Докладът на Ракеле Роси и екипа от Wageningen/Teagasc за Европейския парламент не е поредният икономически обзор – той е политически манифест за следващата Обща селскостопанска политика (ОСП). Основният извод е тъжен за мнозина, но определено не е неочакван: досегашната система на директни плащания, базирана на обработваема площ, се проваля в най-важната си задача – да гарантира жизнеспособен стандарт на живот за хората, които реално произвеждат храна.
Парадоксът на „богатата ферма и бедното домакинство“
Изследването въвежда критично важно разграничение, което ще доминира дебатите в Брюксел през следващите години. Досега ЕС измерваше доходите на „земеделското стопанство“. Новият анализ обаче настоява да се гледат доходите на фермерското домакинство.
Защо това е важно? Данните показват, че в много сектори фермите работят на загуба или на ръба на оцеляването, но домакинствата се издържат чрез извънземеделски дейности. Обратното също е вярно – големи стопанства получават милиони в субсидии, без тези средства да отиват за подобряване на жизнения стандарт на заетите в тях. Докладът предлага подкрепата да се насочи не към хектарите, а към запълване на разликата между земеделския доход и средната работна заплата в съответния регион.
13-те пътя на промяната: Какво ще се случи?
Авторите оценяват 13 конкретни политически сценария за подкрепа на доходите. Ето най-важните от тях:
- Индексация спрямо инфлацията: Предлага се плащанията вече да не са фиксирани за 7-годишен период, а да се коригират ежегодно спрямо цените на торовете и горивата. Това би спряло „тихото обедняване“ на фермерите.
- Контрациклична подкрепа: Вместо фиксирана сума всяка година, фермерът да получава повече, когато цените на пазара паднат под определен праг, и по-малко, когато пазарът е силен.
- Тавани и дегресивност (Capping): Докладът настоява за много по-строги ограничения на плащанията за едри стопанства, за да се освободи ресурс за малките и средни семейни ферми, които са гръбнакът на селските райони.
- Субсидиране на управлението на риска: Тъй като застраховките в момента са скъпи и сложни, се предлага държавата да поема до 70-80% от премиите, но само срещу пълна прозрачност на данните от фермата.
Кризата на „Активния фермер“
Докладът критикува сегашната дефиниция за „активен земеделски стопанин“. В момента тя е твърде широка и позволява на инвеститори, които нямат нищо общо с производството на храна, да източват ресурсите на ОСП. Предлага се въвеждането на нови критерии за икономическа жизнеспособност. Субсидията не трябва да бъде „социална помощ за оцеляване на нерентабилни структури“, а инвестиция в стопанства, които имат потенциал да станат конкурентоспособни.
Предупреждението: Поколенческото обновление е застрашено
Най-силният аргумент в доклада е свързан с младите фермери. При сегашната волатилност на доходите и ерозията на субсидиите, влизането в сектора изглежда като икономическо самоубийство за младите хора. Докладът е категоричен: ако не се гарантира реална доходност, която да е сравнима с доходите в ИТ сектора или индустрията, до 10 години Европа няма да има кой да я храни.
Какво означава това за българския дебат?
За България, където огромна част от субсидиите са концентрирани в тесен кръг от едри зърнопроизводители, тези новини са сигнал за радикална промяна. Брюксел се движи към модел, който ще фаворизира:
Високоинтензивните сектори (животновъдство, плодове и зеленчуци).
Прозрачността на доходите (край на „сивото“ производство).
Младите и семейни ферми чрез преразпределителни плащания.
Изводът: Времето на „лесните пари на декар“ изтича. Бъдещето принадлежи на тези, които могат да докажат, че произвеждат добавена стойност и че стопанството им е жизненоважно за икономиката на техния регион.
