62 на сто от лобистите на Copa-Cogeca са минали през европейските институции

Публикуваме в пълен превод Анализ № 228 на Центъра за изследвания и прогнози към френското Министерство на земеделието — държавно изследване на това кой, кога и с какви инструменти изработва влиянието върху аграрната политика на ЕС. Проф. Алън Матюс го препоръча заради едно понятие: „европейският капитал“ — езиците, биографиите и мрежите, които в Брюксел тежат повече от парите.

На 13 май Центърът за изследвания и прогнози — аналитичното звено на френското Министерство на земеделието, агрохранителната промишленост и продоволствения суверенитет — публикува четиристраничен анализ на нещо, което всички в Брюксел познават и почти никой не описва: как всъщност работи лобирането по европейските аграрни политики. Авторката Мари Мартинес проследява кой участва, на кой етап от законодателния процес се намесва и с какви инструменти. Най-любопитната част на изследването е социографията: по професионалните профили в LinkedIn тя е съставила колективен портрет на хората, които лобират от името на Copa-Cogeca и на Европейското бюро по околна среда.

Текстът стигна до нас чрез проф. Алън Матюс, почетен професор по европейска аграрна политика в Тринити Колидж Дъблин и един от най-четените анализатори на ОСП. Той го препоръча с думите, че „заслужава си четенето — и заради подробния анализ на самия лобистки процес“, и открои като централно понятието на Мартинес „европейски капитал“.

У нас темата има и съвсем конкретен адрес. На 21 юли Комисията по земеделието, храните и горите гласува на първо четене законопроекта за изменение на Закона за подпомагане на земеделските производители, който предвижда бюджетът на Министерството на земеделието и храните да покрива изчислената за държавата вноска в Copa-Cogeca чрез целеви средства за определени от министерството обединения на земеделски производители.

Публикуваме анализа в пълен превод: запазени са структурата, всички числа и двадесет и четирите бележки на авторката, а двете фигури, които в оригинала са изображения, са възпроизведени като таблици. Оригиналът е публикуван под Отворения лиценз Etalab 2.0, който разрешава възпроизвеждане и превод при посочване на източника. Разделът „Понятия“ в края е редакционно допълнение.

Лобирането по земеделските политики на европейско равнище

Мари Мартинес, Център за изследвания и прогнози. Анализ № 228, 13 май 2026 г. Аналитичните бележки представят на четири страници същественото по актуален въпрос от областите на действие на Министерството на земеделието, агрохранителната промишленост и продоволствения суверенитет. В зависимост от броя те залагат на прогнозен, стратегически или оценъчен подход.

Лобирането — разбирано широко, като всяко действие, което се опитва да повлияе на едно политическо решение — е обичайна и институционализирана част от изработването на европейските земеделски политики. Настоящият анализ разглежда как то работи и кой стои зад него: с какви профили, ресурси, инструменти и способи на действие. Той показва, че лобират не само федерациите на земеделските синдикати, а в същата степен неправителствените организации и сдруженията. Хората, които вършат тази работа, си приличат: имат международни кариери и познават изтънко устройството на Европейския съюз. Служат си с определен набор от инструменти — от официалните преговори до неофициалните срещи, минавайки през експертизата.

Въведение

Откакто през 1962 г. се ражда Общата селскостопанска политика (ОСП), политиките за земеделието се изработват до голяма степен в Брюксел. В процеса участват европейската изпълнителна власт, представителите на държавите членки и евродепутатите, затова управлението на публичните дела там приема формата на открито управление — по-широко от обичайната институционална рамка на едно правителство. То стъпва върху отчитането на интересите и исканията на множество публични и частни участници и отрежда важно място на лобирането.

Под лобиране се разбира съвкупността от действия, с които представители на организирани групи — предприятия, сдружения, синдикати, неправителствени организации — се опитват да повлияят на политико-административните органи, за да отстоят или защитят своите частни интереси¹. Политическата наука влага в думата по-тесен смисъл: наемането на посредници, специалисти по влиянието (лобистки кантори), на които се плаща, за да упражнят натиск върху вземащите решения. Англосаксонското разбиране е по-широко и обхваща всички взаимодействия между публични и частни участници, формални и неформални, включително когато групата по интереси действа сама, без посредник. На европейско равнище тези практики са повсеместни². Лобирането по земеделските въпроси там е старо, обичайно и институционализирано. И не е запазена територия на земеделието и храните — същото важи за промишлените, екологичните, енергийните и други интереси.

