Европейската комисия прие на 29 април 2026 г. Временна рамка за държавна помощ във връзка с близкоизточната криза (METSAF), валидна до 31 декември 2026 г. Тя позволява на държавите членки да компенсират до 70 на сто от допълнителните разходи на фермерите за торове и горива, нарастнали драматично след февруари 2026 г. от войната с Иран. Това не е европейско финансиране. Това е разрешение националните бюджети да предоставят повече държавна помощ, отколкото обикновените правила позволяват. Условието е държавата да задели парите. Испания вече задели 554 милиона евро, Франция — 212, Ирландия — 85. В българския проектобюджет за 2026 г., дори и при внимателно четене, не се откриват пари за такава схема.
Какво е METSAF
На 29 април 2026 г. Европейската комисия прие Middle East Crisis Temporary State Aid Framework (METSAF) — временна рамка за държавна помощ във връзка с кризата в Близкия изток. Тя е валидна до 31 декември 2026 г. и обхваща четири сектора, които са най-пряко засегнати от поскъпването на енергията и торовете: земеделие, рибарство, транспорт и енергоемки отрасли.
За земеделието рамката позволява на държавите членки да компенсират до 70 на сто от допълнителните разходи на фермерите, изчислени като разлика между текущите цени на дизела и торовете и историческите референтни нива отпреди кризата. Предвижда се и опростена схема за бързо финансиране до 50 000 евро на стопанство за малки и средни фермери.
Ключовата особеност на METSAF — и причината тя да не помогне автоматично на българския фермер — е, че това не е европейско финансиране. METSAF е разрешение за националните бюджети да предоставят държавна помощ в по-голям размер, отколкото обикновените правила за държавна помощ позволяват. Парите трябва да дойдат от националния бюджет на всяка държава. Брюксел дава разрешение и нотифицира схемата — но не плаща.
Това означава, че от април 2026 г. насам всяка държава членка работи по своя национална схема. Тя я нотифицира пред Европейската комисия, ЕК я одобрява в рамките на METSAF, и парите започват да текат към фермерите. От момента на приемане на рамката до края на юни 2026 г. ЕК одобри схемите на четири държави.
Какво направиха другите
На 28 май 2026 г. Европейската комисия одобри испанската схема за компенсация на торове в размер на 500 милиона евро. Дело № SA.122723. Помощта се предоставя като пряк трансфер: 22 евро на хектар за неполивна земя и 55 евро на хектар за поливна, до максимум 300 хектара на бенефициент. Покрива до 70 на сто от допълнителните разходи за торове. Срок: до 31 декември 2026 г.
На 3 юни 2026 г. Европейската комисия одобри допълнителна испанска схема за горива в размер на 54 милиона евро, покриваща поскъпването на дизела между март и юни 2026 г.
На 17 юни 2026 г. Европейската комисия одобри ирландската схема за горива в размер на 85 милиона евро. В Ирландия цените на маркирания газьол (зелен дизел) скочиха от 97 цента на литър в края на февруари до 1,80 евро на литър в средата на април. Схемата покрива пиковите месеци за фермерския сектор — от март до юли 2026 г.
На 22 юни 2026 г. — два дни преди представянето на българския проектобюджет — Европейската комисия одобри френската схема за горива в размер на 212 милиона евро. Дело № SA.123666. Между февруари и май 2026 г. цената на GNR (gazole non routier — небитовия дизел) във Франция е скочила със 74 на сто, със среден допълнителен разход от 41 цента на литър спрямо средната цена от 2025 г. Схемата дава 15 цента на литър за горивото, купено от 1 май до 31 август 2026 г.
Сборът на четирите вече одобрени национални схеми е 851 милиона евро — национални средства, предназначени да компенсират фермерите за поскъпналите торове и горива. Германия, Италия, Полша още нямат одобрени схеми, но процесът върви. Други държави членки също работят по нотификации.
