Двама високопоставени представители на Европейската комисия — комисарят по земеделие Кристоф Хансен и директорът на ГД „Земеделие и развитие на селските райони” Кристин Жислен-Ланеел — повтарят в публичните си изяви, че предложеният таван от 100 000 евро на директните плащания в ОСП 2028–2034 г. ще засегне само около 4 на сто от стопанствата в ЕС. Числото е технически вярно. Но „стопанства” крие това, което е същинският въпрос — какъв дял от продукцията, от работната сила и от самите плащания се концентрира при тези 4 на сто. И за България отговорът е различен от средния европейски.
Цифрата „96 на сто от стопанствата в ЕС не са засегнати от дегресията и тавана” се появява в речите на комисаря Кристоф Хансен от пролетта на 2026 г. насам и беше повторена наскоро от директора на ГД „Земеделие” Кристин Жислен-Ланеел. Тя се ползва за защита на предложението на ЕК от 16 юли 2025 г., в което за периода 2028–2034 г. се въвежда твърд таван от 100 000 евро на основното подпомагане за доходите за устойчивост (ОПДУ) без приспадане на разходи за заплати и осигуровки, придружен от дегресивна скала: 25 на сто намаление на сумите между 20 000 и 50 000 евро, 50 на сто между 50 000 и 75 000 евро, 75 на сто между 75 000 и 100 000 евро, и пълно отрязване над 100 000 евро.
На 28 юни 2026 г. Кора Петрик, изследовател в немския мозъчен тръст Agora Agriculture, и Никола Пушкарев публикуват на блога capreform.eu на ирландския икономист Алан Матюс материал, в който поставят тази цифра под аналитично съмнение — не като я оборват, а като показват какво тя пропуска да обясни. Аргументацията се основава на структурната разнородност на европейското земеделие. Зад числото „стопанства” стоят две различни нива на разлика, които то не показва.
Какво показва разпределението на стопанствата по продукция
Графиката, която Кора Петрик прилага към тезата си, се основава на данните на Евростат от Преброяване на земеделските стопанства в ЕС за 2016 г. Тя разделя стопанствата на пет категории по стандартна продукция в евро и за всяка показва дела ѝ в четири измерения — брой стопанства, работна сила, използвана земеделска площ и общ обем на продукцията. Числата са следните:
| Категория стопанства по стандартна продукция | Дял от всички стопанства | Дял от работната сила | Дял от земеделската площ | Дял от продукцията |
| Под 2 000 евро | 39 % | 15 % | 4 % | 1 % |
| От 2 000 до 7 999 евро | 29 % | 23 % | 8 % | 4 % |
| От 8 000 до 24 999 евро | 15 % | 18 % | 12 % | 6 % |
| От 25 000 до 99 999 евро | 10 % | 18 % | 24 % | 16 % |
| 100 000 евро или повече | 7 % | 27 % | 54 % | 73 % |
Разчитането на таблицата е следното. Близо седемдесет на сто от стопанствата в ЕС (39 + 29 = 68 на сто) генерират стандартна продукция под 8 000 евро годишно — толкова, колкото е заплатата на нискоквалифициран работник в Германия за половин година. Тези 68 на сто от стопанствата произвеждат заедно 5 на сто от общата земеделска продукция на ЕС.
От другия край на скалата — 7 на сто от стопанствата произвеждат продукция над 100 000 евро годишно. Те ползват 54 на сто от обработваемата земя, наемат 27 на сто от работната сила в сектора и произвеждат 73 на сто от цялата земеделска продукция в ЕС. Тоест трите четвърти от европейската селскостопанска продукция идват от една четиринадесета от стопанствата.
Това е числовият фон, на който трябва да се чете тезата „96 на сто от стопанствата не са засегнати”. Защото в горната група попадат и стопанствата над 100 000 евро ОПДУ, които са под прага на новия таван. И защото 4 на сто от стопанствата по брой не означават 4 на сто от обработваната земя, нито 4 на сто от продукцията, нито 4 на сто от изплатените средства. Означават много повече.
