Шейсетгодишна Широка мелнишка лоза, 45 хектара, 80 работни места целогодишно и една табела от 2023 г. — как се създава винен район, докато Европа плаща да се изкореняват лозя
На 10 септември министърът на земеделието и кметът на Сандански отрязаха първия грозд на шейсетгодишно лозе с Широка мелнишка лоза в село Хърсово. Два дни по-рано Европейската комисия обяви Сандански за финалист за „Европейска столица на туризма 2027“, а в същата седмица Националното сдружение на българските лозари съобщи, че грозде има, но купувачи няма.
Единственият винарски хотел с ключ на Michelin в България стои на 45 хектара лозя, дава работа на 80 души целогодишно и не е получил евро по нито една мярка. Долината, в която работи, има от 2023 г. табела за първия винен маршрут в страната, а Италия има закон за същото от 1999 г. Между двете дати стои промоционален бюджет от 3,7 милиона евро, усвоен на два процента, и дефиле, през което магистралата се обещава за 2029 г.
Първият грозд
„Самата дръжка започва да покафенява. Това означава, че вече е готова за прибиране. Това е чисто визуалното, но наистина всичко става в лабораторията“ — казва Христо Паралинов, агроном по лозята на AYA Estate. Моментът на беритбата се определя по съдържанието на захари и киселини в гроздето.
Мястото е село Хърсово в Мелнишко, лозята на AYA Estate по винения маршрут „Долината на река Струма“, а поводът е официалното откриване на гроздобера за 2026 г., за което Министерството на земеделието и храните доведе журналисти на двудневен тур из района Мелник–Сандански–Петрич. На 10 септември министър Пламен Абровски и кметът на Сандански Атанас Стоянов отрязаха първия грозд в лозе на шейсет години, засадено с Широка мелнишка лоза. Сортът узрява през първата половина на октомври и затова в началото на септември се бере за розе, докато киселинността е още висока. „Наблягаме на местните сортове, които са адаптивни към нашия регион. В момента берем Широка мелнишка лоза. От него ще направим много хубаво розе, а след около месец от другите ни масиви ще направим хубаво червено вино“ — обяснява Паралинов.
„Оценката е много добра. Тази година много сме доволни от това, че времето ни пощади. Нямахме нито много големи жеги, нито много дъждове, нито градушки, нито пожари. Реколтата богата, грозде има много“ — казва Ива Трифонова, изпълнителен директор на имението. Експертът по винопроизводство Васил Василев добавя: „За тази година може да се даде доста висока оценка за самото вино, което ще произведем. Годината е доста благоприятна към нас. Реколтата е още по-голяма в сравнение с миналите години.“ За лозаря надолу по Струма, който продава гроздето си на изкупвач, богатата реколта значи друго, и към това ще се върнем.
Празникът и това, което стои зад него
„Днес започва един своеобразен празник, защото свършва годината за агрономите. И започва годината за производителите на вино“ — каза Абровски. Професионалният му път като юрист започва през 2004 г. в Изпълнителната агенция по лозата и виното, което министърът сам не пропусна да напомни на журналистите. „Имал съм възможността да се уча от страхотни енолози, от агрономи и от колеги, както и от европейските практики. Това, което знам е, че България е едно от най-хубавите места като тероар за производство на вино“ — каза той и посочи Франция като еталон, към който България може отново да се приближи. За региона обаче по-съществено е това, което каза за връзката между виното и туризма: „Винарната AYA Estate показва, че България може да съчетава виното и туризма, да насърчава местното производство, да развива селските райони и да създава нови работни места.“ На откриването присъстваше и заместник-министърът Красимир Чакъров.
Самият тур на министерството е озаглавен така, че в темата му стоят една до друга „механизмите за подкрепа на лозаро-винарския сектор“ и „възможностите за развитие на винения туризъм“, тоест държавата е записала винения туризъм като цел на своята политика. Кметът Стоянов говори за района: „Не разчитаме само на вековните традиции, а чрез десетките изби, които са в този регион, се търсят иновативни начини, методи и инструменти как да се увеличават лозовите масиви.“ През последните петнайсет години, по думите му, са засадени стотици декари нови лозя. „Не е въпросът как да решим проблема с реколтата тази година, въпросът е устойчиво развитие за години и десетилетия напред“ — каза кметът и настоя местната власт, държавата и бизнесът да работят в една посока.
