НСГБ – с председател инж. Димитър Зоров, АРЧШПБ – Добрич с председател Димитър Шопов и Развъдната асоциация на зооинженерите с председател Бойко Синапов изпратиха писмо до МЗХ с предложения как бързо България може да увеличи собственото си производство на телешко месо.
Ето какво се казва в писмото.
———————
Независимо от това, че в момента млечния сектор е в изключително голяма криза, ние искаме да изразим нашата позиция относно увеличаване производството на месо от крави отглеждани за мляко- това може да стане много по бързо отколкото увеличаване на млякото.
големите държави в света, вече хората не ядат само ориз, започнаха да разнообразяват диетата си с млечни и месни продукти. Изкуственото месо все още не се приема от обществото. Към това трябва да се добави и намаляване производството на месо в много държави. Ето защо трябва да намерим къде се „крие“ месото у нас.
Каква е ситуацията у нас в момента: определено може да се каже, че до сега нямаме криза за месо- било то наше или вносно. Рафтовете са пълни с какво ли не месо- дори и от кенгуро, цените са прилични, при промоциите дори „неприлични“. Нещо повече, българина през последните години увеличи консумацията на говеждо месо и стековете и хамбургерите, дори и от Абърдин Ангус вече имат място в нашата диета. Докога ще продължи това не се знае.
Къде е „заровено“ месото у нас. Можем ли да го „извадим“ на светло и да осигурим самодостатъчноста за изхранването на населението, пък дори и да изнасяме. Отговора е определено ДА.
Ще ви представим нашето виждане за увеличаване производството на месото. Преди това обаче трябва да ви припомним статистическите данни по отношение производството на месо и за да е по реалистично, това ще бъдат данни за 2021 и 2022г.
Цифрите наистина са ужасяващи. Това са данните за закланите животни в кланици- това е приоритетния начин за клане на животни у нас.
| Година | Заклани говеда, бр. | Кланично тегло тегло |
| 2020 | 30 200 | 6 237 |
| 2021 | 35 200 | 7 135 |
| 2022 | 33 800 | 7 045 |
По цифрите не е необходимо въобще да се дискутира. Колят се годишно по малко от 40 000бр животни от категорията говеда при налични над 500 000бр в началото на обсъжданите години.
В стопанствата, където също е разрешено да се колят говеда при определени условия е получено през 2020г-10 449т месо, 2021г-11 041т и през 2022г-13 654т- също много интересни цифри, при наличието на голям брои кланици. Става дума за два пъти повече добито месо във фермите за което не се плащат нито данъци, нито упражнява санитарен контрол.
Това означава, че през 2022г официално общото производство на месо- кланици и стопанства е 20 699т. Съвсем статистически казано това са по 3.164кг говеждо месо на глава от населението. Тези цифри ни нареждат на едно от последните места в ЕС с 0.1% от месото на ЕС произведено в кланици. Съответно това се отразява и на износа ни на месо- едва 401т през 2022г. При производството обаче трябва да добавим и 55 те хиляди телета които се изнасят в чужбина. За да се компенсира дефицита на говеждо месо съвсем нормално е да се внесе такова. През 2022г са внесени 7400т говеждо месо, толкова колкото е излязло от нашите кланици.
Според нас големият резерв на месо е във фермите произвеждащи мляко. Оказва се на практика, че най голям принос за осигуряване на говеждо месо за изхранването на населението има сектор мляко и в същото време не е подпомаган в тази насока с нищо. Защо.
Млечните крави в началото на годината са 197 000бр. Кравите от другите направления са 163 000бр. В т.ч 22 000 под селекция като автохтонни породи, В селекцията влизат и още 15 200бр чистопородни животни от известните ни месодайни породи Абърдин Ангус, Херефорд, Лимузин, Гауей, Симентал за месо и вече може да се похвалим, че имаме и няколкостотин екземпляра от Вагу. Тук прави впечатление- автохтонните породи са повече с една четвърт от истинските месодайни породи- въпросът е защо. На практика другата голяма група която дава телета за месо са т.н крави с бозаещи телета, други ги наричат месодайни кръстоски, трети безпородни, но тези крави са 125 000бр и произвеждат голяма част от „скритото“ месо. Това месо обаче в по голямата си част изтича от фермите- една част за изхранване на фермера, другото се продава от фермата в двата варианта на живо и на месо. Много малко животни от тази категория- влизат в кланицата, за още по малко се плащат данъци. Освен това изискванията към тях при обвързаната подкрепа са минимални.
Следва пътя на телетата или месото. От чистопородните комерсиални породи за месо- тези 15 000бр участващи в селекционни програми. почти нищо не стига на българския пазар. Излишните женски животни се продават за разплод, съдбата на една част от мъжките е същата, тези които останат за клане месото им се реализира в луксозните ресторанти, за изготвяне на специални разфасовки и колбаси. Голяма част от мъжките телета на кравите попадащи в групата на т.н месодайни, имащи кръв в някаква степен от месодайни бици се изнасят живи за Албания, Косово и Гърция. Другата част от тях се колят и също месото се изнася. От тази сметка става ясно, че месото на нашия пазар идва основно от кравите за мляко и техните приплоди. Всичко това кара търговците да стават изключително изобретателни при рекламата на говеждото месо и дори имаше смешни етикети , на които пишеше стек от“ месодаен Холщайн“. Самите месо преработватели си признават, че купуват месо от Румъния за по „фините“ колбаси, което означава, че има глад за най качественото говеждо месо.
