„Сембодиа“ ООД е семеен бизнес, започнал преди повече от 25 години с търговия с минерални торове. Днес компанията разполага със собствена лаборатория за почвени анализи и производствена база в Девня, а семената са още една важна част от дейността ѝ. Йоан Неков е съдружник в компанията и участва пряко в решенията за нейното развитие. Една от посоките, върху които „Сембодиа“ поставя по-силен фокус, е твърдата пшеница.
Г-н Неков, през последните години твърдата пшеница все по-често присъства в разговорите за диверсификация на зърнопроизводството. Какво според Вас стои зад този интерес?
– Според мен интересът трябва да се разглежда най-вече през пазара. Твърдата пшеница не е само още една култура за стопанството, която може да бъде включена в сеитбооборота. Тя е суровина за конкретна преработвателна индустрия и това променя начина, по който трябва да се мисли за производството ѝ. При меката пшеница сме свикнали разговорът много бързо да стига до добива. При твърдата пшеница това не е достатъчно. Един висок добив не означава непременно добър икономически резултат, ако получената продукция не покрива изискванията на пазара. В същото време продукцията с високи качествени показатели е търсена и се реализира при по-добра цена.
– Тоест Вие разглеждате твърдата пшеница по-скоро като пазарна ниша, отколкото само като алтернатива в сеитбооборота?
Да, макар че бих внимавал с думата „ниша“, защото европейският пазар на твърда пшеница и продуктите от нея съвсем не е малък. По-скоро става въпрос за по-специализиран пазар. И точно това е интересното от бизнес гледна точка, има конкретно търсене и ясни изисквания към производителите.
– Когато казвате „качество на продукцията“, какво конкретно търси пазарът?
– При твърдата пшеница качеството е много конкретно измеримо. Преработвателите следят показатели като съдържание на протеин, стъкловидност, хектолитрово тегло, цвят на зърното и други характеристики, които имат пряко отношение към преработката и качеството на крайния продукт. Това е една от причините тази култура да е толкова интересна. Качеството тук не е абстрактно понятие или просто допълнителен плюс. То има конкретна функция по веригата. И тук има нещо важно, тези показатели не трябва да се разглеждат отделно от добива. В крайна сметка търсим баланс между производителност и качество.
– Това променя ли начина, по който трябва да се оценява икономическият резултат от културата?
– Определено. И тук според мен е важно да гледаме стойността от декар, а не само добива. Това е едно от притесненията, които чуваме от производителите, че при твърдата пшеница може да не достигнат добивите, които са свикнали да виждат при меката. Но сметката не приключва с килограмите. Твърдата пшеница традиционно се търгува с премия спрямо хлебната, а при продукция с добри качествени показатели разликата може да бъде съществена. На пазарите, които следим, виждаме разлика от порядъка на 30–40% и повече. Така дори при малко по-нисък добив стойността, която производителят получава от декар, е по-висока.
Другото притеснение, което все още срещаме, е за реализацията. Може би то идва и от период, в който пазарът на твърда пшеница в България беше доста по-ограничен. Днес ситуацията е различна. Вече има големи български стопанства, които от години са специализирани в производството на твърда пшеница, а част от тях и изкупуват. Отделно сме и близо до традиционните пазари за твърда пшеница в Европа.
– Но по-високите изисквания към качеството не означават ли и по-голям риск за производителя?
– Не бих казал непременно. Разбира се, в земеделието винаги има фактори, които не можем да контролираме, но качеството при твърдата пшеница не е въпрос на късмет. Знаем кои технологични решения имат значение и в кои моменти през сезона можем да повлияем на крайния резултат, от избора на сорт до правилния момент за жътва. Тоест производителят има доста неща в свои ръце. Затова аз бих говорил по-скоро за повече внимание към няколко ключови момента, отколкото за по-голям риск.
– Това ли беше причината Сембодиа да се насочи към този сегмент?
– Когато започнахме да развиваме бизнеса ни със семена, работехме както с мека, така и с твърда пшеница. С времето обаче видяхме много по-ясно къде можем да бъдем най-полезни на стопанствата и постепенно поставихме по-силен фокус върху твърдата.
Това решение дойде най-вече от работата ни с производителите и от промените, които виждаме в сектора. През последните години натискът върху разходите и рентабилността е сериозен и естествено все повече се търсят възможности за по-добър резултат от произведената продукция. В същото време при меката пшеница изборът от генетика на българския пазар е много голям. За нас беше по-логично да насочим усилията си към сегмент, в който виждаме по-голям потенциал за развитие. При твърдата пшеница видяхме интересна комбинация. Това е култура, която е позната за българските стопанства, но има по-специализиран пазар и при която качеството действително се отразява на цената. Това беше логиката зад решението ни и резултатите, които виждаме днес в стопанствата, ни дават увереност да продължаваме да развиваме тази посока.