Какво пише в българския проектобюджет
Проектобюджетът за 2026 г. на Република България, представен на 24 юни 2026 г., съдържа Закон за държавния бюджет (ЗДБРБ), Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) и подробни мотиви — общо над 400 страници текст и приложения. При внимателно четене на всичките тези документи METSAF не се споменава нито веднъж. Близкоизточната криза не се обсъжда като фактор за земеделска подкрепа. Поскъпването на торове и горива не се компенсира с национална схема. Не се намира перо, заложено за тази цел.
Проверихме в няколко конкретни места.
Първо, член 58 от ЗДБРБ е помощта за акциза на газьола в размер на 72,6 милиона евро. Тя е нотифицирана отделно по член 47б от Закона за подпомагане на земеделските производители, прилага се вече години наред и не е свързана с METSAF. В нея е включена и еднократна допълнителна отстъпка от 21,5 милиона евро по Решение № 305 на Министерския съвет от 2026 г. — но и тя е по старата правна рамка.
Второ, бюджетът на Министерството на земеделието и храните (член 24) предвижда субсидии и трансфери за нефинансови предприятия в размер на 14,98 милиона евро. Тази сума е твърдо обвързана с „Напоителни системи“ ЕАД за защита от вредното въздействие на водите — функция, която няма отношение към компенсация за поскъпнали входове. Свободни средства в МЗХ за нова държавна помощ практически няма.
Трето, МЗХ няма резерв за непредвидени и неотложни разходи в проекта си за 2026 г. Това е забележимо. Други министерства имат такъв резерв. Резерв за непредвидени и неотложни разходи в централния бюджет — 67,2 милиона евро — е обвързан с бедствия (66,5 милиона), съдебната власт (460 хиляди) и Народното събрание (255 хиляди). Той не може да се пренасочва към държавна помощ за земеделие.
Четвърто, бюджетът на Държавен фонд „Земеделие“ предвижда 230,3 милиона евро за субсидии за нефинансови предприятия. Тази сума е разпределена между съществуващите нотифицирани схеми — преходна национална помощ за тютюн и животни, де минимис, лозаро-винарски и пчеларски интервенции, „Училищен плод“ и „Училищно мляко“, инвестиционната схема SA.111877. Не е оставено перо за нова METSAF-схема.
Пето, в АСБП и в мотивите близкоизточната криза не е изброена сред факторите за бюджетните разчети. Поскъпването на горивата е споменато само в контекста на основанието за вдигане на акциза за моторни горива и за еднократна допълнителна отстъпка по член 47б. Поскъпването на торовете не се обсъжда изобщо.
Тоест в момента, в който Испания, Франция и Ирландия вече разплащат национални средства на своите фермери по METSAF, в българския проектобюджет за 2026 г. — дори при внимателно четене — такива пари не се откриват. Нито под името METSAF, нито под друго име, нито в резерва, нито в скрита формулировка.
Какъв би трябвало да е размерът за България
Ако българското правителство искаше да изгради национална схема, сравнима с тази на съседите ни, индикативната сума може да се изчисли от испанския модел.
Испания дава 22 евро на хектар за неполивна земя и 55 евро на хектар за поливна, до 300 хектара на стопанство. България има 3,2 милиона хектара обработваема земя, от които около 5–6 на сто се напояват — тоест около 160–190 хиляди хектара поливни и около 3,01 милиона хектара неполивни. При прилагане на испанския модел и при отчитане на горната граница от 300 хектара на стопанство (тоест за големите ферми ефектът се ограничава), грубата индикация е в порядък 70–100 милиона евро национална сума.
Това е консервативна оценка само за торовете. При прибавяне на отделна схема за горива — съпоставима с тази на Франция или Ирландия — общата сума за пълна METSAF-схема за България би била в порядък 120–180 милиона евро.
