Пролетта на 2025 г. в Европа е белязана от рязко контрастиращи метеорологични условия, водещи до значителни разлики в агрономичната картина между регионите. Докато северозападна Европа изпитва сериозен воден дефицит, южните и югоизточни райони, включително България и Черноморския регион, се радват на адекватни валежи и благоприятни условия за развитие на културите.
Суша в северозападна Европа – риск за зимни и пролетни култури
Северна Франция, Белгия, западна и южна Полша, Германия и Швеция преживяват една от най-сухите пролетни кампании от 1991 г. насам. В много от тези райони валежите за периода 1 април – 17 май представляват едва 0–50% от обичайното количество. Това води до значително изчерпване на почвената влага, особено в Белгия (региони като Западна и Източна Фландрия) и северна Германия. Въпреки че до момента не са наблюдавани масови щети, прогнозите показват продължаване на сухия период, което поставя под заплаха добивите от зимна пшеница, ечемик и рапица. За Франция добивите от мека пшеница и пролетен ечемик в северните региони са ревизирани надолу, докато за твърдата пшеница в южната част перспективата остава положителна.
В Германия валежите в края на април не успяват да компенсират натрупания дефицит от февруари насам. Почвената влага в повечето райони остава критично ниска. Очакванията за добивите от зимни култури и пролетен ечемик са ревизирани надолу с 3%. В Полша също се отчита спад в почвената влага, особено в южната и северозападната част. Прогнозите за добив от зимна пшеница и ечемик са с 1–2% под петгодишната средна стойност.
България и Черноморският регион: стабилни перспективи въпреки късната сеитба
В България и Румъния анализите показват натрупване на биомаса при зимните култури с около 10–12% над средната за последните пет години. В България сеитбата на пролетни култури – основно царевица и слънчоглед – стартира с 10–14 дни закъснение спрямо 2024 г., но към 20 май 2025 г. над 90% от площите вече са засети. Според сателитни наблюдения, нивата на fAPAR (фракция на абсорбирана фотосинтетично активна радиация) са с 8% над медианата за последните 10 години, което сочи към добро физиологично развитие на зимната пшеница и ечемик. Очакванията за добивите от зимни култури са ревизирани нагоре с 3–4% спрямо априлската прогноза. При царевицата и слънчогледа се очакват добиви в съответствие с петгодишната тенденция, при условие че валежите през юни се окажат достатъчни.
В Румъния валежите през май увеличиха влагата в почвата, особено в югоизточните райони, където преди това се наблюдаваше сериозен дефицит. Моделни симулации сочат над 12% ръст на биомаса при зимните култури в сравнение с медианата за периода 2015–2024 г. Очакваните добиви при пшеница и ечемик са съответно 6% и 4% над средните за последните пет години. При царевицата и слънчогледа, след наваксване на забавената сеитба, условията са стабилни и се очакват добиви в рамките на средните стойности за страната.
В Украйна, въпреки подобренията в централните и западните области, в източните региони се отчита недостиг на валежи. Според агрометеорологичните данни, в Донецка и Луганска област средното количество валежи за периода март–май е с 40–50% под нормата. Това се очаква да доведе до спад в добивите от зимни култури с до 8% под петгодишната средна стойност. В Одеска и Виницка област добивите се очаква да останат в нормалните граници. При рапицата прогнозите остават стабилни, с очаквания около средното ниво за последните пет години. Развитието на зимната пшеница и ечемик е напреднало, като сателитните данни показват стойности над петгодишната средна за периода. Очакванията за добивите са ревизирани леко нагоре. При царевицата и слънчогледа, въпреки затрудненията при покълване поради хладното време през май, не се очаква съществено отклонение от историческите нива, ако юни и юли предоставят адекватни условия.
В Румъния валежите през май подобриха почвената влага, особено в югоизточните части на страната, подкрепяйки наливането на зърното при зимните култури. Очакваните добиви са над средната за последните пет години. Пролетната сеитба е завършена, като при царевицата и слънчогледа се наблюдава положително развитие, въпреки по-ниските температури през втората половина на май.
В южна Украйна зимните култури са в напреднала фаза на развитие, докато източните райони страдат от продължителен дефицит на валежи. Там се очакват добиви под средните. Централните и западни области на страната регистрират средни до добри показатели. При рапицата се наблюдава формиране на добива без сериозни повреди от пролетни застудявания.
Добри перспективи в Южна Европа, но с риск от прекомерна влага
Иберийският полуостров продължава да се отличава с положителна агрометеорологична картина. В Испания и Португалия добивите при зимните култури се очаква да бъдат с 15–20% над средната за последните пет години. Обилните валежи са довели до натрупване на биомаса, което се потвърждава и от сателитните наблюдения. Все пак се отчита повишен риск от гъбични заболявания и понижаване на качеството на реколтата.
В Италия и Гърция условията остават благоприятни. В централна и южна Италия твърдата пшеница навлиза във фаза наливане на зърното при оптимални условия. В Пулия се наблюдава локално понижение в добивите заради сухия старт на пролетта, но общата прогноза остава позитивна. В Гърция се отчита превишена биомаса спрямо средната, а летните култури (царевица и слънчоглед) навлизат във вегетативна фаза в добро състояние.
Отрицателни тенденции в Кипър, Турция и западен Магреб
В Кипър, въпреки средните стойности за биомаса, дефицитът на вода и преждевременното приключване на сезона при ечемика водят до значително по-ниски добиви от очакваните. Прогнозата е ревизирана надолу с 5,7% спрямо петгодишната средна стойност.
В Турция валежите през пролетта подобриха състоянието на зимните култури в Анатолия, но закъснелите сеитби в югоизточната част на страната продължават да оказват влияние. В черноморския регион условията за зимните култури са добри. Пролетните култури започнаха развитието си при сухи условия, но последвалите валежи доведоха до подобрение. Добивите от зимни култури са ревизирани нагоре, но остават под тренда, докато при царевицата прогнозата се базира на исторически данни.
В западен Магреб (Мароко и западен Алжир) валежният дефицит доведе до пълни загуби на част от зимната реколта. Източен Алжир и Тунис, напротив, отчетоха обилни валежи, които доведоха до прогнози за добиви с до 30% над средните.
Равносметка към края на май
Пролетната кампания на 2025 г. демонстрира ясно: в условия на фрагментиран климат агрономичните тенденции в Европа не могат да бъдат разглеждани еднозначно. Северозападна Европа е под сериозен натиск от суша, докато югът и изтокът, включително България и Черноморският регион, показват устойчивост и потенциал за добри добиви. Основният риск остава в динамиката на времето през юни и юли, особено за летните култури, където все още няма яснота как ще се отразят предстоящите метеорологични условия върху окончателните резултати.
Следващите седмици ще бъдат решаващи за потвърждаване или ревизия на позитивните прогнози в югоизточна Европа и ще изискват засилен мониторинг в регионите, където водният дефицит вече ограничава вегетативното развитие.
