Бутилка за 5,38 евро срещу 2,50 от Испания: как Костадин Миндов със 120 декара и 100 000 евро по ПРСР затвори кръга от лозето до масата в Мелник

Трето поколение лозар от Левуново взе половината пари за винарната си от местната инициативна група, а другата половина — от банка срещу ипотека на лозята. Виното му трябва да лежи три години, преди да се продаде, кредитът тече от първия ден, а на рафта срещу него стоят испански и италиански бутилки за 2,50 евро. Отговорът му е ресторант и хотел в Мелник, магазин в Сандански и сорт, който никой друг не прави.

„Всички знаят, че ние за две евро и половина не можем да си купим само стъклото, тапата и етикета за бутилката, пък камо ли да сложим и качествен продукт вътре“ — казва Костадин Миндов, собственик на винарна Mindov Winery в село Левуново, община Сандански, пред двайсетина журналисти, които Министерството на земеделието и храните доведе в двора му в деня след откриването на гроздобера, за да покаже добра практика по Програмата за развитие на селските райони. Себестойността на неговата бутилка, по грубата му сметка, е 5,38 евро. Срещу нея на европейския пазар стоят вина от Испания, Италия, Португалия и Франция за евро и половина до две и половина, и Миндов го обяснява с едно изречение: „Там държавите субсидират изключително много винопроизводителите.“ С тази сметка започва всеки малък български винар.

За цената е прав. За причината греши, и понеже същото мислят мнозина в бранша, ето как стоят нещата. Подпомагането на винения сектор в Европейския съюз е една рамка за всички държави: всяка получава национален пакет по Регламент 2021/2115 и може да го харчи само по един и същ списък мерки — преструктуриране на лозя, инвестиции в изби, промоция, застраховане — а не за цената на бутилката. Италия има около 324 милиона евро годишно, Испания около 202 милиона, Франция около 270 милиона; България разполага с 96,7 милиона за целия период 2023–2027, което прави около 19 милиона годишно. Сметнато обаче на хектар, картината се обръща: Испания с около 930 000 хектара лозя получава около 220 евро на хектар годишно, Италия с около 720 000 хектара — около 450 евро, а България с 31 234 хектара — около 620 евро. Испанската бутилка за 2,50 евро е евтина заради мащаба: кооперативи с хиляди хектари, машинна беритба, наливно вино на едро, стопанства, за които 30-те тона грозде на Миндов са един ден работа. Малкият български винар няма как да ги настигне по цена. Може да предложи само нещо, което испанската кооперация няма.

Сто хиляди евро и една ипотека

Винарната е сред двата обекта, които Министерството на земеделието и храните показа на журналистите като добра практика по Програмата за развитие на селските райони в деня след откриването на гроздобера. Документът е кратък и точен: изцяло нова производствена база, пълен цикъл от гроздето до бутилката, ферментатори от 5000 и 3500 литра, обща стойност 391 160 лв., или 200 000 евро, от които безвъзмездната помощ е точно половината — 195 580 лв., или 100 000 евро. Договорът е от 4 февруари 2025 г. на дружеството „БОРИСА-СМ 2020“ ЕООД.

Номерът на договора казва откъде идват парите. Част от европейските средства за селските райони не се раздават от София, а от местна инициативна група — партньорство между общината, местния бизнес и сдруженията, което само решава какви проекти да финансира в своята територия; това е подходът ЛИДЕР, мярка 19 на програмата, и Миндов го нарича „агенция МИГ“. „Местната инициативна група един път, че ми помогна финансово, и втори път изключително много ми помогна организационно. Тя беше основната причина да си осъществя мечтата, защото за мене чисто финансово и чисто професионално беше много трудно да го осъществя сам“ — казва той.

Механизмът, който направи проекта възможен, обаче не е самата помощ, а това, което тя отключи в банката. „Заради това, че имам сключен договор с Държавен фонд „Земеделие“, всяка една банка ми финансира веднага, защото един вид Държавен фонд „Земеделие“ ми е гръб.“ Другата половина е кредит — „който кредит завлякохме лозята“, казва Миндов и се смее. Договорът за помощта е послужил на банката като гаранция, а лозята на три поколения са влезли като обезпечение.

Какво свърши програмата

Струва си да се спрем на това, защото за европейските програми обикновено се пише, когато не работят. Тук са свършили точно това, за което са измислени. „Миналата година ми помогна изключително много МИГ, за да създам и осъществя реално моята детска мечта“ — казва Миндов, и това изречение има конкретно съдържание. Сто хиляди евро публични пари са привлекли още сто хиляди частни през банката, която без договора с фонда не би дала кредит на нова винарна без история; след винарната са дошли ресторантът, хотелът и магазинът, за които никой не е плащал помощ; по проект е обещано едно ново работно място, а на постоянен договор днес са осем души и в гроздобер над двайсет. Държавата, казва Миндов, „не бих казал, че пречи“ — трябва само „да положи повечко усилия за помагане“.

