loader image

Как геополитиката започва по-силно да се бърка на хранителната сигурност

И защо Стратегията „От фермата до трапезата“ е леко на кръстопът

Неотдавнашният дебат в Европарламента за продоволствената сигурност може ли да компрометира ли по някакъв начин устойчивите амбиции за производството на храни във фокуса на Зелената сделка, и стратегията „От фермата до трапезата“ – F2F?

Този въпрос започна да се задава в ЕС макар и плахо.

Стратегията, която европейците наричат „От фермата до вилицата“ е балон, който може и да се спука, ако не бъде навреме прочистена от всякакви неясноти, които я придружават сега.

Да се направи обратен завой на това, което е записано в нея, е малко вероятно. Но преди да стане част от политическия мандат на тази администрация на ЕС, стратегията видимо ще трябва да претърпи някои промени и някои пречки в нея трябва да бъдат отстранени, за да е безспорно приета и реално изпълнима.

Засега методът, избран от Еврокомисията за изпълнение на тази амбиция, е изправен, ако не пред блокиране, то пред загуба на инерция.

Първият знак, че нещо в „мотора“ на F2F е започнало да скърца, дойде от неотдавнашното изявление на заместник-председателя на Комисията Франс Тимерманс относно продоволствената сигурност, след почти два месеца мълчание по темата.

Наскоро той каза на евродепутатите в комисията по околна среда на Европейския парламент (ENVI), че разпростиращият се страх от недостиг на храни е нечестен и преувеличен, и се използва от онези, които използват войната като „предлог за проваляне на амбициите на ЕС за зелено земеделие“. Нека не добавяме към тревогите на гражданите на ЕС фалшиви проблеми, само за да се опитаме да защитим икономическите си интереси в определени сектори, призова той и помоли да работят всички заедно по темата, защото сам не може. Посланието му към депутатите беше ясно: помогнете ми в борбата срещу опитите за блокиране на стратегията.

Председателят на Европарламента Паскал Канфин наскоро се оплака от нееднозначната позиция по Зелената сделка на най-голямата група в Европейския парламент, дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП). Той отбеляза учудване дали групата все още подкрепя Зелената сделка на фон дер Лайен.

Другият знак, че нещо се случва, беше гласуването в Европейския парламент в Страсбург относно необвързващата инициатива, съставена в отговор на плана за биологично земеделие на Комисията, който е компонент от стратегията „От фермата до трапезата“.

Докато евродепутатите масово подкрепиха амбицията на ЕС за биологично производство, те гласуваха за текст, в който не се споменава амбициозната цел 25% от земеделските земи да се обработват по биологичен начин до 2030 г., както е набелязано.

Нов елемент в играта внесе комисарят по земеделието Януш Войчеховски. Не е тайна, че той бе упрекван, че ключови заинтересовани страни се чувстват непредставени от него. Някои напомнят, че той дори не е присъствал при представянето на F2F от Комисията, въпреки че собствената му служба – Генерална дирекция „Земеделие“ е изиграла основна роля в изготвянето на стратегията.

Но това е в миналото: а сега последствията от войната в Украйна и натискът върху продоволствена сигурност са го помирили със земеделската общност и вече е приветстван от президента на асоциацията на фермерите на ЕС Copa, Кристиан Ламбърт.

Отново го смятат за „по-голям приятел“ и на дребните фермери, както се видя от присъствието му на откриването на брюкселския офис на европейската селска организация Via Campesina.

Войчеховски наскоро изигра важна роля при застъпване за интересите на фермерите, като накара Колегията на комисиите (основно кабинета на ЕС) да увеличи прага за броя на животинските единици, които ще бъдат подложени на директивата за промишлените емисии, които бяха жестоко ограничаващи.

…Но като цяло ЕС даде някои противоречиви послания за продоволствената сигурност с различаващите се позиции на Войчеховски и Тимерманс, а селскостопанското производство става още по-мощен геополитически инструмент. И като такъв има електорална тежест.

Не бива да се забравя, че може да изглежда далеч, но след две години ще има европейски избори и храните отсега започват да се използват за геополитически цели. Например Войчеховски планира да се срещне с турския земеделски министър Вахит Кириши, за да обсъди как да се засилят селскостопанските отношения между ЕС и Турция. Целта е Турция да се справи с тежката зависимост от Русия, откъдето идва внос на пшеница за 1,66 милиарда долара. А страната на фон дер Лайен – Германия, е най-големият износител на пшеница в ЕС и четвъртият по големина износител за Турция след Русия, Украйна и Канада.

Видим факт е геополитическа надпревара при бъдещите доставки на храни.

Именно тези фактори могат да обяснят защо тласъкът към по-голямо производство на земеделска продукция временно отклонява от пътя й Стратегията „От фермата до трапезата“, която се явява на някакъв кръстопът.

Наблюдатели напомнят, че в това време Урсула фон дер Лайен трябва да играе стратегически, за да се готви да бъде отново избрана начело на изпълнителната власт на ЕС, тъй като нейната партия вече не е управляваща в страната.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X