След новата поредица от заразени прасета браншът поиска среща с Агенцията по храните
Среща между представители на Българската агенция по безопасност на храните и Асоциацията на свиневъдите в България предстои в понеделник, научи „Гласът на земеделеца“ от изпълнителния директор на браншовата организация Димитър Михайлов. Поводът са новите огнища на Африканска чума по свинете. Главната причина за това е липсата на ефективен контрол над домашните стопанства. Много от животните в тях изобщо не са регистрирани и не се упражнява никакъв контрол върху здравословното им състояние, нито върху хигиената в такива обекти. От бранша очакват по време на срещата да станат ясни много важни подробности по темата, както и разговорите да доведат до предприемане на подходящи мерки за повишаване на биосигурността.
„Ще говорим основно за контрола върху разпространението на заболяването във фермите тип „заден двор“, защото последните случаи са много обезпокоителни – коментира Димитър Михайлов, като допълни, че безотговорно изхвърленото заразено с Африканска чума прасе в ловешкото село Карлуково ясно показва неразбирането на проблема от хората в малките населени места поради липсата на информация или поради недоверие и отричане съществуването на такова заболяване.
„Това е доста сериозен проблем – допълва изпълнителният директор. – Информацията, която излиза оттук-оттам, е, че немалко животни се отглеждат в „заден двор“, но никой, поне към момента не е представил официална статистика. Аз поне не съм виждал и чел нищо по темата колко са нерегистрираните животни в домашни стопанства и колко не са под контрола на ветеринарни лекари“.
По време на предходната вълна от Африканска чума, продължила от 2019 до 2021 година, се говореше за създаване на регистри на домашно отглежданите свине, за задължителна регистрация, за конфискации и глоби при неспазване на изискванията за ветеринарен контрол. Осъществени ли са обаче тези идеи?
„Точно това искаме да разберем и ние на тази среща – докъде е стигнал процесът. Комуникацията в последните две години беше доста затруднена не от друго, а от честата смята на изпълнителни директори на Агенцията по храните. Ако не бъркам, бяха направени около шест смени за около две години, което е прекалено много. И това по никакъв начин не помага на никого. Така че реално и ние очакваме по време на срещата да разберем какво е свършено до момента, какво се предвижда. Защото търговията в интернет пространството и обявите продължават свободно и без контрол“.
До момента официално обявените за годината огнища на Африканска чума заради домашни прасета са три за годината. В регистъра на БАБХ за дивите свине последният вписан случай е от 17 май. Оказва се обаче, че това не означава затишие на болестта.
„Това е още един проблем – от тази дата насам просто няма актуализация на информацията в системата на БАБХ и по-точно в този официален файл, данните на картата също са стари – пояснява Димитър Михайлов. – Те имат със сигурност списък и следят случаите, но публично те не са оповестени. И ние със сигурност ще повдигнем този въпрос по време на предстоящата среща. Ние знаем, че вирусът продължава да циркулира и нямаме обяснение защо точно тази част на сайта не се поддържа. Аз вече веднъж обърнах внимание на служители от БАБХ по този въпрос. Ще видим какво смятат да правят по него в понеделник“.
За да се избегне нова вълна от Африканска чума и ново проникване в индустриалните комплекси, спешно трябва да се засили контролът над стопанствата тип „заден двор“, смята Димитър Михайлов. Да има редовно наблюдение над животните и хигиената, да се приложат мерки за биосигурност, хората да бъдат по-добре запознати как да опазят собствените си животни от заразяване, защото това е и в техен интерес.
“Когато заболяването се установи в даден регион, всички нерегистрирани животни в три и десеткилометровите зони, както е по европейския регламент, се унищожават като потенциално опасни за разпространение на заразата – припомня лидерът на браншовата организация. – Ако не са регистрирани, собствениците им няма да получат и никакво обезщетение“.
Предходната вълна удари и множество индустриални ферми, което пък е удар върху икономиката на страната, а оттам – и на всеки по веригата, коментира още Михайлов.
„Ако това отново се случи, резултатът е катастрофален за индустрията, защото я връща години назад, толкова са необходими, за да може да се възстанови. Но друг проблем е, че дори Африканската чума да не е попаднала в индустриална ферма, ако в района около нея има случай в „заден двор“, в зоните, за които вече споменах, се налага рестрикция и на всички ферми в тези граници. А това затруднява тяхната реализация и производство. Ако те са с в т.нар. трета зона, не могат да продават навсякъде месо, има допълнителни рестрикции, чисто административно много се усложнява дейността на тези производители. Поради тези затруднения започва и едно предлагане на по-ниски изкупни цени от кланици, които се възползват от ситуацията, знаят, че животновъдите нямат никакъв избор. Като погледнем как се отрази Африканската чума на целия Европейски съюз и сериозното намаление на производството вследствие на болестта, виждаме цената на свинското до какви нива се покачи, каквито не са съществували в близките поне 10-15 години. Тоест – заболяването се отразява на всички потребители. Както неведнъж е казвано, то е икономическо заболяване. И когато няма разбиране от хората за последиците, загубата за собственика ще бъде унищожаването на неговите животни, но това реално може да се отрази на цената на месото за крайния потребител. Което означава, че отговорността е всеобща и не засяга само този, който гледа нерегламентирано животни, засяга всички останали по веригата“.
В заключение Димитър Михайлов допълва, че контрол вероятно има, но очевидно не е достатъчен. Тепърва ще се изяснява защо има толкова много нерегистрирани животни в „заден двор“. Регистрацията е улеснена след предишната вълна, но явно неразбирането на хората пречи за изпълнението на вече заложените мерки.
На срещата ще се обсъжда още Програмата за контрол и превенция на Африканската чума. Тя е за периода 2021-2023 година и периодът изтича. Затова от бранша ще повдигнат въпроса какво е постигнато до момента, как е предвидено да продължи програмата и има ли предвидени средства за нея.
*Снимки – www.bgonair.bg и pixabay.com
Стоимена Александрова