Този анализ разглежда ролята на лобирането при вземането на решения по земеделските политики на ЕС и логиките, които стоят зад него. Обратно на нормативната и журналистическата представа за непрозрачна и потайна дейност, става дума за обичаен и легитимен способ на действие при изработването на европейските политики — способ с установени правила и ред. Приемаме най-широкото определение за лобиране: то включва действията на всички представители на земеделските и хранителните системи, от началото до края на веригите на стойността, чак до потребителя. Занимаваме се само с институционализираните процеси; неформалните и неофициалните способи — сплашване, корупция, заплахи — трудно се документират и остават извън обхвата на текста.

Първата част разказва историята на лобирането по земеделските политики в Брюксел и описва кой участва в него. Втората се спира на пространствата и ключовите моменти на намеса, на инструментите и способите на действие. Третата разглежда ресурсите на лобистите — финансови и човешки, но също обществени и символни — заедно с техните биографии и профили.

Лобирането — обичаен способ на действие на европейско равнище

Европейското управление и лобирането

Европейските институции признават лобирането официално³ от началото на 2000-те години⁴. Смисълът му е при изработването на политическите решения да бъдат чути интересите и исканията на различните обществени групи и стопански отрасли. За Европейската комисия то е начин позициите на заинтересованите страни да влязат в сметката отрано — така съгласието се постига по-лесно още преди законодателният процес да е започнал, а откритите конфликти се предотвратяват. Едни виждат в европейското управление неутрален, деполитизиран и демократичен начин на вземане на решения⁵; други — „технократски“ процес, който дава превес на частните интереси⁶.

Лобитата и групите за натиск съпътстват европейската интеграция още от 50-те години на миналия век и наедряват заедно с европейската администрация и с общия пазар. Ражда се цял пазар на представителството на интереси — за предприятията европейското равнище става задължителна спирка⁷. Лобистите се професионализират, а институциите, чиито правни и нормотворчески правомощия непрекъснато се разширяват, стават все по-зависими от тяхната експертиза. Така лобирането постепенно се превръща в обичаен начин, по който европейската администрация и частните интереси общуват и произвеждат политики заедно.

Тази дейност получава писани правила през 1995 г., когато се създава регистър на лобистите с достъп до Европейския парламент. През 2008 г. Европейската комисия открива свой регистър за прозрачност, в който се вписват организациите и лицата с лобистка дейност. През 2011 г. двете платформи се сливат в единен регистър за всички европейски институции. Последното междуинституционално споразумение, от 2021 г., определя кои дейности попадат в обхвата и каква информация са длъжни да съобщават лобитата, и добавя кодекс за поведение и процедура за жалби и сигнали. Днес в Брюксел лобирането се смята за легитимно и обичайно. То присъства на всеки етап от законодателния процес — далеч от представата за нещо непрозрачно и потайно. По същество това е форма на непряко политическо участие: през нея интересите на заинтересованите страни влизат в процеса на вземане на решения, стига да се спазват правилата за етика и прозрачност.

Европейските лобита по земеделските политики

С лобиране се занимават най-разнообразни организации и лица, с различни интереси и различни ресурси (фигура 1). Редом със стопанските интереси стоят социални, екологични, културни — исторически по-слабо влиятелни и по-зле структурирани, днес те често не отстъпват по организираност. От 14 000 организации с лобистка дейност, вписани в регистъра за прозрачност на ЕС през 2024 г., неправителствените са почти колкото частните предприятия — по около 3 800 във всяка категория, — а близо 30 на сто представляват нетърговски интереси.

Националните организации обикновено се събират в Брюксел в транснационални секторни федерации и им предават лобистката работа. Федерациите поддържат собствени звена за лобиране — специалисти по европейските законодателни процедури и по упражняването на влияние. Най-влиятелните организации не разчитат на един канал: представляват интересите си едновременно през секторната федерация, през междусекторно обединение, през лобистка кантора и от свое име.

Свои екипи за прокарване на идеи и интереси пред институциите имат и мозъчните тръстове, изследователските центрове и университетите. Институтът „Жак Делор“ например е бил единадесетата френска структура по обявени разходи за лобиране в Брюксел през 2017 г. — между 1 и 1,4 млн. евро по данни на LobbyFacts.

