Между юни 2024 г. и май 2026 г. Европейската инвестиционна банка пренаписа собствената си мисия. Финансирането за сигурност и отбрана се учетвори. Програмата TechEU стана нова рамка с амбиция за 340 милиарда евро до 2028 г. Климатичната политика беше включена в категорията на „икономическата сигурност“. Земеделието не отпадна от приоритетите — но мястото му се измести от „социална кохезия“ към „стратегическа автономия“. Преориентацията не е реторика. Тя променя кой какво получава.
На 21 юни 2024 г. Управителният съвет на Европейската инвестиционна банка одобри Стратегическата пътна карта 2024–2027 г. с осем приоритета. На 12 юни 2026 г. ЕИБ публикува междинния доклад върху същата пътна карта. Двата документа са по 8 приоритета — но всяко друго сравнение между тях разкрива нещо различно.
Между двете дати светът се промени. Тръмп се върна в Белия дом и започна митническа война със Съюза. Войната с Иран отвори нов фронт в Близкия изток. Критичните минерали станаха инструмент на геополитически натиск. Изкуственият интелект излезе от лабораториите към инфраструктурата. Тези осем приоритета остават формално същите, но реалното тегло между тях, езикът на самия документ и приоритетите на финансирането са дълбоко преориентирани.
Тази статия е първата от серия, която чете двата документа в съпоставка — какво се промени в езика на ЕИБ, какво конкретно получава земеделието, какво може да получи (застрахователният инструмент) и какво не получава България. Започваме с рамката.
Двата документа, поставени един до друг
Пътната карта от юни 2024 г. предвижда годишен финансов сценарий от около 95 милиарда евро. Междинният доклад от май 2026 г. фиксира общия обем на финансирането през 2025 г. на 100 милиарда евро, с прогноза за поддържане на това ниво до 2028 г. Това не е огромно увеличение в абсолютни числа — около 5 на сто. Важното е къде отива тази допълнителна сума.
Сигурността и отбраната — приоритет №3 в пътната карта — са били осигурени през 2024 г. с 6 милиарда евро по Strategic European Security Initiative с условие за спазване на най-високите екологични, социални и управленски стандарти. Към май 2026 г. финансирането се е учетворило и надхвърля 4 милиарда евро годишно — около 5 на сто от общото в ЕС. Фиксираният таван е премахнат. Дефиницията на стоки с двойно предназначение е разширена. Кредитните линии за малки и средни предприятия в сектора са отворени. Стартира Defence Equity Facility 2.0 с целеви обем 1 милиард евро в дялов капитал. Това не е разширяване на съществуваща политика — това е смяна на природата ѝ.
Енергетиката е надскочила всякакви предишни рамки: 37 милиарда евро инвестиции през 2025 г. — рекордна година. ЕИБ е финансирала половината от всички инвестиции в електропреносната и съхранителната инфраструктура в ЕС, една пета от новата соларна мощност, една трета от новите наземни ветрови проекти и почти всички офшорни ветрови проекти. Програмата REPowerEU+ е достигнала тавана от 45 милиарда евро две години преди срока.
Технологичното направление получи нова рамка — TechEU, обявена през 2025 г. Целта е да мобилизира до 340 милиарда евро инвестиции до 2028 г. Под TechEU попадат под-програми: CleantechEU, SpaceTechEU, HousingTechEU, BioTechEU. През 2025 г. ЕИБ вече е ангажирала над 22 милиарда евро по тази рамка.
За земеделието и биоикономиката общото финансиране за двете години 2024 и 2025 е около 15 милиарда евро. Това е солидна сума в абсолютни числа, но скромна сравнение със собствения мащаб на банката — около 7,5 на сто от двугодишния обем. И значително по-малко от това, което само енергетиката получи в една година.
Геополитическият рестарт: как се промени езикът
Самият език на двата документа разказва историята на промяната.
Юни 2024 г.: „Тектоничните плочи, които поддържаха световния ред от края на Втората световна война, се местят, и нов световен ред се формира.“ Това е наблюдателно изречение — констатация на процес.
