Мерц поиска бюджет на ЕС без „приоритети от 20-и век“: за земеделието това означава 16,5 на сто от рамката 2028–2034 срещу 31 на сто днес и 73 на сто през 1980 г.

Коща обиколи 26 столици, за да намери единодушие до декември; кутията с новите числа идва през първата седмица на октомври. Междувременно Саксония-Анхалт даде 43,9 на сто на партия, която иска изход от ОСП, Комисията спря пари на холдинга на чешкия премиер, а праговете за намаляване на плащанията ще започват от 20 000 евро, не от 100 000.

„С бюджет от 20-и век няма да можем да решим проблемите на 21-и век.“ Изречението е на Фридрих Мерц, казано в сряда вечерта в Берлин, до Антониу Коща, след разговор, посветен на финансовата рамка, която Европейският съюз трябва да замени с нова до края на годината. Малко преди това канцлерът беше казал и от какво следва то: „Имаме следователно болезнената задача да подредим приоритети, и не можем да се измъкнем от нея с нови европейски дългове.“ Кой раздел е бил приоритетът на 20-и век, Мерц не уточни. Не е и нужно да го уточнява, защото числата са публични. През 1980 г. Общата селскостопанска политика е поглъщала 73,2 на сто от всички разходи на тогавашната Европейска икономическа общност — данните са на Генерална дирекция „Земеделие“ на Комисията. В периода 1988–1992 г., след първата реформа на Жак Делор, делът е около 60 на сто. За 2021–2027 г. — 31 на сто, или 387,8 милиарда евро. В предложението, което Комисията внесе на 16 юли 2025 г., защитеният минимум за подкрепа на доходите е 295,7 милиарда евро от общо 1 763 милиарда в цени от 2025 г., което по сметката на Euronews, без плащанията по ковид дълга, прави 16,5 на сто. Мерено спрямо икономиката: ОСП е струвала 0,54 на сто от брутния вътрешен продукт на Съюза през 90-те години и 0,36 на сто през 2023 г.

Комисията твърди, че с прехвърляния от националните партньорски планове сумата за земеделие „може да остане на същото ниво“; проф. Алан Матюс от Trinity College Dublin изчислява, че при максимално използване на гъвкавостта ОСП стига около 340 милиарда евро. Минимумът, под който не може да се падне, остава 295,7.

Смяната на приоритетите, която канцлерът поиска, се е случвала три пъти преди него — през 1988 г. с пакета Делор, през 1999 г. с „Дневен ред 2000“ и през 2013 г., — и всеки път земеделието е отстъпвало дял. Този път се променя и конструкцията. ОСП престава да бъде отделен ред в бюджета. Подкрепата на доходите остава със защитен минимум, а развитието на селските райони влиза без такъв минимум в общ Национален и регионален партньорски план — един план за всяка държава, в който кохезия, земеделие, рибарство, миграция и сигурност се конкурират за 865 милиарда евро. Защитеният минимум работи като ценово дъно на борсата: под него не може да се слезе, но нищо над него не е обещано, и всяка държава решава сама колко ще налее отгоре от собствения си план.

Докъде е стигнала кутията

Пътят на бюджета от предложение до регламент минава през документ с работно име преговорна кутия — компромисен текст на председателството на Съвета, в който всеки раздел получава число, а числата се сменят от председателство на председателство, докато 27 правителства не ги приемат с единодушие. Датското председателство представи първата кутия на лидерите през декември 2025 г. — без нито едно число, само със структурата на въпросите. Кипърското председателство внесе на 11 юни 2026 г. кутия с числа: около 1,73 трилиона евро, тоест с около 2 на сто, или 32,8 милиарда в текущи цени, под предложението на Комисията, при запазена архитектура на трите стълба — партньорски планове, Фонд за конкурентоспособност, „Глобална Европа“. Лидерите я обсъдиха неформално в Никозия на 23–24 април и официално в Брюксел на 18–19 юни. И двата пъти, по официалния протокол на Съвета, бяха изразени „широк кръг, често разнопосочни мнения“ по обема, по новите собствени ресурси и по разходните приоритети, и нито едно число не беше съгласувано. Заключенията от юни възложиха на ирландското председателство, което пое на 1 юли, да „придвижи работата“ за Европейския съвет на 15 октомври.

