Какви краткосрочни държавни помощи плати Държавен фонд „Земеделие“ през 2025 г., колко и на кого

275,6 млн. лв. по 21 схеми, 34 535 бенефициенти. Извън обхвата на отчета остават около 100 млн. лв. за намален акциз върху газьола и инвестиционните схеми.

Държавен фонд „Земеделие“ публикува годишен отчет за дейността по прилагане на държавни помощи през 2025 г. Документът е стандартна годишна отчетност, изготвена от дирекция „Краткосрочни схеми за подпомагане“ на фонда, и обхваща всички схеми с национално финансиране — безвъзмездни помощи, минимални помощи (de minimis), отсрочвания на кредити и държавни помощи в рамките на Регламентите на ЕС за земеделието. Това е изключително важна информация, не само като отчетност, а и като карта на това как реално се разпределя националният бюджет за земеделие извън средствата от ЕС-фондове по Стратегическия план.

Този материал представя изцяло цифрите от отчета, групирани по схеми и подсхеми, с пълни списъци на основните получатели и кратки наблюдения по места. Числата са проверени за вътрешна аритметична консистентност с отчета.

Важно уточнение за обхвата. Отчетът покрива дейността на дирекция „Краткосрочни схеми за подпомагане“ и не обхваща всички държавни помощи, които ДФЗ администрира. Извън него остават най-малко две съществени категории. Първата е помощта под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство. По данни на самия фонд, бюджетът за 2025 г. по тази схема е 100 млн. лв. при ставка 0,42 лв. за литър, а през декември 2025 г. е изплатен първи транш от 92,4 млн. лв. на 14 816 земеделски стопани, последван от втори транш през март 2026 г. Втората категория са инвестиционните схеми за държавни помощи (нотифицирани в Регистъра на държавните помощи на ЕС под номера от типа SA.56169 и сходни), по които ДФЗ предоставя възстановяване до 50% от извършени инвестиции в материални активи. Конкретните изплатени суми за 2025 г. по тази категория не са публикувани в обобщен вид и подлежат на отделна проверка.

Тоест реалната сума на държавните помощи, преведени от ДФЗ през 2025 г., е приблизително в порядъка на 375 млн. лв. или повече, а не 275,6 млн. — в зависимост от инвестиционните схеми и евентуални други категории. Този материал обаче запазва фокуса си върху краткосрочните схеми, тъй като за тях е публикуван пълен, структуриран отчет с разбивка по подсхеми и бенефициенти. За пълния преглед на държавните помощи в земеделието е необходим отделен анализ.

 

Общата картина

През 2025 г. дирекция „Краткосрочни схеми за подпомагане“ е работила по 21 схеми за подпомагане. По всички действащи схеми са подпомогнати 34 535 бенефициенти по подадени 38 909 заявления. Общо изплатеният ресурс е 275 600 328 лв. при утвърден бюджет от 276 034 749 лв. — усвояване 99,84%.

Динамика на усвоения ресурс по години (лв.):

Година Усвоен ресурс (лв.) Бележка
2020 237 587 441 Базово ниво
2021 221 069 968 Базово ниво
2022 747 183 001 COVID + Временна рамка (Украйна)
2023 625 759 400 COVID + Временна рамка (Украйна)
2024 845 701 692 Временна рамка — пик
2025 275 600 328 Връщане към „нормално“

Спадът 2025 спрямо 2024 е -67,4%. Според обяснението в отчета, причината е приключването на извънредните помощи по Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна, както и по схемата „Помощ за подкрепа за осигуряване на ликвидност“ след COVID-19. Усвоеният ресурс през 2025 г. е по-висок от базовото ниво 2020–2021, но върнат към „нормална“ годишна параметрика, преди извънредните мерки.

Разпределение по сектори (2025)

Сектор Сума 2025 (лв.) Дял Сума 2024
Животновъдство 182 293 115 66,1% 306 726 349
Растениевъдство 93 307 213 33,9% 538 975 343

Забележка: Структурата от 66/34 в полза на животновъдството отразява концентрацията на схемите за подпомагане в животновъдни сектори, въпреки че растениевъдството обхваща значително по-голяма площ и брой стопанства. През 2024 г. съотношението беше различно — растениевъдството получи 538,9 млн. лв. поради извънредните помощи за компенсиране на загубите от руската агресия срещу Украйна. Връщането на структурата 66/34 през 2025 г. е по-близко до типичното разпределение преди 2022 г.

