България очаква близо 99% от парите по Плана за възстановяване и устойчивост, но от 433 млн. евро за напояване в първия му вариант не остана нищо: и 51-те милиона за поливни системи в стопанствата не стигнаха до прием

Реконструиран магистрален напоителен канал. Снимка: eufunds.bg

Проектът за държавните напоителни съоръжения отпадна през 2021 г., защото не беше защитен пред Европейската комисия, а процедурата за стопаните, която го замести, така и не беше открита. За техника по същия план земеделците поискаха над пет пъти повече пари от наличните

Близо 99% от парите по Плана за възстановяване и устойчивост ще получи България, обяви на 20 ноември вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов. Същия ден Европейската комисия даде предварителна положителна оценка на петото и последно искане за плащане, което е за 1,82 млрд. евро: за изпълнени са приети 53 от 59-те етапа и цели в него. За останалите шест България може да представи възражения и ако Комисията не промени оценката си, плащането ще бъде намалено със сума, която още не е определена; вицепремиерът очаква загубата да е между 65 и 68 млн. евро. Планът е българската част от Механизма за възстановяване и устойчивост, с който Европейският съюз отговори на пандемията: 6,174 млрд. евро безвъзмездни средства, които се превеждат срещу изпълнени реформи и инвестиции (в документите те се наричат етапи и цели), със срок за изпълнение 31 август 2026 г.

Дори да се потвърди, процентът се отнася за плана, какъвто е днес. Между първия му вариант и последния обаче има пет години и шест преработки: преди внасянето му в Брюксел през 2021 г.; през декември 2023 г., след като безвъзмездните средства за България бяха намалени с 578 млн. евро и по решението на Съвета промените засегнаха 22 мерки; през юли 2025 г., когато етапите и целите бяха намалени от 321 на 259, а плащанията от девет на пет; през ноември 2025 г.; и два пъти през 2026 г. За земеделието най-голямата разлика между първия и последния вариант е на едно място, напояването.

Напояването в Плана за възстановяване и устойчивост

433 млн. евро – реконструкция на държавните напоителни съоръжения във варианта от пролетта на 2021 г.

51 млн. евро – поливни системи в стопанствата, след преработката на плана през есента на 2021 г.

Отпаднало през 2025 г. – направлението е закрито без открит прием; 30 млн. евро от него отиват за техника

Какво направиха другите държави с парите и какво избра България

Механизмът беше замислен различно от познатите европейски фондове. По него държавата получава поредното плащане, когато Комисията приеме, че записаните в плана етапи и цели са изпълнени, без да отчита фактури за направените разходи (в европейските документи това се нарича финансиране, което не е свързано с разходи). Замисълът беше срещу парите правителствата да направят промени, които иначе отлагат: закон, който чака от години, или преустройство на губещо държавно дружество. През 2021 г. самият Пеканов говореше за дисциплиниращото действие на плана, защото парите се дават срещу реформи.

Пет години по-късно отчетът на Комисията за целия Съюз от 7 октомври 2026 г. показва, че предоговарянето е било правило за всички. Всяка от 27-те държави е изменяла плана си, а при последното опростяване преди крайния срок от плановете са отпаднали над 900 етапа и цели, една четвърт от оставащите за оценка. Десет държави са намалили и заемите си. От общо 573 млрд. евро (360 млрд. евро безвъзмездни средства и 213 млрд. евро заеми) към началото на октомври са били изплатени 450 млрд. евро, а първа с изпълнен план е Дания, която получи последното си плащане през юли.

