Пазар без посока, интереси без спирачки: зърненото уравнение през юни

Париж, 21 май: цената на пшеницата скача до 212 евро на тон, след информация за суша в Китай и застудяване в Русия. До 27 май тя вече е 201 евро. Причината за спада – валежи в Германия, ревизирани прогнози и преувеличени страхове. Пазарът не се движи от реална промяна в добивите, а от реакции на заглавия. Сделките остават слаби, движението е на емоция. Това е борса, в която новината струва повече от реалната сделка.

Фермерите, които гледат само котировките, не виждат какво липсва зад тях. Пазарът не е хаотичен, но е в режим на тестване: кой ще се предаде пръв. В такъв момент цената не е информация – тя е покана. А поканата трябва да можеш да откажеш.

Русия: прогнозите растат, сигурността не

Актуализираната прогноза за руската реколта от пшеница е 81,7 млн. тона – нагоре с 1,2 млн. т спрямо април. Прогнозата на SovEkon е дори по-ниска – 81 млн. т. Очаква се износ от 40,8 млн. т, но стартът на новата кампания може да бъде вял, според руските анализатори, поради високите вътрешни цени и слаб добив в южните райони. Към 1 май запасите от пшеница в селскостопанските организации са 7,8 млн. т – с 31% под миналогодишното равнище. Това ще окаже възходящ натиск върху цените през юли.

Износът е стабилен – около 43 млн. т за сезона. Но това не е рекорд. И ако климатичният риск се върне, капацитетът за натиск върху пазара ще отслабне.

Украйна търси пазар, но губи предимството

Украинските износители пренасочват активността си към Азия – Филипините, Индонезия, Бангладеш и Виетнам – след частичното връщане на мита и квоти за търговията с ЕС. За първите четири месеца на 2025 г. обемите към ЕС вече са с близо 40% по-ниски спрямо същия период на 2024 г. Вътрешният пазар е пренаситен, а реколтата се очаква на ниво 25,1 млн. т. Прогнозният износ – 16,3 млн. т – ще зависи от канали, които не са напълно стабилни логистично.

Въпросът вече не е къде е търсенето – търсене има. Проблемът е инфраструктурата, банковите разплащания и рисковите премии. Европа в момента не предлага сигурност по нито един от тези три параметъра.

Европа произвежда, но не продава

Мека пшеница – 126,6 млн. т. Общо зърно – 279,6 млн. т. Това са ръстове спрямо предходната година. Прогнозата на MARS също беше ревизирана нагоре, макар и минимално – добивите от мека пшеница се очакват на ниво 6,04 т/ха (при 6,03 т/ха преди месец). Износът обаче е с 35% под миналогодишния – само 18,8 млн. т към 25 май. Спад има и при ечемика. В същото време вносът на царевица се увеличава със 7%, което започва да деформира търговските потоци в Европа.

Всички чакат жътвата. Но не за да купят. А за да натиснат. Вносителите не залагат на търговия – залагат на слабост отсреща. Ако Европа не успее да активира търговски механизъм след юли, ще влезе в нов сезон с високи непродадени наличности, които ще ограничат възможностите за ценова маневра.

Австралия: натрупване на запаси и ограничен достъп до Китай

Реколтата е стабилна – между 28 и 34 млн. т. Но натрупаните запаси са проблем. Износът към Китай се е свил с над 80% спрямо предходния сезон. В момента пшеницата стои в складове – очаква се вълна от продажби през юли-август. Това ще е допълнителен натиск върху глобалния пазар.

Маслодайни: руски ръст, европейска неяснота

Русия очаква 33,8 млн. т маслодайни култури, включително значително увеличение в добива на слънчоглед, соя и рапица. Износът на слънчогледово масло за 2025/26 се прогнозира на 5,2 млн. т, с фокус към пазари извън Европа – най-вече Китай и Индия.

В същото време ЕС ограничава вноса на торове от Русия и Беларус, което оскъпява производството на маслодайни култури в Европа. Украйна, която би могла да компенсира частично дефицита, остава в търговски вакуум – няма ясна рамка за внос, нито дългосрочни споразумения. Това води до пазарна неяснота: разходите растат, сигурността пада, а производствените решения се вземат в среда на висока нестабилност.

България без буфери и без лостове

България е зависим износител. Цената на пшеницата на вътрешния пазар се определя от ценовите равнища в Новоросийск и Констанца, логистичния достъп до тях и курса на еврото. MATIF служи като ориентир, но не е база за реална търговия.

По данни на ССБ към 31 май хлебната пшеница се котира на около 388 лв./т (DAP), а фуражната – около 340 лв./т (насипно). Това са справочни стойности. Реалните сделки са ограничени, а повечето оферти се придружават с условности и отсъствие на фиксирани дати.

Търговците в момента не поемат риск. Изчакват. Ако фермерът не постави граница, цената ще бъде определена без него. Задържането на продукция е не само финансова, но и пазарна позиция.

През юни ценовият натиск ще бъде неочевиден – няма да идва с отказ, а с мълчание. При липса на обем, срок и логистика, офертата не е реална. Това не е среда за наваксване, а за прецизност.

Позицията на фермера, когато пазарът няма посока

Фермерите не могат да контролират пазара, но могат да контролират собствената си позиция. Това започва с ясна вътрешна цена, при която са готови да продадат – не защото тя ще бъде улучена, а защото тя е границата на смисъл. Вторият въпрос е какво количество могат да задържат. Това не е игра на склад, а решение дали ще имат ход през август. Третият фактор е с кого търгуват – не по име, а по поведение. Ако отсрещната страна не дава конкретни условия, не договаря логистика и не носи ангажимент, това не е партньор. Това е тестер. А този пазар не е за тестване.

Какво следва: поведение при липса на видимост

Пазарен диапазон – края на май:

  • Пшеница (хлебна, стара реколта): около 388 лв./т (DAP, ССБ данни към 31 май)
  • Фуражна пшеница: около 340 лв./т (насипно)
  • Euronext (септемврийски контракт): ~200 евро/т
  • Ечемик: 300–320 лв./т (намалена търговска активност)
  • Царевица: очаквания под 300 лв./т при високи наличности и нарастващ внос в ЕС

Износът към трети страни остава ограничен. Китай е с понижено търсене. Близкият изток изчаква. Северна Африка работи с търгове.

Фермерите, които имат възможност да задържат продукция до август-септември, трябва да го направят. При очаквани добиви в диапазона 5,5–6,2 т/ха (550–620 кг/дка) и разходи между 1100 и 1250 лв./ха (или поне 150 лв./дка), продажба под 330–340 лв./т вече изяжда рентабилността. Дори при по-ниски логистични разходи и добри климатични условия, това е ценова зона, в която се покриват само директните разходи, без марж за капитал и инвестиции. Ако има належащи плащания – да се продава минимален процент, но не повече от 20–25% от наличното количество. Пазарът не възнаграждава прибързаните.

Работете само с търговци, които предлагат конкретна цена, срок за товарене и ясни логистични условия. Всички останали само събират информация за пазара през вас. И следете движението в Новоросийск и Констанца. Българският пазар не формира цената, но я следва със закъснение от 7 до 10 дни.

Явор Стойнев
Независим борсов консултант