Подходът ЛИДЕР, по който са дошли парите, съществува в Европейския съюз от 1991 г. и е измислен срещу точно този проблем: че от столицата не се вижда кой в Левуново е готов да заложи лозята си. Затова решението се взема на място, от местна инициативна група, в която седят общината, бизнесът и сдруженията, а проектите са малки — за микро- и малки предприятия, за преработка, за услуги, за стопанства с няколко десетки декара. През декември 2025 г. управляващият орган одобри новата стратегия на МИГ Сандански за 2023–2027 г. с бюджет 5 867 400 лв., тоест около 3 милиона евро: 600 000 лв. за инвестиции в земеделски стопанства, 400 000 лв. за преработка на селскостопански продукти — типът проект на Миндов, 1 300 000 лв. за неселскостопански дейности, 1 900 550 лв. за основни услуги и дребномащабна инфраструктура и 200 000 лв. за сътрудничество. Първите приеми предстоят. Вратата, през която е минал Миндов, се отваря отново.

Кръгът от Левуново до Мелник

Миндов е трето поколение в лозарството и винопроизводството — „ние се занимаваме цял живот, аз и моята фамилия“ — но до миналата година фамилията е продавала грозде и е правила домашно вино. От 1 февруари 2025 г. е на пазара със собствена марка, собствени лозя и собствени обекти: винарната в Левуново, ресторант за 50 души с градина за 200 в хотел „Свети Трифон“ в Мелник и магазин за алкохол в Сандански. „Взел съм ги точно заради това — за да има къде да си предлагам продукцията, да затворя кръга и това да стане моята визитна картичка пред обществото.“ Година и половина от началото до затворения кръг.

Това е същият модел, който на четирийсет километра по-нагоре AYA Estate прави с 45 хектара и хотел от веригата Relais & Châteaux, само че в мащаба на 120 декара и с ипотека вместо частен капитал. Логиката е една: бутилката, продадена на дистрибутор, оставя на винаря разликата между себестойност и цена на едро, а бутилката, отворена на собствена маса пред собствен гост, оставя всичко. „Идеята ни е друга — по-малко клиенти, по-бутиково вино, по-бутикови клиенти, и да захранваме толкова клиенти, колкото можем да ги обгрижим с лично внимание“, казва Миндов; голямата търговска верига не му е приоритет, защото и производството му не стига за нея.

Марката е Mindov Winery, в две серии. „Вероника“ е пусната миналата година и е по-елегантната линия за ресторанти и винени барове, а „Легаси“ ще излезе наесен или в началото на следващата година за всекидневна консумация — името е заветът на дедите да се гледат лозята, обяснява Боян Атанасов, който отговаря за продажбите и дегустациите. Атанасов е работил години в една от най-големите винарни в района, говори два чужди езика и според Миндов е „основната фигура, особено за винените дегустации“. Следващата стъпка е наливно вино в bag-in-box — кутия с торба и кранче, която пази виното седмици след отваряне и излиза на заведението по-евтино от бутилката. „Ресторантите по-скоро търсят по-ниска цена, отколкото да залагат на по-доброто качество, особено тези, които реализират вино наливно на чаша“, казва Атанасов.

Три години в бутилката

Най-тежкият разход на малката винарна не е в таблицата на проекта, а във времето. „Повечето от вината, които искаме да ни станат визитна картичка, си трябва чисто физиологично време, за да узреят. Мелник 55 е наш хубав сорт, но му трябват две години и половина — три, за да развие пълния си потенциал. Не се препоръчва да се пие младо, защото няма да го оцени човек“ — казва Миндов. Тоест голяма част от първата реколта е бутилирана и лежи, докато кредитът тече от първия ден. Целта за първите три-четири години, по думите му, е друга: да влезе на пазара и хората да го запомнят, а не да разпродаде.

Пазарът, на който трябва да влезе, тази година се свива. Атанасов: „Българският пазар не е особено голям, а тук в региона може би е най-гъсто населеният район от гледна точка на винарни — на всеки километър.“ Почти цялата продукция се продава в България, защото навън няма изградена дистрибуторска мрежа, а контактите се търсят през познати. Оттук и искането към държавата, същото, което ден по-рано чухме и в AYA: „Маркетингът е основното нещо, с което може да помогне, и с реализацията ни извън България, защото България наистина е малък пазар. Аз съм малък винопроизводител и мисля, че няма да имам проблеми да си реализирам продукцията. Но колеги в бранша, които са с доста повече лозя и доста по-голяма продукция, българският пазар не им е достатъчен.“