Между двата документа стои и Европейският парламент, чието съгласие е нужно накрая. На 29 април той гласува позиция за 1,932 трилиона евро, за 385,12 милиарда отделен бюджет за ОСП и 274,34 милиарда за кохезията, и отхвърли партньорските планове като „ренационализация“ на 44 на сто от бюджета — тоест иска не по-малко, а с 10 на сто повече от Комисията, и то в старата архитектура. Отделно, на 6 януари 2026 г., Урсула фон дер Лайен изпрати писмо до кипърското председателство и до Парламента, с което Комисията позволи две трети от замразения гъвкавостен резерв на партньорските планове да се програмират от началото на периода, ако отидат за ОСП или за селските райони — жест към Италия, която заплашваше да блокира споразумението с Меркосур. По разчета на Матюс така общата сума за земеделие може да порасне с до 45 милиарда евро; за България възможността е до 1,32 милиарда.

Тоест на масата в момента лежат четири числа за общия обем — 1,985 трилиона на Комисията в текущи цени, 1,932 на Парламента, 1,73 на Кипър и „няколкостотин милиарда по-малко“ на пестеливите — и четири отворени въпроса. Първият е самият обем. Вторият са новите собствени ресурси: Комисията предлага пет — дял от търговията с емисии, от въглеродната корекция на границите, такса върху несъбраните електронни отпадъци, дял от тютюневия акциз и вноска от големи корпорации, работещи на единния пазар, — общо около 58,5 милиарда евро годишно, които биха покрили и връщането на ковид дълга. Всеки от тях изисква единодушие и ратификация от 27 национални парламента, и точно на тях Коща заложи в Берлин: „Не можем да искаме повече от държавите членки. Трябва да създадем нови собствени ресурси, за да защитим националните бюджети.“ Третият въпрос е архитектурата на партньорските планове, която Парламентът отхвърля, а Съветът одобри в Люксембург на 16 юни. Четвъртият е формулировката „прекомерните нетни дисбаланси трябва да бъдат коригирани“ от декларацията на пестеливите — на езика на Брюксел това означава отстъпки за нетните вносители, каквито Германия, Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция получиха и през 2020 г.

Обиколката на Коща по столиците — 25 август до 17 септември, всички държави без Швеция, която гласува на 13 септември — е замислена, по думите на европейски дипломатически източник пред Agence Europe, „в режим на слушане“, за „360-градусова снимка“ на позициите преди октомври. Последната спирка е Дъблин, където Коща ще докладва на ирландския премиер Михол Мартин какво е чул, а ирландското председателство ще напише върху този доклад втората си кутия. Неформалният Съвет по общи въпроси в Дъблин на 3–4 септември — в същите дни, в които Коща беше в Букурещ, София и Атина — не отбеляза напредък: министрите, по думите на Agence Europe, „повториха националните си позиции, които държат от седмици“. Ирландският държавен министър по европейските въпроси Томас Бърн съобщи, че кутията с обновени числа ще бъде внесена в първата седмица на октомври, за Европейския съвет на 15–16 октомври. Ако до декември има политическо споразумение, законодателството минава през 2027 г. и плащанията тръгват от януари 2028 г. Ако няма — секторните регламенти, включително този за ОСП, не могат да бъдат приети навреме, и 2028 г. започва с преходни правила. Австрийският канцлер Кристиан Щокер вече каза на 27 август, че споразумение „на всяка цена“ няма да има и че преговорите могат да продължат и през следващата година.

Двете сметки за „60 на сто“

Числото, с което Мерц обоснова думата „непосилно“, е предложението да предвижда „увеличение с 60 на сто“ спрямо сегашния период. Сметката е следната. Предложението е 1 763 милиарда евро в цени от 2025 г., или около 1 985 милиарда в текущи цени — с очакваната инфлация за седемте години. Сегашната рамка беше приета през 2020 г. на около 1 210 милиарда в цени от 2018 г. Сравнени така, както са написани — едното в цени от 2025 г., другото в цени от 2018 г., — двете числа наистина дават около 60 на сто; австрийското министерство на земеделието смята дори 64. Това е сметката на нетния вносител: колко повече ще излезе от националната хазна в евро, каквито са в годината на плащането.

