Съвместният изследователски център — научното звено на Европейската комисия — публикува сравнение по данни на Farm Accountancy Data Network за периода 2009–2023 г. Един от тримата автори, Daniele Bertolozzi-Caredio от Севиля, представя резултатите на 13 юни 2026 г. в публикация в LinkedIn. България не е в извадката, но темата стои за нея със същата острота.
Кой публикува какво
Съвместният изследователски център (Joint Research Centre, JRC) е научното звено на Европейската комисия със седалище в няколко града — една от основните му единици е в Севиля, Испания. На 11 юни 2026 г. JRC публикува доклад с номер JRC145973 под заглавието „Farm succession and land access dynamics — a comparison of the Belgian, Irish and Polish cases“ (Наследяване на стопанства и динамика на достъпа до земя — сравнение на случаите на Белгия, Ирландия и Полша). Авторите са трима: Daniele Bertolozzi-Caredio (JRC-Севиля, Дирекция D.4 „Икономика на хранителните системи“), Emma J. Dillon (ирландският аграрен изследователски институт Teagasc, Голуей) и Pavel Ciaian (JRC-Севиля).
На 13 юни 2026 г. Bertolozzi-Caredio публикува резултатите. Основната теза — достъпът до земя остава една от главните пречки пред поколенското обновление в земеделието на ЕС, и динамиката на този достъп се променя на различните етапи от живота на стопанина.
Изследването използва данни на Farm Accountancy Data Network (FADN, Мрежа за счетоводни данни в стопанствата) — единствената хармонизирана на ниво ЕС микроикономическа извадка за земеделски стопанства. Покрива периода 2009–2023 г. за Полша и Валонския регион на Белгия, и 2018 и 2023 г. за Ирландия. Анализът е сравнителен и описателен. Не доказва причинно-следствени връзки.
Контекстът: какво се случва с европейското земеделие
Преди да се влезе в трите случая, докладът подрежда няколко макро-числа за ЕС, които очертават рамката.
Между 2005 г. и 2020 г. броят на стопанствата в Съюза е намалял с 37 на сто. Само за десетилетието 2010–2020 г. — с 19 на сто. При стопанствата на млади земеделски стопани (под 35 години) спадът за същия десетгодишен период е 23 на сто. През 2020 г. младите стопани управляват едва 7 на сто от стопанствата в ЕС, а тези над 65-годишна възраст — 31 на сто.
Земята обаче остава. Обработваемата земеделска площ в ЕС се свива с едва 2,2 на сто за същото десетилетие, до 157 милиона хектара през 2020 г. Това означава едно нещо: концентрация. Стопанствата над 100 ха се увеличават с 14 на сто между 2010 г. и 2020 г.; тези под 30 ха намаляват с 22 на сто; тези между 30 и 100 ха — с 4,5 на сто.
Докладът цитира и две прогнози, които поставят рамката за следващите десет до петнайсет години. Първата — на Schuh et al. (2022): до 2040 г. ЕС може да загуби още 6,4 милиона стопанства, или 62 на сто спрямо 2016 г. Втората — на Perpiña Castillo et al. (2021): до 2030 г. могат да бъдат изоставени до 5,6 милиона хектара земеделска земя. 14 на сто от земеделската земя в ЕС се определя като в умерен риск от изоставяне, 11 на сто — във висок риск.
Трите случая в едно сравнение
Структурно Белгия, Ирландия и Полша са много различни. Полша през 2023 г. има 1 227 020 стопанства и средна площ от 30,7 ха. Ирландия — 128 080 стопанства, средна площ 61 ха. Белгия — 34 250 стопанства, средна площ 96,5 ха. Промяната за 2010–2023 г.: Белгия –20,1 на сто, Ирландия –8,4 на сто, Полша –18,6 на сто.
Земята се притежава по различен начин. Дeлът на собствената земя за 2023 г.: Ирландия 73,3 на сто, Полша 68,5 на сто, Белгия 30,2 на сто. Белгийският фермер работи предимно върху наета земя; ирландският и полският — върху собствена.
Цените са много различни. Средната цена на земеделската земя през 2023 г. (данни на FADN): Белгия — 21 043 евро на хектар, Ирландия — 23 615 евро на хектар, Полша — 8 932 евро на хектар. Средната цена на рентата — Белгия 272 евро на хектар, Ирландия 422 евро на хектар, Полша 148 евро на хектар.
Делът на младите стопани (под 35 г.) от 2010 г. до 2023 г.: Белгия се покачва от 4,8 на 6,7 на сто; Полша спада от 14,7 на 9,7 на сто; Ирландия — от 6,8 на 2,4 на сто. Свиване с почти две трети за тринайсет години.
Цената на земята в дългосрочен план
По-дългата картина е още по-показателна. Bórawski et al. (2019) измерват цените на земеделската земя за периода 2004–2016 г. Резултатът: в Полша — ръст от 522 до 616 на сто; в Белгия — 104 на сто; в Ирландия — 33 на сто. На европейско ниво за по-късния период 2016–2023 г., по данни на Евростат, цената на покупка на арабелна земя нараства с 26 на сто, а рентата за пасища и обработваема земя — с 28 на сто.
