Защо реколтата от пшеница ни е рекордна, а семето — не наше

Жътва 2025, 5,80 тона на хектар, и какво означава това за разговора за хранителен суверенитет по зърно

Миналогодишната жътва приключи с числа, които изглеждат като аргумент в полза на тезата, че България има хранителен суверенитет по пшеница. По данни на Министерството на земеделието производството за реколта 2025 г. достигна 7,3 млн. тона пшеница при среден добив 5,80 т/ха — рекорд за страната. Прибраната площ нарасна с 6,2% до 1,26 млн. ха. По данни на Европейската комисия средният добив беше с 11% над петгодишната средна стойност (5,2 т/ха) и с близо 15% над десетгодишната (5,04 т/ха). България остана нетен износител на хлебно и фуражно зърно. Сега, в средата на юни 2026 г., страната е в навечерието на новата жътва — която по данни на НИМХ и DG AGRI има потенциал да повтори или приближи миналогодишния резултат.

По всичко изглежда, че пшеницата е една от малкото категории, по които страната е „суверенна“ — произвеждаме повече, отколкото консумираме, имаме рекордни добиви и работещ износен пазар. Това е поне така, докато не погледнем какво стои в основата на тези добиви — кои сортове са на нивите.

Картата на сортовете

По данни на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) през януари 2026 г., делът на родните сортове пшеница в България е до 35% от засетите площи. Останалите близо две трети — от чужди селекционни компании, основно от Франция и Германия.

Списъкът на най-разпространените сортове говори ясно. „Лидеа“ (френска кооперативна селекция, преди това Caussade Semences и Euralis): Софру CS, Собел, Сориал, Солвейг, Монтекристо CS, Солиндо. По данни от полеви опити при селскостопански партньори, „Монтекристо CS“ е давал средно над 900 кг/дка (9 т/ха), а „Солиндо“ е достигнал рекорд от 1 150 кг/дка (11,5 т/ха) през 2019 г. „Лимагрейн“ (френска земеделска кооперация): LG Авеню, LG Апилко, LG Анапурна, LG Пибрак. При ечемика — LG Зебра. На демоплатформа в Бръшлен (Силистренско) LG Анапурна е дала 850 кг/дка средно от 50-хектарен масив.

Българската селекция от Добруджанския земеделски институт (ДЗИ) в Генерал Тошево и Института по растителни ресурси (ИРГР) в Садово присъства с десетки сортове: Аглика, Елица, Болярка, Лазарка, Мизия, Драгана, Жана, Победа, Садово-1, Деница (твърда пшеница), Рожен (тритикале). Качествени сортове, доказани в практиката — но малцинство на пазара. Проф. дсн Николай Ценов от ДЗИ Генерал Тошево е автор и съавтор на над 60 сорта пшеница; институтът общо има в актива си повече от 100 регистрирани сорта при зърнено-житните култури, бобовите и слънчогледа за седемдесет години работа.

Това не е новост от тази година. Това е тенденция от началото на двехилядните, която постепенно се задълбочи.

Защо това се случи — структурната причина

Пшеницата е самоопрашваща се култура. За разлика от царевицата и слънчогледа, които са хибридни, при пшеницата фермерът може да задели част от реколтата си за семе и да я засее следващата година. Това е практика, която законът на ЕС признава изрично — нарича я farm-saved seed — и регламентира при определени условия (ЕС Регламент 1768/95).

Икономическото следствие е значимо. Селекционерът на хибридна царевица получава автоматично възнаграждение чрез пазара: семето от хибрид дава с 30–40% по-нисък добив следваща година, затова фермерът купува ново всяка година. При пшеницата този автоматизъм липсва. По данни на INRAE (август 2023 г.), 50–55% от площите с хлебна пшеница във Франция се засяват със собствено семе на фермерите.

За да може селекционерът да получи възнаграждение в условията на самоопрашваща се култура, нужно е институционално решение. Конкретиката по страни:

Във Франция действа интерпрофесионален принос (CVO — contribution volontaire obligatoire): задължителен принос от около 0,63 евро на тон при продажба на жита, насочен към интерпрофесионалната асоциация Intercéréales, плюс отделен принос от около 1,10 евро на тон за хлебна пшеница, който финансира INRAE и публичните селекционни институти. По груба оценка, при френска жътва от около 30 млн. тона пшеница годишно, тази сума надхвърля 30 млн. евро на година само за хлебната пшеница — стабилно външно финансиране на френската селекционна наука, което не зависи от държавния бюджет.

