В зависимост от пригодността на растенията за отглеждане при определени условия на природната среда, те са разпределени към различни климатични зони. Зоните са на основание максимално ниски температури регистрирани на дадената територи. Зона І-ва е най-студената (с ниски температури до -45°), а зона Х-та – най-топла (термометъра не пада по-ниско от -1 до +4°С). Нашата страна е с територия, която не предполага толкова зони, но можем да кажем, че е подходяща за отглеждане на растения предназначени за V-та зона и по-ниско.
Въпреки, че дадено растение (дърво или храст) попада в списъка на дадена климатична зона, това не му гарантира бъдещ щастлив живот на даден участък.
Причините за това са много:
. Първо, зимните проблеми не се изчерпват само със студа.
. Второ – на всяко поле има различия.
Състоянието на растенията зависи и от много други нюанси, като:
. микроклимат;
. влагозапасеност;
. почви;
. продължителност на деня и др.
Изброените фактори имат огромно значение за растенията, включително и за тяхната студоустойчивост. Освен това, преглеждайки хронологията на картата във всяка климатична зона можем да наблюдаваме и някой „рекорд” или „антирекорд”, изразяващ се в необичайно ниски или високи температури.
Възможни са и обратни примери
Някой относително нежни растения като рози и лозя, могат успешно да презимуват и в студени зони, които не са подходящи за тяхното отглеждане. Това обаче е възможно само под специални укрития. Затова, опирането само на зоналния принцип не е достатъчно, то трябва да е само приблизително.