  1. Безвъзмездни помощи
  2. Държавни помощи по Регламент (ЕС) 2022/2472

Този регламент е групово освобождаване (Agricultural Block Exemption Regulation, ABER), който позволява на държавите членки да предоставят определени категории помощи без предварително уведомление до Европейската комисия. Регламентът замени Регламент 702/2014. По него ДФЗ е изплатил общо около 79,5 млн. лв. през 2025 г. в 10 подсхеми:

Подсхема Сума (лв.) Бенефициенти
1.1. Зимни пръскания (овощни, ягоди, малини, маслодайна роза) 8 335 538,02 5 848
1.2. Екарисажи и инсинератори (мъртви животни — през БАБХ) 30 003 013,34 2 оператора
1.3. Сертификация GLOBALG.A.P (плодове и зеленчуци) 55 250,00 38
1.4. Изложения и панаири (животновъдство и растениевъдство) 4 282 569,57 43
1.5. Качество на семена и посадъчен материал 1 199 994,09 1
1.6. Държавна профилактична програма (ветеринарни) 21 397 610,72 2 482 ст. / 910 вет.
1.7. Контрол на телени червеи (картофи) 1 393 591,68 286
1.8. Доматен миниращ молец (Tuta absoluta) 464 085,82 239
1.9. Родословни книги и продуктивност на животните 9 928 770,54 53 организации
1.10. Контрол на лозови вредители (род Vitis) 2 442 808,03 468

Забележка: Подсхема 1.5 — „Качество на семена и посадъчен материал“ — е изплатила 1 199 994,09 лв. на един-единствен бенефициент. Помощта се предоставя чрез субсидирани услуги от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) и от лицата по чл. 6, чл. 7 и чл. 31, ал. 5 от Закона за посевния и посадъчен материал, действащи от името и под контрола на ИАСАС.

Забележка: Подсхема 1.2 — „Екарисажи“ — е изплатила 30 млн. лв. чрез БАБХ на два оператора. Към края на годината е реализиран остатък от 919 971,81 лв., върнат на ДФЗ. Двата екарисажа в България остават единствените оператори по тази схема.

  1. Минимални помощи (de minimis) по Регламент (ЕС) 2024/3118

Регламентът, в сила от 2025 г., увеличава максималния индивидуален праг от 25 000 на 50 000 евро (97 791,50 лв.) за период от три години. Националният праг за България е увеличен от 124 437 825 лв. на 222 651 687 лв.. Изплатеният размер през 2025 г. по този регламент е 53 256 773,23 лв. за 23 832 стопани:

Подсхема Сума (лв.) Бенефициенти
2.1. Странджански манов мед (ЗНП) 9 000,00 5
2.2. Индивидуални помощи (по решения на УС на ДФЗ) 245 523,00 7
2.3. Засушаване 2025 (крави, биволи, овце, кози, пчели) 35 036 240,07 15 131
2.4. Шарка по дребни преживни животни (ограничителни зони) 2 253 840,00 737
2.5. Оранжерии, картофи, гъби, маслодайна роза, тютюн 15 712 170,16 7 952

Забележка: Подсхема 2.3 — засушаване 2025 г. — е централната структурна реакция на ДФЗ към климатичните условия през годината. 35 млн. лв. са разпределени за животновъди (крави, биволи, овце-майки, кози-майки, пчелни семейства) под формата на финансово подпомагане за преодоляване на негативния ефект от засушаването. Подпомагането е по схема de minimis, тоест без изисквания за конкретни загуби, доказани по фермерска документация — критерий е регистрацията на стопанството по Наредба № 3 от 1999 г.

Забележка: Подсхема 2.4 — шарка по дребните преживни животни — е изплатила 2,25 млн. лв. за 737 стопани. Това е компенсация за стопани в ограничителните зони, наложени от БАБХ. По време на писане на този материал темата за шарката остава активна — БАБХ продължава да изпраща писма по сигнали и отворени въпроси за случаи в Велинградско и други региони.

