От фермата до трапезата – верига от сто страници и анализи

МЗХ публикува за обществено обсъждане проект на национална програма за действие за целите на стратегията,  браншовете имат много за четене и умуване.

МЗХ публикува вчера Национална програма за действие на стратегията от фермата до трапезата, но е трудно за ден да се изчетат почти сто страници, които нямат единен център и структура. Затова днес се опитваме да коментираме най-важното, без напълно да разберем какъв методологичен подход е използван, за да се отговори на правната европейска рамка.

Браншовете имат месец да си кажат думата, на тях ще им трябва немалко време, за да осъзнаят как многопосочно да напишат становищата си.

Направени са анализ за влиянието на селското стопанство върху околната среда и климата и са предоставени данни за промяна на нивата на емисиите на парникови газове в България от селското стопанство.

Има анализ и на състоянието на почвите за развитие на селското стопанство, данни за качество на водите, SWOT – анализ, стратегическа рамка в съответствие с Националната програма за действие за принос към изпълнението на целите на стратегията „От фермата до трапезата“ до 2030 г.

Документът поставя амбициозни цели от гледна точка на устойчивото развитие, но изискващи значителна адаптация от страна на земеделските производители хранително-вкусовата промишленост, търговията, селскостопанската индустрия, науката и образованието, консултантските услуги.

Към селското стопанство са насочени конкретни ангажименти за намаляване на емисиите на парникови газове, ограничаване на зависимостта от пестициди и антимикробни средства, намаляване на прекомерната употреба на торове, разширяване на биологичното земеделие, адекватна защита на здравето на растенията и животните.

Постигането на целите изисква коренна промяна на прилагания в момента производствен модел в селското стопанство.

Налага се земеделските стопани ускорено да променят методите си на производство и да използват съвременни технологични решения.

Една от важните задачи пред българския аграрен сектор в средносрочен и дългосрочен план е преминаването към по-екологосъобразни практики, без това да засегне продоволствената сигурност на страната.

Като лозунг звучи написаното, че като основен елемент от агрохранителната верига селското стопанство следва да продължи да произвежда достатъчно здравословни и на достъпни цени храни.

Целта на националната програма е да надгради стратегическата рамка за управление на аграрния сектор, регламентирана в Националната програма за развитие България 2030 г.

От всичко изредено просто се разбира колко много програми и документи имаме, които досега не личи как са синхронизирани помежду си.

Етапите за проектиране на програмата започват със насърчаването на зелените инвестиции, устойчивото управление на природните ресурси, адаптирането към климатичните промени и смекчаването на последиците от тях в селското стопанство.

Проектирането на програмата ще се осъществява чрез реализирането на 3 (три) основни дейности, а именно: 1 – Изготвяне на анализ за влиянието на селското стопанство върху компонентите на климата и околната среда, 2 – Определяне на заинтересованите страни, 3 – Разработване на Национална програма за изпълнение на целите на Стратегията „От фермата до трапезата“ до 2030 г.

Признава се, че анализът по първа точка е осъществен предимно на базата на кабинетно проучване на наличната информация.

По точка 2 заинтересованите страни ще се определят в процес на систематично събиране и анализиране на качествена информация за тях.

Самото разработване на програмата по точка 3 ще се основава пак на извлечената информация и данни от проучвания.

Основните методи, които ще се използват при проектирането на програмата са логическият анализ и синтез на информация, и скрининг за съответствие с други стратегически документи.

Изготвеният проект на програмата е структуриран в пет раздела, където влизат анализ на влиянието на селското стопанство върху компонентите на климата и околната среда, SWOT – анализ, стратегическа рамка на националната програма на база на стратегията „От фермата до трапезата“ до 2030 г.

Какво научаваме накратко?

Как влияе селското стопанство върху околната среда и климата?

Въз основа на анализа са дефинирани основни констатации и изводи относно постигнатия напредък по поставените стратегически цели и приоритети в областта на околната среда и климата.