Кой турист
Кой турист се има предвид, правителството вече е казало. През август министърът на туризма Илин Димитров заяви във Варна, че България вече няма как да практикува евтин туризъм и няма да бъде евтина дестинация, защото не може да разчита на евтината почивка, ако иска по-платежоспособни гости; новият подход предвижда по-високо качество, по-добра инфраструктура, ясни правила и туризъм през всички сезони. През юни, пред парламентарната комисия по туризъм, той описа минимума за такъв туризъм така: „Трябва да имаме път, табела, екскурзовод и тоалетна.“
Виненият туризъм, в който към виното се добавят спа, кухня с произход и изкуство, е една от малкото форми, които отговарят на това описание напълно. Той работи през всички сезони, продава качество, а гостът, който плаща за мястото — за виното с име, за ястието с произход, за тишината и за това, че е видял как се прави авторско вино, — оставя многократно повече от посетителя, който търси ниска цена и много алкохол, и се връща. Европейската прогноза, за която ще стане дума по-долу, показва, че първото търсене расте, а второто се свива, и избите по Струма са избрали първото. В AYA го казаха така: „Ние вървим малко по малко. Развиваме култура, местни сортове. Не можем да се състезаваме с Франция с техните сортове.“ Винената култура в такъв район е самият продукт, за който платежоспособният гост плаща, и тя се държи на капитал, на целогодишна заетост и на коопериране между избите.
Защо Тоскана
Сравнението в заглавието има основания, които могат да се изброят. Струмската долина е коридорът, през който средиземноморският въздух от Бяло море стига най-дълбоко в България, и Мелнишкият микрорайон е мястото, където сумата на активните температури през вегетацията надхвърля 4000 градуса — затова тук зреят сортове, които другаде в страната не узряват. Лозята са по хълмове между 250 и 330 метра, в малки масиви между пясъчниковите ридове на Мелнишките пирамиди, а не в равнинни плантации; избите са десетки и повечето са малки, със собствен ресторант или стаи за гости; сортът носи името на мястото, както в Кианти. Това е картината, която гостът вижда от терасата на AYA, и причината да се обърква къде се намира. Разликата с Тоскана е в закона за винените пътища, който Италия има от 1999 г., и в пътя до долината.
Сортът, който няма конкурент
Залогът на местния сорт има не само сантиментална, но и пазарна причина. Българско каберне на европейския рафт стои редом с хиляди етикети от места с по-силно име и по-евтина логистика и може да се наложи единствено с цената. Широка мелнишка лоза е уникален български сорт, който не се отглежда никъде другаде, и на рафта няма с какво да бъде сравнена.
Колко тясна е тази ниша, показват числата на Института по лозарство и винарство в Плевен: към 2020 г. сортът заема около 1188 хектара — 3,6 на сто от червените винени сортове и под 2 на сто от всички лозя в страната. Той разгръща качествата си единствено в Мелнишкия микрорайон, където сумата на активните температури през вегетацията надхвърля 4000 градуса, и се среща в Сандански, Мелник, Петрич и в селата Хърсово, Капатово, Виноград, Чучулигово и Дамяница. През Средновековието, по данни на същия институт, търговци от Дубровник купували мелнишко вино и го изнасяли за Венеция.
Стратегия, стъпила на местен сорт, е неотделима от едно понятие, което всички употребяват и малцина обясняват — защитеното наименование за произход, ЗНП. Това е регистриран режим, който обвързва името на виното с географски район, с разрешени сортове и с правила за добив, така че името на мястото става търговски актив, който никой извън района не може да ползва; затова в Бургундия етикетът носи името на парцела преди името на сорта. „Малко по малко“ е описание на изграждането на такъв актив, а той се трупа с десетилетия и не се купува с инвестиция.