За контекст, испанският обем (554 милиона евро общо за двете схеми) спрямо испанския селскостопански сектор е приблизително пет пъти по-голям от това, което би било нужно за съпоставима подкрепа на българския сектор. Тоест нямаме изключителни нужди за изключителни суми — нашият сектор е по-малък и съответно сметката е по-малка.
Но за разлика от 5,7 на сто дефицит и 30,1 на сто дълг от БВП, които доминират политическия разказ за бюджет 2026 г., тук говорим за порядък от около 0,1 на сто от БВП. 120 милиона евро при БВП 125 милиарда евро — нищожна сума за макроикономическата рамка, критична за конкретен сектор.
Защо това е критично
Поскъпването на торовете и горивата от началото на 2026 г. е масивно. Амониевата селитра в България е поскъпнала със 100 на сто, а средното поскъпване на всички видове торове — около 50 на сто от началото на войната с Иран. Дизелът е скочил с около 60 евроцента на литър за месец и половина — от 1,19 на 1,79 евро на литър. Това са разходи, които се натрупват именно в момент, в който фермерите подготвят полето за есенната сеитба.
Ефектът върху себестойността на производството е значителен. По оценки на браншовите организации, разходите за торове и горива заедно представляват между 30 и 45 на сто от себестойността на зърнопроизводството в България — в зависимост от културата и района. Поскъпване от 50 на сто на двата компонента означава ръст на общата себестойност от 15 до 22 на сто.
Изкупните цени на пшеницата, царевицата и слънчогледа не растат със същото темпо. Темпото на ръста на разходите е 6–8 пъти по-бързо от ръста на пшеницата на Чикагската борса за същия период. Това е „ножица“, която Илия Проданов от Националната асоциация на зърнопроизводителите описа така: „Ножицата сега се отваря само в посока вдигане на себестойността, а изкупната цена на нашата продукция не е мръднала.“
Това е икономическата същина на проблема. Без компенсация на поскъпналите входове, маржът на земеделските стопанства за 2026 г. ще се свие до нивото, на което средните и големите производители са в загуба. Малките стопанства, които вече работят на ръба, ще излязат от пазара.
METSAF беше създадена именно за тази ситуация. Тя позволява компенсация в реално време, преди шокът да предизвика структурни изменения в сектора. Срокът ѝ е до края на 2026 г. — след това възможността изчезва. Тоест националната схема трябва да заработи преди декември 2026 г., иначе механизмът губи смисъл.
Единният пазар и конкурентната позиция
Има още един аспект, който заслужава внимание. METSAF не е просто помощ — тя е инструмент за изравняване на условията на единния пазар на ЕС. Когато испански фермер получи 22 евро на хектар компенсация за торове, а български не получи нищо, испанският фермер ще продава пшеницата си с по-голям марж и съответно с възможност за по-конкурентна цена.
В единния пазар на ЕС зърнените продукти се движат свободно. Българската пшеница се продава на същата цена на световния пазар като испанската. Но себестойността е различна — и сега тя става по-различна, защото испанският фермер има допълнителни 22 евро на хектар, които българският няма. На голяма ферма от 1000 хектара (заплашваща ограничението от 300 хектара, но илюстративно) това е разлика от 6 600 евро в подкрепата. На по-голяма ферма — повече.
Това не е теоретичен проблем. Това е реална конкурентна неравнопоставеност, която METSAF беше предназначена да предотврати. Регламентът беше написан така, че да позволи на всички 27 държави членки да защитят своите фермери. Държавите, които не използват инструмента, оставят своите фермери в по-слаба позиция на същия пазар, на който испанските фермери работят с подкрепа.
В по-широк план, отсъствието на национална METSAF-схема е още един елемент в систематичното отслабване на конкурентната позиция на българския фермер в ЕС. Към него се добавят и нискa инвестиция в напояване (вече разнищена), стагниращ трансфер за селскостопанска наука, отсъствие на стратегически план за реагиране на климатичните рискове. Всеки от тези елементи поотделно е управляем. Заедно те описват сектор, който постепенно губи позиции в общоевропейския пазар, без държавата да реагира.
