Борсата добави 40 евро на тон пшеница за две седмици, изкупните цени у нас пълзят с по пет евро на седмица: две истории за един пазар

Йордания затвори търг за 120 000 тона без нито една оферта, търговците в Черно море търсят купувачи вместо зърно, а българският производител продава в единствените седмици, в които поскъпването още не е стигнало до изкупните цени. Развръзката предстои през септември — върху зърно, което дотогава няма да е негово.

Борсовите данни в текста са към 12:04 ч. българско време на 24 юли 2026 г., при отворена сесия в Париж.

На екрана в Париж пшеницата живее най-добрия си юли от години. На кантара в Североизточна България тя се предава по цени, каквито имаше през април — преди затворения Керченски проток, преди поразените кораби пред Одеса, преди руския дизелов щаб. Между екрана и кантара не стои техническо закъснение, което времето само ще оправи, а цял пазарен механизъм, който този материал се опитва да разглоби: празни търгове, изчакващи купувачи, пълни складове, дължими ренти и търговски договори, подписани в друг свят — онзи от началото на май, когато всичко сочеше надолу.

Какво показва екранът: 245 евро и крива, която не плаща за чакане

Септемврийският контракт за мелничарска пшеница на Euronext се търгуваше в петък по обяд на 245,00 евро на тон — плюс две евро спрямо четвъртъшния сетълмент от 243,00, при дневен връх 248,25. От спокойния четвъртък на 9 юли, когато същият контракт затвори на 205 евро, натрупаният ход е 40 евро, или деветнайсет и половина на сто за две седмици. Откритият интерес по септемврийския контракт — броят на действащите, незакрити позиции — е 213 755 контракта по 50 тона всеки: ангажименти за близо 10,7 млн тона, приблизително колкото една добра българска зърнена реколта, събрани в един-единствен борсов месец.

По-красноречива от равнището обаче е формата на кривата — редицата от цени за различните месеци на доставка. Вътре в сезона тя е спокойна: декември на 247,25, март на 248,50, май на 249,25. Пазарът плаща за отложената доставка едва по четири евро и четвърт за осем месеца — по-малко, отколкото струва самото съхранение, което в бранша обичайно се смята на 1,5–2 евро на тон месечно, тоест 12–16 евро за същия срок. Казано просто: борсата не плаща на никого да държи зърно. А отвъд жътвата на 2027-а кривата прави нещо още по-изразително — септември 2027 се търгува на 236,25 евро, почти девет евро под септември 2026. Търговците наричат това междуреколтна инверсия: пазарът казва, че премията принадлежи на тази реколта, на тази блокада и на това изгоряло френско лято, а не на нов, траен ценови режим. Който планира да съхранява през реколтата, е предупреден писмено.

Последни цени по Euronext към 11:04 ч. парижко време на 24 юли 2026 г. Контрактите за реколта 2027 се търгуват под тези за реколта 2026 — междуреколтна инверсия.

Междувременно се промени и съставът на премията. В началото тя имаше една-единствена причина — войната: Азов, Керч, одеските терминали. През последната седмица към нея се добавиха реколтни: руската консултантска къща СовЭкон свали прогнозата си за руската жътва заради по-слаби добиви на юг и свито пролетно засяване; очакванията за френската мека пшеница са за спад от около седем и половина на сто след юлските жеги; състоянието на американските пролетни посеви се влоши с пет пункта за една седмица, а Чикаго се върна на най-високото си равнище от май 2024 г. Разликата между двата вида поскъпване заслужава отделно изречение: военното е обратимо със скоростта, с която рискът отшумява — протокът се отваря, премията се изпарява, както се е изпарявала всеки път от 2022 г. насам; структурното не е – изгорялата от жегите реколта не може да бъде върната и липсата ѝ остава в цената до следващата жътва.