Старите лозя
Тук трябва точност, защото около темата се употребяват грешни думи, включително в официални съобщения. AYA Estate е единствената българска винарна, член на The Old Vine Conference, международна организация за съхраняване на стари лозови насаждения — насаждения, не сортове. Четири парцела на имението, със Широка мелнишка лоза и Каберне фран, са вписани в Old Vine Registry, базата данни, тръгнала от работата на винената критичка Джансис Робинсън през 2010 г. Критерият на регистъра е строг и няма нищо общо с древността на сорта: лозе се смята за старо, когато най-малко 85 на сто от лозите в него са на 35 или повече години. Интересът към такива насаждения има агрономическа основа — старите лози имат по-дълбока коренова система, дават по-малко, но по-концентрирано грозде и носят генетично разнообразие, което новите клонове са загубили .
Имението обработва 45 хектара в Мелнишко, на хълмист терен между 250 и 330 метра надморска височина, и отделно 10 хектара при Каварна, на около три километра от морето, засадени с бели сортове; едно стопанство с два тероара е рядкост и обяснява откъде идват белите вина в листата. От 2024 г. лозарството е сертифицирано биологично, а тази година излиза първата сертифицирана реколта.
Имението като механизъм
Тук е мястото да кажа нещо, което рядко казвам: това е едно от малкото места у нас, където дори аз не намирам проблем – нито в качеството, нито в обслужването, нито в концепцията. Хотелът има един ключ на Michelin за 2026 г. — ключът е хотелският еквивалент на звездата за ресторанти, въведен като отделна система през 2024 г. — и е единственият български член на Relais & Châteaux. В България девет хотела са в селекцията на Michelin и четири от тях имат ключ: Junó и InterContinental в София, „Кашмир“ във Велинград и AYA; единственият сред четирите, който е винарна, е този в Зорница. Когато през юли министърът на туризма награди деветте, каза, че успехът е постигнат без намеса или подкрепа от държавата, и за AYA това е вярно и в буквалния смисъл: имението не е финансирано по нито една мярка от Стратегическия план или от Програмата за развитие на селските райони.
Ресторантите са два, от октомври три — aEstivum с авторска кухня на шеф Щефан Гюке и винена листа от близо 300 етикета, отличена от Wine Spectator; Bistro 55 с дневно меню според сезона и продукти от собствената ферма; и SALON Kitchen & Stories на шеф Красимир Брусански, който ще приема и гости без нощувка. Има арт зала за изложби, конна база, глемпинг, басейни, ферма, която дава част от продуктите за кухнята. Гостът влиза и се обърква в България ли е, или в Тоскана. Направено е с много пари, разбира се, но и с философия преди печалбата, което се вижда в решенията, които не носят приход: старите лозя, които дават малко, биологичната сертификация, отказът от евтин синтетичен шум във всичко, от храната до музиката.
Философията на имението е ненамеса в природата, и тя стига до самата винарна. Винопроизводството е гравитационно и с минимална интервенция: виното и мъстта се движат между съдовете по естествен път, от горното към долното ниво на избата, вместо да се изпомпват, което щади ципите, семките и структурата на виното, а намесата на технолога — с добавки, филтрация, коригиране — е сведена до най-необходимото. Същият принцип важи за лозята, сертифицирани биологично от 2024 г., и за фермата, от която идват част от продуктите в кухнята. Идеята, с която се представя мястото, е единение на сетивата — вино, храна, изкуство, коне и природа на едно място — и това е точно продуктът, за който взискателният гост идва.
Икономическият смисъл на всичко това се побира в едно съотношение. Осемдесет души от района работят в имението целогодишно, а лозята са четирийсет и пет хектара. Четирийсет и пет хектара лозе не изхранват осемдесет постоянни работници — лозето дава сезонна работа на шепа хора през резитбата и беритбата. Заплатите идват от хотела, ресторантите, фермата и конете. Обикновена изба продава бутилка на дистрибутор и прибира разликата между себестойност и цена на едро; тук същото грозде минава през собствена винарна, стига до собствен ресторант, поднася се със салата от собствената градина на гост, който спи в собствена стая, и всяка стъпка, която иначе е чужда печалба, остава вътре. Изложбата и конната база са средство срещу сезонността, защото лозето работи три месеца, а хотелът трябва да работи дванайсет. И още нещо важна – цялата концепция на имението, архитектурният и ландшафтните проекти, изкуството, което се излага в галерията, са дело на български автори. А нивото е световно.