Изследователската служба на Европейския парламент прави другата сметка. Предложението е 1,26 на сто от брутния национален доход на Съюза, но в тях влизат 0,11 на сто — 168 милиарда евро — за връщане на дълга по NextGenerationEU, ковид фонда от 2020 г., чиито първи вноски падат точно през 2028 г. и които в сегашния таван изобщо не съществуват като разход. Без тях бюджетът е 1,15 на сто от националния доход срещу 1,1 на сто в сегашния период, а реалното увеличение излиза 0,02 процентни пункта. Вътре са и фондове, които днес стоят извън рамката — Модернизационният и Иновационният, финансирани от търговията с емисии — и които сега се вкарват в нея. И двете сметки са верни. Едната казва „60 на сто повече пари“, другата — „същият дял от икономиката, плюс вноската по един стар дълг“. Коща в София определи сегашния бюджет като договорен „през 2020 г. за свят, много различен от днешния“; Мерц в Берлин каза, че новият не може да бъде от 20-и век. Двамата описват един и същ документ от две страни на масата.

Какво плаща Берлин у дома

Думата „непосилно“ се разбира от германската хазна, а не от европейската. Институтът ifo вдигна на 3 септември прогнозата си за растежа на германската икономика през 2026 г. до 1,4 на сто — след 0,2 на сто през 2025 г. и две години рецесия. Растежът обаче е купен с дълг: дефицитът на публичните финанси се качва от 3,0 на сто от брутния вътрешен продукт през 2025 г. към 4,6 на сто през 2028 г., дългът — от 62,7 към 67,9 на сто, инфлацията — към 2,8 на сто тази и 3,0 на сто следващата година. Голдман Сакс определи това като „най-високите дефицити извън рецесия от десетилетия“. Причината е пакетът, който правителството на Мерц прокара през 2025 г., след като промени конституционната дългова спирачка: инфраструктурен фонд от 500 милиарда евро за дванадесет години и освободени от спирачката разходи за отбрана, които трябва да стигнат 3,5 на сто от брутния вътрешен продукт към 2029 г. Отгоре идват енергийният шок от войната с Иран и затворения Ормуз, Brent над 100 долара и ниските води по Рейн.

Германия взима дълг у дома, за да финансира отбрана и инфраструктура, и затова не може да плати по-голяма вноска в Брюксел, където е най-големият нетен вносител. Когато Мерц казва „прекомерният дълг заплашва суверенитета ни и способността ни да действаме“, той говори за общия европейски дълг, докато собственият му дефицит върви към 4,6 на сто. Изборът е кой дълг да бъде немски и кой европейски, при положение че германският данъкоплатец плаща и двата. В този избор „20-и век“ получава съдържание: ОСП и кохезията са трансфер към избиратели в други държави, а отбраната и новият Европейски фонд за конкурентоспособност — 410 милиарда евро в предложението, от които отбранителната индустрия расте пет пъти, до 131 милиарда — са трансфер към Rheinmetall, Airbus и автомобилните доставчици, които губят китайския пазар. Мерц нарече подреждането на приоритетите „признато болезнена задача“. Три дни по-рано беше видял колко болезнена.

Магдебург: кой гласува срещу парите, които получава

В неделя, 6 септември, в Саксония-Анхалт Алтернатива за Германия взе 43,9 на сто от гласовете — срещу 20,8 през 2021 г. — и 39 от 83 места в ландтага, три под абсолютното мнозинство, което открито търсеше. Партията на канцлера падна от 37,1 на 17,2 на сто. Водачът на АзГ Улрих Зигмунд благодари в ефира на ARD: „Много добър агитатор за нас в тази кампания беше Фридрих Мерц.“ На 20 септември гласуват Мекленбург-Предна Померания и Берлин.