Какво крие терминът „стопанства”
Първото ниво на разлика — икономическо. Когато броиш стопанства без оглед на размера, едно полупазарно стопанство от 2 хектара се брои наравно с корпоративна стопанска единица от 20 000 хектара. Първото не получава ОПДУ изобщо или получава символично, плюс схемата за дребни земеделски стопани. Второто получава десетки или стотици хиляди евро годишно. Числово те се сумират към една и съща обща бройка „стопанства”, а в практиката на ОСП значат две абсолютно различни икономики.
Второто ниво — социално. Около 25 на сто от земеделската работна сила в ЕС е наемен труд, а в някои региони — основно в Източна Европа и в индустриализираните селскостопански райони на Германия и Чехия — този дял надхвърля 80 на сто. Тоест таванът върху корпоративните стопанства не засяга само техните собственици. Той засяга и наемните работници, които не държат дял от стопанството и от чийто доход всяко свиване на бюджета на стопанството се отразява пряко. Логиката „собствениците са богати, те ще издържат” — която понякога стои зад защитата на тавана — пропуска това, че много от стопанствата над 100 000 евро не са собственост на семейство, а корпоративни юридически единици с наемен труд.
Какво означава това за България
Българското земеделие е една от най-силните илюстрации защо цифрата „96 на сто” не казва нищо съществено за реалния ефект на тавана. В материала „Таван от 100 000 евро на ОСП плащанията: какво се прилага у нас и какво иска да промени Брюксел за 2028+” от 21 юни 2026 г. zemedeleca.bg вече показа централното число: около 44 на сто от директните плащания в България отиват при стопанства, получаващи над 100 000 евро годишно — а те съставляват под 3 на сто от бенефициентите по Кампания 2025 г.
Това значи, че в български контекст тавана от 100 000 евро без приспадане няма да засегне 3 на сто от стопанствата по брой, но ще засегне около 44 на сто от плащанията по обем. Преразпределителният ефект, при еднакъв общ пакет, може да бъде значителен. От тук идва и българската преговорна линия — заместник-министър Янислав Янчев настоява в Съвета на ЕС за запазване на сегашното приспадане на разходите за заплати и осигуровки, което в Кампания 2016 г. беше избрано като български компромис при въвеждането на тавана.
Заради концентрацията в българския сектор „96 на сто не са засегнати” тук е заблуждаваща цифра в двете посоки. От една страна тя занижава реалния ефект върху перото за плащания. От друга страна тя не показва, че засегнатите стопанства обединяват значителна част от наемния труд в сектора — особено в зърнопроизводството, където средното стопанство в групата над 100 000 евро ОПДУ работи с поне няколко десетки наемни работници извън семейството.
Аргументът на немските донори за същата цифра
Тезата на Кора Петрик е публикувана в контекст, в който нетните донори в общия европейски бюджет — Германия, Нидерландия, Швеция, Дания, Финландия, Австрия — изграждат позицията си за преговорите по ОСП 2028–2034 г. В материала „Постепенно премахване на плащанията на хектар: четирите корекции на немския тръст Agora за ОСП 2028–2034 са огледално противоположни на българската преговорна линия” от 29 юни 2026 г. zemedeleca.bg описа подробно тази позиция. Тя включва превръщане на обвързаното подпомагане и плащанията за необлагодетелствани райони в опционални, премахване на минималната ставка на хектар при дегресивните плащания и постепенно фазиране на самите площозависими плащания.
Тезата „96 на сто не са засегнати” върши работа в това преговорно поле — представя предложението на ЕК като меко и нискорисково. Аргументът на Петрик е, че мекостта е реторична, а не статистическа: предложението е силно структурно и неговите ефекти трябва да се измерват в продукция, работна сила и платени средства, а не в брой стопанства.
Какво очакваме от Министерството на земеделието
На 21 юни 2026 г. zemedeleca.bg внесе заявление по Закона за достъп до обществена информация до Министерството на земеделието и храните, до г-жа Аделина Стоянова, директор на дирекция „Директни плащания”. Заявлението съдържа шест въпроса: разпределение на бенефициентите по интервали на получената обща сума за Кампания 2024 и 2025 г.; обща сума на приспаднатите разходи за заплати и осигуровки при стопанствата над тавана; вътрешна симулация на ефекта от премахване на приспадането; вътрешна симулация на ефекта от прилагане на дегресивната скала на ЕК; оценка на сумата, която би се освободила; предложения за пренасочване на освободения ресурс в стратегическия план.