Фигура 1. Категории и примери за европейски лобита в областта на земеделието и храните

Източник: авторката.

Свободата на действие на тези структури зависи от бюджета, от възрастта, от полето на намеса и от отношенията им с институциите. Най-влиятелни като цяло са големите агрохимически групи — Syngenta, Bayer — с разгърнатите си мрежи и значителните си финансови възможности. В различните периоди на европейската интеграция институциите са предпочитали различни партньори. До 80-те години привилегирован достъп до тях, и особено до ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, имат мажоритарните земеделски синдикати⁸. От 1985 г. се появяват федерации на специализирани сдружения, например Международната конфедерация на европейските цвеклопроизводители. Те носят специфична експертиза за отделни производствени вериги и понякога заемат позиции, различни от тези на големите синдикати. Това укрепване на представителството на отделните сектори за сметка на професията като цяло Мари Храбански нарича „секторизация на представителството“ (filiarisation de la représentation)⁹. Явлението върви ръка за ръка с осамостоятеляването на отделните политики — например с появата на общи организации на пазарите (ООП) за отделни вериги като виното и захарта. Мажоритарните синдикати губят тежест и по други причини: идват нови играчи, например екологичните неправителствени организации, а в управлението на земеделието се намесват и други генерални дирекции на Комисията — „Здравеопазване и безопасност на храните“, „Околна среда“. Показателно е, че самата Европейска комисия финансово насърчава създаването на Европейското бюро по околна среда и на Европейското бюро на съюзите на потребителите: тя има нужда от събеседници, които да представляват екологичните и потребителските интереси, за да овладее тези нови области на компетентност в момента, когато те се появяват на европейско равнище.

Репертоарът на действие на лобирането

Ключови етапи и пространства на европейското земеделско лобиране

Европейското земеделско лобиране се упражнява пред трите главни институции — Комисията, Съвета и Парламента — и пред свързаните с тях агенции и структури. Лобитата се стремят да оформят административните и нормативните правила в своя полза или да стигнат до ресурси — субсидии, помощи. Но и политико-административните участници имат интерес от размяната: получават готови досиета и изменения „до ключ“, които им спестяват работа, събират експертиза, ускоряват решенията. В по-общ план контактът с лобитата поддържа стратегията на институциите за придобиване на легитимност — стратегия, изградена върху това, че гласът на гражданското общество се чува и представлява.

Наборът от способи — социолозите го наричат „репертоар на действие“ — включва различни регистри. Открояват се четири: преговори и консултация, експертиза, протест и съд¹⁰. Лобитата прибягват и до протеста — земеделските демонстрации пред институциите, — и до съда: през април 2025 г. например бе заведено дело срещу предложението за директивата „Омнибус“. Но първите два инструмента обикновено вземат превес.

В официалните преговори лобитата се включват в определени ключови моменти от законодателния процес — преди всичко преди появата на текста: чрез писмената обществена консултация на Комисията или чрез формални срещи, например с генералната дирекция, която пише първата редакция (фигура 2). Комисията държи правото на законодателна инициатива, затова намесата на този етап дава осезаемо влияние върху рамката и съдържанието на бъдещия текст — чрез позиционни документи и предложения за конкретни редакции. Покрай това се поддържат връзки с ключови хора в институциите и се получава информация преди останалите.

Много срещи минават неформално, извън официалния ред. Независимата медия DeSmog проучи лобирането пред Европейската народна партия след обявяването на стратегията „От фермата до трапезата“ през 2020 г.: по нейни данни всяка шеста среща не е декларирана на сайта на Европейския парламент или в официалните регистри, а 20 на сто от участвалите лобита не са вписани в регистъра за прозрачност¹¹. Такива контакти се случват в барове и ресторанти или на събития за връзки — приеми, форуми, вечерни срещи след работа. Средище на това неформално лобиране са заведенията на площад „Люксембург“ срещу Европейския парламент: в четвъртък вечер там се събират хора отвъд институционалните граници¹². Прибавете и многото места, където „брюкселският балон“ стои между свои — спортните зали, училищата, клубовете.

Фигура 2. Ключовите моменти на намеса на земеделските лобита в европейския законодателен процес: примерът с Директивата за мониторинг на почвите, 2022–2025 г.

Източник: авторката. Хронологичната схема от оригинала е предадена в табличен вид.