Сто и двайсет декара, половината без вода

Лозята са 120 декара, собствени, и това е причината Миндов рядко да купува грозде. Сортовете са Широка мелнишка лоза и Мелник 55 като червена основа, Сандански мискет за бяло, и Мерло, Каберне фран и Каберне совиньон за по-широка публика. Седемдесет декара са на капково напояване, петдесет — без капка вода, и тъкмо тези петдесет, в землището на Левуново, са лозята, от които семейството се е издържало години наред. „Качеството е изключително високо, но количеството е толкова малко, че ние, за да оцелеем, трябва това да се качи върху цената на продукта, и няма вариант да го продадем“ — казва Миндов. Затова, макар никога да не е бил привърженик на напояването, гледа към нови проекти за вода: „Промени се изключително много климатът и нямаме друг вариант.“ Последните две години са били сушави и добивът е паднал, тази е добра — „добивът е страхотен, качеството на гроздето е удивително“, казва Атанасов.

Обяснението защо районът е известен с червени вина е същото: „Тука няма вода и освен червени сортове нищо друго не вирее. Бялото грозде изисква изключително много вода.“ Липсва и оборска тор — „особено ако търсим по-калорична, овча, няма“. И въпреки това тази година Миндов е засадил десет декара нови лозя, пет с Ркацители и пет със Сандански мискет, след анализ на почвата. Сортът е местен и по родословие — създаден е през 1963 г. в Института по лозарство и винарство в Плевен от кръстосването на Широка мелнишка лоза и Тамянка, признат е през 1979 г. и е единственият бял сорт от мелнишкото семейство. „Мерло може да пиете в цял свят. Широка мелнишка лоза не може да пиете“ — казва Миндов. „Трябва да наблегнем на сортове, които за региона отговарят, и хората да идват заради тях тука. Това е нещо, което трябва да ни издържа региона години напред.“

Осем души и шейсет души опит

На постоянен трудов договор във винарната и лозята са осем души; в гроздобер стават между дванайсет и над двайсет според деня, а в плевенето, казва Миндов, „закъсваме с работна ръка, това е бавна работа“. Работят с агрономи за всяко решение — момента на резитбата, на поливането, на пръскането — и това е и първата форма на кооперирането в долината, което видяхме и в AYA: „Обсъждаме с колегите кой колко пъти е пръскал, какво е пръскал, защо го е пръскал. Въпреки че сме конкуренти на повърхността, регионът е малък, хората се познават, редно е да си помагаме“, казва Атанасов. Има неформална група на всички лозари и винари в района с редовни срещи и общи идеи.

Формалната организация е сдружение „Широка мелнишка лоза“ с около шейсет членове, повечето възрастни хора, които правят домашно вино и сред които има агрономи и технолози. „Аз съм там като детенце между тях и те ме отглеждат като детенце. Имат познания, нямат енергия. Ние, по-малките, компенсираме с енергия, другите компенсират с опит.“ Като нов винар Миндов казва, че почти всекидневно има нужда от помощ от колега на по-високо ниво и никога не е срещал съпротива: „Идеята е да докараме хората тука, да се повиши винената култура, и оттам нататък, когато има работа, има за всички.“

Баирите, които запустяват

Същата долина има и друго лице, и Миндов го помни от дете. „Помня Дамяница — обявяваха се дни, в които тече кампания за събиране на гроздето, беше огромен празник по полето. Нямаше едно зърно грозде, което да остане несъбрано, непродадено, и всеки един човек намираше смисъл да се занимава с лозарството. А сега, ако се качите по баирите тука, голяма част от лозовите масиви са изоставени и все по-малко са ентусиастите като нас. Не е рентабилно, защото не сме конкурентни, а пазарът тука на местно ниво не е достатъчен, за да вземе всичко, което сме произвели.“

Може ли собствената му винарна да изкупува от тези хора? „Не. Законът не го позволява към момента. Това е една от основните крачки, която трябва да се направи.“ Правилото, за което говори, е в Закона за виното и спиртните напитки: винено грозде и вино може да произвежда само този, който е вписан в лозарския регистър, воден от Изпълнителната агенция по лозата и виното, и всяка година подава декларация за реколтата си. Малкият производител, чието лозе не е в регистъра, не може да продаде гроздето си на регистрирана винарна, а регистрацията за няколко декара на възрастен човек е бариера, която повечето не прескачат. Така една част от гроздето в котловината остава извън пазара по закон, а не по липса на купувач.

