Рязък спад на пшеницата в Европа въпреки добрите данни
На 14 април цената на мелничарската пшеница на борсата в Париж (Euronext) се срина до EUR 214,75/т – най-ниското равнище от началото на юли 2024 г. насам. Това поевтиняване е резултат от:
- силен курс на еврото спрямо долара – EUR/USD достигна 1,1400, най-високото ниво от над 3 години;
- подобряващи се перспективи за новата реколта в ЕС;
- натиск от силна конкуренция на САЩ вследствие на слабия долар;
- намалено търсене на световните пазари и високи преходни запаси.
Европейската комисия увеличи прогнозата за производство на мека пшеница през 2025 г. с 600 хил. т до 128,1 млн. т (при 111,8 млн. т ожънати през 2024 г.). FranceAgriMer отчете, че 75% от площите с мека пшеница във Франция са в „добро до отлично“ състояние. Тези фактори подхраниха спада в цените, въпреки стабилното търсене на вътрешния пазар.
ЕС прекратява режима на безмитен украински внос
Еврокомисарят по земеделие Кристоф Хансен потвърди, че Европейската комисия няма да удължи режима на безмитен внос от Украйна след 5 юни 2025 г. Подготвя се система от тарифни квоти, която ще регламентира достъпа на украинско зърно до европейския пазар. В момента ЕС е най-големият купувач на украинско зърно – около 50% от целия украински агроекспорт.
България: несъответствие между зърнени култури и климат
Сеитбата на пролетни култури е под силен натиск:
- площите със зимна пшеница са с 3,3% повече спрямо миналата година,
- ечемикът – с 9,5%,
- маслодайната рапица – с 26,4%,
- ръжта – с 10%.
Същевременно:
- площите със слънчоглед са с 32,6% под миналогодишните,
- царевица – с 28,3% по-малко,
- пролетен ечемик – спад от 55,3%.
Вносът на рапица достига 97,7 хил. т (+20%), а на царевица – 72,5 хил. т (петкратен ръст). Един от най-големите товарни кораби в света акостира във Варна със 58 хил. т канадска рапица. Вносът на пшеница е 41,8 хил. т (-9,4%), ечемик – 761 т (-15,1%).
Износ: натиск от глобалната конкуренция
- Пшеница: 3,275 млн. т (-16,5%)
- Ечемик: 696,3 хил. т (+95,4%)
- Рапица: 61,5 хил. т (-47,3%)
- Царевица: 122,3 хил. т (-55,2%)
- Слънчоглед: 181,6 хил. т (-36,1%)
Основната причина – по-малката реколта през 2024 г., свитото търсене в Азия и конкуренцията от Черноморския регион. Доставки на пшеница и царевица от Русия, Украйна и Румъния доминират на пазари като Египет, Турция и Алжир.
Световни прогнози: спад в търговията, високи запаси
Според ASAP Agri световната търговия с мека пшеница ще намалее от 190 млн. т на 170 млн. т. Производството:
- Австралия и Казахстан: очакван спад спрямо рекордната 2024 г.
- САЩ: по-малко засети площи, по-ниско производство
- Русия, Канада, Аржентина, Украйна: стабилни обеми
Основен натиск оказват високите преходни запаси. Очакваният ръст на търсенето от Турция и Китай няма да е достатъчен да неутрализира предлагането. В ЕС се очаква нормализиране на добивите до 5-годишното средно равнище.
Цени на търговете: българска пшеница извън пазарите
Алжир купи 570 хил. т пшеница от Черноморския регион (вкл. Украйна, Румъния, България) на цена 267,5 USD/т C&F. Йордания закупи 60 хил. т при планирани 120 хил. т. Победител: Cargill – 263 USD/т C&F. Българската оферта от 271,77 USD/т остана извън класирането.
Испания: ГМО царевицата навлиза официално
Испания официално премахна забраната за внос на ГМО царевица и внесе рекордни количества от САЩ – най-високи от 30 години насам. Причината: спад в производството на царевица в ЕС и липса на алтернативни доставчици.
Слънчогледовото масло: натиск от Аржентина и квоти в Турция
Аржентинското слънчогледово масло се предлага на пазара в Индия за 1175 USD/т – с 20–25 долара под цената на маслото от Черноморския регион. Турция ще ограничи вноса след 30 април, когато изтича временната митническа квота. Очаква се рязък спад в търсенето от региона.
Китай: драстичен спад във вноса
Китай е намалил вноса на основни селскостопански култури с 40,8% през януари–март 2025 г. – до 22,7 млн. т. Стойността на доставките спада с 41,2% – до 9,7 млрд. долара. Основни причини: рекордни вътрешни запаси, по-слабо търсене, контрол върху потреблението.
Аржентина: втори най-голям добив на пшеница в историята
Очакванията за 2025/26 г. са за добив от 20,5 млн. т пшеница (+10,2% спрямо 2024 г.). Площите нарастват с 6,3% до 6,7 млн. ха. Освен това се очаква 5,1 млн. т ечемик. Очакваният експорт на пшеница и ечемик – около 4,2 млрд. USD.
Изводи и посоки:
- Пазарът на пшеница е под системен натиск от високи запаси, стабилни добиви и слабо търсене.
- ЕС губи конкурентоспособност заради валутен курс и рекордни собствени прогнози.
- България е под напрежение от климат, логистика и външен натиск.
- ГМО компонентът навлиза през Испания и създава нова конкурентна реалност.
- Китай излиза от пазара – временно или стратегически – предстои да видим.
В момента цените се задържат благодарение на несигурност, а не на дефицит. Това означава, че без сериозни климатични сътресения през лятото, натискът върху зърнените цени ще се задълбочи.