Разликата между държавите е в това какво са правили с проектите, които не се побират в срока. Португалия през април 2025 г. извади от плана си три водни проекта, които няма да бъдат завършени до края на 2026 г., и ги премести заедно с парите им в кохезионната програма „Португалия 2030“: язовира „Пизао“ с 222 млн. евро, инсталацията за обезсоляване в Алгарве със 108 млн. евро и водохващането при Помарао със 101 млн. евро. Румъния през есента на 2025 г. намали плана си от 28,5 на 21,4 млрд. евро, като запази изцяло безвъзмездните 13,57 млрд. евро, отказа се от близо половината заеми и прехвърли 26 инвестиции от заемната в безвъзмездната част, сред тях магистралата А7 за 2,17 млрд. евро. Италия при измененията на своя план увеличи от 2 на 4 млрд. евро фонда за съвместни инвестиции на производители и преработватели по една верига (contratti di filiera), намали парите за механизация от 500 на 306 млн. евро и остави 880 млн. евро за напоителните системи.

България избра друго. Заем не поиска, а безвъзмездната част измени пет пъти след одобряването ѝ. По решенията на Съвета промените засягат 22 мерки през 2023 г., 82 през юли и 86 през ноември 2025 г., 9 през май 2026 г. и 47 при последното изменение, поискано през юни 2026 г., при 101 реформи и инвестиции в плана (една и съща мярка е променяна повече от веднъж). На 26 май 2026 г., три месеца преди крайния срок, вицепремиерът Пеканов каза в телевизионно интервю, че за пет години страната е получила 53% от парите и че за останалите, близо 3 млрд. евро, има три месеца.

По решенията на Съвета за тези изменения може да се проследи какво се е променяло. Сред мерките, които през юли 2025 г. са записани като вече неизпълними в първоначалния си вид, са реформата за достъпно и предвидимо правосъдие (заради забавяне), програмата за водоснабдяване и канализация в по-малките агломерации (заради правни спорове), пилотните проекти за зелен водород и за геотермална енергия, природосъобразните решения в зоните от „Натура 2000“ и актуализацията на стратегическата рамка на аграрния сектор, която беше реформата в земеделската част на плана (приемане на национална програма за по-устойчиво земеделие, включително опазване на почвите и водите, в изпълнение на европейската стратегия „От фермата до трапезата“). През ноември 2025 г. бяха намалени още шест инвестиции, а 68 мерки бяха изменени с довода, че така се намалява административната тежест. През май 2026 г. като неизпълнима в срока беше записана антикорупционната реформа, заради забавяне на законите след предсрочните избори. При последното изменение изцяло отпадна единната информационна система за устройство на територията и разрешенията за строеж, а шест инвестиции, сред които обновяването на сградите и модернизацията на болниците, бяха намалени като частично неизпълними. С освободените пари бяха добавени две нови мерки, цифровизацията на Агенция „Митници“ и на Националната агенция за приходите. Задължителното окрупняване на ВиК дружествата беше изоставено по договорка с Комисията, за да не се загубят пари, каза вицепремиерът на 20 ноември. В същото изказване той изброи какво е купено с плана: влакове за метрото и за междуградските линии, медицинска апаратура, оборудване за СТЕМ кабинетите в училищата.

Посоката на тези промени е една и съща. С наближаването на срока в плана остава онова, което може да се купи и достави навреме, а мерките, за които трябва нов закон или дълго строителство, отпадат или се свиват. Правителството има свое обяснение и то е подкрепено с числа: през май бяха застрашени близо 3 млрд. евро, а след предоговарянето очакваната загуба е между 65 и 68 млн. евро; в последните месеци беше преструктуриран Българският енергиен холдинг и беше създадена нова антикорупционна комисия, макар че целта за нея е сред шестте, които Комисията не приема за изпълнени, защото един от членовете ѝ не е избран; Европейската комисия от своя страна насърчаваше държавите да опростят плановете си, за да изпълнят договореното в срок. Европейската сметна палата обаче още през май 2025 г. обобщи одитите си с извода, че по Механизма се отчита напредъкът по изпълнението повече, отколкото постигнатият резултат, и че липсват данни колко действително струва финансираното.