Лобирането не спира и по време на четенията в Парламента и в Съвета, нито след тях — когато Комисията пише делегираните актове и актовете за изпълнение. Парламентът и Съветът не могат да изменят тези актове, затова лобитата отиват направо при експертите в комитетите, които ги съставят. Тези пространства тежат, защото ключови решения често се изнасят нарочно във вторичните актове — така основният текст минава по-бързо. Пример: регламентът за намаляването на емисиите и съхранението на въглерод чрез земеделие бе приет, като списъкът на методите за сертифициране на земеделските дейности бе оставен за делегирани актове¹³. Друг пример: регламентът за механизма за корекция на въглеродните емисии на границите на ЕС предвижда Комисията да може да разширява обхвата му към нови продукти и стоки пак с делегирани актове.

Употребите на експертизата и разделението на труда между лобистите

От целия репертоар експертизата се използва особено охотно: с нея интересът се представя в обективиран вид, на научния език, който институциите ценят¹⁴. Казано иначе, експертизата спестява политическия спор¹⁵. В консултативните групи на Комисията например захарният сектор превръща политическите въпроси — несъгласието си с политиката на ГД „Земеделие“ по захарните излишъци — в технически: с научна реторика, точни изчисления, икономически език¹⁶. Някои лобита отиват и по-далеч — финансират научни или наукоподобни изследвания в подкрепа на позициите си. При разглеждането на исканията за подновяване на разрешението за глифозат Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) и Европейската агенция по химикали (ECHA) са стъпили върху данни на самите производители на продукта, включително върху поръчани от тях научни изследвания — оспорвани от други учени¹⁷.

Част от работата си лобитата възлагат навън — на консултантски кантори и на специализирани медии. Тези играчи са се наместили в разделението на труда между институциите и групите за натиск: с експертизата и мрежите си поемат задачи, които доскоро лобитата вършеха сами, и така стават незаменими. Канторите продават стратегии за застъпничество, политически аргументации, списъци с ключовите депутати и чиновници. Специализираните медии — Contexte, Agra Europe и други — правят ежедневни брифинги за политическата и законодателната актуалност в ЕС. Politico Europe продава платен абонамент за рубриката си „Земеделие и храни“: достъп до документи, включително чернови на директиви, карти на участниците, оперативни обобщения по законодателните предложения. Медията е поела работа, която по-рано вършеха лобитата. Тя дори предлага на клиентите си да спонсорират статии в защита на интересите си и организира събития, които събират частния сектор с администрацията — чиста посредническа роля¹⁸.

Какво ще бъде европейското лобиране по земеделските политики утре

Ако ренационализацията на ОСП продължи, лобирането може да се пренесе към столиците на държавите членки. Тогава под въпрос ще се окажат и транснационалните федерации, и ударната сила, която идва от събирането на позициите на едно място в Брюксел. Мислимо е и друго: регионални коалиции около общи земеделски залози — да речем, екосхема за определен европейски регион, — които ще отворят нови пространства за лобиране.

Присъединяването на държави със сериозен земеделски потенциал — Украйна, Турция, Западните Балкани — би променило самата политика: системата на плащанията на хектар, разпределението на помощите, екологичните стандарти. Ще се размести и балансът при гласуването с квалифицирано мнозинство в Съвета — многолюдните новодошли ще получат голяма тежест. А новите лобита ще пренаредят позициите и ще внесат свои въпроси и искания.

Институционална реформа, която даде на Европейския парламент повече власт, и особено право на законодателна инициатива, би преместила част от лобирането от Комисията към него. Натискът за повече прозрачност пък може да накара институциите и агенциите да заложат на независимите научни становища като правило в законодателния процес — или да си изградят собствен капацитет за проучвания, за да не зависят от данните, които им носят лобитата.

Ресурсите на лобистите по земеделието и храните

Разходите за лобиране

За лобиране в Брюксел се харчат поне 1,5 млрд. евро годишно — всички сектори, взети заедно, — и разходът е нараснал с 33 на сто от 2020 г. насам. Проучване от началото на 2025 г., стъпило върху декларирани и по правило подценени суми, нарежда агропромишлеността и химията на четвърто място по този разход: 45 млн. евро през 2024 г., след технологиите, банките и финансите и енергетиката. Най-много дават Bayer, Съветът на европейската химическа промишленост (CEFIC) и производителят на химикали BASF. Хранителният сектор е дванадесети с 4,75 млн. евро; водят McDonald’s, нидерландската Асоциация на птицевъдната промишленост и търговската група Schwarz, собственик на Lidl.