Празният търг в Аман: как изглежда пазар, който спира

А сега другата история — тази, която борсовото табло не показва. На 21 юли Йордания, редовен и предвидим купувач, затвори международен търг за 120 000 тона мелничарска пшеница с доставка през септември и октомври. Явиха се двама участници — търговските къщи Bunge и Solaris. Сделка не беше сключена; кралството веднага обяви нов търг със срок 4 август. Ден по-късно ечемичният търг беше направо отменен и преиздаден — със същите двама кандидати. За мащаба на промяната стига едно сравнение: две седмици по-рано, на 8 юли, на йорданския ечемичен търг се явиха осем международни къщи и Louis Dreyfus продаде 60 000 тона по 252,60 долара на тон с доставка до Акаба. От осем оференти на двама — и нито един договор — за четиринайсет дни.

Какво означава празен търг? Не недостиг — зърно има, жътвата тече от Тексас до Тулча. Не и липса на интерес — Йордания трябва да храни население, а търговците трябва да продават. Означава, че двете страни са престанали да се срещат в цената. Продавачът смята своята: борсата плюс навлото плюс военната застраховка за кораб, който през октомври ще плава покрай зона на бойни действия — и слиза дотам, не по-долу. Купувачът смята своята: юли е, силозите по цял свят се пълнят, паника няма — и се качва дотам, не по-горе. Когато двете сметки престанат да се застъпват, сделките нито поскъпват, нито поевтиняват — те просто спират. Който е продавал жилище в началото на имотен застой, познава състоянието: обявите стоят, огледи няма, цената още не е мръднала, но обемът вече е умрял. Пазарите замръзват през обема, преди да отстъпят през цената.

Същото съобщава от търговските зали и Fastmarkets, британската агенция за пазарна информация: търговците в черноморския регион, гласи петъчният ѝ обзор, са преминали от борба за зърно към търсене на купувачи. По оста Констанца–Варна–Бургас свиването на украинските износни възможности не е донесло ценови скок; продавачите в Европа не бързат да вдигат офертите след борсата, купувачите изчакват. Единственото описано като живо търсене е това на алжирската държавна агенция OAIC — купувач с особена биография: след дипломатическото охлаждане между Алжир и Париж от средата на 2024 г. френската пшеница на практика излезе от алжирските търгове и мястото ѝ зае черноморската; в майския си търг агенцията взе около 400 хиляди тона по 268–270 долара на тон с навлото. Алжир внася около девет милиона тона пшеница годишно — и когато на цял един регионален пазар единственият буден купувач е една държавна агенция, това е диагноза, не подробност.

Кантарът: 170, 185 и Северозападът, където не купува никой

На този фон — българските числа. В четвъртък производител от Североизточна България е получил оферта от 170 евро на тон за фуражна пшеница; за хлебна в Лудогорието се говори за 185 евро. Това е движение — офертите наистина се качват с около пет евро на седмица. Но преди числото да се приеме за добра новина, то трябва да се премери с три мерки: откъде тръгва качването, колко струва производството и колко дава борсата.

Първата мярка е изходната точка. С напредването на жътвата изкупните цени у нас паднаха — както падат всяка година, когато новата реколта излезе на пазара наведнъж и всички продават едновременно. Изкачването от последните две седмици тръгва от това жътвено дъно. И докъде е стигнало? През април — преди войната с Иран, преди блокадата, преди 40-те евро на борсата — фуражната пшеница у нас се изкупуваше по 170 евро, хлебната по 189. Тоест след две седмици качване по пет евро производителят днес получава априлската цена, а за хлебната — с четири евро по-малко. Париж междувременно се качи с една пета. Юлската премия не е добавила стойност към българското зърно — тя едва е върнала пазара там, откъдето жътвеният натиск го беше свалил.

Втората мярка е себестойността. По сметките на Националната асоциация на зърнопроизводителите производството на тон пшеница от реколта 2026 струва между 230 и 250 евро — с рентата, с поскъпналите от пролетта торове и горива. Продажба на 185 оставя стопанството с 45 до 65 евро загуба на тон — при борса на двегодишен връх. Кризата на маржа, за която пишем от пролетта, не е свършила; тя само смени декора.

