За да се внедри успешно но-тил, трябва да се работи бавно и с подкрепата на науката
Растенията имат имунна система, която е съизмерима по ефективност с тази на животните и хората, и принципите й на действие са подобни. Растенията разполагат с целия арсенал, само трябва да им се помогне да могат да го включат. Имунотехнологията Акрамет прави точно това.
Интервю на Ася Василева
Ивелин Желязков е биотехнолог и специалист по биохимия и физиология на растенията, създател на листните торове Акрамет. Акрамет е първата българска иновативна имунна технология в земеделието.
Господин Желязков, вие се от специалистите, които вярват, че бъдещето е на технологии като но-тил, но въпреки това сте против административното им налагане. Защо?
Технологията работи, но първо трябва да се вникне в същността й. Като философия, като последователност от действия. И чак тогава да се тръгне към реалното й приложение в производствени условия. Няма как да стане без предварителна подготовка. Това са технологии – орната и безорната с различна философия и с различни принципи. Неуспехът при безорните технологии е система от субективни грешки. Но те няма как да се избегнат без помощта на науката.
Казвате, че неуспехът се дължи на това, че много от земеделците започват да прилагат технологията без необходимите познания. Например, ако сега бъдат принудени административно да приложат технологията, те няма да могат, ще претърпят неуспех и ще кажат, че тази технология не работи?
Точно така. Основният проблем е в скоростта на изграждане на симбиозата между растението и почвата. При но-тил се разчита точно на тази микробиология, която се формира в дълбочина. Тази микробиология изгражда структурата на почвата и цялостното взаимодействие между почвата и растенията. Това е основният принцип на но-тил. Технологията не е само редуване на покривни и основни култури, не е само липсата на обработка. И успехът или неуспехът в прилагането на технологията се дължат точно на успешното изграждане на тези симбиоза.
Защо науката смята, че пътят пред земеделието са безорните технологии?
Аз съм убеден, че орните технологии ще отпаднат изцяло. Но няма как да се подхожда с административна принуда към нещо, което го налага самата природа. Проблемите с влагата и липсата на валежи налагат минимални обработки. Самите земеделци го усещат. Но-тил предлага именно решение за критичните условия с влагата, които имаме напоследък. Много хора преминават към тази технология, за да могат да се приспособят към промените в климата. Вече станаха едни 5-6 години със символични валежи точно в най-отговорните за културите моменти. Това, към което се върви, е именно редуциране на обработки, на разходи като растителна защита, торене. Трудностите предполагат и решения и хората ги търсят. Едно от тези решения са но-тил и намалените почвообработки. Което носи допълнителни дивиденти като намаляването на количеството торове, необходими за производството на единица продукция и растителната защита. Но за да се стигне до това, трябва да се мине през изграждането на симбиозата между почвата и растенията, за която споменах в началото. Там са тънките моменти, както и причините и факторите за успеха.
Какъв е пътят за изграждане на тази симбиоза?
Тази симбиоза се развива постепенно, ако има дори минимални условия за нейното развитие. Но тук вече навлизаме в един нов дял в агротехнологиите – агромикробиологията. Това е отрасъл, който отдавна съществува, но сега спешно трябва да се развие, за да може безорните технологии да навлязат в земеделието. Има много големи възможности. И по отношение на растителната защита. И по отношение на доставянето на хранителни вещества, минералното хранене. Също и по отношение на развитието на комплексна симбиозна микрофлора. А условие за нея са точно намалените обработки – стрип-тил и но-тил. Тогава успява да се създаде тази симбиозна мрежа, защото тя се изгражда бавно, съществува много дълго и трябва да се пази. При орните технологии това е невъзможно защото има обръщане на орния слой и слънцето унищожава от една страна микроорганизмите, а от друга – се унищожава самата симбиозна мрежа. Това е начин да се реагира на климатичните изменения, които настъпват, защото не се знае колко време ще продължи този сух период, който настъпва, дали така ще продължи и за в бъдеще, или е някаква цикличност, никой не може да знае. Но безорните почвообработки са и защита срещу развитието на тези тенденции в климата. Защото това дава отражение и върху структурата на почвата и върху общите разходи като торене и растителна защита. Едно стопанство, което успешно изгради но-тил технологията, има два пъти по-ниска необходимост от торене като активни вещества. Става дума и за азотните торове, и за фосфорни и калиеви. При тази технология разходът им е много по-нисък. А растителната защита е сведена до възможния минимум. В много от стопанствата вече не се ползват даже фунгициди и инсектициди, нападенията са под икономическия праг на вредност. Ако се наложи пръскане, е при екстремни случаи, при каламитет. Поне това, което виждам в стопанства, които са на но-тил вече 3-4 година е, че тези нападения са под прага на икономическа вредност.