Това е средата, в която сегашният нов фермер трябва да започне. Земя в ограничено количество, нарастваща стойност, конкуренция от не-земеделски сектори (възобновяема енергия, горско стопанство, урбанизация) и от инвеститори, които третират земеделската земя като финансов актив.
Кой има наследник и кой няма
От извадката FADN за 2023 г. делът на стопаните, които вече са идентифицирали наследник, е: Полша 53 на сто (сред стопани над 50 г.), Ирландия 48 на сто (сред стопани над 60 г.), Белгия 27 на сто (сред стопани над 50 г.).
Когато наследник е идентифициран, поведението на стопанството се променя още преди формалното поемане. В Белгия и Полша стопанствата с наследник продължават да поддържат или дори да увеличават обработваемата земеделска площ и стойността на собствената земя в десетилетието преди приемствеността. Тези без наследник започват да се свиват в годините преди пенсионирането. Авторите наричат това „ефект на приемствеността“ и „ефект на пенсионирането“ — две паралелни траектории, които разделят стопанствата години преди формалното събитие.
В Белгия, където има данни за начина на влизане в стопанството, картината е: 69 на сто от стопаните са поели стопанството изцяло от родителите; 17 на сто — частично от родителите; 3 на сто от други роднини; 7 на сто от не-родственик; 4 на сто са създали изцяло ново стопанство.
Новите плащат повече от установените
Основната находка, която Bertolozzi-Caredio извежда се изразява в две числа.
Първото — рентата. Новият фермер при инсталация плаща средно: в Полша 175 евро на хектар срещу 125 евро при установените; в Белгия 330 евро срещу 230 евро; в Ирландия 780 евро срещу около 400 евро след двайсетата година. Това е разлика от един път и половина до близо два пъти.
Второто — цената на покупката. В Полша младите фермери плащат между 8 000 и 8 500 евро на хектар, докато по-възрастните средно — под 8 000 евро. В Белгия младите плащат 20 000 до 25 000 евро на хектар, по-възрастните — под 20 000 евро.
Авторите дават няколко обяснения. Новият фермер има по-малко опит и по-слаби позиции в преговорите. Има по-слаби местни мрежи в общността, които при по-възрастния стопанин дават достъп до по-изгодни сделки. Сключва нови договори за наем на сегашни цени, докато установените често са на стари дългосрочни договори с по-ниски ставки. Има и счетоводен елемент: във FADN земята, придобита по-късно, се отчита на по-високи стойности от тази, придобита преди години. Този ефект не може да се отстрани изцяло, но и не обяснява напълно разликата.
Когато стопанството е ново, а не наследено
От трите държави само Белгия има в извадката данни за начина на влизане в стопанството. Затова в тази част сравнението е само за Валонския регион.
Новосъздадените стопанства (4 на сто от извадката, тоест онези, които не са поети нито от родители, нито от роднини, нито от не-родственик) започват с много по-малка обработваема земеделска площ от наследените. И — това е главното — започват да я разширяват едва 15 до 20 години след инсталацията. Преди това върви период на висока задлъжнялост: средната стойност на дълга на хектар скача от около 1 000 евро в първите години след инсталацията до 7 500 евро между седмата и седемнайстата година. Едва след това започва разширяването на земята.
При наследените стопанства такъв период на връхна задлъжнялост не се наблюдава. Те започват с по-голяма стартова земя и финансово натоварване, които остават относително стабилни.
Жените срещат повече бариери след поемането
Различието по пол се появява не толкова преди приемствеността, колкото след нея. При възрастните стопани, които идват към пенсиониране, мъжете и жените показват сходен ефект на приемствеността — и едните, и другите инвестират в стопанството, когато имат наследник.
При новите фермери картината е друга. В Полша новите мъже-фермери разширяват обработваемата си земеделска площ от 21 на 34 хектара за първите петнайсет години след инсталацията. Новите жени-фермери — от 24 на 22 хектара. Стойността на собствената им земя пада от близо 150 000 евро на около 110 000 евро в продължение на четирийсет години след инсталацията. В Ирландия стойността на собствената земя на новите жени-фермери намалява с около 60 на сто за десет години след инсталацията — от 1,6 милиона евро до 600 000 евро.
Авторите свързват разликата с няколко фактора. Стопанствата, които жените поемат, са средно по-малки и по-малко печеливши. Достъпът до финансиране е по-труден. Включването във формални и неформални мрежи на земеделската общност — по-ограничено. В някои случаи, особено в Ирландия, жената поема стопанството по-късно в живота, след смъртта на съпруга си, без преди това да е била пряко ангажирана в управлението. Тези обяснения са хипотези. Докладът не доказва каузалност.
Какво ограничава самите автори
Изследването не покрива целия ЕС — само три държави. Полша е голяма (повече от 170 000 наблюдения за периода), Белгия и Ирландия са много по-малки извадки (Ирландия — само за две години, 2018 и 2023). Това намалява стабилността на ирландските резултати. Анализът е описателен; не доказва причинно-следствена връзка между приемствеността и динамиката на земята.
