Зимните култури в по-голямата част от Европа, включително и в България, излизат от състояние на зимен покой при преобладаващо благоприятни условия. Това се посочва в мартенския бюлетин на Съвместния изследователски център към Европейската комисия (JRC MARS), публикуван на 23 март 2026 г. Докладът представя първите количествени прогнози за добивите през сезон 2025/2026, като според анализаторите на ЕК, към момента условията в страната ни предполагат резултати, които надвишават средните стойности за последните пет години.
Рекорден потенциал и регионално предимство
Официалните разчети на Брюксел залага за оптимистичен сценарий за българското зърнопроизводство, поставяйки страната ни сред държавите с най-позитивни очаквания за кампанията. Прогнозираният среден добив от мека пшеница у нас е фиксиран на 5.91 тона от хектар. Това число е с 5% над средното петгодишно равнище (5.63 т/ха) и бележи ръст от 2% спрямо реколта 2025. За сравнение, средната прогноза за целия Европейски съюз залага на 5.98 т/ха, което е спад от 5% спрямо миналата година, поставяйки България в позиция на относителна стабилност на фона на общото свиване на европейското производство.
Подобна е тенденцията и при ечемика, където очакваните за страната ни 5.58 т/ха превишават средните нива с 4%, докато при зимната рапица се прогнозират 2.70 т/ха. Макар при тритикалето и ръжта да се наблюдава лек спад от около 10% спрямо високите нива на 2025 г., техните прогнозни добиви от съответно 3.31 т/ха и 2.97 т/ха остават твърдо над историческата петгодишна база.
Аномалиите: Топлинна упойка и воден прелиш в Източна България
Агрометеорологичната картина у нас през изминалата зима е белязана от отчетливи температурни отклонения, които са стимулирали ранното развитие. Средните денонощни температури в страната са били с 2-3°C над дългосрочната норма (LTA). Краткотрайните застудявания през януари и февруари, когато термометрите в Северна България паднаха до -15°C и на места до -20°C, не са нанесли масови щети, тъй като посевите са били защитени от адекватна снежна покривка.
Същевременно, обилните валежи през февруари и първата половина на март, надхвърлящи на места 150% от нормата, са довели до пълно възстановяване на почвените влагозапаси дори в дълбочина. В югоизточните райони на страната обаче са регистрирани количества, които поставят Източна България в списъка на „зоните на загриженост“ в европейския бюлетин. Основното притеснение на експертите е свързано с водното пренасищане и риска от локални наводнения, които биха могли да блокират достъпа на техниката до полетата в критичен момент за пролетното подхранване.
Географското разцепление и сравнение с конкурентите
Докладът на JRC MARS обръща специално внимание на вътрешните контрасти в България. В Южна България мекото време е позволило на зимните култури напълно да компенсират есенното изоставане, като спътниковите данни показват отлична биомаса. Коренно различна остава ситуацията в Северна България, където забавянето, причинено от критично сухата есен, все още не е преодоляно. Индикаторите за фотосинтетична активност в Северозападния и Североизточния регион остават под средните нива, въпреки че рязкото повишаване на температурите от началото на март стимулира бърза вегетация.
В регионален контекст България изглежда по-стабилна от своите съседи. За Румъния се прогнозира добив от пшеница от 4.74 т/ха (спад от 16% спрямо 2025 г.), докато Украйна очаква 4.50 т/ха. Франция и Германия, макар и с по-високи абсолютни добиви (съответно 7.09 т/ха и 7.67 т/ха), също бележат отстъпление от около 5% спрямо миналата година.
Контекстът на европейския пазар: Студ на Север и наводнения на Запад
Докато за Черноморския басейн прогнозите са предимно позитивни, Брюксел отчита сериозни рискове в Северна Европа. Силни слани в началото на февруари, съчетани с липса на сняг, вероятно са причинили значителни щети в Полша, където в Подлаские температурите паднаха до -20°C, и в Украйна, където в Северозападните райони бяха отчетени -25°C. В противоположния край на континента – Португалия, Южна Испания и Югозападна Франция – прекомерните дъждове, на места надхвърлящи двойно средните нива, са довели до наводняване на масиви и затрудняване на полевата работа.
В глобален план, ранното излизане от зимен покой в Южна Европа увеличава риска от поражения при евентуални късни застудявания през април. За българските производители следващите две седмици ще бъдат решаващи за стабилизиране на високия потенциал за добив. Успехът на кампанията зависи от оперативната гъвкавост при първите растителнозащитни мероприятия и торенето, особено в преовлажнените източни райони, където влажните почви и намалената радиация изискват повишено внимание.
Източник: JRC MARS Bulletin Vol. 34 No 2 – Crop monitoring in Europe