Разкажете ни за вашата технология. Какво е това, която я различава от останалите?
Имунотехнологията Акрамет работи от много време, вече почти 20 години. От 15 години е на полето. Всяка година правим опити и изпитвания из цялата страна на различни площи, при производствени условия. Технологията вече е сведена до висока степен на устойчивост на резултатите. И тя наистина вече е технология, която работи успешно на полето. Принципът на действие е ясен, след като се нарича имунотехнология. Въздейства се върху естествените възможности на растенията. Там степента на въздействие е модулация, тоест с включването на всички възможни нива на растителния имунитет. Когато човек прочете какви са възможностите на растителния имунитет, той остава изумен. Защото арсеналът е изключително разнообразен и много ефективен. Растенията имат имунна система, която е съизмерима по ефективност с тази на животните и хората, и принципите й на действие са подобни. Едно растение може да различи два различни вида листни въшки само по слюнката. Това са естествени възможности на растенията, които те имат генетически заложени. Те само трябва да бъдат активирани, да им се създадат условия, за да бъдат включени в действие всички системи за защита.
Например, при пшеницата досега са открити 13 биопестицида само за въздействие върху насекомите. И то върху храносмилателната им система. 13 вида инхибитори на ензими от храносмилателната система. Но растенията са на принципа на минимални енергийни вложения в единица продукция. Те се стремят да влагат минимум енергия, тъй като техният стремеж е просто да оставят поколение, а не да направят добив. За тях е достатъчно да формират 10 зрънца. За хората това не е достатъчно. Но програмата на растенията е по-различна от желанията на хората. Затова и те не включват всички защитни системи. Включват системите, които осигуряват реализацията на тези 10 зрънца. И за тях програмата е приключила. Докато ние се стремим да изкараме много повече от тези 10 зрънца. И затова търсим механизми, с които да направим растенията по-здрави, по-интензивно работещи. И това не е трудно. Тъй като, както казах, растенията разполагат с целия арсенал, просто трябва да им се помогне да могат да го включат. Имунотехнологията Акрамет прави точно това.
Имаме въздействие върху цялата имунна система в рамките на около 20 дни. В този период имаме изключително висока активност на имунната система, която постепенно после затихва. Но ако има заболявания или опасност от заболявания през този период, имунната система ги ликвидира. А от нашия опит знаем, че по този начин растенията могат да се справят с всяко едно заболяване, включително и ръждите.
Освен устойчивостта към заболявания Акрамет засилва метаболизма на растенията и отделянето на въглеродни съединения в почвата, които са основна храна на симбионтните микроорганизми, които правят безоранните технологии успешни и рентабилни.
Има ли стопанства, които изцяло прилагат вече имунотехнологията Акрамет?
Да, имаме стопанства, които вече от години не използват фунгициди и инсектициди. Те са в различни региони на страната. И добивите им са съизмерими с тези в конвенционалното земеделие.
Ако това е реалност, то тогава и изискванията на Зелената сделка няма да звучат така страшно…
Изискванията на Зелената сделка изобщо не са страшни, тъй като спазването им е абсолютно възможно. Може да се произвежда биологично пшеница. И то на много по-ниска цена. При нас цените са 2-3 лева на декар. Но изискването е да има покритие на имуномодулацията през 30 дни. Фактически при нас има едно пръскане повече, което пак е от полза за земеделеца, защото това е качване на добив.