– Казахте, че сортът трябва да бъде избран според целта. Как Вие подхождате към селекцията на генетика за българския пазар?
– За нас няма един сорт, който да е правилният избор за всяко стопанство. Гледаме какво иска да постигне производителят, при какви условия работи и тогава търсим най-подходящия баланс между добив, стабилност и качество.
Например при Фарах имаме много добър баланс между производителност и качествени показатели и вече няколко сезона наблюдаваме резултатите му в България, включително при големи производители. Спинето е много приспособим сорт и е интересен избор за стопанства, които работят при по-бедни почви или по-ограничени условия. При Патриарка логиката е малко по-различна, там не търсим максимума в добива, а залагаме на много високи качествени показатели. Точно затова не обичаме да започваме разговора с „Кой е най-добрият сорт?“.
– Избираме правилния сорт. Какво следва оттам нататък?
– Сортът е основата, но след това много зависи от решенията през сезона. Ако говорим за качествено производство, трябва да започнем от конкретното поле. Първо трябва да знаем какво имаме в почвата, какъв е потенциалът на сорта и какъв резултат търсим като добив и качество. Тогава вече можем да говорим за конкретна схема на хранене.
При твърдата пшеница управлението на азотното хранене например има сериозно значение за протеина, но повече тор не означава автоматично по-добър резултат. Важно е правилното разпределение през различните фази на развитие. И тук агрономията много пряко се свързва с икономическия резултат. Почвеният анализ и правилната схема на хранене имат значение за качеството, което ще получим накрая, а оттам – и за стойността на продукцията. Ако целим определени показатели, решенията за тях трябва да сме взели много по-рано през сезона.
– Това означава ли и по-сложно производство?
– Всъщност не. Няма съществена разлика между отглеждането на твърда и хлебна пшеница. Не е необходима изцяло различна технология. Както споменах, има моменти, на които трябва да се обърне повече внимание.
Добър пример е опитното ни поле при Диян Танев край Нова Загора. Там в голяма степен следвахме стандартните практики на стопанството и в края на сезона получихме много добри качествени показатели, включително протеин над 13% при всички изпитвани сортове.
Тоест не говорим за това производителят да промени изцяло начина си на работа. По-скоро трябва да познава няколко специфики на културата и да им обърне внимание в правилния момент. А тук вече нашият екип може да бъде полезен, както при избора на сорт, така и с насоки за технологията през сезона.
– Какъв потенциал виждате за България при отглеждането на твърдата пшеница?
– България има традиции в производството на твърда пшеница. Има стопанства, които я отглеждат от години, а при някои тя вече е важна част от производството им. Това означава, че имаме и натрупан практически опит, върху който може да се надгражда.
В същото време виждаме интерес и от производители, които тепърва я разглеждат като възможност. Например ЗП Маргарита Захариева заложи с нас опитно поле в района на Велико Търново именно защото търси култури, които могат да дадат по-висока добавена стойност на стопанството ѝ. Имаме и региони с много подходящи условия за отглеждането ѝ, а географското ни положение ни поставя близо до големи пазари. Затова според мен потенциал определено има. Имаме условия, имаме производители с опит и имаме пазар за качествена продукция. Въпросът е как да използваме по-добре тези предпоставки.
– В последните години земеделските производители работят в среда на силно променливи цени и растяща несигурност. Може ли подобна специализация да бъде част от отговора?
– Аз лично смятам, че да. Последните години показаха колко трудно е да разчиташ на една и съща стратегия сезон след сезон. Цените се променят, разходите също, а решенията в земеделието се вземат месеци преди да знаеш при какъв пазар ще реализираш продукцията си. Затова според мен е напълно естествено стопанствата да разглеждат и култури, при които качеството може реално да промени «сметката».
– А ако погледнем от позицията на производител, който традиционно работи с мека пшеница, защо според Вас днес е логично да разгледа и твърдата?
– Защото в сегашната пазарна среда всички търсим начини да постигнем по-добра рентабилност от площите, с които разполагаме. Не става въпрос меката пшеница да бъде заменена, а да се прецени къде твърдата може да има своето място и да даде по-добър резултат за конкретното стопанство.
Това вече го виждаме и при производителите, с които работим. Има стопанства с дългогодишен опит в твърдата пшеница, както и такива, които тепърва я включват в производството си. И важното е, че днес производителят не започва от нулата. Вече има натрупан практически опит, резултати от различни региони и експертиза, на която може да стъпи. Ние сме насреща да споделим този опит и да го приложим според условията на конкретното стопанство. Затова за мен твърдата пшеница е напълно логична възможност за стопанствата, които търсят по-добра рентабилност в днешната пазарна среда.