  1. Минимални помощи (de minimis) по Регламент (ЕС) 2023/2831 — преработка

Регламентът, в сила от 1 януари 2024 г., е за преработка на селскостопански продукти (не за първично производство). Максималният праг на помощта е увеличен на 300 000 евро (586 749 лв.) за период от три години. Изплатеният размер през 2025 г. е 601 300 лв., разпределен между 5 асоциации и организации. Предназначение — изложения, търговски панаири и международна конференция в подкрепа на повишаване на конкурентоспособността на българските преработени продукти.

  1. Държавни помощи по Насоките за държавна помощ в селското стопанство

4.1. Хуманно отношение към животните

Помощта се предоставя за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение за период от най-малко 5 години. Тя покрива допълнителните разходи или пропуснатите доходи от тези ангажименти. Помощите са нотифицирани и одобрени от ЕК за периода 01.01.2024 – 31.12.2029 г.

Сектор Сума 2025 (лв.) Стопани Средно на стопанин (лв.)
Птицевъдство 39 570 550,65 228 173 555
Свиневъдство 41 448 619,66 64 647 635

Забележка: 41,4 млн. лв. за 64 свиневъдни стопанства е концентрация на ресурс, която отразява структурата на свиневъдния сектор в България. Българското свиневъдство в индустриалните си форми е концентрирано в няколко големи групи (Брестов комплекс, Гепардпласт, Юрий Гагарин, Боримечков и др.), а малките свиневъди практически не съществуват в схеми с 5-годишен ангажимент за хуманно отношение. Това не е аномалия на конкретна година — това е структурната характеристика на сектора.

Забележка: Средните 173 555 лв. на птицевъден стопанин също са значителни. Птицевъдният сектор е по-малко концентриран от свиневъдния, но 228 стопанства все пак не са много за нацията.

4.2. Държавна помощ за щети от неблагоприятни климатични условия

Тази помощ компенсира щетите по земеделските култури, причинени от климатични условия, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия. С Решение на ЕК от 21.11.2022 г. срокът за прилагане е удължен до 31.12.2027 г.

Култури Сума 2025 (лв.) Бенефициенти Средно (лв.)
Череши, вишни, кайсии (измръзване/слана 2025) 42 765 812,26 2 576 16 602
Други видове култури (измръзване/слана 2025) 18 116 251,83 2 484 7 293

Забележка: Общо 60,9 млн. лв. компенсации за измръзване и слана по земеделски култури през пролетта на 2025 г. Това е една от най-големите единични позиции в целия отчет след схемите за хуманно отношение. Овощарският сектор — особено череши, вишни и кайсии — претърпя катастрофална пролет 2025. Структурният въпрос е дали повтарящата се компенсация за измръзване е устойчив инструмент или подпомага икономически нежизнеспособни модели на засаждане в райони, в които климатичните рискове нарастват.

Изложения и панаири — пълен списък на бенефициентите

Подсхема 1.4 по Регламент (ЕС) 2022/2472 финансира участието в изложения и панаири на сектори „Животновъдство“ и „Растениевъдство“. Помощта се предоставя посредством субсидирани услуги от съответната развъдна асоциация или организация и не включва директни плащания на парични суми към земеделските стопани. Общо разпределени средства през 2025 г.: 4 282 569,57 лв. за 43 ползватели:

Бенефициент Сума (лв.)
1 Фондация „ОТ БГ“ 64 000,00
2 Сдружение „Обединени български животновъди“ 99 800,00
3 Развъдна асоциация за млечни овце 177 700,00
4 Сдружение „Съвет по туризъм – Пловдив“ 50 600,00
5 Сдружение „Български традиционни млечни продукти“ 106 300,00
6 Асоциация „Традиционни български консерви“ 135 900,00
7 Сдружение „Български фермерски съюз“ 120 900,00
8 Сдружение „Три планини 2024“ 60 000,00
9 Сдружение „Асоциация за развъждане на породата Ил дьо Франс в България“ 59 000,00
10 МЗХ — за участие в „БИОФАХ 2026“, Нюрнберг 270 000,00
11 МЗХ — за участие в „ПРОВАЙН 2026“, Дюселдорф 430 000,00
12 Сдружение „РЯХОВЕЦ – 2025“ 65 000,00
13 Сдружение „Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция“ 71 900,00
14 Развъдна асоциация „Български киноложки клуб за Българско овчарско куче“ (II полугодие 2025) 60 000,00
15 Сдружение „Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните“ 95 000,00
16 Сдружение „Национална асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове“ 46 900,00
17 Сдружение „Регионална Лозаро-винарска камара Мизия“ 30 000,00
18 Сдружение „Съюз на птицевъдите в България“ 130 000,00
19 Сдружение „Асоциация на индустриалното свиневъдство в България“ 110 000,00
20 Сдружение „Асоциация на свиневъдите в България“ 88 000,00
21 Сдружение „Българска асоциация на винените професионалисти“ 70 000,00
22 Сдружение „Асоциация на коневъдите в България“ 87 000,00
23 „Делиорман Груп“ ООД 41 100,00
24 Сдружение „Български традиционни млечни продукти“ 95 500,00
25 Сдружение „Асоциация Български спортен кон“ 14 000,00
26 Сдружение „Българска асоциация на сомелиерите и винооценителите“ 7 000,00
27 Сдружение „Асоциация на месопреработвателите в България“ 200 000,00
28 Сдружение „Български традиционни млечни продукти“ 77 000,00
29 МЗХ 350 000,00
30 Сдружение „Асоциация на земеделските производители в България“ 40 700,00
31 СНЦ „Организация на развъдчиците на автохтонни породи овце в България“ 45 000,00
32 Сдружение „Земеделски стопани“ 60 000,00
33 Асоциация „Източнобългарски кон“ 10 000,00
34 Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) 230 000,00
35 Сдружение „Асоциация за Българското родопско говедо и Джерсея“ 50 000,00
36 Сдружение „Съюз на дунавските овощари“ 65 000,00
37 Сдружение „Съвет по туризъм – Пловдив“ 60 000,00
38 Сдружение „Български традиционни млечни продукти“ 84 359,57
39 Сдружение „Асоциация на земеделските производители в България“ 8 000,00
40 Сдружение „Добруджански овощарски съюз“ 111 597,00
41 Сдружение „Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция“ 145 126,00
42 Развъдна асоциация „Български киноложки клуб за Българско овчарско куче“ (2026) 146 687,00
43 Сдружение „Областен Пчеларски Съюз“ 13 500,00
  ОБЩО 4 282 569,57

Кумулативни данни — кой получава повече от едно плащане

Субект Брой плащания Обща сума (лв.)
МЗХ (директни плащания към министерството) 3 (№ 10, 11, 29) 1 050 000,00
Сдружение „Български традиционни млечни продукти“ 4 (№ 5, 24, 28, 38) 363 159,57
Сдружение „Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция“ 2 (№ 13, 41) 217 026,00
Развъдна асоциация „Български киноложки клуб за Българско овчарско куче“ 2 (№ 14, 42) 206 687,00
Сдружение „Съвет по туризъм – Пловдив“ 2 (№ 4, 37) 110 600,00
Сдружение „Асоциация на земеделските производители в България“ 2 (№ 30, 39) 48 700,00

Забележка: Министерството на земеделието и храните е най-големият получател в схемата с общо 1 050 000 лв. — близо 25% от целия годишен ресурс на подсхема 1.4. Сумите се отнасят до участието на МЗХ в две конкретни международни изложения: „БИОФАХ 2026“ в Нюрнберг (биологично производство) — 270 000 лв., и „ПРОВАЙН 2026“ в Дюселдорф (вино и винарство) — 430 000 лв. Третото плащане от 350 000 лв. (№ 29) не е уточнено по отношение на конкретно изложение в текста на отчета.

Забележка: Сдружение „Български традиционни млечни продукти“ получава 4 отделни плащания, общо 363 159,57 лв.

Забележка: В списъка с 43 ползватели присъстват две паралелни асоциации в свиневъдния сектор: „Асоциация на индустриалното свиневъдство в България“ (110 000 лв.) и „Асоциация на свиневъдите в България“ (88 000 лв.) — общо 198 000 лв. за две браншови структури в един сектор. Това е политическа конкуренция в браншово представителство, която не е новина, но в годишния отчет се вижда числено.

Забележка: „Делиорман Груп“ ООД (№ 23, 41 100 лв.) е единствената търговска фирма (ООД) в списъка. Всички останали 42 бенефициенти са сдружения, асоциации, развъдни организации, министерства, агенции.