Саксония-Анхалт е втора в Германия по размер на стопанствата. Средното стопанство в Бавария или Баден-Вюртемберг е 36–38 хектара; в Германия като цяло — 65; в Саксония — 138; в Саксония-Анхалт — 268–278; в Мекленбург-Предна Померания — 281–283. Най-голямото стопанство в страната, групата Odega в Бранденбург, обработва около 18 255 хектара; холдингът Deutsche Agrar Holding с 20 000 хектара край Ораниенбург беше купен от австралийски инвеститор, без федералното или провинциалното правителство да се намеси. Разликата между запад и изток е по-стара от ГДР. На изток от Елба земята е била едра от три века — юнкерските имения на Прусия, — а на запад и на юг наследственото право, което дели имота реално между всички деца, е раздробявало стопанствата поколение след поколение. Съветската аграрна реформа от 1945 г. разби именията над 100 хектара, колективизацията 1952–1960 г. ги събра отново в ЛПГ — селскостопанските производствени кооперации, източногерманския аналог на ТКЗС, — а след 1990 г. ЛПГ бяха преобразувани в регистрирани кооперации и дружества, като площите останаха. Българският паралел е с обратен знак: у нас реституцията в реални граници разби площите на ТКЗС, при тях площите останаха и се смени само правната форма. В индустриализираните земеделски райони на Германия и Чехия — по данни, които редакцията вече е цитирала — над 80 на сто от заетите в земеделието са наемни работници.

Тук е обяснението, което картата на изборите сама по себе си не дава. Директното плащане на хектар отива в юридическото лице — кооперацията, дружеството с ограничена отговорност, холдинга. Работникът получава заплата, пенсионерът в селото — пенсия, младият човек — билет за Лайпциг. Никой от тримата не вижда европейски пари в собствената си сметка, а вижда затворено училище, закрита автобусна линия и вятърни перки над полето. Програмата на АзГ за Саксония-Анхалт има отделна глава за земеделието, която нарича ОСП „погрешен път“ (Irrweg der GAP), иска в дългосрочен план „пълно връщане на аграрната политика в германска компетентност“, издига лозунга „Ackerland in Bauernhand“ — земята в ръцете на селяните — и настоява земята на държавната приватизационна агенция BVVG да се продава на местни семейни стопанства. Bauernzeitung го каза направо още през август: при такава политика „най-вече големите аграрни кооперации, каквито в Саксония-Анхалт са чести, биха загубили средства“. Провинцията, чиито стопанства получават най-големите преводи от Брюксел на единица стопанство, гласува за партия, която иска да излезе от системата, която ги плаща. Междувременно източногерманските министър-председатели отидоха в Брюксел с обща декларация за запазване на ОСП, тюрингският ландтаг предупреди, че таван от 100 000 евро би засегнал „всяко второ стопанство“ в провинцията, а федералният министър на земеделието Алоис Райнер още през април отхвърли тавана. Германия днес няма нито таван, нито дегресивност на плащанията, а предложението на Комисията въвежда и двете. Берлин иска няколкостотин милиарда по-малко от общия бюджет и едновременно брани най-големите бенефициенти в собствения си изток — федерална държава с две земеделия и един канцлер.

Прага: 130 000 хектара и един тръст

На 8 септември, ден преди Мерц, Комисията потвърди пред Ройтерс, че спира част от възстановяванията към чешката държава за проекти на холдинга Агроферт по Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и по кохезионните фондове — засега около 3,18 милиона евро, без автоматичните директни плащания на хектар, — защото чешкият премиер Андрей Бабиш, отново на поста от 9 декември 2025 г., „не е прекъснал достатъчно“ връзката си с холдинга. Бабиш прехвърли Агроферт на 20 февруари 2026 г. в тръст — RSVP Trust — за втори път; първият беше през 2017 г., преди първия му мандат. Чешкият Върховен административен съд прие още през декември 2025 г., че прехвърлянето в тръст не отнема контрола, а Европейският парламент през юни 2021 г. с 505 срещу 30 гласа поиска или Бабиш да се раздели с холдинга, или холдингът да спре да получава европейски пари, или премиерът да не участва в решения, които го засягат. Агроферт обработва около 130 000 хектара — около три и половина на сто от цялата обработваема земя на България — и е сред най-големите получатели на земеделски субсидии в Съюза. Отговорът на премиера пред чешките медии беше: „Не ме интересува.“ Коща беше в Прага на 27 август, при Бабиш — една от спирките на обиколката, която трябва да намери единодушие за бюджета.