Свети Трифон

Хотелът в Мелник носи името на покровителя на лозарите и Миндов не го е избрал сам: на поклонение в Зографския манастир на Атон монахът, който му чел молитва, го нарекъл така. „Като проверих в интернет, на този светец няма нищо на негово име в цяла България освен една къща за гости в Самоков. А пък ние целият регион се занимаваме с това нещо. Много от клиентите, защото не са от региона, не познават този светец — това е още една мисия за нас.“

Гостите идват. Съвсем наскоро група от около трийсет нидерландски туристи е минала през дегустация и ресторант, купила е вино за път и е оставила първата неофициална заявка за доставка; имало е и германски клиенти няколко пъти. Екип на National Geographic е прекарал седмица в хотела по време на Сурва в Петрич, дошъл за традициите, и си е тръгнал с обещание да се върне заради вината. Разликата между Мелник и Сандански, на няколко километра един от друг, е в клиента: „Аз съм в Мелник, защото хората там основно си идват за вино. В Сандански не е същата клиентела.“ И тенденцията, която Миндов вижда година и половина зад тезгяха, съвпада с това, което казват в AYA и с това, което Европейската комисия прогнозира до 2035 г.: „От ден на ден хората стават все по-взискателни, все по-големи ценители на вината. Все по-голяма маса от хора не търсят цена, искат си качество.“

Сметката на Костадин Миндов: 200 000 евро винарна, от които половината европейски пари през местната инициативна група и половината банков кредит срещу ипотека на лозята; 120 декара, от които 50 без вода; бутилка, която струва 5,38 евро да се направи и три години, за да стане годна за продажба; и три обекта, в които тя се продава на гост, дошъл специално за нея. Който има няколко десетки декара лозе в котловината и мисли за същото, има три конкретни неща за проверка: дали лозето му е вписано в лозарския регистър, защото без това не може нито да продаде грозде на винарна, нито да кандидатства; кога МИГ Сандански обявява първите приеми по новата си стратегия с 400 000 лв. за преработка и 600 000 лв. за стопанства, а в другите общини — какво финансира тяхната група; и дали банката ще приеме договора с Държавен фонд „Земеделие“ като основание за кредит, както е станало в Левуново. Виното ще трябва да чака три години, но парите — не.

Ася Василева

Материалът е подготвен по време на двудневния журналистически тур „Долината на р. Струма“, организиран от Министерството на земеделието и храните на 10 и 11 септември 2026 г. по програма, съфинансирана от Европейския съюз. Пътуването и настаняването на редакцията са осигурени от организаторите.

Понятия

Местна инициативна група (МИГ) — партньорство между община, местен бизнес и неправителствени организации, което получава част от средствата по Програмата за развитие на селските райони и само избира и одобрява проекти на своята територия; подходът се нарича ЛИДЕР, а в Стратегическия план — водено от общностите местно развитие (ВОМР).

Безвъзмездна финансова помощ (БФП) — частта от стойността на проекта, която се плаща от програмата и не се връща; останалото е собствено участие на бенефициента.

Лозарски регистър — регистър на Изпълнителната агенция по лозата и виното, в който се вписват производителите на винено грозде, лозарските стопанства и винопроизводителите; без вписване производството и продажбата на винено грозде и вино са незаконни (чл. 41 от Закона за виното и спиртните напитки).

Декларация за реколта — годишна декларация на всеки гроздопроизводител пред ИАЛВ за произведените количества винено грозде от последната реколта.

Bag-in-box — опаковка за наливно вино — пластмасова торба в картонена кутия с кранче; торбата се свива при източване и виното не се окислява седмици след отваряне.

Сандански мискет — бял винен сорт, създаден през 1963 г. в Института по лозарство и винарство в Плевен от кръстосване на Широка мелнишка лоза и Тамянка; признат през 1979 г.

Източници

Интервю с Костадин Миндов, собственик на Mindov Winery, и с Боян Атанасов, продажби и дегустации, с. Левуново, 11 септември 2026 г.

Министерство на земеделието и храните — информационна карта „Добра практика по ПРСР“ за Mindov Winery: договор за БФП № BG06RDNP001-19.844-0001-C01 от 4 февруари 2025 г., „БОРИСА-СМ 2020“ ЕООД.

Управляващ орган на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 — решение за одобрение на Стратегията за водено от общностите местно развитие на МИГ Сандански, декември 2025 г.; община Сандански — съобщение за бюджета и мерките по стратегията.

Закон за виното и спиртните напитки — чл. 22 (декларации за реколта), чл. 27 и чл. 41 (лозарски регистър).

Институт по лозарство и винарство – Плевен; Изпълнителна агенция по лозата и виното — сортова характеристика на Сандански мискет и на Широка мелнишка лоза.

Регламент (ЕС) 2021/2115, приложение VII — финансови средства за интервенциите в лозаро-винарския сектор по държави членки; Министерство на земеделието и храните — слайдове от информационния семинар за Стратегическия план, 10 септември 2026 г.; Европейска комисия — DG AGRI Wine Dashboard, площи с лозя по държави членки.

Европейска комисия — EU Agricultural Outlook 2025–2035, декември 2025 г.