Май 2026 г.: „Ескалацията на конфликта в Близкия изток, инструментализирането на критичните минерали и други ключови суровини, както и нарасналите рискове, свързани с нови форми на война и разпространението на изкуствения интелект, увеличават несигурността. Ликвидността в частния кредит, рисковия капитал и пазарите на собствения капитал се свива.“ Това вече не е наблюдение — това е тревога.
Най-конкретното изречение в междинния доклад, което не назовава своя адресат, гласи: „Някои големи играчи се отдалечават от мултилатералните правила и институции, преследват едностранни действия, които оспорват международното публично право, и приемат разрушителни протекционистки мерки и широкомащабни инвестиционни и субсидийни програми.“ Името Тръмп не присъства в документа. Не е и нужно.
В отговор ЕС се позиционира като „котва на доверие, на сигурност и на правна предсказуемост, която привлича таланти и инвестиции“. Цитират се 67 търговски и инвестиционни партньорства по света — с Мерсосур, Индия, Индонезия, Австралия, Мексико, ЮАР. Стратегията е ясна: на хаоса на едностранните действия се отговаря с разширяване на координираното пространство.
Това е новата рамка, в която ЕИБ препозиционира собствените си приоритети. Финансовата политика трябва да обслужва тази стратегическа цел — не „зелен преход“ в чист вид, не „кохезия“ в чист вид, а нещо, което документът назовава „икономическа сигурност и стратегическа автономия“. Това е новият проводник на всеки приоритет.
Тестът: какво направиха с климатичната политика
Най-ясният тест на новата рамка е какво се случи с климатичната политика — историческото ядро на банката.
През юни 2024 г. ЕИБ говореше за климатичната банка като „приоритет №1 на нашето време“ за „осигуряване на устойчив растеж, технологична конкурентоспособност, стратегическа автономия и сигурност“. Връзката между климат и сигурност е вече тук, но като аргумент за климата.
През май 2026 г. връзката е обърната. Фаза 2 на Climate Bank Roadmap, приета през 2025 г., „закрепва дейностите на ЕИБ здраво в конкурентоспособността, икономическата сигурност и дългосрочната устойчивост на Европа“. Адаптационното финансиране се удвоява до 30 милиарда евро за 2026–2030 г. — със специален фокус върху „climate-resilient инфраструктура, природни решения, водна устойчивост и земеделие“.
Това е важният момент. Климатът не е сам по себе си. Той е инструмент на икономическата сигурност. Енергийната достъпност и ценовата стабилност за европейските домакинства и индустрия — това е новият главен аргумент. „Защитава Европа от глобалната ценова волатилност в енергетиката и намалява структурното ѝ конкурентно неблагополучие в енергетиката“ — формулировка от междинния доклад.
С други думи: климатът остава, но речникът се промени. Той е „зелен“ дотолкова, доколкото е „автономен“. И това има пряко отношение към земеделието.
Земеделието в новата рамка
Формално земеделието е 5-ти приоритет — и в двата документа. Реално мястото му се е изместило.
В пътната карта от юни 2024 г. земеделието е разположено в контекста на „кохезионната политика и социалната инфраструктура“. Логиката е: земеделците са под натиск от климатичните рискове, имат нужда от подкрепа, регионите им — от инвестиции в инфраструктура.
В междинния доклад от май 2026 г. логиката е друга. Земеделието и биоикономиката се поставят в линия, която документът описва така: „Адаптационното финансиране ще се удвои… с фокус върху климатично устойчивата инфраструктура, природните решения, водната устойчивост и земеделието.“ А непосредствено след това следва изречение, което се отнася към всички тези категории, не само към земеделието: „Подходът на новата икономическа сигурност на Европейската комисия може да повлияе на инвестициите в тези области.“
Стопанството влиза в концепцията на стратегическата автономия през три канала.
Първо — биоикономиката. 500 милиона евро за конверсия на рафинерия в Санацаро (Италия) в производство на устойчиви авиационни горива до 2028 г. 140 милиона евро за биогаз и биометан в Ирландия, Дания, Финландия и Испания. 35 милиона евро за GreenLight Biosciences (Испания) за биоконтрол на базата на РНК — алтернатива на химическите пестициди. Логиката не е „зелено земеделие“ — логиката е намаляване на зависимостта от внос на енергия, торове, химия.