Декларираното в регистъра за прозрачност обаче е далеч под действителното — достатъчно е да се сравни с наблюдаваната дейност по влияние. През 2020 г. Европейското бюро по околна среда декларира над 7,3 млн. евро разходи за лобиране при 221 срещи „на високо равнище“ от 2014 г. насам и 32 ангажирани лобисти. Copa-Cogeca декларира значително по-малко — 1,6 млн. евро — при 530 срещи и 36 лобисти.

Силна осигуреност с европейски капитал у лобистите по земеделието

В европейското институционално пространство тежестта на един участник зависи от това дали притежава специфичен европейски капитал: международен профил, опит в институциите, кариера, обществено положение¹⁹. Господстващото положение тук държат европейските чиновници — те са най-плътно вградени в местата, където се вземат решенията, разполагат с международни обществени ресурси и с дълъг опит в европейските дела. В такава среда влиянието на едно лоби се мери не толкова с финансовите му възможности, колкото с положението му спрямо институциите — с връзките, които съумява да завърже и да поддържа с тях благодарение на обществените и символните си ресурси.

Европейските лобисти по земеделските политики — независимо дали работят за предприятия, сдружения, синдикати или неправителствени организации — имат профили и ресурси досущ като чиновническите. Това ги нарежда при „постоянните хора“ на полето: дълъг опит, гъста мрежа от връзки, няколко езика, експертиза²⁰. Животът в това относително затворено и еднородно пространство ги социализира по европейски. С чиновниците и депутатите те се виждат почти всекидневно — по работа, в обществото, а и в частния и семейния живот. По този път усвояват институционалните правила и кодове и приемат за свои специфичните норми на публично действие в ЕС. В крайна сметка чиновници и лобисти говорят един език, работят с еднакви умения и навици, споделят едни компетентности и едни кодове.

Анализът на профилите на служителите на Copa-Cogeca и на Европейското бюро по околна среда, натоварени да лобират от името на членовете, потвърждава: това са „професионалисти на Европа“ (фигура 3)²¹. Разполагат със значителни международни ресурси — преди всичко с мрежи в чужбина, изградени по време на следването или по професионален път. Говорят средно по четири езика. Образованието и кариерите им са международни: професионален опит средно в 3,5 държави при Copa-Cogeca и в 4,2 държави при Бюрото, а в отделни случаи — в седем. Образователното равнище е високо: всички имат поне една магистърска степен, а над половината лобисти на Бюрото — по две. Учили са в престижни университети като Харвард или висши училища като Sciences Po.

Фигура 3. Социография на две основни европейски лобита — земеделско и екологично

Източник: авторката, по данни от LinkedIn. Таблицата от оригинала е транспонирана за по-удобно четене.

Профилът им е по-скоро на общи специалисти по европейски публични дела, отколкото на технократи или на активисти²². Мнозинството е учило европейски дела, европейско право, международни отношения, политически науки или икономика — не технически дисциплини като агрономство или науки за околната среда. Тоест ресурсите им са от собствено европейски порядък. Близостта им с чиновниците се подсилва и от опита в самите институции — границата между двете групи е пропусклива. 62 на сто от служителите на Copa-Cogeca с лобистки функции и 40 на сто от тези в Европейското бюро по околна среда са работили в европейска институция, преди да постъпят в организацията си. Там са натрупали познания и умения за европейската администрация и за бюрократичните ѝ логики — ресурс, който после влагат в защитата на частни интереси: процедури, език, мрежи, административни норми²³.

Заключение

В широкия смисъл на думата лобирането е съвкупност от повече или по-малко формални действия за влияние: представители на организирани групи — предприятия, сдружения, синдикати, неправителствени организации — застават пред политико-административните органи, за да отстоят или защитят частни интереси. По въпросите на земеделието и храните това е обичаен и институционализиран способ на действие на европейско равнище. Той е част от европейския законодателен процес: през него в решенията влизат интересите на широк кръг заинтересовани страни. Свободата на действие и тежестта са различни, но лобират всички: земеделските синдикати и екологичните неправителствени организации, потребителските сдружения и агрохранителната промишленост, производителите на семена и на пестициди. Инструментите обхващат различни регистри: консултация, преговори, производство на експертиза.