И третата, най-неудобната мярка: разстоянието между борсата и кантара. Хлебна на 185 срещу мелничарска на 245 в Париж означава базис от минус 60 евро — при обичайни за българските пристанищни райони минус 20–30. (Базисът е разликата между борсовата и местната цена: в него влизат транспортът до кораба, качеството на конкретното зърно и местното съотношение на силите между купувачи и продавачи.) А в Северозапада, откъдето производители съобщават, че не се купува, офертите за фуражна се въртят около 150–155 евро — още петнайсет-двайсет евро под Изтока. Премията, писахме на 16 юли, отива при онзи, който може да товари. Тази седмица се видя продължението на изречението: способността да товариш струва нещо само ако има кой да купи товара. България се оказа с ключ от врата, пред която опашка засега няма.

Борсови данни: Euronext, 24 юли. Полски оферти: съобщени на редакцията от производители, 23–24 юли. Априлски цени: архив на zemedeleca.bg.

Защо производителят често не може да чака: складът, рентата, дългът

Дотук — защо купувачите не бързат. Втората половина на механизма е защо продавачите не могат да не бързат, и тя е изцяло българска.

Първият натиск е складов. Реколтата е голяма — при старта на жътвата министерството на земеделието прогнозира 6,5–6,8 млн тона пшеница, а оперативните данни от средата на юли показват добиви със седем на сто над миналогодишните. И тя влезе в силози, които не бяха празни: за първа година България посреща жътва с рекордни преходни остатъци от предходната реколта — по оценки в сектора от порядъка на два милиона тона. Причините се натрупаха една върху друга: слаба износна година, в която черноморската конкуренция не отвори прозорец за българското зърно; изкупуване, което се разреди, докато търговският сектор минаваше през банкови проверки и фалити; по места — и изчакване на цена, която не дойде. Резултатът обаче е един, независимо от причината: старото зърно днес заема мястото на новата реколта и я избутва на пазара в момента, в който тя е най-евтина спрямо борсата. На много места зърното, по думите на производители, се разтиква, защото няма къде да стои — продажба не по цена, а по кубатура.

Вторият натиск е договорен. 77 на сто от използваната земеделска площ у нас е под аренда — най-високият дял в Европейския съюз — и рентните плащания се дължат точно в тези седмици, успоредно със споразуменията за ползване за новата стопанска година. Средната рента за 2025 г. по НСИ беше 51 лева на декар, около 26 евро; умножена по десетките милиони декари под аренда, тя е годишен паричен поток от стотици милиони евро — дължим сега, в брой, независимо какво прави Париж.

Третият натиск е дългов, и той е най-тежкият. През април председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов оцени за zemedeleca.bg просрочените задължения на стопанствата към търговските фирми — за торове, препарати, семена и техника — на около 1,5 милиарда лева, близо 770 милиона евро. Числото е оценка на заинтересована страна и го предаваме с тази уговорка; но картината зад него се потвърждава от доставчиците — регионален дистрибутор описа пред редакцията една трета от вземанията си като просрочени над 90 дни — и от банките, които по данни на „Капитал“ от юни рязко свиха кредитирането на зърнения сектор. А падежът на тези задължения е традиционният за българското земеделие: плащаш след жътва. Жътвата е сега.

Грубата аритметика на трите натиска изглежда така: ако само просрочените задължения са от порядъка на 770 милиона евро, покриването им при 175 евро на тон поглъща около 4,4 милиона тона зърно — близо половината от една добра пшенична реколта, преди евро за рента и преди евро за есенната сеитба. Дори оценката на Проданов да е двойно завишена, изводът устоява: значителна част от стойността на реколта 2026 беше разпределена, преди първият комбайн да влезе в нивата. Затова всеки ход от пет евро нагоре среща не търпение, а опашка от продавачи.

