Комплексът от агротехнически и химични мерки за защита на растенията гарантират успешно презимуване и добър старт напролет
Промяната в режима на влагоосигуряване през последното десетилетие изисква зърнопроизводителите да обърнат по-голямо внимание на технологиите, които осигуряват равномерно и дружно поникване на зимните житни култури, тяхното оптимално развитие и добро презимуване.
Влагозапасяването започва с почвообработките
Най-ценните предшественици за зимните култури, в частност зимната пшеница – основната хлебна култура, са тези, които рано освобождават полето, дават възможност за добра подготовка на почвата и натрупват в плодородния почвен слой голямо количество влага.
При сухо лято на чисти от плевели угари култивирането следва да се редува с брануване, а дълбочината на обработката трябва постепенно да се намалява с 8 – 10 см до 6 – 8 см преди сеитба. След рано освободени площи (царевица за зелено изхранване, едногодишни треви и др.) се препоръчва дисковане с тежки дискови брани на дълбочина от 12 – 14 до 16 см или плитка оран без обръщане на пласта.
Обработката на почвата след прибиране на бобови предшественици (соя, грах) трябва да бъде направена веднага – дисковане (на 6 – 8 см) или плитка оран на дълбочина (до 12 см). След царевица за силаж трябва да се използват комбинирани почвообработващи агрегати, които с едно минаване осигуряват висококачествена обработка, запазват почвената влага и скъсяват срока за провеждане на работата; или дискови брани, които обработват полето в две посоки на дълбочина 5 – 6 см и правят култивиране на дълбочината на сеитба на семената.
Все по-често предшественик на зимните житни култури е слънчогледът. Разполагането му преди зимна пшеница е оправдано, в случай че отглежданият хибрид е бил ранен, а полето – старателно обгрижвано. Особено внимание следва да се отдели на агрохимическия анализ на почвата и оптималния подбор на вида минерални торове – сроковете и начинът на внасяне. Използването на съвременна техника и оръдия, което позволява в кратки срокове качествена подготовка на почвата преди сеитба, дава възможност и след слънчоглед да се получи добро поникване на житните култури. По този начин общите изисквания към предпосевната обработка на почвата са нейната добра аерация, запазването на влагата в нея, необходима за бързо и дружно поникване на семената, по-нататъшното развитие на пшеничните растения, унищожаването на поникналите плевели и създаването на оптимални условия за провеждане на сеитбата.
След поникване
основната грижа за посева
е осигуряване на растенията с достатъчно хранителни вещества от макро- и микроелементи и мониторинг на фитосанитарното състояние, според резултатите от който се провеждат необходимите мероприятия по защита на растенията.
Съвременният арсенал от средства за грижи за растенията предлага извънредно широк спектър от продукти, стимулиращи и оптимизиращи растежа и развитието на растенията. Те подобряват процеса на братене, осигуряват на растенията хранителни вещества и микроелементи и формират пълноценен фотосинтетичен апарат и коренова система. Способстват за активното поглъщане на влагата с разтворените в нея минерали от почвата и за натрупването на криопротектори в клетките на възела на братене при зимните житни култури. Всичко това осигурява високо ниво на закаляване и студоустойчивост на посевите.
Дългата есен с температура 12 – 20°С и сухото време благоприятстват активното развитие на вредителите на посевите с пшеница, поради което прилагането на тези препарати е целесъобразно да става в резервоарни смеси с инсектициди.
Сред основните вредители по пшеницата най-злосторни са около 30 вида насекоми, няколко вида акари и нематоди, а именно: житен бегач, трипси, въшки, житни мухи, листни оси и цикади.
Съвременните системи за защита на растенията са насочени преди всичко към повишаване устойчивостта на растенията и създаване на условия, ограничаващи размножаването и вредността на насекомите. Това се постига със система от агротехнически средства:
сеитбооборот (ограничава размножаването на житния бегач, житните мухи, житните оси и въшките);
навременно прибиране на реколтата в кратки срокове (ограничава размножаването на основните неприятели по житните култури);
култивиране (намалява популацията на вредителите в почвата);
използване на устойчиви сортове срещу основните вредители.
Заедно с агротехниката следва да се използват химични средства за защита съобразно икономическите прагове на вредност (ПИВ).
Потенциалните загуби на добив от 1 брой/м2 имаго на вредна житна дървеница е 5 кг/дка; загубата от 10 класа на 1 м2 от заразени с вируса на жълтото вджуджаване на растенията, причинено от въшките, е равна на загуба на около 10 кг/дка зърно; загубата на маса на класа от наличие на 20 ларви на трипс е 15%, т. е. в случай на една трета нападнати класове общите загуби на добив са около 20 кг/дка. Ако в посева има 3-4 вида вредителя, дори в численост до прага на икономическа вредност, загубата на добив е от 30 кг/дка и повече. Именно затова химичната защита на зимните житни култури във фаза поникване-братене е целесъобразно при наличие на следното количество вредители на 1 м2: въшки – 50-100, бълхи – 30-50, цикади – 150, житни мухи – 40-50 екземпляра на 100 откоса с ентомологичен сак.
Така че посевите със зимни житни култури, които есента са обработени със средства за растителна защита заедно с растежнорегулаторни препарати и микроторове, не само запазват напълно вегетативните органи, но са подготвени за стресови условия през зимния период. А това им осигурява високо ниво на презимуване и добър старт в периода на пролетната вегетация.