Забележка: Сдружение „РЯХОВЕЦ – 2025“ (№ 12, 65 000 лв.) е необичайно име за браншова организация.

  1. Отсрочване на кредити

Кредити, предоставени през 2008, 2009, 2010 и 2012 г. за животновъди, птицевъди и свиневъди, са били ежегодно отсрочвани с по една година през изминалите две десетилетия. Общата сума на предоставените кредити през този период е 77 116 613 лв. по 4 465 договора.

През 2020 г., с прилагането на схемата за подкрепа на ликвидността след COVID-19 (помощ до 100 000 евро за погасяване на кредити), е била погасена значителна част — 95% от дължимите отсрочвани във времето кредити, предоставени за едри и дребни преживни животни.

Към момента на отчета (края на 2025 г.) непогасени остават кредити за 64 животновъди (по описание на отчета: 42 животновъди, 29 птицевъди и 10 свиневъди) по 81 договора. Главницата за ново отсрочване е 3 518 549 лв., а лихвата — 788 864 лв.. УС на ДФЗ е взел решение за ново отсрочване до 27 ноември 2026 г. при лихвен процент 4% (предходно отсрочване до 27.11.2025 г. беше при 4,5%).

Забележка: Цифрите в отчета са вътрешно неконсистентни: посочени са „64 (в т.ч. 42 + 29 + 10)“, но 42 + 29 + 10 = 81, не 64. Това е аритметична грешка в самия документ. Възможно е цифрата 81 да се отнася до броя на договорите (64 субекта по 81 договора), а 42 + 29 + 10 — до субектите по сектори.

Забележка: Кредити от 2008 г., отсрочвани 18 поредни години — това е учебников случай как „временна“ финансова мярка става постоянна. Кои са тези 64 (или 81) субекта, защо точно те не са попаднали в 95-те процента погасени през 2020 г., и какво е реалното икономическо състояние на стопанствата им — са въпроси, на които отчетът не дава отговор.

III. Кумулативно усвояване на de minimis за периода 2022–2025 г.

Двата основни регламента за de minimis в селскостопанския сектор имат национални тавани за 3 години:

Регламент (ЕС) 2024/3118 (първично производство)

Параметър Сума (лв.)
Максимален национален праг за 3 години 222 651 687,20
Усвоено 2022 г. 30 918 402,05
Усвоено 2023 г. 45 516 058,36
Усвоено 2024 г. 12 391 886,58
Усвоено 2025 г. 53 256 773,23
Общо 2022–2025 142 083 120,22
Остатък до националния праг 80 568 566,98

Забележка: Разпределението по години показва нееднороден ритъм. 2024 г. е минимална (12,4 млн. лв. — четирикратно по-малко от 2025 г.), а 2025 г. — рекордна (53,3 млн. лв., близо двукратно над 2023 г.). Това не е резултат на нормална пазарна динамика. De minimis помощите се пускат с решения на УС на ДФЗ, които зависят от политическо решение в МЗХ.

Регламент (ЕС) 2023/2391 (рибарство и аквакултури)

Параметър Сума (лв.)
Максимален национален праг за 3 години 1 486 661,58
Усвоено 2023 г. 0,00
Усвоено 2024 г. 0,00
Усвоено 2025 г. 0,00
Остатък до националния праг 1 486 661,58

Забележка: Цялата схема de minimis за рибарство и аквакултури не е използвана нито веднъж за три последователни години. При национален таван от близо 1,5 млн. лв. в продължение на 3 години — нулева усвояемост.

  1. Договори по Програмата за развитие на селските райони и Националния план за възстановяване и устойчивост

Освен схемите за национални държавни помощи, ДФЗ администрира и договорите по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). През 2025 г. за това направление:

Програма / процедура Брой договори Сума (лв.)
ПРСР, подмярка 19.2 „Водено от общностите местно развитие“ 1 154 133,50
НПВУ, Процедура BG-RRP-6.004 „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“ 233 50 938 731,37

Забележка: Процедурата BG-RRP-6.004 от НПВУ е една от най-съществените инвестиционни оси в актуалния период — 50,9 млн. лв. (26 млн. евро) за технологична и екологична модернизация на земеделски стопанства. Към момента на отчета са сключени 233 договора, но реалното изпълнение и плащанията по тях ще се проследяват в следващите отчетни периоди.