Таванът на изкупната цена не го слага купувачът — слага го принуденият продавач.

Отсреща, впрочем, също не стоят свободни хора. В края на април и началото на май светът на зърното изглеждаше обратно на днешния: разведряване около Иран, свръхзапаси, задаваща се голяма реколта — септемврийският контракт в Париж се търгуваше по 204–210 евро и всички предпоставки за цената, по думите на производител, бяха катастрофални. Търговец, който в онзи прозорец е продал експедиции от новата реколта — кораб от Варна за август, кораб за септември — е заключил продажна цена от друг свят и днес събира физическо зърно на пазар, поскъпнал междувременно с 40 евро. На борсов език това се нарича къса позиция по физическа стока: продал си нещо, което още не притежаваш, и всяко евро поскъпване до деня, в който го купиш, е твоя загуба. Ако търговецът е хеджирал на борсата, печалбата от фючърсите покрива поскъпването и той може да плаща на полето спокойно; ако не е — а в български условия мнозина не хеджират — единственият му изход е да изкупи максимално количество на минимална цена възможно най-бързо. Производители описват точно такова поведение: един-двама купувачи, работещи агресивно, по стотици хиляди тонове, при цени, които не помръдват. Това не е обвинение към когото и да било — това е механизъм, който пазарът познава отвсякъде: двама принудени играчи, единият продава по календар, другият купува по договор, и цената между тях се образува не там, където предлагането среща търсенето, а там, където двете принуди се разминават.

За производителя оттук следва и съвсем практическо предупреждение. Кредитът в бранша тече и в двете посоки, по различно време на годината. През зимата и пролетта кредитор е търговецът: семена, препарати и торове на отложено плащане, при мнозина — и аванс на зелено срещу бъдещата реколта. Затова част от зърното, което сега се предава, изобщо не се продава в пазарния смисъл — то погасява вече отворена сметка, при купувач, избран още през март, и петте евро разлика при съседния изкупвач са недостъпни дори на теория. След жътва посоката се обръща: стандартът на разплащане е отложен, зърното се предава днес, парите идват след трийсет или шейсет дни, и този път кредитор е стопанството — необезпечен, към търговец, чиито банки рязко свиха кредитирането и проверяват на място заложените складови наличности, а прецедентът е пресен: молбата за несъстоятелност на един от големите добруджански зърнотърговци е от декември. Двете страни са вързани една за друга през цялата година — и точно затова рискът на всяка от тях е риск и на другата. Затова тази година изборът на купувач тежи повече от самата цена. Пет евро повече на тон не струват нищо, ако фактурата остане неплатена: по-добре зърното да замине по-евтино към търговец, който ще плати, отколкото по-скъпо към търговец, който след два месеца може да е в производство по несъстоятелност. А стопанствата, взели аванс на зелено през пролетта, нямат и този избор — техният купувач е определен отдавна.

Историята познава същото разминаване и в далеч по-голям мащаб. През лятото на 1972 г. Съветският съюз, след провалена реколта, изкупи тихо — чрез частните американски търговски къщи, една след друга, без никоя да знае за останалите — огромни количества американска пшеница. Фермерите от Средния запад, неподозиращи нищо, продадоха реколтата си по старите цени; месеци по-късно пазарът осъзна какво се е случило и цената на пшеницата се утрои. Епизодът влезе в учебниците като „големия зърнен обир“, макар никой да не беше нарушил закон: цялата премия мина покрай онези, които бяха произвели зърното. Разликата с 2026-а е, че днес информацията е публична и екранът свети във всяко стопанство. Приликата е, че екранът не помага, когато календарът решава вместо теб.

Три бряга на едно море — и три сита

Погледната отвисоко, картината около Черно море има строга симетрия: и тримата големи производители на басейна не получават премията, която същото това море генерира — всеки по своя причина.

