Какво всъщност означава хранителна сигурност?
Все по-често се говори за „продоволствена сигурност“ в контекста на геополитическите сътресения и климатичните рискове. Но рядко някой казва какво точно означава това. Думата се използва като обосновка, не като понятие. Тя присъства в речите, но липсва в операционализацията.
Новото определение, което може би променя разговора
На форум, посветен на устойчивото развитие и бъдещето на земеделската политика, за първи път представител на Европейската комисия формулира ясно какво се разбира под продоволствена сигурност: намаляване на уязвимостта. Това каза Хайс Схилтхаус, директор за устойчиво развитие в ГД „Земеделие“ (DG AGRI). Дали е просто фраза или сигнал за промяна – предстои да се разбере. Но фразата въвежда логика, която досега не беше изричана по този начин.
Ако сигурността не е в количествата, тогава в какво е?
Ако приемем това определение сериозно, то изместването е съществено. Не колко произвеждаме, а колко можем да понесем при срив. Не само внос, логистика и цени, а капацитет за адаптация. Не съхраняване на излишък, а изграждане на системи, които не колабират. Това пренарежда въпросите.
Какво означава намаляване на уязвимостта на ниво фермер? Или на ниво пазар? Или на ниво институции? Ако това ще бъде новият критерий, как ще се мери? И ще се промени ли самата структура на ОСП така, че да обслужва тази цел?
Политика, която се мисли през стабилност, не през компенсации
Схилтхаус говори за нуждата новата ОСП да бъде по-устойчива – не само екологично, но и икономически и социално. И спомена нещо, което досега рядко се изговаря: че селското стопанство може да стане по-привлекателно за млади хора и инвеститори, ако носи по-малко риск и повече предвидимост.
Не е сигурно дали това ще се отрази в бюджетни инструменти. Но фразата е поставена. И ако тя бъде използвана последователно, ще означава, че фокусът на новата ОСП се измества от компенсиране на трудност към изграждане на устойчивост.
Какво следва оттук нататък?
Твърде рано е да кажем, че това ще бъде официалната рамка на политиката. Но ако този език се запази – ако уязвимостта стане измерима, ако стабилността стане критерий, ако гъвкавостта стане политика – тогава логиката на европейската подкрепа ще изглежда различно. А с нея – и въпросите, които всяка държава трябва да си зададе предварително, преди да започне да отговаря.
Ася Василева