Второ — адаптационното финансиране. Удвоено до 30 милиарда евро за периода 2026–2030 г. Включва водна устойчивост, природни решения, земеделска инфраструктура. Не е „зелена помощ“ — представено е като „climate-resilient инфраструктура“, тоест защита на производствения капацитет на Европа от климатичните рискове. Това отново е стратегическа автономия в нов речник.
Трето — застрахователният инструмент (Pan-European agricultural insurance facility). Все още в статус „проучва се“ — от 2024 г. до сега. Целта е да разпредели рисковете между държави членки, да стъпи върху националните схеми и да осигури стабилност при управлението на нарастващите климатични рискове. На това ще се върнем в отделна статия от тази серия. Тук е важен сигналът: рамката на стратегическата автономия предполага общ европейски инструмент, не сбор от национални.
Към тези три канала се добавя Pan-European Agriculture Programme с обем 3 милиарда евро — за малки и средни ферми, средни предприятия, с приоритет за млади и нови фермери и за стопанства, водени от жени. Това е новата основна рамка за земеделско финансиране от ЕИБ.
Какво означава „стратегическа автономия“ в стопанството
Тук е новостта, която заслужава да бъде разбрана точно.
За фермер, който инвестира в климатична устойчивост — поливни системи с по-висока ефективност, сортове, адаптирани към сушата, противоградови системи, агроекологични практики — езикът на ЕИБ преди няколко години описваше тази инвестиция като „екологична“ или „устойчива“. Сега същата инвестиция се описва като защита на производствения капацитет на Европа в условия на климатична нестабилност. Това не е козметична разлика.
За фермер, който инвестира в биогаз от собствените си отпадъци, в производство на торове от местна суровина, в дигитално управление на стопанството — той не е „зелен“ в новия речник. Той е елемент на стратегическата автономия на Европа. По същата логика, по която заводът за чипове или фабриката за акумулатори са. Не със същата величина, но със същия език.
Това е реална възможност за позициониране. До момента европейските програми, които достигат до българския фермер, се обясняваха пред него (и пред собственото му самочувствие) с реториката на „екологичен морал“ — нещо, което трябва да направи, защото е правилно. Новата рамка позволява друго обяснение: това е стратегически актив. Стопанство, което може да произвежда без вносна суровина в условия на климатична нестабилност, е политическа стойност.
Това е възможност. Но е и тест. Защото не всеки тип земеделие се вписва в тази рамка. Голямото зърнопроизводство, което през последните години се превърна в спот-доставчик на глобалните пазари, не отговаря лесно на критериите за „стратегическа автономия“ — то функционира точно в обратната посока, изнасяйки суровина към световния пазар.
Скептичните въпроси
Не всяка реторика се превръща в политика. Заслужава да се поставят няколко скептични въпроса.
Първо — йерархията в самия доклад. От 50-те страници, които описват осемте приоритета, първите 10 страници са посветени на технологиите и отбраната. Земеделието и биоикономиката заемат две страници, в раздел 5 от 8. Глаголите при описанието на земеделието са преобладаващо пасивни: „Групата ще продължи да предоставя качествено финансиране“. При технологиите и отбраната — активни и волеви: „Групата ще учетвори“, „Групата ще мобилизира 340 милиарда“. Тонът сам по себе си говори за тежестта.
Второ — числата. Земеделие и биоикономика заедно: 15 милиарда евро за две години. Сигурност и отбрана: 4 милиарда евро за една година (2025) при четирикратен ръст. Енергетика: 37 милиарда евро за една година (2025). Темпото на растеж в трите сектора не е сравнимо. „Стратегическа автономия“ е речник, който обхваща всички тях — но не всички получават равно.
Трето — застрахователният инструмент. Pan-European agricultural insurance facility беше анонсиран в пътната карта от юни 2024 г. като „проучваема“ възможност. В междинния доклад от май 2026 г. — отново „проучваема“. Две години между две „проучвания“ не са категоричен сигнал. Това не означава, че няма да се случи. Означава, че не е лесно — националните схеми се различават драматично, политическата воля е разпръсната, и от Брюксел не идва видимо ускорение.