В земеделската част на плана същата посока се вижда в малък мащаб и с точни суми: държавните напоителни съоръжения отпаднаха още преди внасянето му, мярката за поливни системи в стопанствата не беше открита, реформата беше изменена, а до стопаните стигнаха парите за техника. При напояването това може да се проследи по документите стъпка по стъпка.

От 433 млн. евро до процедура, която не беше открита

Във варианта на плана, подготвен от редовното правителство до пролетта на 2021 г., най-големият земеделски проект беше реконструкцията на държавния хидромелиоративен фонд, тоест на язовирите, каналите и помпените станции, с които „Напоителни системи“ ЕАД доставя вода за напояване. За него бяха записани 433 млн. евро (847 млн. лв. по тогавашния план).

На 22 юли 2021 г. служебното правителство представи преработен план без този проект. Вицепремиер по европейските средства и тогава беше Атанас Пеканов. В съобщението на Министерския съвет от същия ден той казва, че проектът „не беше развит и защитен добре“ и че липсват обосновките пред Европейската комисия как няма да навреди на околната среда. Проектът е отпаднал заради начина, по който е бил подготвен; по думите на вицепремиера, ако беше оставен, целият план щеше да се забави с пет-шест месеца. Седмици по-рано коалицията от природозащитни организации „За да остане природа в България“ беше поискала същото с друг довод: парите отиват при дружество, което не е реформирано, въпреки че стратегията за хидромелиорациите, разработена със Световната банка и приета от Министерския съвет през 2016 г., предвижда нов закон, регионални предприятия и закриване на „Напоителни системи“ в сегашния му вид.

На 23 септември 2021 г. Министерството на земеделието обяви какво идва на мястото на отпадналия проект: 51 млн. евро (100 млн. лв.) за ново направление „Инвестиции, свързани с ефективно управление на води в земеделските стопанства“, по което стопаните да кандидатстват направо за капково напояване, дъждуване и пречистване на води. Тогавашният заместник-министър Георги Събев каза още, че държавните системи ще могат да бъдат обновени с европейски пари в следващия период на Общата селскостопанска политика (ОСП). С тази промяна планът беше внесен в Брюксел на 15 октомври 2021 г., получи положителна оценка от Комисията на 7 април 2022 г. и беше одобрен от Съвета на 4 май 2022 г.

Насоките за новата процедура (BG-RRP-6.005, с бюджет 99,7 млн. лв. и до 680 000 евро на проект) бяха публикувани за обсъждане през април 2023 г., със срок проектите да бъдат изпълнени до 30 юни 2025 г. Приемът се очакваше през есента на 2023 г. и не се състоя. През юни 2025 г. Националната асоциация на зърнопроизводителите вече я нарича „нестартиралата процедура“ и предлага парите ѝ да отидат при чакащите проекти за техника. В началото на юли 2025 г., след като Комисията одобри изменението на плана, министерството съобщи, че е договорило още 30 млн. евро за процедурата за модернизация и че те идват от „отпадналото изпълнение на направлението“ за водите. Направлението беше закрито, без по него да е открит прием. В съобщението не е казано нито защо процедурата, чиито насоки бяха готови още през април 2023 г., не беше открита, нито къде са отишли останалите около 21 млн. евро от бюджета ѝ.

Интерес от стопаните имаше. През 2024 г. министерството отвори целеви прием за по-ефективно използване на водата по старата подмярка 4.1 от Програмата за развитие на селските райони 2014–2020 г., и по данни на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) от 232 разгледани проекта 213 минаха към техническа и финансова оценка. Парите за поливни системи в стопанствата дойдоха от старата програма, а тези в Плана за възстановяване не бяха използвани по предназначение.