„Има огромен интерес. Туристът стана все по-взискателен, избягва местата, където е пълно с други туристи, търси нещо ново, нови преживявания и производството на вино“ — казва Трифонова. Това е потребителят, на когото цяла Европа разчита да задържи виното си.
Европа, която изкоренява
Европейският пазар на вино е в структурен спад по официалната прогноза на Комисията. Земеделската перспектива за 2025–2035 г. очаква потреблението на вино в ЕС да пада с около 0,9 на сто годишно — до около 19,3 литра на човек през 2035 г., при близо 30 литра през първото десетилетие на века; младите пият по-малко, здравните политики насърчават умереност, а лозята се очаква да се свиват с 0,6 на сто годишно. Франция през януари 2026 г. пусна схема за 130 милиона евро, която плаща по 4000 евро на хектар за окончателно изкореняване на 32 500 хектара лозя, със забрана за презасаждане десет години, а през февруари Съветът на ЕС одобри пакет за винения сектор, който изрично допуска държавите да подпомагат изкореняване на излишни лозя, за да не се срине пазарът.
В същата прогноза обаче има едно изречение, което обяснява защо Мелнишко има смисъл: потребителите се ориентират към по-скъпи вина. Част от търсенето остава и се измества нагоре по цената, точно там, където е взискателният турист на винарни и имения като AYA Estate.
България следва европейската крива в по-остър вариант. По окончателните данни на Министерството на земеделието и храните за 2025 г. лозовите насаждения в стопанствата са 31 234 хектара, а реколтираните — 26 231 хектара, което само за една година е спад на реколтираните лозя с 5,4 на сто; новозасадените площи са 248 хектара за цялата страна. Разликата от близо пет хиляди хектара между засадено и реколтирано са лозя, които съществуват по документи и не дават реколта. На този фон стотиците декари нови масиви за петнайсет години, за които говори кметът Стоянов, звучат по-скромно, отколкото са замислени, и заслужават отделна сметка по лозарския регистър.
Има и добра новина в числата на държавата, макар да прилича на липса. В Стратегическия план стои интервенция „събиране на реколтата на зелено“ с 1 022 599 евро — кризисният инструмент, при който на лозаря се плаща да унищожи част от гроздето преди узряване, за да не се срине цената. По нея никога не е отварян прием, защото, както обясниха от министерството пред журналистите, криза не е обявявана. Докато Франция плаща да изкоренява, България не е стигнала до кризисния ред, и това е факт в полза на сектора.
Другият пазар в същата долина
Богатата реколта е добра новина за изба, която бере своето грозде и го продава на своята маса. За лозар, който трябва да го продаде на изкупвач, същата реколта при слабо търсене натиска цената надолу, и точно това се случи в седмицата на откриването. Националното сдружение на българските лозари съобщи, че търсенето на винено грозде е слабо, че част от винопреработвателните предприятия още имат нереализирана продукция от предходни кампании и че на места предлаганите цени са под нивата, покриващи реалните разходи; в Плевенско лозари заговориха за протест. В Санданско-Петричката котловина офертите за Мелник 55, Широка мелнишка и Сира се движат между 0,75 и 1,10 евро за килограм, при натиск от евтин внос, а за масовите количества реалната цена е често по-ниска.
Вносът е част от този натиск и министърът говори за него на самото откриване на грозобера: засилени проверки по вноса на грозде се извършват съвместно с Агенция „Митници“ и Националната агенция за приходите, обхващат документацията, произхода и цените, има стопроцентов фитосанитарен контрол и лабораторни изследвания, а гроздето за винопроизводство влиза основно от Турция, с която се водят разговори и за проверка на декларираните цени. „Ние няма как да затворим своите граници, но можем да гарантираме, че цената, на която влиза, е адекватна, и че качеството отговаря на всички изисквания“ — каза Абровски и добави, че при проверки са възникнали съмнения за цената на част от внасяното грозде.
