Продуктивност, състав и устойчивост: как геномната наука променя говедовъдството
Американските млечни фермери все по-активно използват геномната наука, за да оптимизират генетичния потенциал на своите стада по отношение на млеконадой, здраве и ефективност на производството.
Откакто през 2008 г. геномното тестване става търговски достъпно, над 8 милиона млечни крави в САЩ са генотипирани по десетки ключови признаци, свързани с добива и качеството на мляко, ефективността при хранене, репродуктивните показатели и здравния статус.
Резултатите са видими: стадото е нараснало само с 1%, но производството на мляко се е увеличило с 19,2%, а съдържанието на масло в млякото – с 32,2% от 2008 г. насам. Част от този ръст се дължи на по-добро хранене и условия на отглеждане, но геномиката има ключова роля. Повишените нива на белтък и масленост в млякото се дължат пряко на селекция, информирана от геномни данни.
Геномиката и устойчивостта
Според нов доклад на CoBank, често подценяван ефект от въвеждането на геномиката е приносът ѝ към устойчивостта на млечното говедовъдство. Чрез селекция на животни с оптимални генетични показатели, фермерите отглеждат нови поколения крави, които произвеждат повече мляко с по-малко ресурси – фуражи, вода, площи.
„Геномиката позволява да се отглеждат по-продуктивни крави, с по-нисък въглероден отпечатък и по-малко емисии на метан“, обяснява Кори Гайгер, водещ млечен икономист в CoBank. „С всяка изминала година се изискват все по-малко крави за същия обем продукция – това означава по-малко фуражи, по-малко метан и по-добра ефективност на системата.“
Геномната оценка се основава на сравнение на ДНК на отделно животно с фенотипните показатели на популацията, което позволява вземане на информирани решения за развъждане и селекция – насочени към желаните генетични признаци.
70 долара повече стойност на крава – всяка година
Най-широко използваният индекс за оценка на генетичния напредък е Net Merit Index (NM$) – композитен индекс в долари, който обединява над 40 признака. Индексът е разработен от генетици в USDA и се публикува от Съвета по развъждане на млечни говеда (CDCB).
Данните показват, че геномният подход добавя средно 70 щ.д. стойност на крава годишно – в сравнение с 13.50 долара преди прилагането на геномиката. Това ускорено подобрение стимулира бързо навлизане на технологията не само в САЩ, но и в други страни.
Следващата стъпка – селекция за нисък метан
„Интересното е, че сме едва в началото. Геномиката тепърва ще отключва нови възможности“, казва Гайгер. Той посочва, че се работи по идентифициране на генетични маркери, свързани с по-ниски емисии на метан – следваща цел за устойчиво говедовъдство.
CDCB си партнира с Фондацията за изследвания в храните и земеделието (FFAR), за да събира нужните данни. Паралелно, инициативата Greener Cattle и нейната изследователска мрежа отпускат 5 млн. щ.д. за проекти, насочени към ограничаване на емисиите на метан от преживни животни.
„Целта е да бъде изградена национална геномна оценка за метанови емисии, която да стане част от стандартната селекция. Това ще бъде следващата глава в развъждането на устойчиви крави“, завършва Гайгер.