Кога Какво се случва Сума
До пролетта на 2021 г. В плана е записана реконструкция на държавния хидромелиоративен фонд; получател е „Напоителни системи“ ЕАД 433 млн. евро
Юли – октомври 2021 г. Проектът отпада; появява се направление за поливни системи в стопанствата 51 млн. евро
Април 2023 г. Насоките за процедурата са публикувани за обсъждане 51 млн. евро
Юни 2025 г. Зърнопроизводителите искат парите на „нестартиралата процедура“ за проектите за техника –
Юли 2025 г. Министерството съобщава, че направлението отпада и 30 млн. евро от него отиват за модернизация 30 млн. евро за техника
31 август 2026 г. Срокът на плана изтича; прием за поливни системи не е имало 0

Източници: Министерски съвет, 22.07.2021 г.; МЗХ, 23.09.2021 г., юли 2025 г. и 11.11.2025 г.; насоки по процедура BG-RRP-6.005; предложение на НАЗ до МЗХ, юни 2025 г. Таблицата е съставена от zemedeleca.bg.

Румъния получи отказ, в Гърция, Италия и Испания напояването влезе в плановете

Отпадането често се обяснява с това, че Механизмът изобщо не финансира напояване. Примерите от другите държави не го потвърждават. На Румъния Комисията отказа проект за напояване за 3 млрд. евро още при първия преглед на плана през април 2021 г., съобщи тогавашният вицепремиер Дан Барна. В гръцкия план обновяването на напоителните мрежи влезе, но в различен вид: публично-частни партньорства, при които частният изпълнител проектира, строи, финансира и поддържа затворени тръбни мрежи. Първите два договора по програмата „Хидор 2.0“ бяха подписани през 2025 г.: за 131 млн. евро за мрежата „Тавропос“ в Кардица, която обслужва 11 500 хектара, и за 79 млн. евро за мрежата Иперия – Орфана с 6780 хектара. И там мащабът се сви, защото по първоначалния план проектите бяха осемнадесет.

В Италия и Испания напояването влезе в плановете. В италианския план за устойчивост на напоителните системи са отделени 880 млн. евро; по данните на Камарата на депутатите мярката се финансира от заемната част на плана, а към края на 2023 г. с нея са били финансирани 97 проекта за колективни напоителни мрежи. В Испания 563 млн. евро публични средства за модернизация на напояването се влагат чрез държавното дружество за аграрна инфраструктура SEIASA в над 80 обекта, избрани по предложение на автономните области и по изискванията за околната среда, като сдруженията на напоителите плащат 20% от стойността. Португалия записа в плана си язовира „Пизао“ с напоителната мрежа към него и когато стана ясно, че строителството няма да приключи в срока, го премести в кохезионната си програма с по-голяма сума.

Държава Какво е записано в плана Какво стана
Италия 880 млн. евро за устойчивост на напоителните системи, от заемната част 97 финансирани проекта за колективни мрежи към края на 2023 г.; сумата е запазена и след измененията
Испания 563 млн. евро публични средства за модернизация на напояването чрез SEIASA Два пакета с над 80 обекта, договорени през 2021 и 2022 г.; напоителите плащат 20%
Португалия Язовир „Пизао“ с напоителна мрежа: 120 млн. евро, увеличени на 141 млн. евро През април 2025 г. е преместен в програмата „Португалия 2030“ с 222 млн. евро
Гърция Обновяване на напоителни мрежи чрез публично-частни партньорства, първоначално 18 проекта Два договора за общо 210 млн. евро, подписани през 2025 г.
Румъния Проект за напояване за 3 млрд. евро Отказ от Комисията през април 2021 г.
България 433 млн. евро за държавните съоръжения, заменени с 51 млн. евро за стопанствата Направлението е закрито през 2025 г. без прием

Източници: Камара на депутатите на Италия; Министерство на земеделието на Испания, 25.06.2021 г. и 21.07.2022 г.; правителство на Португалия, 30.07.2021 г. и 14.04.2025 г.; Европейска комисия; Romania-Insider; МЗХ. Таблицата е съставена от zemedeleca.bg.

