрени от Европейската комисия.
Пример за резултат: увеличен дял на устойчиви практики, подобрени почвени показатели, намалено използване на химикали, увеличен достъп до земеделие за млади фермери.
Индикаторите ще включват не само аграрни, а и политически цели – включително върховенство на правото, ефективност на администрацията, капацитет за отчетност.
Ако резултатите не са показани, финансирането се отлага или спира. Това не е санкция, а техническа блокировка.
Държавата носи отговорността, но последствията ще усещат фермерите.
В новата система няма наказание. Но има условие. И когато условието не е изпълнено, схемата остава само на хартия
Има логика в ориентацията към резултати – системата досега награждаваше статично присъствие, не динамично усилие. Но рискът е, че фермерите няма да знаят какво да очакват. Ще се борят не за права, а за доказване на полезност. И в такава логика загубата на предвидимост е равна на загуба на доверие.
