В навечерието на Консултативния съвет по овощарство, стопани от цялата страна споделят за ескалиращ проблем с вредителя Capnodis tenebrionis, по-известен като Черна златка.
Овощарите са категорични – вредителят вече не просто нанася щети, а масово унищожава костилковите овощни видове и заплашва да се прехвърли към останалите. Развитието на Черната златка в момента е във всички фази – от яйца до ларви и възрастни насекоми, което затруднява допълнително контрола и прави опазването почти невъзможно.
Изоставените градини – постоянен резервоар за зараза
Основната причина за неовладяемото разпространение, според производителите, са изоставените и неподдържани овощни градини. В тях не се извършват никакви третирания и именно оттам вредителят непрекъснато „прескача“ в активните насаждения. Така, дори и най-съвестните стопани, които инвестират в поддържане, растителна защита и профилактика, се оказват безпомощни – новите нашествия са неизбежни.
„Не можем да опънем мрежа около всяка градина. Един вредител да влезе – заразява всичко“, казват фермери от Русенско. И дори когато предприемат мерки – те са само временни. След кратко подобрение, Черната златка се завръща от съседни източници и щетите започват отначало.
Унищожаването на млади дръвчета – все по-бързо
Симптомите се проявяват с ускорена скорост. Дърветата започват да съхнат много по-бързо отпреди. Напояването и капковото вече не дават резултат – ларвите проникват в кореновата система и увреждат необратимо растението.
„Присаждаме, а след година дръвчетата загиват. Чувстваме се като на руска рулетка – инвестираш, полагаш грижи, а резултатът е нула“, споделят производители.
Загубите са и агрономически, и административни
Проблемът не е само аграрен, а и административен. При загиване на над 30% от овощната градина, насаждението вече не се признава от проверяващите. Това води до отхвърляне от подпомагане, а в някои случаи и до глоби.
Особено тежка е ситуацията при младите овощни градини, при които амортизационният срок още не е изтекъл. Там дори отпадането от подпомагане не е единствената последица – следват допълнителни протоколи, утежнена документация и невъзможност за навременна реакция.
Ако земята е собствена, процедурата по бракуване на насажденията е по-бърза. Но ако е арендована от няколко наследника с нотариални актове – задачата става почти неразрешима.
„Днес я описват като плододаваща, утре е вече напълно загинала. Но това не освобождава от санкции. А никой не ти казва как точно да действаш. Борим се едновременно с вредителя и с неясни правила“, казват стопани от Югозападна България.
Липса на стратегия и институционална реакция
Овощарите настояват, че без политика за изкореняване на изоставените градини, битката с Черната златка ще бъде загубена. Призивите са ясни: трябва национален подход, който да съчетае растителна защита, административна гъвкавост и ясни правила за действие при масови зарази.
„Гледаме как загива българската продукция. Трябва ни не просто съвет, а реален механизъм за реакция. Трябва да са ясни правилата в тази трудна ситуация. Да има улеснения при бракуването на градините. При подсяване на трайните насаждения са необходими правила как се преминава в подмладяващи мероприятия. И задължително бракуване на всички стари насаждения и такива, които са изоставени повече от 2 години“, обобщават фермерите.
Очаква се темата да бъде поставена на дневен ред по време на Консултативния съвет по овощарство – не като техническа, а като стратегическа. Защото проблемът вече не е отделен вредител, а системна заплаха за целия отрасъл.
