Борд за водата? Или как се управлява криза с институционален Франкенщайн

Вместо реално управление на водните ресурси – наслагване на отговорности без структура. Вместо стратегическа посока – кръстосани функции и липса на център на тежестта.

Когато държавата не знае какво да прави, създава борд. А когато наистина не знае – създава междуведомствен борд. Така се превръща липсата на решение в присъствие на структура. Последният пример е „водният борд“ – инструмент, който звучи като отговор, но всъщност прикрива, че не сме задали правилно въпроса.

Институционалната карта: много участници, липсваща цялост

Управлението на водите в България напомня лошо организирана естафета:

  • МРРБ управлява част от ВиК операторите.
  • МОСВ издава разрешителни чрез басейновите дирекции.
  • Общините държат тръбите и инфраструктурата.
  • КЕВР определя цените и (уж) следи за качеството.
  • ВиК холдингът финансира, назначава, но не управлява.

Проблемът не е в броя институции. Проблемът е, че няма логика, по която да се срещнат в отговорност. Няма „водач на влака“.

Реактивно управление вместо логика на причините

Докато се сменят тръби по оперативни програми, язовирите, от които трябва да идва водата, остават неремонтирани. Инвестираме в системата „отзад напред“. А когато няма налягане – се създава борд.

Същевременно ВиК операторите плащат ток като индустриални гиганти, въпреки че изпълняват социална функция. А държавата има инструмент – договори с НЕК – но не го използва.

Земеделие с отклонение – водата стига до Гърция, продукцията се връща в България

Регистрацията на кладенци и сондажи за напояване е направена така, че отблъсква фермерите от легалното. Резултатът: вместо да опазваме водата, я губим два пъти – веднъж заради бездействие, и втори път, когато плащаме за продукция, отгледана с нея… но в друга държава.

Стъпките не са нови – но никой не иска да ги подреди

  1. Изясняване кой отговаря за питейната вода. Или МОСВ, или МРРБ. Но не и двете. Не и никой.
  2. Реален приоритет на язовирите за питейни нужди. Сушата вече не е риск, а цикличност.
  3. Достъпна енергия за ВиК операторите. Това не е енергийна сделка, а водна политика.
  4. Регистрация на водоползване със смисъл. Законността не трябва да е по-трудна от нарушението.

Ако всички отговарят, значи никой не отговаря

Управлението на водата не е въпрос на воля. То е въпрос на подреждане. Когато структурата е крива, и най-добрият министър няма да успее. А когато структурата е ясна – системата работи, дори и с обикновен администратор.

Не борд ще реши кризата. Решение ще има, когато има център на отговорност, който да носи и резултатите. Не още една координация. А една посока.

Тогава водата няма да тече между институциите. А ще стига до хората.

Ася Василева