Условията се повтарят, но реакция няма
След трудна зима и непредвидимо начало на пролетта, производителите в Югозападна България не очакват добра реколта. Според Иван Сабахлъков, земеделски стопанин от Хаджидимово, ситуацията се повтаря за втора поредна година. Миналата година градушка почти напълно унищожи реколтата в района на Гърмен и Хаджидимово. Земеделците още чакат обещаните тогава компенсации.
Въпросът със застраховането остава отворен
Сабахлъков поставя отново въпроса за липсата на ясен и работещ механизъм, който да позволи фермерите да застраховат продукцията си при разумни условия. По думите му, земеделските стопани биха поели ангажименти, ако имат сигурност, че ще бъдат подкрепени при природни бедствия. „Бихме се застраховали, само ако гарант е държавата“, казва той. В момента, по негови думи, производителите разчитат на собствени средства и надежда, но не и на предвидим инструмент за защита.
Капиталовложението не среща защита
След миналогодишните загуби, Сабахлъков е взел решение да не отглежда пипер – култура с висока стойност и високи разходи. Не е единственият. В условия на нарастващ риск и липса на предвидимост, производителите пренасочват усилията си към по-механизируеми и по-сигурно субсидирани култури. Според него, така се губи не само доход, но и местната храна.
Въпросът не е само икономически
„В един момент родната продукция ще стане непродаваема – не защото не е качествена, а защото ще е прекалено скъпа. Първо – защото няма да я има. Второ – защото няма да има кой да я произведе“, казва Сабахлъков. За него въпросът не е само в средствата, а в ясната рамка – как се работи, как се защитава рискът, как се гарантира, че усилието има смисъл.
Сабахлъков коментира и общата посока на държавната политика. Според него не е логично да се мисли за влизане в еврозоната, преди да е ясно как работи механизмът за защита в родната. Без предвидимост, без инструмент за реакция и без стабилен ангажимент, земеделското производство ще продължи да се изтегля в посока по-малък риск и по-малко усилие.
„Остава само да се молим на времето. И на Господ“, казва той. Но както подсказва и тонът на изказването – молитвата не е план. А нуждата от такъв расте.
