Срещаме Иван Иванов на Деня на полето, организиран от Сортови семена 2002 – Плевен, Лидер Консултинг, Карбонсейф и Тимак Агро. Иван обработва 6600 декара земя в района на Свищов. Разговорът с него започва с усмивка, но бързо преминава в сериозен тон, когато темата стига до бъдещето на земеделието.
„Бъдещето на земеделието е песимистично, казва Иван. „Рентите са основният проблем и най-големият разход. Държавата продължава да не ги облага с данъци като доход на собствениците. В същото време се опитва да рекетира фермерите с новозакупена земя. А тези имоти ние ги закупихме в конкуренция с фондовете и собствениците на ниви получиха много високи цени за тях. Несправедливо е собствениците на наследствени имоти да не плащат данъци, а собствениците на недвижими имоти да плащат.“
По въпроса с данъка върху рентите и земеделската земя у нас обаче упорито не се говори. А това ще въведе ред в сектора. Във всички останали страни членки на ЕС има данък върху рентите и земята. Но тъй като въпросът е социално чувствителен, явно никой не смее да го постави и да рискува политическата си кариера. А така хаосът в земеползването остава голям.
„Всеки трябва да си плаща данъците. Аз също си плащам моите. В момента обработвам 6600 дка, бяха 9600 дка. Намалих ги сам. Равносметката не е добра. За последните 2 години имам кумулативна загуба от около 80 лв./дка – загуба на влага, загуба на доходи, повишение на амортизациите, повишение на заплатите. Тази година правим последен опит за оцеляване.“
А после какво?
„Ще сменим бизнеса. Ще свалим рентите. Няма друг път. Ще предложим ренти, които да бъдат обвързани с добивите от културите и с разходите. Ще предложим някакъв вариант за средна рента за тригодишен период, която да може да компенсира години, в които сме на загуба. Ако някой от колегите се чувства по-способен от нас, да дава повече и да взема земята – ние ще станем арендодатели.“
Когато казва „ние“, Иван визира колегите си от общината, в която работи – група фермери, всички с по 6000–7000 дка. Те вече са стигнали до извода, че не могат да продължат работа при такива високи нива на рентите.
„Колегите го обсъждат. Няма друг начин да оцелеем. Трета година на загуба ще е последна.“
По отношение на настоящата година Иван също не е оптимист:
„При нас не вали. Късни валежи. Загуба на братя. Загуба на зърна в пшеницата. Студен месец май, който ще се отрази като болести по слънчогледа. И с тези две култури – пшеница и слънчоглед, с които тотално нарушихме сеитбооборота – след 2 години няма да може да се сее слънчоглед никъде.“
Какъв е изходът тогава, питаме Иван.
„Пенсия. Да идва някой, да взима нивите под наем и да се оправя.“
И все пак срещаме Иван на открит Ден на полето – вероятно все още надеждата в него не е умряла и търси решение.
„Търся ефективност. Търся нови сортове. Вместо да сея само слънчоглед, промених структурата. Заложих добър предшественик. Тази година съм заложил синап от Сортови семена – Плевен и елда. Вкарал съм две нови култури. Пробвах и суданка. Имам и люцерна. За момента синапът и соргото се държат добре. Но реализацията на всичко е трудна. Орязването на сумите по екосхемите е много лошо по отношение на междинните култури. При тях има разходи. И практически субсидията остана едни 20 лв./дка. Търсим ефективност непрекъснато. Тази година ползвах азотфиксиращи бактерии и намалих нитратните торове на 27–28 кг/дка. А това си е една трета намаляване на торовете. Това е бъдещето. Инвестираме в машини, които могат да вкарват торовете в редовете. Но ме оставиха с 50 точки и аз, с инвестиция от 550 000 лева, в момента колабирам финансово.“
Как си представя отказването?
„Има сайтове за техника втора ръка. Обявяваме машините и се отърваваме. С доход от 155 лв. от продажба на продукция на година не излиза сметката. Който иска, да заповяда и да опита. Инвестираме милиони в комбайни, а те работят 30 дни в годината. По-добре да си пътен строител – работиш с една машина цяла година и ти индексират цените. Земеделието е много инвестиции. Всичко се ползва сезонно – по 1–2 седмици в годината, а струва скъпо. Само тракторите са целогодишни. Но вече нов трактор не мога да си позволя, защото амортизацията е такава, че със 155 лв. приход на декар няма как да се изплати.“
А модерното коопериране?
„Няма как. Аз имам всичко, което ми трябва. За нашите декари и тези къси прозорци за работа – как да се кооперираш? Ние всички сме с размери, с които се налага да имаме машините, с които бихме се кооперирали“.
Болката на Иван е друга …
„Държавата трябва да оцени, че благодарение на високите ренти хората получаваха доходност на имотите си. Моята статистика показва, че за годините, през които съм работил в земеделието, аз съм получил една трета от печалбата от нивите, а собствениците са получили две трети. Не става. Направих проект за свинарник за угояване, бях одобрен и не се намери банка, която да ме финансира. Загубих 80 000 лв. за проекти, година и половина работа. Дори и ББР отказа да ме финансира. За 2 години загубих толкова пари, колкото беше моят дял – и проектът потъна.“
Очевидно с него са потънали и надеждите на Иван.
Но има и добри неща. Пристанище Констанца изгради огромна логистична инфраструктура. След изтеглянето на украинската стока и връщането на митата, тя остана празна. В момента офертите за превоз на зърно с баржи са 16–17 евро до Констанца. Така ще се избегнат повишените ТОЛ такси, които на всичкото отгоре са за лоши пътища. Защото по второстепенните пътища да се карат зърновози е невъзможно, а разликата в цените с магистралите не е голяма.