По правилата на Механизма се плаща срещу изпълнени етапи и цели, а за всяка инвестиция се иска доказателство, че не вреди на околната среда. Българският проект нямаше нито едното, нито другото: обосновката за околната среда липсваше, а получател беше дружество, чието преустройство държавата сама беше записала в стратегията си от 2016 г. и не беше започнала. Унгарският икономист Янош Корнай нарича подобно положение „мека бюджетна граница“: предприятие, което очаква държавата да покрие загубите му, няма причина да се променя, и затова пари, дадени без условие за промяна, поддържат старото положение. Законът за хидромелиорациите, с който стратегията започва, не е приет и до днес.

Какво получи земеделието

В окончателния план за стопаните остана Фондът за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство с 223,6 млн. евро, или 3,6% от целия план. От четирите му направления до стопаните стигнаха две.

Направление Какво стана
Технологична и екологична модернизация Първоначален бюджет 162,6 млн. евро. Към юни 2024 г. ДФЗ е изготвил 1512 договора за 159,8 млн. евро. През 2025 г. са добавени 30 млн. евро от отпадналото направление за водите.
Центрове за подготовка за пазара и съхранение на плодове и зеленчуци 24 одобрени проекта за 7,2 млн. евро; през 2025 г. министерството отчита икономия, прехвърлена към техниката
Ефективно управление на води в стопанствата Бюджет 51 млн. евро. Отпадна през 2025 г. без открит прием.
Животновъдни обекти за мъжки разплодни животни Отпадна при изменението на плана през октомври 2023 г.

Източници: ДФЗ, съобщение от юни 2024 г.; МЗХ, юли 2025 г. и 11.11.2025 г.; изменение на плана от 2023 г. Сумите са превърнати в евро по курс 1,95583 лв. Таблицата е съставена от zemedeleca.bg.

Процедурата за модернизация повтаря познатата подмярка 4.1 в олекотен вид: купуват се машини, оборудване и съоръжения, строителство не се финансира, междинни плащания няма. Търсенето показа колко голяма е била нуждата. По двете отворени процедури бяха подадени над 4000 проекта с поискана помощ над 920 млн. евро (1,8 млрд. лв.), съобщи през март 2024 г. тогавашният изпълнителен директор на ДФЗ Георги Тахов. Това е над пет пъти повече от наличното. Докато одобрени проекти за техника чакаха в резервен списък, 51-те милиона за поливни системи стояха неотворени.

Заемите: какво е вярно в сметката за пропуснатите милиарди

Покрай обявените 99% се появи и друга сметка: че България се е отказала от евтини европейски заеми и затова сега плаща скъпо на пазарите. Фактите в нея са верни отчасти. Вярно е, че освен безвъзмездните средства страната имаше право на заем до 4,5 млрд. евро от същия механизъм и не го поиска до крайния срок 31 август 2023 г. Вярно е и че тринадесет държави поискаха заеми: Гърция, Италия, Кипър, Полша, Португалия, Румъния и Словения още с първите си планове, а Белгия, Чехия, Испания, Хърватия, Литва и Унгария през 2023 г.

Цената обаче е различна от тази, която се повтаря. Заемът се олихвява по цената, на която се финансира самият ЕС, и тя е записана в полугодишните отчети на Комисията. Когато планът се пишеше, през 2021 г., България продаваше десет и половина годишни държавни книжа при доходност 0,14–0,20% и по-евтин заем нямаше откъде да дойде. Разликата се появи с покачването на лихвите.

Период Цена на финансиране на ЕС Доходност на български десетгодишни книжа
2021 г. – 0,14% (февруари), 0,20% (септември)
2023 г. 3,6% (второ полугодие) 4,78% (еврооблигации, януари)
2025 – 2026 г. 3,2–3,3% 3,84% (февруари 2026 г.), 4,64% (ноември 2026 г.)

Източници: Европейска комисия, полугодишни отчети за заемните операции; Министерство на финансите и БНБ, резултати от емисиите. Таблицата е съставена от zemedeleca.bg.