Във Великобритания всеки фермер е задължен да декларира пред BSPB (British Society of Plant Breeders) дали използва сертифицирано или собствено семе. Роялти за собствено семе е около 50% от това на сертифицираното семе. Санкциите за неподаване на декларация са до глоба от втора степен по британската скала.

В Швеция декларирането е задължително по силата на ЕС законодателство, прилагано стриктно — всички, които пускат семе на пазара, са задължени да водят отчет за производството, произхода и продажбата най-малко 6 години.

В България има Закон за закрила на новите сортове растения и породи животни. Има ИАСАС, която сертифицира посевен материал и води полски инспекции. Има субсидирана схема за качество на семена през Държавен фонд „Земеделие“. Това, което липсва, е реално действащ механизъм за деклариране и роялти на farm-saved seed, чрез който публичните селекционни институти да получават устойчиво финансиране от пазара. Малките стопанства (под 92 тона зърнени годишно) са освободени от плащане според ЕС Регламент 1768/95, което в българския контекст обхваща значителна част от стопанствата.

Какво стои зад чуждите сортове — числата на инвестицията

Числата не са укор към чуждите селекционни компании. Те правят работата си с инвестиции, които българската селекция от десетилетия не вижда. Конкретно за двете компании с най-голям дял на българския пазар на пшеница:

**„Лимагрейн“** (Limagrain) е френска земеделска кооперация, основана 1942 г. от земеделци в регион Оверн. По данни от годишния отчет за фискална 2023/24 — продажби 2,522 млрд. евро плюс 729 млн. евро от партньорства, общо около 3,25 млрд. евро. Брой служители — над 9 600, от които около 2 000 изследователи. R&D бюджет за 2024/25 — 324 млн. евро. През май 2026 г. Европейската инвестиционна банка отпусна на компанията допълнителен заем от 300 млн. евро за развитие на иновативни сортове, устойчиви на климатичните промени. Това е една от най-големите единични финансови операции на ЕИБ в селскостопанския сектор в Европа. Лимагрейн е 4-та по големина семенарска компания в света.

**KWS SAAT** е семейна германска компания, основана 1856 г. в Айнбек. По данни от годишния отчет за фискална 2023/24 — общи продажби 1,678 млрд. евро, от които сегментът „Зърнени“ (пшеница, ечемик, ръж, рапица) — 275,9 млн. евро. R&D интензивност (целева): 18–19% от продажбите, тоест около 300 млн. евро на година. Сравнението от компанийния отчет показва позицията: KWS е една от шестте компании в света с над 100 години непрекъсната селекционна работа върху зърнени.

Зад двете компании стоят други: RAGT Semences (френска кооперация, водеща в семената за пшеница и ечемик в Европа), BASF (германска корпорация с глобален пакет), Saaten-Union (немска асоциация на селекционери), Florimond Desprez (френска семейна компания от 1830 г.), InVivo (френска земеделска кооперация). По оценка на Mordor Intelligence (2025), европейският пазар на семена за зърнени се оценява на 7,55 млрд. долара с очакван годишен ръст 4,85% до 2030 г. Топ петте играчи — Bayer, Corteva, Limagrain, KWS и Syngenta — държат около 48% от този пазар.

Без тяхното присъствие добивите от 5,80 т/ха през 2025 г. вероятно нямаше да изглеждат така. Те носят реална стойност в полето. Не това е въпросът на този материал.

Стратегическа срещу ценова зависимост

В анализ на zemedeleca.bg от април 2026 г. беше формулирано разграничение, което тук става централно: разликата между ценова и стратегическа зависимост. Ценова зависимост е, когато внасяме нещо, защото е по-евтино отвън — доматите, цитрусите, рибата. Пазарът е голям, доставчиците са много, заместването е възможно. Стратегическа зависимост е, когато входът идва от малко доставчици и може да се използва като лост — газ, торове, семенна селекция.

Семето е по-скоро азотен тор, отколкото зимен домат. То се обновява всяка година. Не може да се складира на резерв за повече от две-три години без загуба на качество. Селекцията зад него е продукт на двадесетгодишна работа, която не се компенсира чрез внос за един сезон. И петте компании, които държат водещ дял на европейския пазар, са корпоративни структури — френска, германска, американска, швейцарска — които вземат стратегически решения извън България.

Когато пшеницата даде 5,80 т/ха рекорд през 2025 г., това не беше плод на българската селекция. Това беше плод на френска, германска и австрийска работа, която плащаме като крайни потребители.