Четвърто — кой получава какво. ЕИБ финансира конкретни проекти в конкретни държави. Полша е получила 500 милиона евро за развитие на земеделие и селски райони. Италия — 500 милиона за устойчиви горива в Санацаро, 50 милиона за Калабрия. България липсва от списъка с поименни земеделски проекти. Дали това е въпрос на проектен капацитет, банково посредничество, политическа репрезентация или нещо друго — е тема на отделна статия от тази серия.
Какво остава от тази статия
Преориентацията на ЕИБ между юни 2024 г. и май 2026 г. не е козметична. Тя променя речника, по който се мисли всеки приоритет. Тя променя финансовите потоци между приоритетите. Тя променя кои програми получават нови инструменти и кои продължават по инерция.
За земеделието това носи и възможности, и ограничения. Възможностите са в новия речник: климатичната устойчивост, биоикономиката и дигитализацията могат да се представят като стратегически активи, а не като екологично задължение. Ограниченията са в реалното разпределение: финансирането нараства бавно, новите програми са в декларативна фаза, йерархията на тежестта в самия доклад поставя сектора в средата на списъка.
За българския фермер, който си задава простия въпрос „какво ми носи това“, отговорът има два пласта. Първият е езиков и пропагандата му е по-малко омекотена — стопанството е стратегически актив, не екологичен товар. Вторият е фактологичен и изисква по-сериозен анализ: какво конкретно влиза в страната, на каква цена, през кои канали, и защо България отсъства от списъка с поименни проекти.
В следващата статия от тази серия минаваме към фактологията — какво точно са 15-те милиарда евро за земеделие и биоикономика, и какво от това достига до Европа на практика.
Ася Василева
Източници
European Investment Bank — „EIB Group 2024–2027 Strategic Roadmap“, приета от Управителния съвет на 21 юни 2024 г. (документ 2024-0198). European Investment Bank — „Mid-term report: EIB Group Strategic Roadmap 2024/2027″, май 2026 г. (документ 2026-0163). Climate Bank Roadmap Phase 2, приета от ЕИБ през 2025 г. EIB TechEU programme — официална платформа. EIB Global Strategy, приета 2025 г. Critical Raw Materials Strategy, приета от ЕИБ през 2025 г. Действащ Многогодишен финансов рамков период на ЕС 2021–2027. Letta Report „Much More than a Market“ от 18 април 2024 г. Доклад на Марио Драги за конкурентоспособността на ЕС, 2024 г.
Понятия
Стратегическа автономия (strategic autonomy) — концепция от европейската политическа дискусия, която назовава способността на ЕС да предприема ключови икономически и политически действия без принудителна зависимост от външни играчи. Включва енергийна, технологична, продоволствена и индустриална независимост. След 2022 г. (украинската война) и още по-силно след 2025 г. (Тръмп 2.0) става основна организационна рамка на европейските политики.
Икономическа сигурност (economic security) — нова концепция на Европейската комисия, която обединява в едно цяло вериги за доставки, технологична автономия, енергийна независимост, отбранителна индустрия и продоволствена сигурност. Формулирана за първи път в стратегически документ на ЕК от юни 2023 г.; разширена и операционализирана от Комисията фон дер Лайен II след 2024 г.
Pan-European Agriculture Programme — рамкова програма на ЕИБ с обем 3 милиарда евро, насочена към малките и средните стопанства и към средните земеделски предприятия в ЕС. Приоритет за млади и нови фермери, както и за стопанства, водени от жени. Каналът на финансиране обикновено е посредничен — през национални банки.
TechEU — нова рамкова програма на ЕИБ, приета през 2025 г., обединяваща различните технологични направления (Cleantech, Spacetech, Housingtech, Biotech и т.н.) под обща структура. Цел: мобилизация на до 340 милиарда евро инвестиции до 2028 г.
Climate Bank Roadmap Phase 2 — приета от ЕИБ през 2025 г. като продължение на първата фаза от 2020 г. Удвоява адаптационното финансиране до 30 милиарда евро за периода 2026–2030 г. Препозиционира климатичната политика в категорията на „икономическата сигурност и конкурентоспособността“.
InvestEU — основният инструмент на ЕС за гарантиране на инвестиции в рамките на Многогодишния финансов рамков период. 75 на сто от гаранцията се управлява от ЕИБ Груп. Към май 2026 г. — 62 милиарда евро финансиране, мобилизирани 342 милиарда евро инвестиции.