Как решихте да създадете тази технология?
Това е професията ми. Завършил съм биология в Аграрен университет – Пловдив, специализация „Физиология и биохимия на растенията“. Занимавах се с актуални проблеми в земеделието. Нитратният проблем беше първият, с който съм се занимавал и там също имам два постигнати патента. И продължих. Не останах в университетската наука, а реших да изляза на полето. Създадох научно- изследователски център. Важно е науката да има практическа насоченост, тъй като земеделието има изключително голяма нужда от технологии, които да отговарят и на моментните нужди, и на бъдещето му развитие. Има огромно поле за работа, но трябва финансиране и подготвени хора.
Имунотехнологиите са бъдещето. Те трябва да се развиват. Агромикробиологията също. Там има огромна нужда от технологии. Има ги. Има микроорганизми. Има всичко. Просто трябват хора и производствени мощности, за да може това да се реализира и да влезе в практиката.
Въпреки всичкото това знание, вие твърдите, че въвеждането на нови технологии не трябва да става административно. Защо?
Не може да бъде административният начин и не може да бъде насила. Няма как да стане. Трябва да се преценява много точно. Началните условия, дали те са подходящи. Дали не са. Защото преходният период при едни може да бъде 2 години, при други да бъде 4 или 5. Много са факторите. Затова казвам, че но-тил не е за всеки. В момента но-тил все още не е устойчива технология за нашите условия. Това е технология, която влиза отвън. Тук се подема от ентусиасти. Те са и науката, те са и практиката. Те в момента натрупват необходимия минимум от знания и практики, които влизат в условията на технологията при нашите условия. Науката стои настрани. Даже не е признала тази технология.
Какво е мнението ви за въглеродното земеделие?
Пак стигаме до административния подход. Това нещо се въвежда от хора, които не познават същността на нещата. Въглеродното земеделие е нещо, задъжително като тенденция. Има смисъл. Има необходимост. Но реализацията му е порочна. Трябва много внимателно да се пипа. Тъй като по-нататък основният проблем ще бъде точно конфликтът между необходимостта от високи добиви и съхранение на почвите. Защото хумусът наистина се изчерпва с тревожно темпо. Или трябва да се спре това преследване на високи добиви и да се мине на други принципи на субсидиране и на търговия на растителната продукция. Трябва да се намери равновесие. И ще трябва точно технологиите, свързани с опазване на почвите да излязат на преден план. Пътят е опазване на почвите, опазване на растенията чрез здрави почви. Тъй като проблемите в имунитета на растенията са пряко следствие от проблемите в имунитета на почвите. Както и при човека. Слабият имунитет се дължи на проблеми с храненето и чревната микрофлора. При почвите е същото. Всичко е налице, всичко съществува, просто трябва да намерим мястото на всяко едно нещо и то да се използва по най-правилният и ефективен начин.
Какво виждате на полето в момента?
Проблемът на полето сега е влагата. Сеитбите трябва да бъдат съобразени с това. Трябва да се стимулират семената, за да им се помогне. Трябва да има съобразяване с енергийния заряд на семето. Със съдържанието на скорбяла. Да не се ползват семена с тегло под 30 грама на 1000 семена компромисно. Тази година има неща, които трябва да бъдат съобразени с условията на полето. И пак няма да е лесно. Там, където има някакъв запас от влага, нещата ще са по-нормални. Но има райони без влага. За щастие, пшеницата и ечемикът издържат в почвата дълго време за разлика от рапицата. Някои земеделци чакат летежа на мухата и тогава влизат да пръскат. Това е грешка. При житните мухи се пръска веднага след като културите навлязат във фаза първи- втори лист. Даже и да не се вижда летеж, тъй като пораженията са на лице.