Отвъд финансовите ресурси, най-важни за лобистката работа в европейското пространство са обществените и символните. Свързаните със земеделието лобисти са част от елит, социализиран в Европа: те знаят същото и владеят същите кодове като европейския политико-административен персонал. Културата им на европейските дела, съчетана с много точното познаване на един специализиран сектор, ги прави посредници, дори преводачи между различни обществени светове. А това им отрежда стратегическа роля в пространството на властта в ЕС.

Мари Мартинес

Център за изследвания и прогнози²⁴

Бележки

1 — Kerléo J.-F. (dir.), 2020, Le lobbying. Influence, contrôle et légitimité des représentants d’intérêts, LGDJ.

2 — Michel H. (dir.), 2005, Lobbyistes et lobbying de l’Union européenne. Trajectoires, formations et pratiques des représentants d’intérêts, Presses universitaires de Strasbourg.

3 — Европейските институции започват да обозначават официално дейностите по представителство на интереси с термина „лобиране“ от началото на 2000-те години. Признанието идва постепенно: с Договора за Европейския съюз от 1992 г., който отчита значението на консултациите и на диалога с представителните сдружения и с гражданското общество; с Бялата книга за „новото европейско управление“ от 2001 г.; с Европейската инициатива за прозрачност от 2005 г., която цели да постави лобистката дейност в рамки; и със създаването на регистрите за прозрачност на лобитата.

4 — Kerléo J.-F., пос. съч.

5 — Aldrin P., Hubé N., 2016, „L’Union européenne, une démocratie de stakeholders. Des laboratoires du participationnisme à l’expérimentation démocratique“, Gouvernement et action publique, 5(2), с. 125–152.

6 — Pitseys J., 2010, „Le concept de gouvernance“, Revue interdisciplinaire d’études juridiques, 65(2), с. 207–228.

7 — Laurens S., 2015, Les courtiers du capitalisme. Milieux d’affaires et bureaucrates à Bruxelles, Agone.

8 — Hrabanski M., 2011, „Les groupes d’experts de la DG agri : diversité des usages de l’expertise et socialisation aux normes d’action publique de l’Union européenne“, Politique européenne, 2011/3, № 32, с. 99–123.

9 — Hrabanski M., 2010, „Le syndicalisme agricole européen : vers une disjonction entre les organisations professionnelles et les associations spécialisées ?“, Économie rurale, 2010/3, № 317, с. 17–26.

10 — Saurugger S., 2017, „Les groupes d’intérêt et l’Union européenne“, в: Costa O. и Mérand F. (dir.), Études européennes, Bruylant, с. 173–204.

11 — Carlile C., 2023, „Meetings Blitz Between Big Ag and Anti-Green Lawmakers in Europe“, DeSmog.

12 — Lundy D., 2017, Lobby Planet Bruxelles. Petit guide de la lobbycratie à Bruxelles, Corporate Europe Observatory, Observatoire des multinationales.

13 — Hubert A., 2023, „L’acte délégué, outil tendance mais controversé de la fabrique européenne de la loi“, Contexte.

14 — Baisnée O., Smith A., 2006, „Pour une sociologie de l’apolitique : acteurs, interactions et représentations au cœur du gouvernement de l’Union européenne“, в: Cohen A., Les formes de l’activité politique, PUF.

15 — Robert C., 2003, „L’expertise comme mode d’administration communautaire : entre logiques technocratiques et stratégies d’alliance“, Politique européenne, 2003/3, № 11, с. 57–78.

16 — Hrabanski M., 2011, пос. съч.

17 — Laurens S., 2023, „Le glyphosate, révélateur de l’influence des lobbys industriels sur la science réglementaire“, The Conversation.

18 — Crozier M., Friedberg E., 1977, L’acteur et le système, Éditions du Seuil.

19 — Georgakakis D., 2012, Le champ de l’Eurocratie. Une sociologie politique du personnel de l’UE, Economica.

20 — Georgakakis D. (dir.), 2002, Les métiers de l’Europe politique. Acteurs et professionnalisations de l’Union européenne, Presses universitaires de Strasbourg.