Защо ОСП не може да продължи да финансира такива случаи е структурен въпрос, а не морален, и се връзва с теза, която нашата медия защитава от години: плащането на хектар без ограничение се капитализира в аренда и в цената на земята. Колкото повече хектари контролираш, толкова повече от европейския бюджет се превръща в твой актив, а не в доход на този, който работи на тях. Когато човекът, който контролира най-много хектари в една държава, седи в Европейския съвет, където рамката се приема с единодушие — включително праговете и таванът на плащанията, — конфликтът на интереси престава да бъде чешки въпрос и става въпрос на самата конструкция. Чешкият министър на земеделието Мартин Шебестян, до миналата година ръководител на Инициативата на аграрните и хранителните предприятия — сдружението на самите конгломерати, — е от групата министри, които настояват ограничението да бъде доброволно по държави. Тук трябва да се каже и неудобното. На Съвета в Люксембург на 23 юни министър Пламен Абровски заяви, че „праговете за намаляване на плащанията са твърде ниски“. По протокола София е в същия лагер като Прага.

Заради честността към другата страна: Бабиш е аргумент за ограничението, което Комисията предлага и което източните германски провинции, Чехия, Словакия, Унгария и България отхвърлят. АзГ и Бабиш са срещу сегашната ОСП от противоположни посоки — първата иска да излезе от нея, вторият иска да я задържи без праг.

Стълбата, а не таванът

Българският дебат прави тук грешка: предложението не съдържа един таван от 100 000 евро, а стълба от три прага и таван на върха, която ще започва да действа от 20 000 евро — ако текстът бъде приет в този вид. Правилата са в член 6, алинеи 3 и 4 от проекторегламента за ОСП в пакета COM(2025) 565:

По член 6, ал. 3 и 4 от COM(2025) 565. Формулата допуска три прочита на комбинирането на стъпалата: за стопанство с 60 000 евро начислено плащане резултатът е между 47 500 и 55 000 евро според прочита. Комисията не е дала еднозначно тълкуване.

Към стълбата вървят три разпоредби, всяка с тежест за България. Първата: няма приспадане на разходите за труд — действащият у нас режим от Кампания 2016 г. изважда изплатените заплати и осигуровки, преди да провери тавана, и затова днешният таван засяга 38 стопанства и 1,7 милиона евро. Втората: таванът се смята върху всички стопанства под контрола на едно юридическо или физическо лице, тоест разделянето на свързани дружества спира да работи. Третата: базата е по-широка от днешното ОПДУ, защото новото плащане слива основното подпомагане, преразпределителното плащане и добавката за младите фермери в един инструмент. По таблицата, която МЗХ предостави на редакцията на 15 юли, в зоната на намаленията — над 20 000 евро — попадат до 10 065 кандидати, всеки шести бенефициент, а когато се говори само за тавана, звучи като „под три на сто от стопанствата“.

Клаузата за свързаните лица и липсата на приспадане за труд удрят най-силно там, където стопанствата са едри, наемни и с холдингова структура — източна Германия, Чехия, Словакия, Добруджа. Затова Райнер, Шебестян и Абровски казват едно и също с различни думи. Разликата е, че Германия и Чехия имат симулации с числа за собствените си стопанства, а българската администрация писмено съобщи през юли, че симулации „на този етап не могат да бъдат правени“. Праговете остават сред най-оспорваните части на предложението: през юни комисар Кристоф Хансен заяви готовност да ги предоговори, но срещу реформи в замяна, а ирландският министър на земеделието Мартин Хейдън, домакин на неформалния Съвет в Дъблин на 6–8 септември, иска „частичен общ подход“ — тоест предварително съгласие на Съвета по части от регламента за ОСП — до края на октомври. На влизане в Дъблинския замък Хейдън каза и че е „наистина важно“ да се търсят всички възможности за финансиране на фермерите, включително във Фонда за конкурентоспособност. Председателството, което обеща да брани ОСП, вече търси пари за нея другаде.

