В Дренов, ловешко село в Средния Предбалкан, се откри Жътва 2026 в стопанството на семейство Нацеви. Прогнозата за пшеница: 6,5–6,8 млн. тона. Зад церемонията — три фронта: войната в Украйна влиза в петата си жътва, войната с Иран „уж“ приключва в седмицата на откриването, военна премия на Черно море двойно нагоре. Какво се чу от сцената и какво остана нечуто.
На 19 юни 2022 г. написах във Фейсбук кратък пост, който не очаквах да получи 102 562 споделяния: „В България започна жътвата! Не го споменаха в новините. А трябваше. Време е да замълчим и да отдадем уважение на хората, които прибират хляба! Спорна да е! Богата реколта, земеделци! Да бъде!“ Беше четвъртият месец на войната в Украйна. Парижката борса даваше пшеницата на над 400 евро/тон — пик за десетилетие. България жънеше своите 6,3 млн. тона при среден добив 525 кг/декар, изключително високо качество. И всичко това минаваше без камера, без церемония, без държавно признание.
Тази година — обратно. Много важни особи са на сцената при отрикриването на Златна жътва в Дренов. Журналисти от централните медии се тълпят сред пшеницата. Няма съмнение — стопаните заслужават това. Стопанството на семейство Нацеви — с обработваеми земи в Дренов, Владиня, Дойренци — е пример за почтени и работливи български земеделци. Същото село Дренов, в което през лятото на 2024 г. пресъхнаха всички чешми и Цанка Нацева, тогавашен председател на Сдружението на зърнопроизводителите — Ловеч и член на семейството, заяви, че от 30 години не помни такава лоша реколта — добивите от царевица паднаха на 160 кг/декар при 400 кг/декар година по-рано. Същата ловешка група, която на 6 февруари 2024 г. блокира пътните възли при Абланица, Боаза и Луковит в знак на протест срещу високите разходи и ниските изкупни цени. Това е стопанство, което знае какво е катастрофа — и точно затова е добре, че точно тук се събра държавата за откриването на една по-обещаваща година. Но какво се чу от сцената и какво остана нечуто — заслужава отделен разговор.
В Дренов
Дренов е село в Средния Предбалкан, на около 20–25 километра североизточно от Ловеч, точно там, където Дунавската равнина среща първите ловешки възвишения. Не е традиционна житна област като Добруджа или Тракия — селскостопанското производство е смесено: пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед, говедовъдство, овце, кози, пчели. Около 350 кошера в селото. Земеделска кооперация „Орач“. Това е терен, на който зърнопроизводството върви заедно с други линии — и точно това дава на местните стопани двойна перспектива: те виждат и какво е сухо лято за царевицата, и какво е добро лято за пшеницата, понякога в една и съща година.
На 17 юни 2026 г. в стопанството на ЕТ „Румен Нацев“ в Дренов, в десет и половина сутринта, се откри Жътва 2026 г. под името „Златна жътва — Ловеч 2026″. До зрялото житно поле — червен комбайн „Кейс“. Ловчанският митрополит Гавриил отслужи водосвет за плодородие. На сцената бяха президентът Илияна Йотова, министърът на земеделието и храните Пламен Абровски, председателят на Комисията по земеделие в 52-то Народно събрание Явор Гечев, изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Владислава Казакова, кметът на Ловеч Страцимир Петков, областният управител Пламен Христов, председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов. От читалището в село Горан жени със сърпове извършиха ритуала „зажънване“ — образ от времето, в което този труд още нямаше комбайн.
Прогнозата на Министерството на земеделието и храните за реколта 2026 г. — между 6,5 и 6,8 млн. тона пшеница и малко над 1 млн. тона ечемик. Спрямо реколта 2025 г. — 7,3 млн. тона пшеница, абсолютен рекорд за страната при среден добив 580 кг/декар — това е спад с около 7 до 11 на сто. Не е лоша реколта; не е и рекордна. Има я.
Жътва на фона на четири фронта
Тази жътва започва в седмица, в която всеки от трите международни фронта и един роден, които оформят икономиката на българското зърнопроизводство, минава през повратен момент.