Какво следва
В оставащото време до 31 декември 2026 г. — крайния срок за прилагане на METSAF — българското правителство има три възможности.
Първата е да заложи национална схема в актуализация на бюджет 2026 г. През годината обикновено се правят 1–2 актуализации на държавния бюджет — обикновено през есента. Към един такъв момент могат да се добавят 100–150 милиона евро за METSAF-схема. Това изисква политическа воля и фискално пространство — нито едното от двете не е очевидно в момента.
Втората е да пренасочи неизползвани средства от съществуващи схеми в ДФЗ. Това е по-лесно политически, но е технически сложно — повечето нотифицирани схеми имат фиксиран бюджет, обвързан с конкретни цели. Пренасочването изисква нотификация и одобрение от ЕК, което в самата криза би било трудно технически за изпълнение преди декември.
Третата е да остави нещата както са. Тоест да не предостави на българския фермер компенсация, която съседите вече дават. Тази възможност има политически разход — но при бюджет с дефицит 5,7 на сто и активирана процедура за прекомерен дефицит, политическата сметка може да бъде различна от земеделската.
Към момента на представянето на проектобюджета за 2026 г., правителството избра третата възможност. Без обявление, без обяснение, без алтернативно предложение. Това може да се промени до края на годината. В момента обаче е така.
Българският фермер чака. Срокът на METSAF тече.
Източници
Министерство на финансите, Проектозакон за държавния бюджет на Република България за 2026 г., 24 юни 2026 г. — членове 24, 58, и приложения.
Министерство на финансите, Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026–2028 г. Мотиви към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г., юни 2026 г.
Европейска комисия, Middle East Crisis Temporary State Aid Framework (METSAF), приета на 29 април 2026 г., валидна до 31 декември 2026 г.
European Commission, Commission approves €500 million Spanish State aid for agricultural companies facing increased fertiliser prices (SA.122723), 28 май 2026 г.
European Commission, EU approves €54 million in state aid for Spanish agriculture, 3 юни 2026 г.
European Commission, Commission approves €85 million Irish Fuel Income Support Scheme, 17 юни 2026 г.
European Commission, France: EU Commission approves €212m fuel price state aid for farmers and fishermen (SA.123666), 22 юни 2026 г.
Politico, Dan Jørgensen on Middle East crisis fuel impact, април 2026 г.
Национална асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), позиции на председателя Илия Проданов относно ножицата между разходи и приходи в зърнопроизводството, май-юни 2026 г.
Понятия
METSAF (Middle East Crisis Temporary State Aid Framework): Временна рамка за държавна помощ във връзка с близкоизточната криза, приета от Европейската комисия на 29 април 2026 г., валидна до 31 декември 2026 г. Позволява на държавите членки да компенсират до 70 на сто от допълнителните разходи на фермерите за торове и горива, нарастнали след кризата.
Държавна помощ: Финансова подкрепа, предоставяна от държавата на предприятия в определен сектор. По правилата на ЕС подлежи на нотификация пред Европейската комисия и трябва да отговаря на специфични условия за допустимост, освен ако не е под прага де минимис.
Нотификация на държавна помощ: Процедура, чрез която държава членка уведомява Европейската комисия за намерението си да предостави определена държавна помощ. Комисията преценява дали помощта е съвместима с правилата за единния пазар и я одобрява, изменя или отхвърля.
Дело за държавна помощ (Case Number, SA номер): Уникален номер, под който Европейската комисия регистрира всяка процедура за разглеждане на държавна помощ — например SA.122723 за испанската схема за торове, SA.123666 за френската схема за горива.
Резерв за непредвидени и неотложни разходи: Перо в държавния бюджет, предназначено за разходи, които не могат да бъдат предвидени към момента на изготвяне на бюджета — обикновено за бедствия, аварийни ситуации, спешни решения на правителството.
