Позиция на сектора: фермерите предупреждават за реалните последствия от обсъжданата ваксинация
Български фермерски кооператив, съвместно с представители на животновъдния сектор и с участието на Националната асоциация на млекопреработвателите, организират пресконференция, на която ще представят обща позиция срещу въвеждането на масова ваксинация при дребните преживни животни (ДПЖ). Темата на събитието е: „В контекста на епизоотичната обстановка – ваксинация без ефект и с тежки последствия“.
Позицията на сектора стъпва на пет аргумента, представени чрез икономически, ветеринарни и пазарни анализи:
1. Икономически ефект: повече щети от самото заболяване
Ограниченията за търговия с животни и продукти от ваксинирани стада могат да доведат до загуба на вътрешни и външни пазари, спад в износа и намалена конкурентоспособност. Ограничителните периоди не са ясно дефинирани, а несигурността около качеството на продукцията създава допълнителен пазарен риск. При сегашната стабилизираща се обстановка, икономическата логика на подобна мярка е съмнителна.
2. Ветеринарна оценка: ваксината е остаряла, с неясна ефективност и потенциални рискове
БАБХ вече е одобрила ваксина за използване, регистрирана на територията на България. Според експертни оценки обаче става въпрос за продукт, който е остарял, с документирани странични реакции и здравословни усложнения при животните.
По данни на практикуващи ветеринарни лекари, в над 60% от случаите, при които е прилагана подобна ваксина в други държави, са наблюдавани реакции като повишена температура, локални възпаления и намалена лактация.
Съществуват и съмнения за въздействието ѝ върху качеството и безопасността на продукцията – мляко и месо. Налични научни изследвания показват, че ваксината може да оставя остатъчни следи в продуктите, което води до намаляване на пазарната им стойност и затруднена реализация.
В редица страни, включително от ЕС, има забрани за износ на животинска продукция от ваксинирани стада – доказателство, че санитарните органи не приемат риска за напълно елиминиран. Ако съществуваше пълен консенсус за безопасността, тези ограничения нямаше да бъдат в сила.
Освен това, според данни на Европейската агенция по безопасност на храните, ефективността на ваксината като самостоятелна мярка е ограничена – не може да прекъсне циркулацията на вируса, освен ако не се съчетае с биосигурност, диагностика и контрол. Именно поради това тя се счита за допълваща, не водеща мярка.
3. Международен контекст: защо сравненията с Гърция са подвеждащи
В последните седмици публичните аргументи „за“ ваксинацията често стъпват върху примера на Гърция. Според фермерския сектор в България това сравнение е неуместно по няколко основни причини.
Първо, епизоотичната ситуация в Гърция е съвсем различна – там заболяването е с широко разпространение и висока плътност на засегнати животни. В Гърция се отглеждат около 7,5 милиона овце, при площ, сходна с българската. У нас овцете са около 1,2 милиона, което означава в пъти по-ниска животинска плътност и значително по-нисък епидемиологичен риск.
Второ, обстановката в България показва тенденция към стабилизиране – новите случаи са ограничени и няма доказателства за широко разпространение. Това поставя под въпрос необходимостта от крайна и масова мярка.
Трето, икономическият контекст е несравним. Гърция има износ на продукти от сектора в размер на над 1 милиард евро годишно. Подобен мащаб изисква по-различни действия за защита на външните пазари. В България износът е значително по-малък, но и по-уязвим на забрани. Именно затова, според животновъдите, масовата ваксинация може да има по-тежки последици у нас, отколкото в Гърция.
Фермерите подчертават, че директното пренасяне на чуждестранен модел, без оценка на местния мащаб, пазарна структура и динамика на заболяването, крие реален риск от въвеждане на мярка, която може да навреди повече, отколкото да помогне.
4. Ваксината не е универсално решение
Представителите на сектора подчертават, че ваксинацията не може да бъде разглеждана като самодостатъчна мярка. Прилагането ѝ без съпътстващи действия като ранна диагностика, биосигурност, контрол на движението и проследимост, няма да доведе до реално овладяване на заболяването. Нещо повече – рискът е да създаде фалшиво усещане за сигурност, което в дългосрочен план да увеличи уязвимостта на сектора.
5. Въпроси, които остават без отговор
Сред въпросите, които фермерите поставят към институциите, са:
– Какъв ще е статусът на ваксинираните животни при търговия и износ? – Защо няма национален план за превантивна ваксинация, ако продуктът е безопасен? – Ще бъде ли ваксината основание за пазарни забрани от трети страни? – Какви са реалните странични ефекти – производствени, здравни и пазарни? – Какъв е официалният срок на карантина след ваксинация за мляко и месо?
Секторът настоява за внимателна преценка, не за административна автоматичност
Фермерският кооператив и животновъдите, подкрепени от Националната асоциация на млекопреработвателите, заявяват, че прилагането на остаряла ваксина в ситуация на намаляваща епизоотична динамика е непропорционално решение. Рискът за продукцията, пазарите и доверието към сектора е реален. Ваксинацията може да бъде част от стратегия, но не и заместваща всички останали мерки.
Според сектора, решението трябва да бъде основано на научна обоснованост, ясна оценка на последствията и конкретна ветеринарна и търговска логика, а не на инерция или административен рефлекс.