21 — Анализ от авторката на профилите в LinkedIn на 21 лобисти от Copa-Cogeca и на 15 лобисти от Европейското бюро по околна среда, работещи по въпросите на земеделието, храните, биологичното разнообразие, водите и почвите, както и по европейските институции и управление.

22 — Michon S., 2022, „Le lobbying dans l’espace des métiers de l’Europe. Une analyse relationnelle des auxiliaires de l’Europe politique“, в: Beauvallet W., Robert C., Roullaud E., EU Affairs: Sociologie des Lobbyistes Européens, Peter Lang.

23 — Laurens S., пос. съч.

24 — Към момента на изготвяне на бележката.

Източник

Marie Martinez, « Le lobbying sur les politiques agricoles à l’échelle européenne », Analyse № 228, Service de la statistique et de la prospective — Centre d’études et de prospective, Ministère de l’Agriculture, de l’Agro-alimentaire et de la Souveraineté alimentaire, 13 май 2026 г.

agriculture.gouv.fr/le-lobbying-sur-les-politiques-agricoles-lechelle-europeenne

Публикувано под Отворен лиценз / Licence Ouverte Etalab 2.0. Превод и редакционен увод: zemedeleca.bg, 25 юли 2026 г. Преводът не е официален и не ангажира автора и издателя на оригинала.

Понятия

Редакционен глосар. Не е част от оригиналната бележка.

Copa — Комитет на професионалните земеделски организации в ЕС. Основан през 1958 г., обединява националните земеделски синдикати и организации на производителите.

Cogeca — Обща конфедерация на земеделските кооперации в ЕС. Основана през 1959 г. От 1962 г. двете организации имат общ секретариат и се назовават Copa-Cogeca.

Европейско бюро по околна среда (EEB) — Конфедерация на екологични неправителствени организации, основана през 1974 г. със съдействието на Европейската комисия.

BEUC — Европейско бюро на съюзите на потребителите, основано през 1962 г.

Регистър за прозрачност — Публичен регистър на организациите и лицата, които упражняват влияние върху решенията на европейските институции. Създаван поетапно от 1995 г., единен за Комисията, Парламента и Съвета от 2011 г.; уреден с междуинституционалното споразумение от 2021 г.

Делегиран акт — Незаконодателен акт с общо приложение, който Комисията приема по изрично овластяване от основния акт, за да допълни или измени негови несъществени елементи. Парламентът и Съветът не могат да го изменят — могат само да възразят срещу него или да оттеглят овластяването.

Акт за изпълнение — Акт, с който Комисията определя еднакви условия за прилагане на правнообвързващ акт на Съюза, под контрола на комитети от представители на държавите членки.

ENVI — Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните на Европейския парламент — водеща комисия по Директивата за мониторинг на почвите.

AGRI — Комисията по земеделие и развитие на селските райони на Европейския парламент.

Директива за мониторинг на почвите — Предложение на Европейската комисия от юли 2023 г. за обща рамка за наблюдение на състоянието на почвите в ЕС — примерът, с който бележката илюстрира етапите на законодателния процес.

Репертоар на действие — Понятие от социологията на колективното действие: съвкупността от способи, с които една група разполага и които използва в даден момент — тук преговори, експертиза, протест, съд.

Европейски капитал — Понятие, изградено по модела на социологията на Пиер Бурдийо: съвкупността от ресурси — международен профил, езици, опит в институциите, мрежи, обществено положение, — които определят тежестта на един участник в европейското поле.

Секторизация на представителството — В оригинала filiarisation de la représentation. Преместване на политическото представителство от професията като цяло към отделните производствени вериги и подсектори.

Обща организация на пазарите (ООП) — Правната рамка на ЕС, която урежда пазара на определен земеделски продукт или група продукти.

LobbyFacts — База данни, изградена върху регистъра за прозрачност на ЕС, поддържана от Corporate Europe Observatory и LobbyControl.

Corporate Europe Observatory — Неправителствена организация в Брюксел, която следи лобистката дейност пред европейските институции.

DeSmog — Независима разследваща медия, специализирана в темите за климата и за влиянието върху климатичните политики.

Sciences Po — Институт за политически науки в Париж — едно от основните висши училища, от които излизат европейските публични кадри.

Отворен лиценз Etalab 2.0 — Френски лиценз за повторно използване на публична информация. Разрешава възпроизвеждането, преработката, превода и разпространението, включително с търговска цел, при задължително посочване на източника, автора и датата.