2002 г.: сделката, в която България не беше

Срокът „декември 2026“ тежи повече от всяко число в кутията, и причината е на 24 години. През октомври 2002 г. Съюзът трябваше да реши как да плати разширяването с десет държави, а Франция — най-големият получател по ОСП, с четвърт от парите — не искаше да отваря земеделския бюджет преди 2006 г., както го гарантираше „Дневен ред 2000“. На 14 октомври в Париж Жак Ширак и Герхард Шрьодер не се разбраха. На 24 октомври, часове преди Европейския съвет в Брюксел, се разбраха двустранно: разходите за директни плащания и пазарни мерки се замразяват на равнището от 2006 г. плюс 1 на сто годишно за инфлация, до 2013 г. Останалите тринадесет държави научиха числата в залата. Два месеца по-късно, в Копенхаген, разширяването беше решено. Сметката за него беше платена от замразен земеделски плик, който вече се делеше между 25, а от 2007 г. между 27 държави, и това наложи реформата на комисаря Франц Фишлер от 2003 г. — откъсването на плащанията от продукцията, което оттогава наричаме „декуплинг“.

България влезе през 2007 г. в този вече определен плик, с директни плащания, които започнаха от 25 на сто от равнището на старите държави и стигнаха 100 на сто през 2016 г. Оттогава положението е друго. Страната е нетен бенефициент, от 2025 г. е изцяло в Шенген, от 2026 г. — в еврозоната, и седи в Европейския съвет със същото право на вето, с което седят Германия и Чехия. Външната конвергенция — изравняването на плащанията на хектар между държавите — продължава: в сегашния период държавите под 90 на сто от средното за Съюза затварят половината от разстоянието, а в предложението за 2028–2034 г. същите държави получават добавка още в разпределителната формула, което по първоначалната оценка на Комисията дава на България 6,2 милиарда евро за подкрепа на доходите — повече, отколкото на повечето държави членки. Средното за Съюза равнище на хектар обаче няма да бъде достигнато до края на 2027 г., както самото министерство призна публично през пролетта, и затова министър Абровски поиска в Люксембург „справедливо остойностяване на външната конвергенция“ и добавянето ѝ към защитения бюджет. Тоест мястото на масата го има; въпросът е с какви числа се сяда на него. Към септември 2026 г. българската позиция се състои от следното: три елемента, произнесени публично от дирекция „Директни плащания“ през пролетта — решението за прилагане на праговете да е национално, разходите за заплати да се изключват, пенсионерите да не бъдат изключвани от подпомагане; изявлението на министъра от Люксембург; думите на премиера Радев в Берлин на 18 май за „удвоена вноска“, за която Министерството на финансите не е публикувало разчет, и за „индустриална кохезия“ от Брюксел на 28 май; и разчетът на директор Марио Милушев от ГД „Земеделие“ от края на 2025 г. — към 6,2-та милиарда за директни плащания още 1,4 милиарда за развитие на селските райони, общо 7,6 милиарда базово за седем години, с до 1,32 милиарда допълнително от гъвкавостния резерв, ако бъдат програмирани за ОСП. Позиционен документ с числа по разпределителната формула, съгласуван между финансите, регионалното развитие и земеделието, публично няма. Групата „Приятели на сближаването“, в която България членува с още петнадесет държави, също не е публикувала общо число.

Какво каза Коща в София

На 3 септември, в резиденция „Бояна“, Коща каза, че до края на годината бюджетът трябва да бъде одобрен, „за да продължат инвестициите през 2028 г. към онези, които градят просперитета на Европа: нашите фермери, нашите компании, нашите изследователи, нашите иноватори“. Земеделието и кохезията се появиха в четвъртото изречение по темата — след отбраната и сигурността, конкурентоспособността, иновациите и „стратегическата устойчивост“ — като „ключови стълбове“, които бюджетът „трябва да продължи да подкрепя“. Радев на брифинга след срещата говори за Европейския въздушен щит, за Космическия щит и за разширяването по принципа на заслугите. От тримата — Коща, Мерц и премиера — единствен канцлерът каза число, и то беше „60 на сто повече“. Числото за земеделието, 16,5 на сто, го казва кутията, и кутията ще бъде пренаписана в първата седмица на октомври, преди Европейският съвет да седне на 15 октомври с Бабиш на масата, с Мерц три седмици след Макленбург и със София, която още не е казала колко иска.