Към днешна дата се идентифицират за решаване следните екологични проблеми, свързани с дейността на земеделските производители: продължаващо негативно въздействие върху ключови индикаторни видове за устойчивостта на екосистемите като защитени видове животни, опрашители, птици и пеперуди, трудности при спазване на законоустановените изисквания за управление (ЗИУ) и изискванията за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС), като палене на стърнищата, необосновано прилагане на ПРЗ и торове, управление на биоразградими отпадъци във фермите и животновъдните комплекси.

Според Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда, 2021, нямаме достатъчни съоръжения за компостиране, за съхраняване на торов отпад (твърд, течен) и т.н. Имаме замърсяване на почви, повърхностни и подземни води, липсва инфраструктура за зареждане, измиване и почистване на техниката при пръскане с продукти за растителна защита (ПРЗ),  има пропуски в управлението на опасни отпадъци (изхвърляне в околната среда на опаковки от ПРЗ и др.) и е лошо  състояние на складовете за негодни за употреба ПРЗ, лошо е и състоянието и на наличната хидромелиоративна инфраструктура.

Продължава тенденцията към затопляне

започнала от края на седемдесетте години на ХХ век. Затоплянето на климата в Северна Европа като цяло ще има положителен ефект върху земеделието, докато някои селскостопански продуктови системи в Южна Европа е възможно да бъдат застрашени.

В България през следващите години най-уязвими ще бъдат пролетните земеделски култури, тези, отглеждани върху неплодородни почви и на неполивни площи, както и обработваемите земи в Югоизточна България.

Емисиите на парникови газове от сектор земеделие се получават в резултат от дейностите и процесите на производство и преработка на селскостопанска продукция, торене на почвите и третиране на животински отпадъци. Най-голям източник на емисии на CH4 (като СО2 – екв.) в сектора е ентеричната ферментация при селскостопанските животни – 22,96% от емисиите на сектора.

Най-значителни са емисиите на N2O (като СО2 екв.) от обработваемите земи, като техният дял през 2019 г. е 64,7%.

В периода 2005-2019 г. почвите в страната са в добро екологично състояние по отношение на запасеност с биогенни  елементи/органично вещество и по отношение на замърсяване с тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители.

Основната причина за процесите на почвена деградация е практиката за нискотехнологична сеитба

Още са прибавени небалансирано използване на торове и ниско количество органични торове, неправилни почвени обработки и т.н. Свръхизпасването на  пасищата и отъпкването на затревени площи в близост до населените места, което с особена сила важи за общинските мери, също води до ерозия на почвата и загуба на почвено плодородие.

Налице е трайна тенденция към намаляване на запасите на почвено органично вещество в обработваемите земи

Това намаление е между 10 и 40% за по-голямата част от почвите. Причина е небалансираното торене, със значителен превес на азотни торове. Друга немаловажна причина е почистване на нивите чрез палене на стърнища.

Каква е промяната в нивата на органичния въглерод в почвата

Според научната литература и  доклад относно мерките за улавяне на въглерод в селското стопанство на ЕС, управлението на земята оказва значително влияние върху почвените запаси от органичен въглерод (ПЗОВ).

Съществуват редица дейности, които ясно водят до емисии на въглерод, напр. превръщането на тревните площи в обработваеми площи за отглеждане на селскостопански култури, конвенционално обработване, разграждането на богати на органични вещества почви чрез подлагането им на процеси като ерозия, „запечатване„ на почвата и уплътняване.

Редица практики могат да бъдат използвани за запазване и увеличаване на нивата на органичен въглерод – например чрез управление на водите във влажните зони, възстановяване на тревни площи, минимални и нулеви обработки на почвата, подходящи сеитбообращения и др.

Количеството органичен въглерод в почвата варира в зависимост от местния климат, характеристиките на почвата, покритието на земята и начина на използване на почвата. В минералните почви нивата на ПОВ обикновено намаляват с дълбочината като най-високи са концентрациите в горния почвен слой (например 0-30 cm).