По тези показатели разликата към крайния срок за искане през 2023 г. беше малко над един процентен пункт, а днес е малко по-голяма. Сравнението е ориентировъчно: цената на финансиране на ЕС е средна за заеми с различен срок, българската доходност е за една десетгодишна емисия, а действителната лихва по заем от Механизма щеше да зависи от това кога и на какви части е изтеглен. При такава разлика върху 4,5 млрд. евро излизат между 50 и 60 млн. евро годишно, ако целият заем беше изтеглен (ориентировъчна сметка на zemedeleca.bg). За сравнение, в Бюджет 2027 разходите за лихви са 1,4 млрд. евро. Заемът от механизма също е държавен дълг и се връща, макар и при по-добри условия: срок до 30 години и десет години гратисен период за главницата.

Опитът на останалите държави също не е еднозначен. По работен документ на Международния валутен фонд от юни 2026 г. правителствата са върнали около 83 млрд. евро от поисканите заеми, от които 60 млрд. евро само Испания, главно заради променените лихви. А според Евростат към края на 2025 г. разходите, направени със заемите, са били 38% от договорената сума, тоест и получилите заем още не бяха похарчили по-голямата част от него.

Заемите и напояването все пак са свързани. Тридесетгодишен заем с гратисен период е подходящ за съоръжения, които служат десетилетия, каквито са каналите и помпените станции. Той обаче идва със същите условия като безвъзмездните средства, с етапи, цели и доказана безвредност за околната среда, така че проектът за „Напоителни системи“ щеше да срещне същата пречка.

Напояването след плана

Обещанието от 2021 г. държавните системи да бъдат обновени по ОСП се изпълни в по-малък размер. По интервенцията „Инвестиции в инфраструктура за напояване“ от Стратегическия план бюджетът е 90 млн. евро, а в Бюджет 2026 има 20 млн. евро за капитала на „Напоителни системи“; двете заедно са около една четвърт от първоначалните 433 млн. евро. По данните на МЗХ в страната се напояват 74 200 хектара, под 2% от земеделската земя.

В предложението за следващия бюджет на ЕС, по който преговорите не са приключили, начинът на плащане от Плана за възстановяване се пренася върху националните планове за 2028–2034 г. Парите за инвестиции в земеделието извън защитения минимум за доходите ще влизат в единен национален план, по който плащанията ще се извършват срещу изпълнени етапи и цели, а неизползваните суми ще се губят две години след поемането им (точки 45 и 85 от проекта на председателя на Европейския съвет от 21 ноември). Подготовката на българския план Министерският съвет възложи на 4 ноември на вицепремиера Пеканов, който отговаряше за европейските средства и когато проектът за напояване отпадна от Плана за възстановяване.

По проекта на постановление за организацията на тази подготовка, който беше на обществено обсъждане от 22 октомври до 5 ноември, целият план се съгласува в работна група, председателствана от вицепремиера. От земеделието в нея са заместник-министърът на земеделието и Селскостопанската академия, а браншовите организации нямат гарантирано място и могат да бъдат канени на отделни заседания. Място те имат само в тематичната подгрупа за главата по ОСП, с един общ представител за земеделието, хранителната промишленост, горите и селските райони. Срещу това възразиха НАЗ и Асоциацията на земеделските производители в България, а във възражението на асоциацията има довод, пряко свързан с напояването: управлението на водите и хидромелиоративната инфраструктура могат да попаднат в други глави на плана, извън подгрупата, в която организациите имат представител.

Известно е и какво мисли самият вицепремиер за начина на плащане. През юни 2025 г., тогава като икономист в Австрийския институт за икономически изследвания, Пеканов публикува анализ на уроците от Механизма, в който пише, че плащането срещу резултати и събирането на много реформи и инвестиции в един план трябва да бъдат преосмислени и не могат да се приложат по същия начин в следващия бюджет. В проекта на председателя на Европейския съвет плащането срещу етапи и цели остава.