Ася Василева

Понятия

МФР (Многогодишна финансова рамка) — седемгодишният бюджет на Европейския съюз. Текущата рамка обхваща 2021–2027 г.; следващата, 2028–2034 г., се преговаря в момента и се приема с единодушие в Съвета и със съгласие на Европейския парламент.

Преговорна кутия (negotiating box) — компромисен документ на председателството на Съвета с конкретни числа по разделите на бюджета; основа за политическите преговори между лидерите. Датската кутия от декември 2025 г. е без числа; кипърската от 11 юни 2026 г. предлага около 1,73 трилиона евро; ирландската се очаква в първата седмица на октомври.

ОСП (Обща селскостопанска политика) — политиката на ЕС за земеделието, в сила от 1962 г. Финансира директни плащания, развитие на селските райони и пазарни мерки. В предложението за 2028–2034 г. подкрепата на доходите е защитен минимум от 295,7 милиарда евро, а развитието на селските райони влиза в партньорските планове.

Защитен минимум (ringfencing) — сума, която не може да бъде намалена при националното програмиране — долна граница, над която всяка държава решава сама колко ще добави от партньорския си план.

Национален и регионален партньорски план (NRPP) — единен национален план за всяка държава, в който се разпределят средствата от общия Европейски фонд (865 милиарда евро в предложението) между кохезия, ОСП Стълб 2, рибарство, миграция, сигурност и гражданска защита.

Частичен общ подход (partial general approach) — предварително политическо съгласие на Съвета по част от законодателен текст, преди да е готов целият пакет; позволява преговорите с Парламента по тази част да започнат по-рано.

Собствени ресурси — приходи, които постъпват направо в бюджета на ЕС (мита, дял от ДДС и др.), за разлика от вноските на държавите членки по националния доход. Комисията предлага пет нови — търговия с емисии, въглеродна корекция на границите, електронни отпадъци, тютюнев акциз и вноска от големи корпорации — общо около 58,5 милиарда евро годишно. Изискват единодушие и ратификация от националните парламенти.

NextGenerationEU — ковид фондът от 2020 г., финансиран с общ дълг. Връщането му започва през 2028 г. и струва 0,11 на сто от националния доход годишно — около 168 милиарда евро за седем години, включени в предложението за новата рамка.

Дегресия (degression) — стъпаловидно намаляване на плащането над определени прагове: 25 на сто над 20 000 евро, 50 на сто над 50 000, 75 на сто над 75 000. Действа по цялата стълба, за разлика от тавана, който реже само върха.

Таван (capping) — абсолютна горна граница на базовото плащане — 100 000 евро на фермер годишно в предложението, без приспадане на разходите за труд, смятана върху всички стопанства под контрола на едно лице.

ЛПГ (Landwirtschaftliche Produktionsgenossenschaft) — селскостопанска производствена кооперация в ГДР, аналог на ТКЗС. След 1990 г. преобразувани в регистрирани кооперации и търговски дружества със запазени площи.

BVVG — германската държавна агенция, която приватизира бившата държавна земя на ГДР; един от основните продавачи на земя в източните провинции.

Пестеливите (frugals) — неформалната група нетни вносители — Германия, Нидерландия, Австрия, Дания, Финландия, Швеция, — която иска по-малък общ бюджет и без нов общ дълг.

Приятели на сближаването — неформална група от 16 нетни бенефициенти по кохезията и ОСП, включително България, Полша, Чехия, Румъния, Гърция и балтийските държави.

Източници

Ройтерс, 9 септември 2026 г. — изявления на Фридрих Мерц и Антониу Коща в Берлин („Germany calls for hundreds of billions of euros in cuts to EU budget“, Мария Мартинес, Инти Ландауро).

Съвместно изявление на Германия, Дания, Нидерландия, Австрия, Финландия и Швеция по МФР 2028–2034, публикувано от федералното правителство, 27 август 2026 г.; изявление на канцлера Кристиан Щокер пред APA, 27 август 2026 г.