Украинският производител я губи физически. Министърът на аграрната политика и продоволствието Тарас Висоцки очерта тази седмица границите на възможното: историческият максимум на украинския износ без дълбоководните черноморски пристанища е около 3,5 милиона тона месечно — през дунавските пристанища, сухите терминали, автомобилните и железопътните маршрути към ЕС, изградени след 2022 г. Тези маршрути работят, но са по-тесни и по-скъпи, и разликата се удържа от изкупната цена: след ударите по одеските терминали украинските изкупни цени паднаха за един ден с 200 до 500 гривни на тон, при маслодайните — с хиляда. Правителството, добави министърът, се готви и за по-лошия сценарий: при продължителни забавяния на износа страната ще търси допълнително съхранение за 10–12 милиона тона, включително полиетиленови ръкави от международните партньори — гъвкавите полеви „силози“, познати от аржентинската практика. Царевицата, големият поток, още не е тръгнала: жътвата ѝ започва по-късно.

Руският производител губи премията административно. Жътвата му тече под пълна забрана за износ на дизел — в сила до 31 юли, наложена след ударите по рафинериите — с правителствен щаб, който разпределя горивото, и на фона на полугодишен бюджетен дефицит от 5,73 трилиона рубли: държава с все по-малко фискален въздух.

А българският производител я губи финансово — при отворени пристанища и работеща логистика, през собствения си баланс: пълния склад, дължимата рента, предпродадената на кредиторите реколта. Три бряга, една премия, три сита — там физическо, там административно, тук финансово. И през трите премията изтича, преди да стигне до полето.

Календарът: чие ще е зърното през септември

Развръзката има дати. На 31 юли изтича — или се удължава — руската дизелова забрана. На 4 август затваря новият йордански търг: първото четимо число за това дали купувачите се връщат и на каква цена. През август и септември се товарят старите експедиции, продадени по майските цени — и ако прочитът за късите позиции е верен, след тях търговците ще започнат да продават по новата, по-висока крива и изведнъж ще могат, и ще искат, да плащат повече; тогава базисът трябва да започне да се стеснява и офертите на полето да догонят борсата. Ако пък разстоянието остане разтворено и през октомври, обяснението е другото — чистата неликвидност на продавачите — и това също ще е отговор, макар и горчив. Пазарът сам ще каже коя от двете версии е вярна; трябва само да се следи едно число, седмица по седмица: разликата между кантара и Париж.

Голямата развръзка обаче предстои през септември и октомври, когато трябва да потекат едновременно украинската царевица и руската нова реколта. Тогава разделеният пазар ще се събере отново, в едната или в другата посока: или изкупните цени ще догонят борсата, или борсата ще слезе при изкупните. Въпросът за българското стопанство е, че то няма да присъства на тази среща. Неговият прозорец за продажба е юли и август — складът, рентата и падежите не подлежат на предоговаряне — точно седмиците, в които физическият пазар е най-глух за премията. Ако септемврийската история се сбъдне, тя ще се сбъдне върху зърно, което вече няма да е негово.

Преди четири години производителят направи обратната грешка: държа зърно срещу падащ пазар и загуби от ината си. Днес не може да държи срещу качващ се пазар и губи от календара си. Двете поведения са противоположни; общото между тях е онова, което липсва и в двата случая — работещи складови записи, кредит срещу продукция, форуърдни продажби: инструментите, които другаде по света откачат момента на продажбата от момента на нуждата от пари. Западният фермер продава, когато цената е добра. Българският продава, когато рентата е дължима. Продава по календар, не по пазар — и затова тазгодишният урок е по-горчив от урока на 2022-ра.

Не цената е недостижима, а датата.

Ася Василева

Източници

Euronext — котировки на мелничарска пшеница по контракти, 24 юли 2026 г., 11:04 ч. парижко време; сетълменти от 9 и 23 юли 2026 г.