Относно проект CAPRESE-SOIL: Carbon preservation and sequestration in agricultural soils

Най-високите нива на OВ-органичен водород, се намират в органични почви (известни също като торф), които имат ограничено разпространение.

Значителни нива на OВ могат да бъдат открити и в минерални почви под постоянни пасища или гори, особено в райони с умерен или хладен и влажен климат.

Минералните почви в големи части на ЕС преобладаващо имат ниски нива на органичен въглерод (<5%).

Преобразуването на площи с естествена растителност (например горски, тревни площи) в обработваема земеделска земя води до постепенно намаляване на съдържанието на почвен ОВ с течение на времето.

Основно този процес се дължи на окисляването на въглерода по време на оран и извличането на органичните вещества чрез прибиране на реколтата. Този аспект е важен, когато постоянните тревни площи или гори са превърнати в обработваема земя.

Според доклад за изменението на климата на Европейското икономическо пространство (ЕИП) влажността на почвата значително е намаляла в Средиземноморския регион и се увеличава в части от Северна Европа от 50-те години.

Докладът проектира подобни ефекти за следващите десетилетия, както предвижда да продължи покачването на средните температури, заедно с което и моделите на валежите се променят.

Подобни наблюдения са публикувани и за България.

Каква и колко земя използваме

През 2022 г. общо постоянно затревени площи и ливади-овощни градини заемат около 28% от използванната земеделска земя.

Общо постоянно затревени площи и ливади-овощни градини са 1 392 352 ха, като най-голям дял те заемат в Югозападен район: 25,50%, а най-малък дял имат в Северозападен район –8,71%.

В съответствие с наличните данни в страната се приема, че няма промени в запасите от органичен въглерод в почвите на остатъчните тревни площи.

Подобреното управление на ливадите и пасищата спомага да се намали деградацията и ерозията на почвата от водата и вятъра. Увеличаването на биомасата от ливадите и пасищата създава повече устойчив поминък на заетите с животновъдство. Включването на тревни видове с по-висока продуктивност може да ускори атмосферното отделяне на въглерод в почвите.

Въпреки това, добавянето на азот често стимулира емисиите на азотен оксид и може да наложи повишено напояване и ползване на повече енергия.

Подобрените ливади и пасища могат да окажат благоприятно въздействие за регулиране на климата чрез улавяне на въглерода.

Очаква се климатичните промени чрез увеличаване на температурите да доведат до нарастване риска от суша, което може да има отрицателно въздействие върху производителността на ливадите и пасищата и намаляване на отглежданите животни. По-продължителният вегетационен период на посевите и пасищата може да засили развитието на животновъдното производството в

Северна Европа, а в останалите държави да се засили разпространението на патогении заболявания при животните, което ще се отрази негативно върху баланса в животновъдния сектор.

Доброто управлявание на пасищата има няколко екологични предимства: намалява потенциала на ерозия на почвата,  намалява пестициди и торове, увеличава пашата на животните.

Събирането на растителни отпадъци, било за директно изгаряне или като суровина за производство на пелети и брикети, допринася за намаляване рисковете от пожари, които замърсяват атмосферата с въглероден диоксид и прахови частици.

Изгарянето и преработката на растителни и животински отпадъци (която се осъществява при висока температура) намалява разпространението на вредители и плевели, което също оказва положителен ефект в селското стопанство.

Отглеждането и добиването на биомаса от земеделието дава възможност за диверсификация на приходите за работни места и бизнес възможности, както и за предоставяне на нови услуги в селските райони.

Отглеждането на енергийни растения също има принос за подобряване на климата чрез фотосинтезата, при която се абсорбира въглероден диоксид и се произвежда кислород.

Използването на животински екскременти за получаване на биогаз подобрява управлението на оборския тор и намалява отделянето на метан и други парникови газове, които се образуват при свободното гниене на отпадъците.

