Новите прогнозни данни раздвижиха зърнените пазари

Игор Валентович

Поредицата от важни прогнозни данни през изминалите седем дни (7-13 юли) оказа изразено противоречиво  влияние върху  цените на основните зърнени култури на световния пазар. Европейските анализатори коментират, че „геополитическите страхове отново бяха  в центъра на вниманието”, като новата седмица  започна с” общо повишение на цените на пазарите от двете страни на Атлантика”. Срещата на върха на НАТО,  изтичането на срока на „Зърнената сделка” (17 юли) и възходящата динамика на цените на петрола бяха основните  „външни” фактори подкрепили  зърнените фючърси в Чикаго и Париж. С твърдия тон на развитие в началото на седмицата се характеризираше най-вече пазара на пшеницата, главно поради „влошеното  състояние на посевите с пролетна пшеница и забавянето в прибирането   на зимната пшеница в Щатите”. За увеличеното напрежение на пазара допринесе и предстоящото публикуване на доклада на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) за състоянието на глобалния зърнен баланс. В търговските среди определено доминираха очаквания за влошаване на показателите за производство и износа на царевица в САЩ. Впрочем, серията от важни за европейския пазар данни стартира още в понеделник 11 юли, с доклада на  Френския департамент по  статистика и прогнозиране (Agreste). Разгорещен дебат в ЕС и по-специално във Франция предизвика  оценката на Agreste за добива от мека пшеница, която се оказа доста   по-ниска от данните на Arvalis-Intercéréales оповестени само една седмица по-рано – 7,34 т/ха срещу 7,50 т/ха. Все пак производството на мека пшеница във Франция през 2023 г., благодарение на разширените площи, се оценява от Agreste на 35,00 млн.т, в сравнение с 33,69 млн.т, през 2022 г. Тази прогноза беше потвърдена в сряда и от  Националният институт за селскостопански и морски продукти.  Важно е да се отбележи, че според FranceAgriMer през 2023/24 г. Франция ще намали износа на пшеница за трети страни  до 9,6 млн.т в сравнение с 10,1 млн.т  през 2022/23 г.. В същото време обемът на износа за страните-членки на ЕС ще нарасне от 6,38 млн.т до 7,79 млн.т.  Търсенето на зърно от страните в ЕС ще се увеличи предвид намалените  поради неблагоприятното време добиви от пшеница в Испания и Италия.

Вечерта на 12 юли беше публикуван и доклада на USDA, който обърна вектора на ценовото развитие в низходяща посока. Противно на пазарните нагласи   американското земеделско ведомство изненада с увеличение на  прогнозата за производство на царевица в САЩ през 2023/24 г. –  389,15 млн.т, в сравнение с 387,75 млн.т очаквани през юни и 348,75 млн.т реколтирани 2022/23 маркетингова година. Прогнозата за глобалния добив от пшеница през 2023/24 г. е намалена с 3,5 млн. т до 796,7 млн.т (790,2 млн.т  –  2022/23г. и  781,3 млн.т  – 2021/22 г.). Влошената перспектива идва от редуцираните оценки за ЕС – с 2,5 млн. т  до 138 млн.т (134,4 млн.т – 2022/23 г. ), с 2 млн.т  за Аржентина – до 17,5 млн.т  (12,55 млн.т) и за Канада  с 2 млн.т  до 35 млн.т  (33,82 млн.т). За Щатите прогнозата е с 2 млн.т по-оптимистична – 47,33 млн.т  (44,9 млн.т  ). За Русия и Украйна са запазени параметрите от юнския доклад  – 85 млн.т и 17,5 млн.т съответно (92 млн.т и 21,5 млн. – 2022/23 г.).

Изненадващо високите показатели за Щатите предизвикаха вълна от спекулативни продажби и краткотрайно, но рязко понижение на цените на  царевицата и пшеницата в Чикаго, а от там и на европейския пазар. Септемврийският контракт пшеница завърши седмичния период  в Париж (Euronext) на равнище EUR229,25/т, в сравнение с EUR233/т при закриване на борсата на 6 юли (EUR344/т – 13.07.22). Европейският пазар на царевица изглеждаше по-стабилен предвид влошените перспективи за производството на фуражната култура в ЕС през 2023/24 г. – 63,4 млн.т, в сравнение с 64,3 млн.т очаквани през юни и само 52,97 млн.т през 2022/23 г. (71,37 млн.т – 2021/22 г.). Междувременно европейската аналитична агенция  Strategie Grains свали летвата още по-надолу до 61,2 млн.т. Подкрепена от редуцираните прогнози царевицата бързо компенсира краткотрайната си  слабост и  завърши седмичния период в Париж с положително отклонение от 2,75 евро на равнище EUR230,25 за тон (EUR321/т – 13.07.22). Физическият пазар следваше динамиката на фючърсите. На 13 юли френска пшеница 11,5-12,5% протеин се предлагаше за износ от Руан по  EUR229/т FOB, а царевица по EUR 225/т FOB Рейн (EUR228/т и EUR220/т – 6.07.23).

Цените на купувачите на руска пшеница 11,5-12,5%  останаха  непроменен  $230-240/т FOB. За украинската пшеница със същото качество купувачите предлагат по $170-174/т CРТ Измаил/Рени; $160-165/т CРТ Николаев  и $200-210/т CIF Гданск/ Клайпеда, Литва. При доставка до Констанца обаче цената вече с 5 евро по-висока $205/т.  Предложенията на купувачите на украинската царевица са в границите EUR190-200/т CIF Гданск (Полша) – Клайпеда (Литва).

Прави впечатление твърдото развитие на пазара на рапичното семе напоследък, което се дължи на влошените, заради сушата, перспективи за производство  в ЕС и  Канада . На 12 юли USDA сведе  прогнозата  за добив от рапица в ЕС през 2023/24 г. до 20,2 млн.т, с 800 хил. тона по-малко в сравнение с очакваното през юни, но все пак с 700 хил. тона над нивото на предходния сезон.  В рамките на седмичния период цената на рапичното семе на борсата в Париж се покачи с 30 евро, от EUR443,50/т до EUR473,50/т. Според търговски източници, цените на украинската рапица в момента се движат в диапазон: $390-400 СИФ Констанца; $400 -420 CIF Гданск – Клайпеда Литва, EUR415-425/т DAP Германия (порт) и EUR 420-430 /т DAP Германия (завод).

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X