Грубата сметка за българския пазар на семена за пшеница: при засята площ от около 1,26 млн. ха и сеитбена норма 200–250 кг/ха, общата нужда от семе за пшеница е около 280 хил. тона годишно. Ако предполагаме, че около 30% от тази площ се обновява със сертифицирано семе всяка година (при цена около 0,80–1,20 евро/кг за сертифицирано семе с дресинг), българският пазар на семена за пшеница е в порядъка на 60–100 млн. евро годишно. Голяма част от тези средства плащат роялти на чуждестранни селекционни компании — пари, които напускат страната във вид на лицензионни такси.

Цената на онова, което остана

Селскостопанска академия (ССА) е структурата, която обединява българските публични селекционни институти: Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево, Института по растителни ресурси в Садово, Института по царевицата в Кнежа, Института по земеделие в Карнобат, Института по полски култури в Чирпан, и още двадесетина научни звена. Бюджетът на ССА за 2026 г. по Закона за държавния бюджет е около 45,6 млн. евро. Това е приблизително 14% от R&D бюджета само на „Лимагрейн“ за същия период и 15% от R&D бюджета на KWS.

Числото за персонала е още по-показателно. ССА разполага сега с 479 изследователи на пълен щат (по данни на zemedeleca.bg от май 2026 г., в контекста на бюджетните мерки за свръхдефицита). Преди двадесет години са били над 1 200. Намалението е над 60% за две десетилетия. То не е резултат на еднократна реформа — то е резултат на постоянно недофинансиране, ниско заплащане и отлив на млади научни кадри.

Конкретно за ДЗИ Генерал Тошево, основан през 1941 г.: общата численост на персонала (учени, специалисти, лаборанти, агротехници, работници) е около 300 души. Институтът има три научни отдела — „Селекция на зърнено-житни и бобови култури“, „Селекция на слънчоглед“ и „Агротехника“. По данни от интервю на проф. Николай Ценов за БТА (юни 2025 г.), в Добруджа — която той нарича „житницата на страната“ — отдавна няма пункт за изпитване на пшеница. Това е инфраструктурна загуба, която не се вижда в счетоводните баланси.

Сравнение на държавите по ключови параметри в селекцията на пшеница:

Източници: ЕК DG AGRI, Destatis, USDA FAS, ИАСАС, INRAE, BSPB.

Какъв суверенитет

В българския политически език „хранителен суверенитет“ се използва често и обикновено като еднозначно положителна категория. В анализ на zemedeleca.bg от май 2026 г. беше показано, че самата дума има две различни значения: капацитет да произвеждаш базова храна изобщо (въпрос на сигурност) и самодостатъчност по всеки отделен продукт (въпрос на цена). При пшеницата сме над 100% по второто значение — произвеждаме повече, отколкото консумираме.

Но като се погледне основата, върху която стъпва това производство, картината е по-сложна. Семето идва от френски и германски селекционни домове. Торът е азотен — преобразуван природен газ, който внасяме (по предишен анализ — 70–80% от себестойността на тора е стойността на природния газ). Препаратите за растителна защита са основно немски, швейцарски, френски. Тракторите са чужди — нито един произведен в България. Тоест „произвеждаме си пшеницата“ в най-строгия смисъл означава, че финалното сглобяване — сеитбата, грижата, жътвата, прибирането — става на българска земя, с българска работна ръка, върху изцяло вносна технологична основа.

Така че по пшеницата суверенитетът ни е по продукт, не по процес. По крайно производство, не по селекция. По стопанска операция, не по технологично владение. Това е разликата, която числата показват — и която при следващото повтаряне на думата „суверенитет“ си струва да се помни.

Какво следва от това

Този материал не предлага политическо решение. Но няколко конкретни въпроса възникват от числата.

Първо: 45,6 млн. евро годишен бюджет на ССА срещу 324 млн. евро R&D разходи само на „Лимагрейн“ — това е съотношение, което не позволява догонване нито технологически, нито кадрово. При запазване на сегашния тренд (десетилетен спад от 1 200 към 479 изследователи), българската публична селекционна школа в обозримо бъдеще ще премине минимален функционален праг.