И стигаме до най важното от нашето предложение- къде се „крие“ месото. В момента всяка млечна ферма гледа по най бързия начин да се отърве от новороденото теле- никои не дава 143 евро за отелена крава и 90 евро за теле, както се случва в някои държави. Обикновено телета които имат проблем при раждането се ликвидират. Други, се разболяват веднага след раждането защото фермера въобще не прави усилия да ги спаси и също умират. Има дори случаи когато самия фермер афтаназира телето, защото то му носи загуба. Обикновено фермерите продават или подаряват новородените след коластрения период за да си спестят 500 литра мляко необходими за изхранването им до отбиването. По този начин се губят десетки хиляди телета. Малко по друго е отношението към женските телета. Нали трябва да се осигурява и разплода.
Нещата ще се влошат и фермерите ще станат още по „безмилостни“ след като влезе Регламента да не се транспортират телета не навършили 28 дневна възраст. Това означава 200-300 лева допълнително дадени от фермера плюс създаване условия за отглеждане на по голям брои телета във фермата. Не се наемаме да кажем какъв е броят на загубените телета , но става дума за десетки хиляди телета, най вече мъжки, които дават и месото. Това наше становище се подкрепя от статистиката относно плодовитостта на кравите за страната от 27 до 32% през последните години.
Какво трябва да се направи. Нищо повече от това което правят другите в Европа.
- Рангиране на млечното стадо по признака мляко.
- Заплождане първите 40% със сексирана сперма от най добрата селекция от млечни бици
- Заплождане на останалите 60% с месодайни бици- също добра селекция. Поне така показва работата в тази насока на ирландците.
- И в по късен етап- На млечните крави под 40% те процента при рангирането се поставя ембрион от чистопородна месодайна крава. Ефекта е ясен и двоен- имаш след раждането лактираща крава и чистопородно месодайно теле, а не кръстоска при първия вариант.
- Опазване на всички родени телата
- Отглеждането им във фермата от 2 до 12 месеца и след тази възраст да бъдат предавани на кланица
- Подпомагане за да се изпълняват тези предложения и съответно ще има месо.
Как може да се подпомогне реализирането на подобна програма.
- В програмата участват всички телета предназначени за клане произведени в млечните ферми и от двата пола.
- Рангиране на стадата- в момента науката не е готова да ни предостави достоверна Развъдна стойност, което означава, че трудно ще определим тези 40 и 60%. Генотипиране в млечен сектор въобще не се прави.
- Програма за снабдяване фермите със станоци за подрязване на копита, кантари и прокари.
- Създаване депа за доотглеждане на малките телета от млечните ферми и такива за доугояване до по голяма възраст.
- Ако отгледаме голям брои телета ще е необходима и голяма кланица, защото предстои и прекратяване транспортиране животните по море.
Подпомагане :
- Всяко теле продадено в кланица над 12 месечна възраст и отглеждано 10 месеца във фермата да получава по 200 евро.
Условия:
- Телето да е родено в България.
- Телетата предназначени за месо да бъдат заклани в кланица в България.
За да се реализира всичко това са необходими и млади женски качествени разплодни юници във фермата за мляко. Себестойността при отглеждането на качествена юница е много висока- 4000 лева или 2000 евро при внос от чужбина. Нашето предложение е родена и отгледана юница в България и влязла в родословна книга да получи подпомагане от 250 евро.
Как се подпомагат фермите в другите страни за получаване повече месо..
Ирландия: две схеми за подпомагане.
Първата е предоставяне безплатно на млечните ферми необходимият им брои дози сексирана сперма за мъжки телета от месодайни бици за заплождане на по-ниско продуктивните крави-60 те %.
Втората е подпомагане с 50 евро всяко новородено теле с което да им бъдат направени имунизации за болести които ги няма в тяхната ДПП, закупуване на квалитетен фураж за последните три седмици прекарани в клетките за да преодолеят по лесно стреса при преминаването на друг на хранене.
В Гърция схемата е още по добре финансирана- 108 евро за крава отелила се през годината, , 200 евро, ако телето е прекарало шест месеца във ферма ,да е родено в Гърция и предадено на 12 месечна възраст и за теле над 16 месечна възраст 250 евро. Ако схемата проработи през кланиците на Гърция ще минат близо 100 000 телета още тази година.
Господин Министър, това са нашите виждания за получаване по голям брой телета от ферми млечно направление и съответно производството на повече месо, което не само да осигурява самодостатъчност на страната ни по отношение месото, а и да може да се реализира месо и месни продукти в чужбина. Също така ви известяваме, че ще ви изпратим писмо с което ще настояваме в Съвета по месото да бъде включен човек от сектор мляко. На практика, най големия производител на месо няма представител в този съвет.