Това са два различни пазара, които не си пречат. Примерна сметка: лозар с петдесет декара, при 600 килограма от декар и 0,90 евро за килограм, прибира 27 000 евро брутен приход за годината, от които тепърва излизат торовете, горивото, препаратите и работната ръка. AYA не изкупува грозде, защото бере своето, и не участва в този пазар. Моделът на имението е верен и в същото време невъзпроизводим от лозаря, който няма какво да продаде освен грозде; затова го описвам като пример за добавена стойност, платена предварително от собственика, и не го предлагам като модел, който всеки може да повтори.
Сметката на държавата
На информационния семинар, проведен по време на журналистическия тур в Долината, министерството показа собствената си таблица, включително редовете с най-ниско усвояване, и отговори на въпросите за тях. Индикативният бюджет на интервенциите в лозаро-винарския сектор по Стратегическия план е 96 691 848 евро, договорени са 76 070 597 — 78,7 на сто — и приемите по 2024, 2025 и 2026 г. са изчерпали средствата по основните редове. Твърдите инвестиции са почти усвоени: инвестиции в сектора — 91 на сто, екологични съоръжения — 88, преструктуриране и конверсия на лозя — 75, застраховане на реколтата — 89.
Двата реда за продажба на виното са почти празни. „Информиране в държавите членки“ — 48 280 евро договорени от 1 888 368, или 2,6 на сто. „Популяризиране в трети държави“ — 39 044 от 1 851 110, или 2,1 на сто. От всеки хиляда евро, договорени в сектора, по-малко от едно и половина отиват за това виното да бъде продадено.
Обяснението на министерството е разумно и е европейско по произход. По промоционалните мерки бенефициентът първо финансира сам участието в изложение или кампания и едва после му възстановяват разходите, а това не е по силите на малките изби; маркетингът не е тяхната сила, и сами нямат къде да популяризират. Механизмът е скроен за организации на производители и междубраншови организации, които разпределят разхода помежду си, и точно такива в българското лозарство почти липсват — както писахме за овощарството, където България има под петнайсет признати организации на производители срещу 128 в Гърция.
Това обяснява и какво искат избите, когато говорят за реклама. „Всички колеги от района се борим да има една адекватна информация за тези винени маршрути“ — каза Трифонова. Кооперирането в долината съществува, но неформално: в деня на откриването домакините сами изпратиха журналистите на обяд в съседната изба „Златен Рожен“, за да има и за съседа, а „Вила Мелник“ в същото Хърсово, „Орбелус“ в Кромидово, „Златен Рожен“ в Капатово, „Рупел“ в Долно Спанчево, „Орбелия“ в Коларово, Villa Sintica и „Миндов“ си препращат гости и работят като един район. Липсва формата, която превръща такова коопериране в допустим кандидат по мярка с 3,7 милиона евро неусвоен бюджет, и в Италия тази форма има име — управителен комитет на винения път.
Отделно от Стратегическия план идва и извънредна помощ, която засяга и лозарите. С Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/1894, в сила от 30 юли, за България са отпуснати 11 615 100 евро от Европейския фонд за гарантиране на земеделието заради кризата в Близкия изток, с възможност за национално доплащане до двеста на сто, тоест още 23 230 200 евро; в обхвата влизат и винени лозя, което е ново за такива пакети. Помощта ще бъде частичен принос към разходите за торове на единица площ по утвърдени технологични карти — нормативни таблици за разход на декар, по които се плаща, вместо по фактура, — условията ще бъдат определени с наредба, срокът за европейските пари е 28 февруари 2027 г., а за националните — 31 май 2027 г., при наличие на бюджет.
Пътят и табелата
„Имаме необходимост първо от помощ от държавата. Преди всичко да имаме пътища, които да стигнат до нас“ — каза Ива Трифонова пред журналистите в лозето; второто, което поиска, беше информация за маршрута. Това са първите две от четирите думи на министъра на туризма. Междуселският път до имението е поносим; истинската бариера е преди долината. Лот 3.2 на автомагистрала „Струма“ — участъкът Крупник–Кресна, около 21 километра през Кресненското дефиле — е в Програма „Транспортна свързаност“ 2021–2027; обходът на Кресна, първият реален пробив в дефилето, започна на 27 ноември 2025 г. и към юли 2026 е изпълнен на близо 35 на сто, а амбицията е цялото трасе да е готово до средата на 2029 г. Дотогава най-краткият път от София до Мелнишко минава през дефиле, в което магистралата се обсъжда от две десетилетия. Пътищата не са работа на земеделското министерство; те са на Агенция „Пътна инфраструктура“ и на общините, и въпросът за отбивките в долината е при кмета.
