Високи добиви с оптимизирани разходи: ЗКПУ Мъглен показва бъдещето на земеделието

Земеделска кооперация ЗКПУ „Мъглен“, ръководена от агроном Мариян Пеев, демонстрира как изглежда устойчивото и ефективно зърнопроизводство в български условия. С максимална себестойност от 110 лв./дка (без рентите) през 2025 г., и то при земя, част от която е 10-а категория, кооперацията постига едни от най-високите добиви в региона. „Високи добиви с лечебен глад“ – така шеговито Пеев нарича технологията, разработвана и споделяна от Българската асоциация за иновативно земеделие (БАИЗ), част от Български фермерски съюз, чийто председател също е. Зад тази формулировка обаче стои изцяло обоснован икономически модел: по-малко обработки, по-ниски торови норми, здрави почви и междинни култури като стандарт.

Кооперация с авторитет

ЗКПУ „Мъглен“ е основана през 1992 г. и обработва 10 500 дка, включително 250 дка череши и 94 дка кайсии, както и традиционни полски култури. Кооперацията е добре позната на земеделската общност – стопанството е редовно посещавано от фермери от цялата страна, които търсят практически решения. Пеев започва като агроном през 2003 г., а от 2010 г. е председател. Резултатите от управлението му се виждат – и на полето, и в структурата.

Приоритет: технологии за трудни почви

Приоритет в работата на БАИЗ са площите с по-слаби характеристики. Най-съществените експерименти се правят върху почви от 8-а категория нагоре. Според Пеев: „Специалистите си личат по технологията и добивите на слаби почви. Защото във всяко стопанство има такива и те участват във формирането на средния добив.“

За да бъде този подход устойчив, Пеев подчертава нуждата от тясно сътрудничество с науката и редовно вземане на почвени проби, които да ориентират торовите норми и избора на междинни култури.

„Не сме ноу-тил. Но сме на границата“

„Не развиваме чист ноу-тил – нямаме пари за скъпите сеялки. Но работим на границата между него и конвенционалното земеделие“, споделя Пеев. Сеитбооборотът е балансиран, 50 на 50 пролетни и есенни култури. Част от площите са с минимални обработки, със стърнищни култиватори до 15 см. Междуредията в трайните насаждения са затревени – важно при наклонен терен за предотвратяване на почвена ерозия.

БАИЗ: Мрежа за реален преход

Българската асоциация за иновативно земеделие е създадена в края на 2024 г. в Ямбол. Задачата – да бъде мост между науката и практиката. Асоциацията организира обучения, демонстрации и предоставя достъп до работещи решения. Според Пеев преходът към устойчиви технологии не е идеологическо послание. Това е въпрос на оцеляване чрез ефективност.

„Регенеративното земеделие не е просто технология. То е философия. Начин да работим с природата, не срещу нея“, подчертава той. И доказва, че с малко химия, малко органика и много мисъл може да се създаде модел, който не просто оцелява, а задава посока. За Мариян Пеев работата на земеделеца, за да е успешно неговото производство, трябва да е насочена винаги в три важни посоки, в които да се работи едновременно – почва, климат и икономическа рентабилност. Нито едно от тях не може да направи земеделието печелившо без останалите.