Комисията предлага нов механизъм, при който средствата за ОСП вече не са фиксиран отделен бюджет, а част от по-широкия Фонд за национално и регионално партньорство (NRPF). Вместо твърдо определени трансфери по ОСП, страните ще получават минимално гарантирани бюджети за подпомагане на доходите, но ще могат сами да решават дали и колко да прехвърлят допълнително от „необвързания“ дял на NRPF към аграрните мерки.
Това звучи като свобода. Но всъщност поставя държавите-членки в съвсем различна позиция на старта.
Различните възможности, различната реалност
Таблицата, която се базира на официално публикувани данни от Европейската комисия, включени в обосновката към предложението за новата многогодишна финансова рамка (МФР) 2028–2034, показва националните минимални бюджети за ОСП по държави-членки, както и какъв допълнителен трансфер от нецелевия дял на фонда NRPF ще бъде нужен, за да се поддържа текущото (2027) равнище на финансиране. Тя разкрива ясно разликите между държавите: какъв е минималният гарантиран бюджет за доходи по ОСП, колко допълнително трябва да се прехвърли, за да се запази равнището от 2027 г., и какъв процент от гъвкавата част на бюджета трябва да бъде насочен към земеделие, за да стане това възможно.
Така например България ще трябва да прехвърли близо 2 милиарда евро допълнително от своя NRPF към ОСП, за да запази равнището от 2027 г. Това представлява 38% от нецелевия ѝ резерв. За сравнение: Дания – 89%, Ирландия – 81%, Нидерландия – 81%, а страни като Малта и Полша – съответно само 5% и 19%.
Тази диспропорция означава, че някои държави ще могат безпроблемно да поддържат или дори увеличават подкрепата по ОСП, докато други ще бъдат изправени пред труден избор: повече пари за земеделие или за социална, регионална и друга политика.
За какво всъщност ще има пари
Не всички интервенции по ОСП са еднакво „лесни“ за финансиране. Част от тях – като регресивно подпомагане на доходите, обвързана подкрепа и подкрепа за дребни фермери – не изискват национално съфинансиране. Това ги прави политически по-удобни. Останалите – особено инвестициите, мерките за сътрудничество, агроекологичните интервенции и развитието на селските райони – ще изискват минимум 30% национален принос, а понякога и до 60%, в зависимост от региона.
Същевременно част от средствата по NRPF ще трябва задължително да се използват за интервенции извън доходите – като училищни схеми, POSEI, мерки за знания и иновации. Това означава, че реалният капацитет за допълване на доходите по ОСП е още по-ограничен.
Какво означава това за България
След 2027 г. за България ще бъде гарантирана единствено минималната сума за директни плащания и обвързана подкрепа – интервенции, които не изискват национално съфинансиране. Всички останали мерки – включително инвестиционните, агроекологичните и тези за развитие на селските райони – няма да бъдат автоматично осигурени. Те ще зависят от вътрешни решения.
За да запази пълния си аграрен бюджет на нивата от 2027 г., България трябва да прехвърли 38% от своя гъвкав резерв по NRPF към земеделието. Това не е задължително – нито определено предварително от Брюксел. Това ще бъде национален избор, направен в конкуренция с други сектори – социална политика, регионално развитие, образование.
Същевременно, ако България реши да допълни бюджета си по ОСП, голяма част от мерките ще трябва да се съфинансират с национални средства – между 30 и 60%, в зависимост от региона и интервенцията. Това допълнително ще натовари бюджета и ще изисква ясно планиране на приоритетите.
В обобщение: директните плащания са гарантирани, но всичко останало – не. Ако България иска да продължи да финансира аграрната си политика в пълния ѝ обхват, ще трябва да го направи съзнателно – с вътрешно пренасочване на средства и политическо решение. Иначе част от мерките, които сега изглеждат сигурни, просто няма да имат бюджет.
