Новият доклад на Европейската комисия е присъда за модела „субсидия на площ“ и предупреждение за климатичния таван на производителността
Ерата на бързия и лесен растеж в европейското земеделие приключи. Това е основният, макар и негласно изказан извод от стратегическия доклад „Перспективи пред селското стопанство на ЕС 2025-2035“, публикуван от Европейската комисия в края на миналата година. Документът, който служи за компас на инвеститорите и политиците за следващото десетилетие, очертава картина на „нова нормалност“, дефинирана от три ограничаващи фактора: климатични промени, екологични регулации и трайно високи разходи за производство.
Прогнозата на Брюксел е категорична: Европа ще запази продоволствената си сигурност, но ще загуби позиции на световните пазари за масови суровини (commodities). Бъдещето принадлежи не на тези, които обработват най-много земя, а на тези, които успяват да извлекат повече стойност от нея.
Зърното: Свиване на площите и стагнация
Най-тревожният сигнал за страни като България, чийто модел е базиран на зърнопроизводство, е прогнозираното свиване на обработваемите площи. Комисията очаква спад в декарите с ечемик и царевица, притиснати от конкуренцията за земя и засушаването.
В цифри това изглежда така:
Производството на зърнени култури ще расте символично – едва с 0.6% годишно до 2035 г., и то само благодарение на леко повишение на средните добиви.
Търговията: ЕС ще увеличи нетния си износ на пшеница, но ще стане още по-зависим от вноса на царевица и ориз.
Това означава, че „екстензивният модел“ (повече декари = повече печалба) е изчерпан. Растежът ще дойде само от технологична интензификация.
Протеиновият ренесанс
Докладът посочва ясните победители на десетилетието – маслодайните и протеиновите култури. Очаква се производството на соя и бобови култури в ЕС да нарасне с 2.5% до 2035 г. Двигател на този растеж е политиката за намаляване на зависимостта от вносен протеин и промяната в диетите. При рапицата обаче прогнозата е за стагнация, тъй като електрификацията на транспорта ще намали търсенето на биогорива – традиционен пазар за тази култура.
Животновъдство: Смяна на потреблението
Тенденциите при месото са най-драматични и показват структурна промяна в потреблението.
- Говеждо месо: Секторът е в отстъпление. Очаква се производството да се свие с близо 10% (около 615 000 тона) до 2035 г., следвайки спада в консумацията и намаляването на стадата млечни крави.
- Свинско месо: Прогнозата е за спад от 0.7% годишно. Екологичните ограничения в Западна Европа и възстановяването на производството в Китай затварят експортните врати.
- Птиче месо: Единственият печеливш. Това е „протеинът на бъдещето“ – евтин, с нисък въглероден отпечатък и без религиозни ограничения. Производството и консумацията му ще продължат да растат устойчиво.
Млякото: По-малко животни, повече добавена стойност
Европейското млечно стадо ще продължи да се топи, като се очаква да намалее с още 2 милиона глави до 2035 г. Въпреки това, благодарение на генетиката и технологиите, общият млеконадой ще расте с 1.2% годишно. Стратегическата промяна тук е в преработката. Европа се отказва от надпреварата за износ на суровини (сухо мляко), където губи ценово от Нова Зеландия и САЩ. Вместо това, фокусът се премества изцяло към продукти с висока добавена стойност – сирена, специализирани протеини и суроватка, където ЕС е световен лидер.
Изводът за българския фермер
Докладът на ЕК е „червена лампа“ за българския аграрен модел. Нашата структура – износ на непреработено зърно и внос на месо и мляко – е точно обратната на печелившия тренд, описан в Брюксел. Документът казва в прав текст: ако разчиташ само на площ и субсидия, си обречен на стагнация. Печелившите през 2035 г. ще бъдат тези, които произвеждат протеини, птиче месо или висококачествени млечни продукти. Всичко останало е борба за оцеляване в условия на климатичен натиск и свиващи се маржове.