Срокът за отговор по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е 14 дни от регистриране на заявлението — за внесеното на 21 юни 2026 г. срокът изтича около 5 юли 2026 г. Към момента на тази публикация (29 юни 2026 г.) отговор все още не е получен; шест работни дни остават до изтичането на срока. С отговора на министерството ще можем да заместим в българския дебат тезата „96 на сто не са засегнати” с конкретните числа за реалния български ефект — колко стопанства, колко площ, колко работна сила, колко изплатени средства. До тогава цифрата „96 на сто” е политическа реторика на ЕК, а не аналитична база за преговорна позиция.
Кратко обобщение
Цифрата „96 на сто от стопанствата не са засегнати от тавана” е технически вярна по последното преброяване на Евростат. Тя обаче не казва нищо за дела от продукцията, от работната сила, от използваната земя и от самите изплащани средства, който се концентрира в останалите 4 на сто. За европейския средно — 4 на сто от стопанствата произвеждат около 73 на сто от продукцията и ползват около 54 на сто от обработваемата земя. За България — 3 на сто от стопанствата получават около 44 на сто от перо ОПДУ. Това са числата, които трябва да участват в дебата. „96 на сто” без тях не казва това, което изглежда, че казва.
Ася Василева
Източници
Cora Petrick, „Does the claim that ‘96% of EU farms are unaffected by degression and capping’ really tell us what matters?”, LinkedIn, 28 юни 2026 г.
Cora Petrick and Nikolai Pushkarev, „A CAP built to last: four adjustments towards a durable farm budget”, capreform.eu, 28 юни 2026 г.
Eurostat, „EU farm size distribution 2016” — Преброяване на земеделските стопанства в ЕС, 2016 г.
Изявления на комисаря Кристоф Хансен и на директора на ГД „Земеделие” Кристин Жислен-Ланеел в периода март–юни 2026 г.
Предложение на Европейската комисия за регламент на ОСП 2028–2034 г., COM(2025) 565, 16 юли 2025 г.
Архив на zemedeleca.bg — „Таван от 100 000 евро на ОСП плащанията: какво се прилага у нас и какво иска да промени Брюксел за 2028+” (21 юни 2026 г.); „Постепенно премахване на плащанията на хектар: четирите корекции на немския тръст Agora за ОСП 2028–2034 са огледално противоположни на българската преговорна линия” (29 юни 2026 г.); „1,41 милиарда евро и една нова дефиниция: правилата за селските райони в бюджета на ЕС 2028–2034” (29 юни 2026 г.); „Седем дни ОСП 2028” (юни 2026 г.).
Заявление по Закона за достъп до обществена информация на zemedeleca.bg до Министерството на земеделието и храните, 21 юни 2026 г. Срок за отговор: 5 юли 2026 г.
Понятия
Стандартна продукция (standard output) — методологически инструмент на Евростат за класифициране на земеделските стопанства по техния икономически размер. Изчислява се като средна парична стойност на брутната продукция на основните култури и животни за региона. Изразява се в евро. Не отговаря пряко на оборот или на доход на стопанството, но е сравнима в цялата Европа.
ОПДУ — Основно подпомагане за доходите за устойчивост. Сегашното наименование на базовата субсидия на хектар по Стълб 1 на ОСП от Кампания 2023 г. насам. Заменя по-старото BISS (Basic Income Support for Sustainability).
Таван (capping) — горна граница на основното подпомагане, което едно стопанство може да получи в една кампания. В България — от Кампания 2016 г. — 100 000 евро след приспадане на разходите за заплати и осигуровки. В предложението на ЕК за 2028+ — твърд таван 100 000 евро без приспадане.
Дегресия (degression) — стъпално намаление на ставката над определени прагове. В предложението на ЕК за 2028+ — 25 на сто намаление между 20 000 и 50 000 евро, 50 на сто между 50 000 и 75 000 евро, 75 на сто между 75 000 и 100 000 евро.
ЗДОИ — Закон за достъп до обществена информация. Българският закон, по който граждани, журналисти и организации могат да изискват информация от държавни органи. Срокът за отговор по чл. 28, ал. 1 е 14 дни от регистриране на заявлението.