Борсови обзори и данни за CBOT, 22 юли 2026 г. — двугодишен връх в Чикаго; сваляне на прогнозата на СовЭкон за руската реколта; очакван спад на френската мека пшеница след юлските жеги; влошаване на американските пролетни посеви.

UkrAgroConsult — йорданският пшеничен търг от 21 юли и ечемичният от 22 юли 2026 г.; йорданският ечемичен търг от 8 юли 2026 г.; майският търг на OAIC (7 май 2026 г.).

Fastmarkets (чрез UkrAgroConsult), 24 юли 2026 г. — състоянието на физическия пазар в черноморския регион и по оста Констанца–Варна–Бургас.

Latifundist (чрез UkrAgroConsult), 24 юли 2026 г. — изявление на украинския министър на аграрната политика и продоволствието Тарас Висоцки за алтернативните износни маршрути и допълнителното съхранение.

Arab News, 22 юли 2026 г. — участниците в йорданските търгове.

Пазарни бюлетини на американски консултантски къщи, 22 юли 2026 г. — тунизийската покупка на 100 000 тона мека пшеница.

USDA FAS, годишен зърнен доклад за Алжир — обем на алжирския внос на пшеница; изтласкването на френската пшеница от търговете на OAIC след средата на 2024 г.

АПК-Информ — спадът на украинските изкупни цени след ударите по одеските терминали, 15 юли 2026 г.

Министерство на финансите на Руската федерация (чрез Интерфакс, 9 юли 2026 г.) — полугодишен бюджетен дефицит от 5,731 трлн. рубли.

МЗХ — прогноза за реколта 2026 (6,5–6,8 млн тона пшеница), обявена при старта на жътвата, и оперативни данни за добивите към средата на юли 2026 г.

Оценки в сектора за преходния остатък от пшеница от реколта 2025 (от порядъка на 2 млн тона) — оперативни, без официална статистика.

НСИ — „Цени на земеделската земя и арендата в селското стопанство“, съобщение от 8 юли 2026 г.; Евростат — дял на арендуваната площ (преброяване 2020 г.).

Национална асоциация на зърнопроизводителите — себестойност на пшеницата, реколта 2026; Илия Проданов, интервю за zemedeleca.bg, април 2026 г. — оценка на просрочените задължения на сектора.

„Капитал“, 5 юни 2026 г. — рязкото свиване на банковото кредитиране в зърнения сектор.

Искова молба за откриване на производство по несъстоятелност на добруджански зърнотърговец, Окръжен съд — Добрич, 4 декември 2025 г.

Оферти на изкупвачи, съобщени на редакцията от производители в Североизточна и Северозападна България, 23–24 юли 2026 г.

Архив на zemedeleca.bg — материалите от 14, 16 и 18 юли 2026 г. и априлските изкупни цени.

Понятия

Базис — разликата между борсовата (фючърсната) цена и цената на реалното зърно на конкретно място; в нея влизат транспортът до пристанище, качеството на партидата и местното съотношение между купувачи и продавачи.

Междуреколтна инверсия — състояние на кривата, при което контрактите за следващата реколта се търгуват по-ниско от тези за текущата; сигнал, че пазарът смята недостига за временен, ограничен до настоящия сезон.

Открит интерес — броят на действащите, незакрити фючърсни контракти по даден месец; мярка за капитала, ангажиран в пазара.

Къса позиция по физическа стока — продадено зърно, което продавачът към момента на продажбата още не притежава; всяко поскъпване до деня на купуването е негова загуба.

Контрагентен риск — рискът другата страна по сделката да не плати или да не достави; при отложено плащане продавачът на практика кредитира купувача.

Полиетиленови ръкави — гъвкави тръби за полево съхранение на зърно, разпространени в Аржентина; временно решение при недостиг на силозен капацитет.

Сетълмент — официалната цена на затваряне на борсовата сесия, по която се разчитат позициите за деня.