Второ: Френският модел показва, че пазарът може да съфинансира селекцията — 1,10 евро на тон от хлебната пшеница, насочени към INRAE и публичните институти, биха генерирали при българския обем (около 7 млн. тона годишно) над 7 млн. евро годишно за публична селекция. Това не е сума, която преобръща ситуацията, но е възстановим в порядъка на 15% от сегашния бюджет на ССА — без държавни средства и без европейски фондове. Такъв механизъм у нас не съществува.

Трето: Чуждите селекционни компании, които доминират българския пазар, реално биха могли да съфинансират съвместни селекционни проекти с ДЗИ и ИРГР за регионално адаптирани сортове. Такъв модел работи между „Лимагрейн“ и публични институти в Унгария, Полша, Румъния. У нас публично оповестени такива партньорства липсват.

Българската пшеница през 2025 г. даде 7,3 млн. тона зърно. Това е работа на десетки хиляди земеделци, на качествена агрономическа технология, на благоприятно време през пролетта. И на сортове, които в две трети от случаите носят имена на френски и германски селекционери. Това е публично документируем факт. Това, което се прави с него — или което не се прави — е политически избор. Не наша работа е да го направим. Наша работа е да го опишем.

Използвани източници

— Министерство на земеделието и храните: данни за реколта 2025 г. — производство, добив, площи (юли–септември 2025 г.).

— Европейска комисия, DG AGRI: оценки за петгодишни и десетгодишни средни добиви, прогноза за реколта 2025/26.

— USDA FAS Sofia: Grain Market Update, юни 2025 г.

— Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС):.; Официална сортова листа на Република България 2025 г.

— Проф. дсн Николай Ценов, Добруджански земеделски институт — Генерал Тошево: интервю за БТА и Chernomore.bg, юни 2025 г.

— „Лимагрейн“: годишен отчет 2023/24 — продажби 2,522 млрд. евро, R&D 2024/25 — 324 млн. евро (Limagrain.com, декември 2024 г.). Прес-съобщение на ЕИБ за заем от 300 млн. евро (май 2026 г.).

— KWS SAAT SE & Co. KGaA: годишен отчет 2023/24 — продажби 1,678 млрд. евро, сегмент „Зърнени“ 275,9 млн. евро.

— Mordor Intelligence: Europe Grain Seed Market Report 2025 — пазарна оценка и дял на топ играчи.

— INRAE (Франция): „Royalties on farm saved seeds: a way to ensure economic viability and stimulate agricultural innovation“, American Journal of Agricultural Economics, август 2023 г.

— BSPB (British Society of Plant Breeders): официална информация за farm-saved seed system.

— Destatis (Германия): добиви на пшеница 2023–2025 г.

— Регламент (ЕО) № 1768/95 на Европейския съвет относно farm-saved seed.

— Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г.: бюджет на Селскостопанска академия — 45,6 млн. евро.

— Селскостопанска академия и предишен анализ на zemedeleca.bg (май 2026 г.): данни за персонала на ССА — 479 изследователи срещу над 1 200 преди 20 г.

Понятия

Farm-saved seed (FSS) — собствено производство на семе от фермера от предишна реколта за повторна сеитба. Признато от ЕС законодателство (Регламент 1768/95) с условие за плащане на роялти при защитени сортове. Малките стопанства под определен праг (92 т зърнени годишно) са освободени.

Plant Breeders’ Rights (PBR) — система за защита на интелектуалната собственост в селекцията. В ЕС се администрира от CPVO (Community Plant Variety Office). Българският еквивалент — закрила на новите сортове растения, под Патентно ведомство.

Хибридна срещу самоопрашваща се култура — хибридът губи с 30–40% качество при повторна сеитба, затова фермерът купува ново семе всяка година. Самоопрашващата се култура (пшеница, ечемик, соя) може да се размножава с практически еднаква продуктивност, което изисква външен механизъм за възнаграждение на селекционера.

CVO — Contribution volontaire obligatoire — задължителен интерпрофесионален принос във Франция, плащан върху продажбата на земеделска продукция, насочен към съфинансиране на селекционни и научноизследователски структури. За зърнени общо — около 0,63 евро/т; за хлебна пшеница допълнително — около 1,10 евро/т.

R&D интензивност — съотношение между разходите за научноизследователска и развойна дейност и общите продажби. При KWS целевата стойност е 18–19%; при „Лимагрейн“ — около 12–13% от продажбите.

Стратегическа срещу ценова зависимост — разликата между внос, чийто единствен недостатък е по-ниската цена (пазарът е дълбок, доставчиците са много), и внос, по който страната зависи от малко доставчици и продуктът може да се използва като лост в политически или икономически натиск.