Дискусиите в Брюксел: хранителна сигурност, подкрепа и пазар
На 17 ноември 2025 г. в Брюксел се проведе заседание на Съвета на министрите по земеделие и рибарство на Европейския съюз. Темата беше стратегическа: бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. Основният акцент падна върху това как новата рамка ще гарантира продоволствената сигурност, как ще бъдат структурирани доходните плащания и какви механизми за реакция при кризи могат да бъдат заложени, без да се нарушава пазарно ориентираният характер на политиката.
Втората тематична дискусия, след първата през октомври (посветена на зелената архитектура), потвърди очаквано разделение между държавите членки. Почти всички настояват за по-голяма гъвкавост при прилагането на директните плащания. Мнозинството отхвърля предложенията за таван и дегресивност (намаляваща подкрепа с нарастване на размера на стопанството). Част от страните искат субсидиите да се насочват основно към фермери, за които доходът от земеделие е основен, други настояват за включване и на частично заети земеделци. В рамките на тази дискусия се отвори и въпросът кой точно да бъде считан за „активен фермер“ – с предложение това да обхваща не само стопаните на пълно работно време, но и онези, чийто принос към продоволствената сигурност е реален, независимо от степента на заетост.
Бе обсъдена възможността за създаване на физически резерви от земеделска продукция, които да се използват при кризи с доставките. Министрите подкрепиха идеята, но с уточнението, че подобен инструмент трябва да бъде съвместим с пазарната ориентация на ОСП. Това не се отнася до кризисния резерв като финансов инструмент, а до реално налични запаси, които могат да бъдат активирани в извънредни ситуации – например блокирани вериги за доставки или внезапен недостиг на определени храни. Отделно внимание беше отделено и на функционирането на агрохранителната верига като цяло – с акцент върху устойчивостта на доставките и необходимостта от защита на производствената база в държавите членки.
България: ясни послания по всички ключови теми
В рамките на дискусията заместник-министърът на земеделието и храните д-р Лозана Василева заяви позицията на България по основните елементи от предложенията за ОСП след 2027 г. В изказването си тя подчерта, че осигуряването на продоволствена сигурност изисква отделен, ясно структуриран и достатъчен по обем бюджет. Страната ни се противопоставя на идеята за обединяване на ОСП с други политики в единен програмен инструмент, като предупреди за риск от ренационализиране и задълбочаване на неравенствата между фермерите в различните държави.
Д-р Василева постави въпроса за справедливото остойностяване на пълната външна конвергенция на директните плащания. По думите ѝ, изравняването на нивата на подкрепа между държавите членки трябва да бъде реализирано чрез допълнителен бюджет, а не за сметка на останалите инструменти. Подкрепата за доходите на ниво стопанство следва да бъде в достатъчен размер и да обхваща всички земеделски стопани, които реално допринасят за продоволствената сигурност. Включително – тези в пенсионна възраст. Според нея изключването на тази група от обхвата на подпомагането не бива да се въвежда на европейско ниво, а да остане национално решение. Същото се отнася и до диференцирането между фермери и региони – България настоява то да се определя от държавите членки, според спецификата на структурата на сектора.
Кой е „активен фермер“ и кой го определя
Без да използва формално понятието, д-р Василева даде ясно да се разбере, че България не подкрепя въвеждането на общоевропейска дефиниция за „активен фермер“, която би изключила определени групи, включително стопаните в пенсионна възраст или тези с допълнителни доходи. Страната ни настоява държавите членки сами да определят критериите за допустимост, така че подпомагането да отразява реалните национални специфики. Това включва и възможността да се признават различни форми на заетост и участие в производството, когато приносът към продоволствената сигурност е реален.
Подкрепа за чувствителните сектори и малките ферми
По отношение на инструментите с висока чувствителност, заместник-министърът изрази ясна подкрепа за продължаване на Преходната национална помощ, както и за стабилно прилагане на обвързаната подкрепа. Малките земеделски стопанства, според България, трябва да останат стратегически приоритет в новата ОСП.
Украйна, търговия и риск за източния фланг
Д-р Василева изрази позиция и по темата за аграрната търговия с Украйна. Тя потвърди, че България подкрепя отварянето на пазара и задълбочаването на икономическите отношения, но предупреди, че то не може да бъде безусловно. Вносът на украински продукти, особено в чувствителни сектори, може да застраши вътрешния пазар и да постави под риск конкурентоспособността на производителите в източните държави членки. България предложи създаването на специален компенсаторен фонд на ниво ЕС, който да обезщети фермерите в случай на прекомерен внос.
По време на заседанието страната ни подкрепи и предложението на Италия за реформа на ОСП, по-конкретно в посока преосмисляне на инструментите спрямо новите предизвикателства. Към инициативата се присъединиха също Чехия, Унгария, Полша, Португалия и Словакия.
Регулации в растителната защита: срещу отнемане без реална алтернатива
В хода на дискусията за продуктите за растителна защита България заяви, че процесът по ограничаване на активните вещества не може да се ръководи от политически натиск. Д-р Василева подчерта, че одобрението на ефикасни активни вещества следва да се отнема само след като има ефективни алтернативи с аналогичен механизъм на действие. В противен случай земеделският сектор ще остане уязвим както от гледна точка на добиви, така и на сигурност на снабдяването.
Имаме участие, имаме аргументи. Какво още трябва да има
България заяви позиции по всички основни теми от дневния ред: бюджетна архитектура, структура на подкрепата, чувствителни сектори, конкурентен натиск от внос, регулаторна тежест, критерии за допустимост, функциониране на агрохранителната верига. Позицията е публично изразена, аргументирана, съвпада с линиите на няколко други държави членки и адресира реални рискове за българския сектор.
Това, което все още не е налице, е писмен стратегически документ, който да обвърже всички тези елементи в цялостна визия. Имаме заявени позиции, но нямаме обща рамка, в която те са свързани с аргументи, дипломатическа логика и план за действие. Няма публичен документ, който да показва какво искаме, какво предлагаме, на какво държим и къде можем да правим компромиси. Няма координация между институциите и сектора, която да гарантира, че тази визия ще бъде устойчива. И няма подаден сигнал кои са партньорите, с които България ще защитава сходни интереси.