Войната в Украйна влиза в петата си поредна жътва — широката ѝ фаза започна на 24 февруари 2022 г. От тогава черноморските пристанища работят с премии за военен риск, които осигуряват на застрахователите редовни приходи, а на купувача — основание да поиска отстъпка от изкупната цена. Българското зърно се движи по същите коридори като украинското и руското, и по същите тендери на алжирския OAIC и египетския GASC.
Войната с Иран, която започна на 28 февруари 2026 г., „уж“ приключва точно в седмицата на жътвата. На 15 юни (понеделник) президентът Тръмп обяви рамково споразумение и отваряне на Ормузкия проток. Подписването е насрочено за 19 юни (петък) в Швейцария. Между двете дати — на 17 юни в сряда — се откри Жътва 2026 г. в Дренов. Brent падна от пика над 110 долара за барел през март обратно към 92–95 долара. Това звучи като облекчение, и за глобалните стокови пазари — е. За българския зърнопроизводител — не за тази реколта. Цените на торовете и дизела за жътвата вече бяха заплатени; договорите за есенната сеитба също вече се сключват по цени, повлияни от пика. Реалното облекчение — ако примирието се задържи — ще се почувства едва за реколта 2027 г. Реколта 2026 ще бъде изключително скъпа за производство, но не е сигурно, че и за продаване.
Третият фронт е на самото Черно море. На 5 юни 2026 г. удар на дрон по Констанца вдигна военните рискови премии на трупа на черноморските кораби двойно — от 0,6 на 1,0 на сто от стойността. Black Sea Freight Index за същата седмица — 148 точки, с 21 на сто над миналогодишното ниво. Това са разходи, които не се плащат от купувача в Алжир или Турция — пренасят се надолу по веригата към фермера, под формата на отстъпка при изкупване. На 6 юни Алжир купи 390 хил. тона българска пшеница на тендер. Сумата е добра, но цената е компресирана от тази логистична надбавка. Българската жътва се случва в коридор, който физически е по-скъп от преди три месеца.
Четвъртият са непродадените рекордни количества зърно в складовете, с които България влиза в новата жътва.
Какво каза кой
Президентът Илияна Йотова говори за традицията на жътвата, за уважението към труда на земеделците, за продоволствената сигурност. Централната ѝ теза: „Една държава е независима тогава, когато произвежда.“ И добави, че злоупотребите на търговците на хранителни продукти трябва да бъдат пресечени, а потребителите и фермерите да се обединят в „коалиция срещу високите цени“. Тя повтаря преобладаващия политически наратив в момента — за веригите, за злоупотребите, за нелоялните практики.
Министърът на земеделието Пламен Абровски говори за труда на българския фермер, за приложението на съвременни агротехнически практики, за позицията на България сред водещите производители на пшеница в света. И той посочи нелоялните търговски практики на веригите като сектор, в който държавата трябва да се намеси, като съобщи, че производителите вече са подали официални сигнали до Комисията за защита на конкуренцията. По напояването министърът коментира, че за двадесет години хидромелиоративната инфраструктура е унищожена и работата трябва да започне отначало. За десета поредна година обяви напояването за приоритет на държавата.
Изпълнителният директор на ДФЗ Владислава Казакова съобщи на церемонията, че към 17 юни кампанията по подаване на заявления за директни плащания за Кампания 2026 г. още тече — крайният срок е 19 юни. Към момента подалите са 60 157, при заявени над 3,2 млн. хектара. Финалното число ще се види след затварянето на кампанията.
Илия Проданов в разговор за zemedeleca.bg
Председателят на НАЗ Илия Проданов — който е и комбайнер в стопанството си от 2008 г. без пропусната жътва — посочи в разговор за zemedeleca.bg, че площите с пшеница в България са с около 2 млн. декара по-малко за реколта 2026 г., а във Франция площите с мека пшеница са намалели с 10 млн. декара. Тук числата заслужават внимание: по официален отчет на френското министерство на земеделието (Agreste) от февруари 2026 г. площта с мека пшеница за реколта 2026 г. във Франция е 4,59 млн. хектара = 45,9 млн. декара, с ръст 2,8 на сто спрямо реколта 2025 г. По оперативни данни на МЗХ от края на 2025 г., намалението на пшеничните площи в България за стопанска 2025/26 г. е 5,4 на сто на годишна база — около 620 хил. декара. Различните сметки идват от различен начин на четене; не променят посоката, но променят мащаба. Намалението е реално; то е по-малко от заявеното.
