Контекст: Какво предизвика реакцията
След като Европейската комисия представи предложението си за бюджета на ЕС за периода 2028–2034 г., фермерски организации, региони и част от Европейския парламент реагираха остро. Основната причина: намерението земеделските и регионалните средства да бъдат обединени в обща финансова рамка от 865 млрд. евро, която да се управлява чрез национални планове. Това означава премахване на прякото участие на регионите в разпределението на средствата.
Европейската комисия е готова да направи промени в част от предложението си за многогодишен бюджет на стойност 2 трилиона евро, заяви в четвъртък изпълнителният заместник-председател на Комисията, отговарящ за сближаването и реформите, Рафаеле Фито.
След сериозен натиск от страна на евродепутати, региони и фермери, Комисията даде сигнал, че обмисля корекции в ключова част от предложението за бюджета на ЕС за периода 2028–2034 г., свързана с финансирането на регионалната политика.
„Отворени сме към подобрения в тази част на предложението“, заяви Фито, като посочи конкретни правни текстове от проекта, които очертават участието на местните власти при разпределянето на средствата от ЕС.
Брюкселският превод на „отворени сме към подобрения“
На пръв поглед, изявлението на вицепрезидента на Комисията Рафаеле Фито, че институцията е „отворена към подобрения“, звучи като отстъпка. Но опитните администратори четат между редовете. Ден по-късно самата Комисия излезе с уточнение: „На този етап Комисията не спекулира с отделни елементи от предложението“. В брюкселската практика това е сигнал, че няма реална готовност за съществена промяна. С други думи – ще има разговори, но без преработка на самата архитектура.
Какво всъщност цели Комисията
Това не е просто опит за опростяване на бюджета. Това е структурна реформа. Целта е централизация на управлението и по-силен контрол чрез националните правителства. Регионите остават в процеса формално, но реалният достъп до средства и участие в решенията преминават през столиците на държавите членки.
Комисията печели от това, че намалява административната фрагментация, създава по-добра проследимост на резултатите и получава възможност за по-пряка връзка с правителствата. В очите на Комисията това означава повече отчетност, по-малко разпиляване и по-силна връзка с целите на Зелената сделка и дигитализацията.
Регионите обаче губят прякото си участие в програмирането и прилагането на фондовете. Губят политическа тежест в бюджетната архитектура. И най-важното – губят способността да защитават интересите си самостоятелно в Брюксел. От глас с достъп до дирекции и генерални дирекции, регионалните власти се превръщат в заинтересована страна на национално равнище, без гарантирана пряка роля в договарянето.
Какво може и какво не може да направи Европейският парламент
Групите в Европейския парламент – включително ЕНП и СиД – вече заплашиха, че ще отхвърлят предложението, ако то не бъде коригирано. Но тук идва институционалната реалност: Парламентът няма инициатива в бюджетния процес. Той може да въздейства политически – да създаде натиск, да вдигне шум, да отложи гласуване – но не може да наложи друга конструкция.
Най-вероятният сценарий е следният: Комисията ще приеме частични текстови корекции, които да подчертават „включване на регионите“ чрез допълнителни механизми за консултации и срещи. Ще бъде включен език за „многостепенно управление“, „засилено партньорство“ или „териториална чувствителност“. Но няма да има връщане на директното финансиране към регионите, нито възстановяване на досегашната роля на комисиите по управление на програмите.
Посоката е зададена. Въпросът е кой ще се адаптира
Надеждите на част от секторите, че този модел ще бъде спрян, са по-скоро политическа енергия, отколкото реална възможност. За да има реална промяна, е нужно не просто политически шум, а организирана съпротива от достатъчно голям брой държави членки, чиито региони имат достатъчно тежест вътре в страните си. Засега такава критична маса не се очертава. Ако Испания, Италия или Германия не застанат твърдо зад регионите си, Комисията ще задържи посоката.
На практика това означава: Комисията ще разговаря, ще изслушва, ще добавя думи. Но няма да върне контрола. Възможно е езикът да се адаптира, да се включат нови формулировки за партньорство или териториален баланс, и да се организират допълнителни срещи с местните власти. Но базовият механизъм – прехвърляне на управлението към националните правителства – ще остане. За регионите това означава ограничен достъп до реално влияние и все по-малко възможности да защитават интересите си директно в Брюксел. Всички сигнали сочат, че посоката няма да бъде обърната – само декорирана.
Ася Василева