Какво показват числата

Отчетът на ДФЗ за 2025 г. дава четири ясни структурни наблюдения:

  1. Връщане към „нормалното“ при краткосрочните схеми. Спадът от 845,7 млн. (2024) до 275,6 млн. лв. (2025) при краткосрочните схеми не е резултат на политическо решение, а на изтичането на извънредните рамки за COVID и Украйна. Ако се добави помощта за намален акциз върху газьола (около 100 млн. лв.) и инвестиционните схеми, общата сума на държавните помощи от ДФЗ за 2025 г. е поне 375 млн. лв. Това означава, че следващите години ще се движат в порядъка 350–400 млн. лв., освен ако не се появи нова кризисна рамка.
  2. Концентрация в животновъдството. 66% от ресурса (182,3 млн. лв.) отива в животновъдни сектори, при това в стопанства, чиято концентрация е значителна — особено в свиневъдството (41,4 млн. лв. за 64 стопанства, средно 647 хил. лв. на стопанство). Това отразява структурата на сектора, а не политическо предпочитание към един или друг сегмент.
  3. Климатичните щети се превръщат в постоянна позиция. 60,9 млн. лв. за измръзване по овощни култури през 2025 г. — при база от 5,84 т/ха зърнен добив, които „спасяват“ годината. Без сериозен инструмент за застраховане, държавният бюджет постоянно функционира като последен застраховател — модел, който се повтаря всяка година и поставя въпрос за устойчивостта на овощарството в България.
  4. Политическият ритъм на de minimis. Скокът между 12,4 млн. лв. (2024) и 53,3 млн. лв. (2025) показва как минималните помощи следват политически, не пазарен ритъм. Това не е аномалия само на 2025 г. — това е структурна особеност на инструмент, който се пуска и спира с решения на УС на ДФЗ, без прозрачна формула.

Отчетът е публичен документ, достъпен на сайта на ДФЗ. Той не предлага анализ. Той предлага числа, в които анализаторът — или гражданинът — да открие структура. Този материал е първа стъпка към тази работа.

Източници

— Държавен фонд „Земеделие“: „Отчет за дейността по прилагане на държавни помощи през 2025 г.“, публикуван през 2026 г., дирекция „Краткосрочни схеми за подпомагане“.

— Регламент (ЕС) 2022/2472 на Комисията от 14 декември 2022 г. за деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар.

— Регламент (ЕС) 2024/3118 на Комисията, с който се изменя Регламент (ЕС) 1408/2013 — помощи de minimis в селскостопанския сектор.

— Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията — помощи de minimis (предишен Регламент 1407/2013).

— Регламент (ЕС) 2023/2391, с който се изменя Регламент (ЕС) 717/2014 — помощи de minimis в сектора на рибарството и аквакултурите.

— Насоки на Европейския съюз за държавната помощ в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за периода 2014–2022 г., удължени до 31.12.2027 г. с Решение на ЕК C(2022)8442 от 21.11.2022 г.

— Регистър „Прозрачност“ на ДФ „Земеделие“ за публикуване на държавни помощи: https://www.dfz.bg/bg/web/guest/transparency

Понятия

De minimis — вид държавна помощ с малък размер, която не подлежи на предварително уведомление до Европейската комисия, защото се счита, че не нарушава конкуренцията на общия пазар. Има индивидуални тавани за бенефициент и национални тавани за държавата за период от 3 години.

Регламент 2022/2472 (ABER) — Agricultural Block Exemption Regulation, позволява групово освобождаване от задължението за нотификация до ЕК за определени категории помощи в селското стопанство. Заменя предходния Регламент 702/2014.

Временна рамка за мерки за държавна помощ при кризи — инструмент на ЕК, активиран през 2022 г. в отговор на руската агресия срещу Украйна. Позволи на държавите членки да предоставят разширени помощи на земеделски и други стопанства за преодоляване на последиците от енергийната и зърнената криза.

ИСАК — Интегрирана система за администрация и контрол. Системата, чрез която ДФЗ администрира различните схеми за подпомагане, регистрира заявления, прави кръстосани проверки.