На въпроса „коя жътва ти е тази“, Проданов разграничи двата си гласа: „като председател ли или като земеделец“. Като председател — четвъртото национално откриване. Като земеделец — без пропусната жътва от 2008 г. насам, осемнадесет последователни сезона в комбайн.
Чувството за вълнение, каза той, е еднакво. „Тази година е малко по-приятно. Изглежда добра реколтата. И има потенциал за пролетните култури също. Колегите са по-спокойни.“ И добави: „Естествено не е изцяло спокойно. Още стои проблема с финансите. Но като има реколта е по-добре.“
Тези три изречения, казани от човек, който утре влиза в комбайна, дават диагнозата, която сцената не носи. Реколтата изглежда добра. Проблемът с финансите е все така актуален. Когато има реколта, е по-добре. Никое от трите твърдения не отива срещу друго; всички три се отнасят до една и съща година. Реколта, която тази година има потенциал. Зърнопроизводство, в което миналогодишните дългове, високата цена на торовете от иранската пролет, изтеклите мораториуми и изкупна цена под себестойност продължават да тежат. По разчети на бранша за пролетта на 2026 г., себестойността на пшеницата при добив 500 кг/декар е 230–250 евро/тон. Изкупната цена на хлебната пшеница за април беше 189 евро/тон, на фуражната — 170 евро/тон. Това е ножицата, която работи срещу стопанството дори в година с добра реколта.
Какво не се каза от сцената
Българското зърнопроизводство е експортно ориентиран сектор. За стопанска 2024/25 г. България е изнесла около 5,63 млн. тона пшеница — 77 на сто от реколтата, от които 4,5 млн. тона (80 на сто от експорта) за извън ЕС. Основни пазари: Алжир, Египет, Испания, Тайланд, Гърция. И около 750 хил. тона ечемик — 68 на сто от реколтата, от които 360 хил. тона (48 на сто) за извън ЕС. Топ дестинации: Испания, Румъния, Саудитска Арабия.
Икономическата съдба на този сектор се решава не на касата на търговските вериги, а на FOB Варна срещу борсата в Чикаго, на FOB Констанца, на тендърите на алжирския OAIC, на търговете на египетския GASC. Министър на земеделието на държава с такъв експортен профил, на откриването на жътвата, говори за нелоялни търговски практики на българските хранителни вериги. Това е разговор от друга сфера. Той има значение в политиката на правителство Радев и в работата на КЗК. Той не носи отговор на въпроса, който Илия Проданов носи в комбайна: какъв марж ще остане на стопанството след тази жътва.
Президентът повтаря преобладаващия политически наратив в момента — за веригите, за злоупотребите, за коалицията срещу високите цени. Министърът на земеделието, поставен от правителството преди месец, не може да говори само за това. Не и на откриване на жътвата.
Ечемикът — тиха експортна стратегия
В сянката на пшеницата ечемикът се движи свой собствен курс. През последните няколко сезона производството в България се задържа на ниво 1–1,1 млн. тона. Износът надхвърля 700 хил. тона — близо две трети от реколтата излиза от страната. Това не е остатък след вътрешния пазар; това е експортна култура. Вътрешното потребление е ограничено, голяма част от търсенето идва от фуражния сегмент.
По анализ на украинския „УкрАгроКонсалт“ от 17 юни 2026 г. — точно в деня на откриването в Дренов — България продължава да укрепва позициите си на ключовите пазари за ечемик в Средиземноморието, Северна Африка и Близкия Изток. Турция, Саудитска Арабия, Тунис, Мароко — там, където украинският и руският ечемик пет години се движат по същите тендери, българският ечемик намира свое място. По данни на Worldstopexports, в стойност българският износ на ечемик е нараснал със 154,6 на сто за периода 2020–2024 г.
Причината за тази стратегия е именно ножицата при пшеницата. Когато изкупната цена на хлебна пшеница се движи в коридора 170–190 евро/тон при себестойност над 230 евро, фермерът търси култура, която носи по-добра възвръщаемост на хектар. Ечемикът — със същия времеви ритъм, същата техника, същата логистика през Варненското и Бургаското пристанище — се появи като естествена алтернатива. Прогнозата за реколта 2026 г. — малко над 1 млн. тона — продължава тази тенденция.