Има и обратна каузалност, която авторите признават: стопанствата, които вече притежават повече земя, са по-склонни да идентифицират наследник. Тоест разликата между „с наследник“ и „без наследник“ не идва само от наследяването — и от това какво стопанството е било преди това.
И най-важното за читателя в България: страната не е в извадката. Извадката е Белгия, Ирландия и Полша. Същите анализи могат да бъдат повторени в други държави, когато Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/2746 за Мрежата за устойчиви данни на стопанствата (Farm Sustainability Data Network) започне да събира на ниво ЕС променливите за наследяване. Това е предвидено да се случи през следващите години.
Числата от трите държави сочат едно явление, което се повтаря в много различни институционални среди: новите фермери плащат по-висока цена за достъп до земя от установените, а животът на земеделското стопанство не започва на инсталацията и не свършва на пенсионирането. Започва години по-рано и продължава години по-късно. Това е, което авторите искат да премине към Стратегията за поколенческо обновление на Европейската комисия от октомври 2025 г. (COM(2025) 872) — рамката, в която сегашните преговори за Обща селскостопанска политика 2028–2034 г. формулират подкрепата за младите и новите фермери.
Източници
Bertolozzi Caredio, D., Dillon, E., Ciaian, P., „Farm succession and land access dynamics — A comparison of the Belgian, Irish and Polish cases“, Publications Office of the European Union, Luxembourg, 2026, JRC145973, EUR 40711, ISBN 978-92-68-39521-9, doi:10.2760/5783685. Публикация на Daniele Bertolozzi-Caredio в LinkedIn, 13 юни 2026 г. — представяне на основните резултати на доклада. Eurostat: „Farm indicators by age and sex of the manager…“ (ef_m_farmang); „Agricultural land prices by region“ (apri_lprc); „Agricultural land renting prices for one year by region“ (apri_lrnt) — данни за периода 2016–2023 г. Schuh, B., Gaupp-Berghausen, M., Münch, A. et al., „The Future of the European Farming Model — Socio-economic and territorial implications of the decline in the number of farms and farmers in the EU“, European Parliament, 2022. Perpiña Castillo, C., Jacobs-Crisioni, C., Diogo, V., Lavalle, C., „Modelling agricultural land abandonment in a fine spatial resolution multi-level land-use model“, Environmental Modelling & Software, Vol. 136, 2021. Bórawski, P., Bełdycka-Bórawska, A., Szymańska, E. J. et al., „Price volatility of agricultural land in Poland in the context of the European Union“, Land Use Policy, Vol. 82, 2019. Calus, M., Van Huylenbroeck, G., „The succession effect within management decisions of family farms“, EAAE, 2008. Vranken, L., Tabeau, E., Roebeling, P., Ciaian, P., „Agricultural land market regulations in the EU Member States“, Publications Office of the European Union, Luxembourg, 2021, JRC126310. Съобщение на Европейската комисия „Стратегия за поколенско обновление в земеделието“, COM(2025) 872 final от 21 октомври 2025 г. Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/2746 на Комисията от 25 октомври 2024 г. за установяване на правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1217/2009 за създаване на Мрежата за устойчиви данни на стопанствата (Farm Sustainability Data Network).
Глосар
JRC (Joint Research Centre) — Съвместен изследователски център. Научното звено на Европейската комисия. Осигурява научна основа за политиките на ЕС. Една от основните му дирекции е в Севиля, Испания.
FADN (Farm Accountancy Data Network) — Мрежа за счетоводни данни в стопанствата. Единствената хармонизирана на ниво ЕС микроикономическа извадка за земеделски стопанства, поддържана от ДГ „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК и националните администрации.
Поколенско обновление — Процес на влизане на нови, основно по-млади стопани в земеделието — чрез наследяване на съществуващи стопанства или чрез създаване на нови. Една от ключовите цели на Общата селскостопанска политика на ЕС за периода 2023–2027 г. и за следващия програмен период.
Обработваема земеделска площ (UAA) — Utilised Agricultural Area. Цялата площ, която фермерът използва за земеделско производство, независимо от това дали е негова собственост или наета. Стандартна мярка за размер на стопанство в европейската статистика.
Ефект на приемствеността (succession effect) — Теоретичен механизъм, описан в литературата за земеделска икономика: когато стопанинът идентифицира наследник, той започва да поддържа или дори да разширява стопанството в годините преди формалното прехвърляне, в очакване на приемствеността.
Ефект на пенсионирането (retirement effect) — Огледалният механизъм: когато наследник не е идентифициран, стопанинът постепенно намалява стопанството в годините преди пенсионирането, до евентуално дезинвестиране и закриване.
Ефект на наследника (successor effect) — Промените, които новият стопанин въвежда в управлението, структурата и ориентацията на стопанството след формалното поемане.
Стратегия за поколенско обновление — Съобщение на Европейската комисия COM(2025) 872 final от 21 октомври 2025 г. Очертава инициативите на ЕК за подкрепа на новите фермери, включително оценка на пазара на земеделска земя и създаване на Европейска обсерватория на земята.