Съвет на ЕС — изявление на председателя на Европейския съвет Антониу Коща след срещата с премиера Румен Радев, София, 3 септември 2026 г.; програма на „Tour des capitales“ 25 август – 17 септември 2026 г.; изявление след срещата с Андрей Бабиш, Прага, 27 август 2026 г.

Съвет на ЕС — заключения на Европейския съвет от 18–19 юни 2026 г.; документ 11658/26 от 8 юли 2026 г. (информация от председателството за Съвета по общи въпроси, 14 юли 2026 г.); преговорен документ на кипърското председателство от 11 юни 2026 г.

БТА — брифинг на премиера Румен Радев след срещата с Антониу Коща, резиденция „Бояна“, 3 септември 2026 г.

Agence Europe, бюлетини 13922 (25 август) и 13931 (5 септември 2026 г.) — обиколка на Коща, неформален Съвет по общи въпроси в Дъблин, ирландска преговорна кутия, Европейски съвет 15–16 октомври 2026 г.

Agriland и RTÉ, 8 септември 2026 г. — изявления на министър Мартин Хейдън на неформалния Съвет по земеделие в Дъблин.

Резултати от изборите за ландтаг на Саксония-Анхалт, 6 септември 2026 г.; France 24, NPR, Heinrich-Böll-Stiftung, 6–8 септември 2026 г.

Програма на АзГ Саксония-Анхалт за изборите на 6 септември 2026 г., глава „Земеделие“; анализи на top agrar (7 септември 2026 г.), agrarheute и Bauernzeitung (август 2026 г.).

Статистическа служба на Саксония-Анхалт и Аграрен доклад на Бранденбург — средна площ на стопанствата по провинции; Bauernzeitung, 25 септември 2025 г. — Odega, Deutsche Agrar Holding.

ifo Institut — прогноза от 3 септември 2026 г.; Европейска комисия, пролетна прогноза за Германия, май 2026 г.; Goldman Sachs Research, януари 2026 г.; Deutsche Bundesbank, януари 2026 г.

Ройтерс, 8 септември 2026 г. — спиране на възстановявания за Агроферт; EUobserver и Deník N, август–септември 2026 г.; Резолюция на Европейския парламент 2021/2671(RSP) от 9 юни 2021 г.

Европейска комисия — предложение за МФР 2028–2034, COM(2025) 565 и COM(2025) 570, 16 юли 2025 г.; писмо на Урсула фон дер Лайен до кипърското председателство и до Европейския парламент, 6 януари 2026 г.; ГД „Земеделие“, „CAP expenditure in the total EU expenditure“.

Изследователска служба на Европейския парламент (EPRS), „The 2028–2034 multiannual financial framework“, януари 2026 г.; Резолюция на ЕП по МФР от 29 април 2026 г.; Euronews, 17 юли 2025 г.; Centre for European Reform; EUR-Lex, речник „ОСП“.

Проф. Алан Матюс, capreform.eu — „How big will the CAP budget be in the next MFF?“ (2025–2026), „Potential increase in CAP funding in next MFF“ (януари 2026 г.).

CVCE (Centre virtuel de la connaissance sur l’Europe) — „The new common agricultural policy“; заключения на Европейския съвет в Брюксел, 24–25 октомври 2002 г., и в Копенхаген, 12–13 декември 2002 г.; EUobserver, 15 октомври 2002 г.

Прессъобщение на МЗХ за участието на министър Пламен Абровски в Съвета по земеделие и рибарство, Люксембург, 23 юни 2026 г.; писмо на МЗХ до редакцията по ЗДОИ, изх. № ВОП02-141/15.07.2026 г.; изявления на премиера Румен Радев в Берлин (18 май) и в Брюксел (28 май 2026 г.).

Разчет на директор Марио Милушев, ГД „Земеделие“ на ЕК, форум в София, края на 2025 г.

Архив на zemedeleca.bg — „Берлин, 18 май: МФР“; „Три кохезии и една дума“; „МФР: Брюксел, Варшава, Капитан Андреево“; „96 на сто от стопанствата не са засегнати от тавана: какво показва и какво крие тази цифра“; „20 000, 50 000, 75 000, 100 000: четирите прага на новата ОСП“; „ОСП 2028–2034: реформа без философия“; „Силна икономика, силно земеделие“.