Това е стратегически разговор, който никой на сцената в Дренов не води. Министерството прогнозира тонове, но не казва къде ще се продаде, по каква цена, в конкуренция с кои страни. ДФЗ съобщава колко стопанства са подали заявления, но не каза, но не казва колко от площите тръгват към ечемика и колко към пшеницата.. Тиха пренастройка, която заслужаваше поне ред в речите.
Тридесет и седем жътви
Жътва 2026 г. е тридесет и седмата от 1990 г. насам — тоест от първата след началото на демократичните промени. По груби исторически данни, тогавашната жътва даде около 5 милиона тона пшеница при среден добив 350–400 кг/декар, на площи около 12 млн. декара, основно за пазарите на разпадащия се СИВ. Колективните стопанства още работеха; реституцията тепърва щеше да започне.
През 1997 г. — година на хиперинфлация и валутен борд — реколтата падна към 3,5 млн. тона. Старите кооперации се ликвидираха; новите едри арендатори тепърва се появяваха. Стопанският модел се пренареди наново. През 2007 г. — първата жътва на България като страна-член на Европейския съюз — реколтата бе само 3,2 млн. тона, най-ниската за десетилетие след тежка пролетна суша. Парите от ОСП тепърва щяха да влязат — за нова техника, за окрупняване, за изграждане на онази стопанска инфраструктура, която сега крепи рекордите.
През 2014 г. — годината на Крим и на тихия старт на руско-украинския конфликт — реколтата от пшеница в България бе около 5,3 млн. тона при средни добиви над 470 кг/декар. Българското зърно започна да се пренасочва към пазарите на Близкия Изток и Северна Африка, в директна конкуренция с руското и украинското. През 2016 г. — реколта 5,6 млн. тона при 494 кг/декар, обявена за рекорд от 1990 г. насам. През 2021 г. — 7,16 млн. тона при 594 кг/декар — поредният рекорд. През 2022 г., когато написах онзи пост — 6,3 млн. тона при 525 кг/декар, изключително високо качество, на фона на 400+ евро/тон на парижката борса. През 2024 г. — 6,8 млн. тона пшеница и 1,019 млн. тона ечемик. Но същата година Цанка Нацева говореше за катастрофалните царевични добиви в Ловешко и за пресъхналите чешми в това същото село Дренов. През 2025 г. — нов рекорд: 7,3 млн. тона пшеница при 580 кг/декар, 1,1 млн. тона ечемик.
Между 1990 и 2026 г. се случиха два едновременни процеса. Едновременно с реституцията и колапса на колективното земеделие, секторът премина през ускорено окрупняване. По данни на Европейската комисия за 2023 г., в България 6 на сто от стопанствата държат 67,6 на сто от обработваемата земя и получават 57,4 на сто от плащанията. За последните пет години около 35 на сто от стопанствата приключили дейност или препродадени. Тази година е двадесетата жътва на България като страна-член на ЕС. Добивите на хектар се повишиха с близо 1,5 пъти спрямо 1990 г. Експортната зависимост — от вътрешен пазар на СИВ до 77 на сто експорт за Средиземноморието и Близкия Изток — се промени из основи. Структурата на земеделието се промени по-радикално, отколкото показват числата за реколтата.
Когато има реколта, е по-добре
Това е изречение, което носи и надежда, и резерв. Реколтата тази година изглежда добра. Финансовият въпрос — себестойност 230–250 евро/тон срещу изкупна цена 170–189 евро/тон в по-голямата част от пролетта, торове на около 100 на сто над миналогодишните нива, дизел в коридора 1,70–1,85 евро/литър след пика на иранската криза, военна премия на черноморските пристанища двойно нагоре, тендери на алжирския OAIC и египетския GASC, които компресират цената с логистична надбавка — остава. Това, което не се каза от сцената в Дренов, ще се види по време на самата жътва: на пазара, на пристанището, в разплащанията с доставчиците.
Преди няколко години призовах медиите да забележат, че започна жътвата. Сега я забелязват всички. Остава да се забележи и това, което се случва в полето, когато камерите си тръгнат — както в село Дренов през сушавото лято на 2024 г., когато пресъхнаха чешмите и нямаше камери. Като има реколта е по-добре. Но е добре да помним и за годините, в които я нямаше.
Но за момента – нека жътва 2026 да бъде богата, спорна и безаварийна! Да бъде!
Ася Василева