А кметът има табела. През февруари 2023 г., в рамките на Дните на отворените врати на избите по долината на Струма, тогавашните министри на туризма Илин Димитров, на иновациите Александър Пулев и на земеделието Явор Гечев връчиха на кметовете на Мелник и Сандански първата табела за винен маршрут в България и обявиха долината за първата дестинация за винен туризъм в страната. Кметът на Сандански тогава беше същият Атанас Стоянов, който на 10 септември 2026 г. отряза първия грозд, а министърът на туризма — същият, който през август обяви края на евтината дестинация. Три години и половина по-късно избите искат път и информация за маршрута.
Сравнението с Тоскана има и правна основа. Италия прие на 27 юли 1999 г. Закон № 268 „Disciplina delle strade del vino“, който определя какво е винен път — обозначен маршрут, по който има лозя и изби, отворени за посетители, — задължава го да има спецификация със стандарти и управителен комитет, допуска държавата да съфинансира привеждането на стопанствата и информационните точки към тези стандарти, както и рекламни материали, включително за чужбина, и приравнява дегустацията и посрещането на гости в избата към агротуристическа дейност. Онова, което избите по Струма искат от държавата, в Италия е било уредено с национален закон преди двайсет и седем години, а после с регионални закони в Умбрия, Абруцо и Тоскана.
Столица на туризма
Два дни преди откриването на гроздобера Европейската комисия обяви, че Сандански е сред осемте финалисти за „Европейска столица на туризма 2027“ в категорията за градове между 25 000 и 100 000 жители, където са кандидатствали 40 града от 17 държави. Съперниците са Кале във Франция, Калвия и Ибиса в Испания, Гестланд в Германия, Нова Горица в Словения, Селчук в Турция и Задар в Хърватия. Кандидатурите са оценявани по иновативни практики в използването на местния потенциал, устойчивост, достъпност, дигитализация, опазване и популяризиране на културното наследство и творчество. Конкурсът за 2027 г. обединява досегашните „Европейска столица на интелигентния туризъм“ и „Зелен пионер“ под общо име, а категорията, в която е Сандански, отличава водачество в устойчивия туризъм; късият списък е разширен от четири на осем заради изравнени оценки, а София е финалист в категорията на големите градове, така че България има два града във финала. Това не е първо българско присъствие — през 2025 г. Сливен беше финалист за „Зелен пионер“.
Журито заседава на 18 и 19 ноември 2026 г. в Брюксел и присъжда две отличия; Калвия вече подготвя представяне на кандидатурата си и пред Европейския парламент през октомври. Град, който ще разказва на европейско жури за устойчив туризъм, има на четирийсет километра от себе си винен район с единствения винарски хотел с ключ на Michelin в страната, с шейсетгодишни лозя от сорт, който не расте никъде другаде, и с промоционален бюджет, усвоен на два процента. Кандидатурата и виненият район засега се представят поотделно, макар да са едно и също място.
Градът, който е продавал вино преди България
На десет километра от лозята, край Рупите, е Хераклея Синтика. Форумът на града е стоял на едно и също място близо хилядолетие. Основаването му историците отнасят към македонските царе — според по-старото четене към Филип II, бащата на Александър, според по-новия прочит към Филип V, който след 212 г. пр. Хр. преименувал старата Синтия; спорът между историците е открит. Краят е сигурен: през 388 г. земетресение разтърсва Средна Струма, след труса градът е залят от вълна откъм река Струмешница, и под южния край на форума днес има повече от два метра речни отлагания. Градът не се съвзема след това.