Сухият остатък от анаеробната ферментация е богат на азот, фосфор, калий и въглерод и може да се компостира, за да се използва като биотор.

Хумусните вещества са съсредоточени в еднометровия почвен слой. Количеството и състава на почвеното органично вещество зависи от климата, микробиологичната активност и състава на хумифициращите се материали.

За всички обработваеми земи е характерна засилена минерализация на почвеното органично вещество, поради което

се препоръчва ежегодно внасяне на органични материали чрез заораване, внасяне на оборски тор, компости и др. с цел обогатяване на почвата с високо активни хумусни вещества за храненето на растенията.

Най-големите емисии на CO2 от почвите се дължат на конверсия (дренаж) на органични почви и възлизат на 20-40 тона CO2 на хектар годишно.

Най-ефективният вариант за управление на почвения въглерод с цел смекчаване на изменението на климата е запазването на съществуващите запаси в почвите и особено големите запаси в торф и други почви с високо съдържание на органичен въглерод.

Промяната на климата се очаква да окаже влияние върху въглерода в дългосрочен план, но промените в краткосрочен план по-вероятно ще бъдат обусловени от практиките за управление на земята и промяната в използването й.

Основни данни за почвите ни и торовете, които използват фермерите

През периода 2010-2021 г. почвите в страната се характеризират с добра запасеност на биогенни елементи. Стойностите на медианата са изцяло над регламентираните в наредбата стойности за средна запасеност с азот, фосфор и въглерод.

Стойностите и при трите наблюдавани показателя са над средните за страната, а съотношението C/N показва благоприятни условия за разграждане/ минерализиране на органичното вещество.

През 2022 г. в обработваемите земи преобладават пунктовете с високо съдържание на органичен въглерод (38,8%), средна запасеност с азот (38%) и фосфор (42,3%). При необработваемите земи преобладават пунктове, в които органичният въглерод и азот са с високо съдържание, а фосфорът се характеризира със средни стойности.

През 2022 г. обработваемите земи се характеризират с високо съдържание на органичен въглерод и средна запасеност с азот и фосфор и в двете дълбочини (0-20 cm/20-40 cm).

Площите на необработваемите  земи (пасища и ливади) в първа дълбочина (0-10 cm) се характеризират с висока запасеност на органичен въглерод и азот, и средна запасеност с фосфор. Във втора дълбочина (10-40 cm) на необработваемите площи съдържанието на трите показателя е следното: висока запасеност с органичен въглерод, средна запасеност с азот и фосфор.

Съотношението C/N е индикация за благоприятните условия за съществуване и развитие на почвеното биоразнообразие и за

стабилност на структурата на почвите.

От данните е видно, че употребените азотни торове през 2021 г. са с 4,5% повече, спрямо употребените през 2020 г. При фосфорните торове се отчита увеличение с 30,7%. При калиевите торове (К2O) също се констатира увеличаване на употребата с 33,26%.

Спрямо 2020 г. през 2021 г. се наблюдава увеличение с 10,3% на наторените с минерални торове (общо азотни и фосфорни) площи – от общо 2 983,9 хa (2015 г.) на 3 293 ха за 2021 г.

В почти всички области на страната са употребени различни видове комбинирани торове. През 2021 г. обработените площи са 67 095 хa почти двойно повече в сравнение с 2020 г.

Употребеното количество оборски тор възлиза на 590 532 тона към 511 945 тона през предходната година (или 15,35% увеличение).

За употребата на торове може да се обобщи, че нарастването на използваните количества азотни торове на единица площ, при неспазване на ЗИУ и ДЗЕУ, както и при занижен контрол върху тяхното спазване, създава риск от замърсяване на водите с нитрати. Също така се отбелязва дефицит във  фосфорния баланс в почвите. Небалансираното торене оказва негативно въздействие върху качеството на почвите и продукцията.

Диана Ванчева

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X