Военните действия в региона на Персийския залив започват да се пренасят далеч отвъд енергийните пазари, като оказват пряк натиск върху глобалната търговия с минерални торове. Развитието на конфликта и блокирането на ключови логистични маршрути водят до рязко поскъпване на суровини и крайни продукти – тенденция, която вече се усеща и на българския пазар.
Ормузкият проток като критична точка
След ескалацията на напрежението и ограниченията върху корабоплаването през Ормузкия проток, един от най-важните търговски коридори в света, доставките на торове и суровини се оказват сериозно затруднени. През този маршрут преминава значителна част от глобалната търговия със сяра – ключов компонент за производството на фосфатни торове.
По думите на Йоан Неков, управител и съсобственик на „Сембодиа“, около 45% от световните потоци на сяра преминават през този регион. В същото време Близкият изток е сред основните центрове за производство на торове – с над 30% дял при амоняка и около 15% при карбамида.
Газът като основен фактор за цената
Конфликтът оказва директно влияние и върху цените на природния газ – основният ресурс за производството на азотни торове.
„Природният газ формира между 70 и 80% от себестойността на азотните торове. Само в рамките на един ден видяхме ръст от около 35% на цените на газа в Европа“, коментира Неков в предаването „Бизнес старт“.
Този ценови натиск се пренася почти незабавно върху пазара на торове. Динамиката е изключително висока, като котировките се променят в рамките на часове.
Експлозия на цените на международните пазари
Нарушените вериги на доставки вече водят до осезаеми ценови скокове. Ключови износители като Саудитска Арабия и Иран на практика отсъстват от пазара, което създава дефицит и повишава цените.
„Цената на карбамида беше около 460 долара за тон в Египет, а само за ден достигна 720 долара. Очакванията са за допълнителен ръст при задълбочаване на конфликта“, посочва Неков.
Допълнително напрежение идва от Китай, който е наложил ограничения върху износа на фосфатни торове. Това допълнително свива предлагането на глобалния пазар.
Българският пазар: краткосрочна стабилност, средносрочен риск
Към момента България и Европа разполагат с известна предвидимост благодарение на по-големи запаси, натрупани в края на предходната година. Част от търговците са увеличили вноса си преди влизането в сила на механизма CBAM.
Въпреки това ефектът от международните пазари вече се отразява. Цената на амониевата селитра, произвеждана в България, се е повишила от около 360 евро до 440 евро за тон.
„До края на март има наличности. След това има риск от недостиг. Българските производители ще компенсират част от липсата на внос, но и при тях разходите растат заради по-скъпия газ и амоняк“, обяснява Неков.
Натиск върху фермерите
Най-сериозният ефект от поскъпването се очертава върху финансовата устойчивост на земеделските стопанства. Разходите за торове формират до 50% от себестойността на продукцията, докато цените на зърното остават почти без движение.
„Земеделците са в ситуация, в която разходите растат, а приходите не. Това ограничава възможността им да закупуват торове и води до риск от по-ниски добиви“, посочва Неков.
По данни от пазара, цената на пшеницата се е повишила минимално – от около 195 евро до 205 евро за тон, което не компенсира ръста при входните разходи.
Европейският контекст
Ситуацията не е изолирана за България. В цяла Европа фермерите се сблъскват със сходен натиск – комбинация от по-високи цени на торовете, транспортни разходи и ограничена ликвидност.
„Проблемът в момента не е само в наличността, а и в способността на фермерите да купуват торове“, коментират участници на пазара.
Реакция на бранша: искания за компенсаторни механизми
На този фон започват да се появяват и конкретни искания от страна на фермерите за компенсиране на нарастващите разходи.
„В момент, когато правителството обсъжда помощи за компенсиране на високите цени на електроенергията за потребителите, ние, земеделците, се борим за оцеляването ни. Затова настояваме за защита на исканията ни, свързани с бясното поскъпване на торовете и горивата и защото тези обезщетения по никакъв начин не се различават от искането за обезщетенията за цените на тока“, заявява председателят на Варненския съюз на зърнопроизводителите Мартин Балулов.
Позицията идва в контекста на изразено от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) настояване за спешна среща с министър-председателя Андрей Гюров. Според председателя на НАЗ Илия Проданов, „ситуацията в момента наистина е извън контрол“.
Сред конкретните предложения на бранша се открояват директни финансови компенсации, обвързани с реални разходи. Зърнопроизводителят Йосиф Делгянски предлага въвеждане на подпомагане в размер на 100 евро на тон закупен изкуствен тор срещу представени фактури, както и компенсиране на минимум 30% от разходите за гориво, също на база документи.
Мотивите за тези искания са пряко свързани с рязкото покачване на себестойността на производството. „През последните дни цените на горивата и торовете буквално експлодират. Военните действия около Иран вече се отразяват пряко върху себестойността на производството ни, която расте с всеки изминал ден. Още по-притеснителното е, че цените на земеделската ни продукция не просто не следват този ръст – те са на нива от преди 15 години“, посочва Проданов.
От НАЗ настояват също за по-ранно изплащане на средствата по еко схемите като инструмент за ограничаване на ликвидния натиск върху стопанствата. Според организацията възможни решения има, но те изискват бърз институционален отговор и координирани действия.
Какво следва
Към момента не се очертава непосредствена криза в наличностите, но рискът се измества към следващите месеци, когато запасите ще започнат да се изчерпват. Ако конфликтът се задълбочи или логистичните ограничения се запазят, натискът върху цените ще остане висок.
Това поставя земеделския сектор в сложна позиция в ключов момент от производствения цикъл – когато решенията за торене вече трябва да бъдат взети, а цените се променят по-бързо, отколкото пазарът може да ги абсорбира.
В тази среда основният въпрос вече e доколко стопанствата ще могат да поддържат производствените си нива при новата ценова реалност.