Виното в тази долина е по-старо от държавата, която сега открива гроздобера му с церемония; дубровнишките търговци са го носели във Венеция, когато Мелник е бил търговски град. Промяната от последните години е, че заедно с виното започва да се продава и мястото, и че тази продажба, както се видя, изисква капитал, който повечето лозари в котловината нямат — и път, табела, екскурзовод и тоалетна, които не са работа на лозаря. Червеното вино от другите масиви на имението ще бъде готово след около месец. Тазгодишната реколта от грозде в България ще е богата.
Ася Василева
Материалът е подготвен по време на двудневния журналистически тур „Долината на р. Струма“, организиран от Министерството на земеделието и храните на 10 и 11 септември 2026 г. по програма, съфинансирана от Европейския съюз, с домакин AYA Estate. Пътуването и настаняването на редакцията са осигурени от организаторите.
Понятия
Защитено наименование за произход (ЗНП) — регистриран режим, който обвързва името на вино с географски район, разрешени сортове и правила за производство; името на района става изключително право на производителите в него.
Old Vine Registry — международна база данни за стари лозови насаждения, тръгнала от работата на Джансис Робинсън през 2010 г. Старо е лозе, в което поне 85% от лозите са на 35 или повече години.
The Old Vine Conference — международна организация на производители и специалисти за съхраняване на старите лозови насаждения.
Ключ на Michelin — отличие за хотели, въведено през 2024 г. като хотелски еквивалент на звездата за ресторанти; присъжда се от анонимни инспектори.
Събиране на реколтата на зелено — кризисна интервенция по Общата селскостопанска политика: плащане на лозаря за унищожаване на част от гроздето преди узряване, за да се предотврати срив на цената.
Информиране в държавите членки / Популяризиране в трети държави — двете промоционални интервенции за лозаро-винарския сектор в Стратегическия план: първата за информиране на потребителите в ЕС, втората за реклама на пазари извън ЕС.
Организация на производители — призната от държавата организация на земеделски стопани, която може да кандидатства колективно и да разпределя разходите между членовете си.
Технологична карта — нормативна таблица за разходите на декар при дадена култура; при плащане по карта се компенсира норма, не действително платена фактура.
Лот 3.2 на АМ „Струма“ — участъкът Крупник–Кресна през Кресненското дефиле, последният неизграден отрязък от магистралата София–Кулата.
Източници
Изявления на Пламен Абровски, Атанас Стоянов, Ива Трифонова, Христо Паралинов и Васил Василев пред журналистите при откриването на гроздобера, с. Хърсово, 10 септември 2026 г.
Министерство на земеделието и храните — прессъобщение от 10 септември 2026 г.; програма на журналистическия тур и слайдове от информационния семинар за Стратегическия план, изба „Златен Рожен“, 10 септември 2026 г.
Министерство на туризма — съобщение от 20 юли 2026 г. за българските хотели в селекцията на MICHELIN Guide Hotels.
Институт по лозарство и винарство – Плевен — характеристика на сорта Широка мелнишка лоза, по данни на МЗХ към 2020 г.
Национално сдружение на българските лозари — съобщение от началото на гроздобер 2026; пазарни оферти за изкупуване на винено грозде в Санданско-Петричката котловина, септември 2026 г.
Европейска комисия — EU Agricultural Outlook 2025–2035, декември 2025 г.; Съвет на ЕС — съобщение за пакета за винения сектор, февруари 2026 г.; публикации за френската схема за изкореняване, януари 2026 г.
Gazzetta Ufficiale della Repubblica Italiana, бр. 185 от 9 август 1999 г. — Legge 27 luglio 1999, n. 268.
Европейска комисия — European Capitals of Tourism 2027, съобщение от 8 септември 2026 г.
Агенция „Пътна инфраструктура“ и МРРБ — АМ „Струма“, лот 3.2, обход на гр. Кресна: данни за изпълнението към юли 2026 г.
Министерство на туризма — връчване на табела за винен маршрут, февруари 2023 г.; изявления на министър Илин Димитров пред парламентарната комисия по туризъм, 17 юни 2026 г., и във Варна, август 2026 г.
Пресматериали на AYA Estate, раздадени на участниците; разговори на място с ръководството на имението, 10–11 септември 2026 г.
Публикации за Хераклея Синтика: Асоциация на екскурзоводите в България; Д. Митрев за основаването на града (2012, 2023).