Деветдесет и деветте процента, ако се потвърдят, ще покажат колко от договорените пари са получени. Какво е било договорено за напояването, се вижда от другите числа: 433 млн. евро в началото, 51 млн. евро след преработката и неоткрита процедура накрая, при над пет пъти повече поискани, отколкото налични пари за техника. Ако напояването влезе в новия план, стопаните ще могат да проверят още в първия му вариант дали срещу инвестицията е записана реформа с дата, започваща със закона за хидромелиорациите, дали мярката за поливни системи в стопанствата е сред първите с обявен прием и кой от земеделието участва там, където планът се съгласува.

Ася Василева

Понятия

Механизъм за възстановяване и устойчивост – инструментът на ЕС, създаден през 2021 г. след пандемията, който дава на държавите безвъзмездни средства и заеми срещу изпълнени реформи и инвестиции. Срокът за изпълнение изтече на 31 август 2026 г., а плащанията се извършват до 31 декември 2026 г.

План за възстановяване и устойчивост (ПВУ) – националният план, с който България участва в Механизма: 6,174 млрд. евро безвъзмездни средства. Заемната част, до 4,5 млрд. евро, не е поискана.

Етапи и цели – записаните в плана реформи и резултати от инвестициите, срещу чието изпълнение Комисията превежда парите.

Финансиране, което не е свързано с разходи – моделът, по който работи Механизмът: Комисията плаща при изпълнен етап или цел, без да проверява фактури за направените разходи. Същият модел е предложен за националните планове от 2028 г.

Хидромелиоративен фонд – държавните язовири, канали, помпени станции и отводнителни системи, с които се доставя вода за напояване. Стопанисва ги „Напоителни системи“ ЕАД.

Процедура BG-RRP-6.005 – направлението „Инвестиции, свързани с ефективно управление на води в земеделските стопанства“ от земеделския фонд в плана, с бюджет 99,7 млн. лв. (51 млн. евро).

Подмярка 4.1 – „Инвестиции в земеделски стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони 2014–2020 г., по чийто образец е направена процедурата за модернизация в плана.

План за национално и регионално партньорство – единният план на България за европейските пари за 2028–2034 г., в който влизат кохезията, земеделието, рибарството, миграцията и сигурността. Подготовката му се координира от вицепремиера по управление на европейските средства.

Цена на финансиране на ЕС – средната лихва, при която Европейската комисия взема заеми на пазарите от името на Съюза. По нея се олихвяват и заемите на държавите от Механизма.

Мека бюджетна граница – понятие на икономиста Янош Корнай за предприятие, което не е ограничено от собствените си приходи, защото очаква държавата да покрие загубите му.

Източници

Европейска комисия, съобщение за предварителната оценка на петото искане за плащане на България по Механизма за възстановяване и устойчивост, 20.11.2026 г.

Министерски съвет, брифинг на вицепремиера Атанас Пеканов за петото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, 20.11.2026 г.

Министерски съвет, съобщение „Вицепремиерът Атанас Пеканов: Ревизираният План за възстановяване и устойчивост на България включва 11 нови проекта и 7 нови реформи“, 22.07.2021 г.

Министерство на земеделието и храните, съобщение „Заместник-министър Събев: 100 млн. лева за напояване директно насочени към фермерите в НПВУ“, 23.09.2021 г.

Министерство на земеделието и храните, проект на насоки за кандидатстване по процедура BG-RRP-6.005, април 2023 г.; съобщение от март 2024 г. за срещата с браншовите организации (данните на ДФЗ за подадените проекти); съобщения за увеличението с 30 млн. евро по процедура BG-RRP-6.004, юли 2025 г. и 11.11.2025 г.

Съвет на ЕС, решение за изпълнение от 4 май 2022 г. за одобряване на оценката на плана на България и изменението му от декември 2023 г. (документ 15837/23); Министерски съвет, съобщение за одобреното от Комисията изменение на плана, 2.07.2025 г.; Европейска комисия, COM(2026) 431.

