Крайният срок за изпълнение на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) наближава, а с него се появява въпросът как ще бъдат разпределени средствата от проекти, които няма да бъдат изпълнени. Към момента 85 договора са на път да бъдат прекратени, тъй като не са покрили изискванията за вписване на изпълнител. Това означава, че 16 млн. лв. могат да останат неизползвани, въпреки че съществуват проекти, които биха могли да получат финансиране.
Националната среща на земеделските производители в България постави този въпрос на дневен ред, а Ивайло Тодоров, управител на „Агробизнес Консултинг“ ЕООД, предложи удължаване на срока по ПВУ като възможно решение. Според него без допълнително време тези средства няма да стигнат до реалните бенефициенти, дори и да има одобрени проекти, които отговарят на критериите.
Какво е текущото състояние на изпълнението на ПВУ?
Изпълнителният директор на ДФЗ Ива Иванова представи актуалната информация за изпълнението на проектите по ПВУ. По нейните думи над 4000 проектни предложения са били подадени, а договори са сключени с 1517 бенефициенти. Към момента 700 заявления за плащане са подадени, като 400 от тях вече са разплатени, а останалите се обработват.
Крайният срок за изпълнение на проектите по ПВУ е 30 юни 2025 г., но тук се появява още едно важно административно изискване. Всички бенефициенти трябва да подадат молби за вписване на изпълнител най-малко 4 месеца преди крайния срок. 85 проекта не са изпълнили това изискване, което означава, че договорите им ще бъдат прекратени.
В резултат от това ще се освободят 16 млн. лв., които могат да бъдат пренасочени. По предварителни оценки този ресурс ще позволи финансиране на проекти с 56 точки по критериите за подбор, а при допълнително оптимизиране на бюджета може да се стигне до одобрение на проекти с 55 точки. Въпросът е дали това може да се случи в рамките на настоящия срок, или времето няма да позволи техническото изпълнение на тези договори.
Защо подмярка 4.2 получи удължаване, но ПВУ – не?
Случаят с ПВУ не е изолиран – административни срокове ограничават възможността за усвояване на европейски средства и в други мерки. Прецедентът с подмярка 4.2 „Преработка и маркетинг на селскостопански продукти“ показва, че удължаване е възможно, когато се вземе политическо решение. По тази подмярка срокът беше удължен до септември 2025 г., като беше отчетено, че инвестициите по нея изискват по-дълъг период за изпълнение.
Ако този принцип се прилага за една мярка, защо същият подход не може да бъде използван и за ПВУ? Според Ивайло Тодоров, не само че е възможно да се удължи срокът, но това е единственият начин да бъдат спасени тези 16 млн. лв.
„Ако се освободи този бюджет, ще има много кратък, дори невъзможен период за изпълнение. Срокът би трябвало да бъде удължен,“ коментира той.
По време на дискусията Тодоров поясни, че Асоциацията на земеделските производители в България вече е изпратила предложение за удължаване на срока. В случай че това не бъде прието, трябва да има яснота какви други механизми ще бъдат приложени, за да не се изгубят средствата.
Какви са последствията, ако срокът не бъде удължен?
Ако държавата реши да запази административния график без промени, 16 млн. лв. ще останат неизползвани, въпреки че има подготвени проекти, които могат да бъдат финансирани. Това би създало риск от:
- Пропусната възможност за финансиране на земеделски проекти, които иначе биха отговорили на критериите.
- Натрупване на напрежение сред бенефициентите, които вече са направили разходи в очакване на финансиране.
- Представяне на ПВУ като програма с ниска ефективност, което може да се използва като аргумент за ограничаване на бъдещи подобни инициативи.
Какви са възможните решения?
В момента на дневен ред стоят два сценария.
Първият е официално удължаване на срока, по аналогия с подмярка 4.2. Този вариант ще позволи на ДФЗ и Министерството на земеделието да направят реорганизация на бюджета, така че да се даде шанс на нови проекти.
Вторият е създаване на алтернативен механизъм, чрез който тези 16 млн. лв. да бъдат разпределени в рамките на съществуващите срокове. Това обаче е по-сложно за изпълнение, тъй като новите проекти ще имат много малко време за реализация.
Според Тодоров, ако няма ясен план за алтернативно разпределение на средствата, удължаването на срока остава най-логичното решение.