Съвет на ЕС, решения за изпълнение за изменение на плана на България: документи 11242/25 (юли 2025 г.), 15108/25 (ноември 2025 г.), 8819/26 (май 2026 г.) и 12334/26 (август 2026 г.).

Европейска комисия, пети годишен доклад за Механизма за възстановяване и устойчивост, COM(2026) 546, 7.10.2026 г.

Европейска сметна палата, преглед 02/2025 „Performance-orientation, accountability and transparency – lessons to be learned from the weaknesses of the RRF“, 6.05.2025 г.

Изказвания на вицепремиера Атанас Пеканов за изпълнението на плана, 26.05.2026 г., и за дисциплиниращото действие на плана, 2021 г.

Камара на депутатите на Италия, тематично досие „Agricoltura e PNRR“; отчет на Италия в платформата на ООН за партньорствата по целите за устойчиво развитие за инвестицията в напоителните системи, данни към декември 2023 г.

Министерство на земеделието, рибарството и храните на Испания, съобщения за споразуменията със SEIASA от 25.06.2021 г. и 21.07.2022 г.

Правителство на Португалия, съобщения за язовира „Пизао“ от 30.07.2021 г. и за преместените в „Португалия 2030“ проекти от 14.04.2025 г.; съобщение на Междуобщинската общност на Алто Алентежо за увеличението на 141 млн. евро.

Правителство на Румъния, съобщение за одобрения изменен план, 22.10.2025 г.

Държавен фонд „Земеделие“, съобщение за изготвените 1536 договора по процедури BG-RRP-6.004 и BG-RRP-6.006, юни 2024 г.; данни за целевия прием за ефективност при потреблението на вода по подмярка 4.1.

Национална асоциация на зърнопроизводителите, предложение до МЗХ за пренасочване на средствата от процедурата за водите, юни 2025 г.

Европейска комисия, преглед на исканията за заеми по Механизма за възстановяване и устойчивост, 1.09.2023 г.; полугодишни отчети за заемните операции (COM(2024) 369, COM(2026) 164 и отчета от октомври 2026 г.).

Международен валутен фонд, работен документ 2026/114 „The EU’s Recovery and Resilience Facility: Experience and Lessons for the Next Multiannual Financial Framework“, юни 2026 г.

Евростат, „Statistics related to the Recovery and Resilience Facility“, данни към края на 2025 г.

Министерство на финансите, проект на Закон за държавния бюджет за 2027 г.; съобщение за емисията еврооблигации от 17.01.2023 г.; резултати от аукционите за държавни ценни книжа през 2021 и 2026 г.

Romania-Insider, април 2021 г. – изявлението на вицепремиера Дан Барна за проекта за напояване в румънския план; Европейска комисия, страница за плана на Гърция; съобщения за подписаните договори по програмата „Хидор 2.0“, септември 2025 г.

János Kornai, „Economics of Shortage“, 1980 г.

Министерство на земеделието и храните и Световна банка, Обща стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите, 2016 г.

Съвет на ЕС, документ 15692/26, проект на заключения на Европейския съвет, 21.11.2026 г.

Министерски съвет, проект на Постановление за организация и координация на подготовката на План за национално и регионално партньорство на Република България за периода 2028–2034 г., консултация № 12825, 22.10–5.11.2026 г.; решение от 4.11.2026 г.; становища на НАЗ и АЗПБ по проекта.

Atanas Pekanov, „Lessons Learned from the Recovery and Resilience Facility for a Future European Fiscal Capacity“, Foundation for European Progressive Studies, юни 2025 г.

zemedeleca.bg: статиите за капитализацията на „Напоителни системи“ в Бюджет 2026 и за стратегията със Световната банка (юни 2026 г.), за напояваните площи по данни на МЗХ (ноември 2026 г.), за подготовката на Плана за национално и регионално партньорство (ноември 2026 г.) и за предложението за бюджета на ЕС за 2028–2034 г. (21.11.2026 г.).